Малко повече от два месеца остават до мащабния „Мидалидаре – Рок в долината на виното“. Датите са 11-13 юли. Големите хедлайнъри - Manowar, W.A.S.P. и Alice Cooper.
Но в случая ще стане дума за една от съпорт групите в лицето на Orden Ogan. Немската метъл банда ще направи първи концерт в България именно в село Могилово в първия ден на фестивала. През миналата година Orden Ogan издадоха „The Order of Fear“ - поредната глава от историята на Alister Vale.
Интервюто с Niels Löffler (Orden Ogan) е излъчено в „От другата страна“ на 28.04.2025 г.
- От другата страна - Здрасти, Niels, миналата година издадохте нов албум. Каква е историята зад „The Order of Fear“?
Niels Löffler - Накратко, отново става въпрос за същата прокълната и безсмъртна личност. Героят Alister Vale пътува във времето. Проклятието се съдържа в това, че където и да отиде, на хората, които са с него, им се случват лоши неща. Развиваме неговата история в албумите на бандата. В новия той се опитва да се отърве от проклятието. Споделят му, че трябва да се обърне към „Ордена на страха“. Така се превежда името на Orden Ogan. Той се свързва с този орден. От там му казват, че трябва да извърши нещо ужасно, за да се отърве от проклятието, което тегне върху него. Всъщност, нещото е показано във видеото към „The Order of Fear“. В края на клипа Alister Vale трябва да убие един мъж - ужасът, който трябва да извърши, за да премахне проклятието. Това, обаче, което не са му разкрили е, че „Орденът на страха“ не се състои от най-хубавите хора. И те всъщност му казват да направи нещо, което помага на първо място на тях самите. Чрез убийството, които той извършва, Орденът си възвръща старите сили. Това е най-краткият начин, по който мога да разкажа концепцията на новия ни албум.
- От другата страна - Съдържанието метафора ли е за нещо?
Niels Löffler - Не е точно метафора. Всяка песен, която сме създали, предлага различни нива и възможности на интерпретация. От една страна е песента „My Worst Enemy“, първият сингъл, който издадохме. Тя може да бъде разглеждана като написана и изпята от главният ни герой Alister Vale. Така че можете да проследите неговата гледна точка. Но в същото време можете да я разглеждате и на много лично ниво. По този начин работят повечето от песните ни. Винаги има различни нива от възможни интерпретации.
- От другата страна - Този албум предупреждение ли е за нещо в контекста на сегашната ситуация по света?
Niels Löffler - Не умишлено. Както отбелязах в него продължаваме историята на нашия основен герой. Продължение на част от онова, което му се е случило. Но както казах, винаги има различни нива, както и различни начини за интерпретация на нашите песни и по-специално на текстове. Повечето от тях са написани от Sebastian "Seeb" Levermann. По-скоро той е автор на всички от тях. И не мисля, че умишлено е закодирал в текстовете конкретни предупреждения. Може би процесът беше малко по-различен в предишния ни албум „Final Days“. В него присъстваха много теми за Изкуствения интелект. Тогава го направихме напълно съзнателно. Но в новия ни албум едва ли. Не мисля, че има някакво специално значение зад текстовете.
- От другата страна - Би ли споменал най-странната интерпретация за вашата музика и текстове, на която си попадал?
Niels Löffler - Спомням си един странен коментар, по повод албума „Final Days“. И по-скоро не точно за албума, а от времето, когато издадохме песента „December“. В нея се обсъжда световната пандемия. Не включихме песента във финалния вариант на албума, защото не смятахме, че времето беше подходящо за нейното издаване. Направихме го малко по-късно и издадохме композицията като сингъл. В нея има някои неща, които са за пандемията, но песента беше създадена преди нея. Тези неща са някак си пророчески, въпреки че издадохме композицията в последствие. Беше написана обаче преди пандемията. Тогава някои хора коментираха, че са изпълнени с благодарност, защото сме „казали истината“. Знаете конспиративните теории по това време, които се носеха из пространството. Наистина беше странно, защото бяхме съобщили, че сме създали песента преди пандемията. Но повечето неща, които сме пророкували в текста, всъщност се случиха в една или друга степен в реалността. Наистина беше леко странно. Подобни коментари ни издигнаха на върха на конспирацията. Наистина странна ситуация.
- От другата страна - Къде е мястото на новия албум на бандата по отношение на създаване, изпълнение и запис?
Niels Löffler - В него е събрано почти всичко, което сме създали и направили в предишните албуми. Първите ни две издания са по-прогресив ориентирани. С албумите до „To the End“ намерихме собствения ни стил. След което предложихме негови различни вариации с темите, които експлоатирахме. В „Gunmen“ например стигнахме и до Дивия Запад. В новия няма нищо подобно, но мисля, че преоткриваме формулата на Orden Ogan, за това и в „The Order of Fear“ сме инкорпорирали всичко създадено до момента. Това е и причината той да се казва така, което означава „Orden Ogan“.
- От другата страна - А направихте ли нещо за първи път в него?
Niels Löffler - Всъщност, да. Или май не точно. Винаги във всеки албум е имало хора извън бандата, които са допринасяли за композиционния процес. Този път работихме с един пич, който е голям фен на Orden Ogan. Той прави много кавъри на бандата, които пуска в мрежата. Спомням си, че в началото на процеса за новия албум бяхме леко забили и не знаехме в каква посока да поемем. Свързахме се с този пич. Seeb ми изнамери координатите. В крайна сметка получихме от него някои идеи. Които използвахме за албума. Ние, разбира се, го добавихме като композитор. Мисля, че това е нещото, което направихме за първи път по този начин.
- От другата страна - Нещо като свежа енергия, която се влива в групата.
Niels Löffler - Да, нещо такова. Случи се в самото начало, когато си подхвърляхме много идеи, но наистина не бяхме наясно с началния момент, накъде ще развием всичко. Тогава пристигнаха и неговите идеи и тогава всъщност се съгласихме, че трябва да направим точно това. Така част от неговите предложения намериха място в новия ни албум „The Oder of Fear“.
- От другата страна - От къде е този младеж?
Niels Löffler - От Южна Америка. Казва се Санти. Не съм много сигурен от коя точно страна е. Някъде се споменава Бразилия, но мисля, че е от Уругвай. Но не съм много сигурен. Но със сигурност е от Южна Америка.
- От другата страна - Бихте ли си позволили подобен експеримент и в следващия ви проект?
Niels Löffler - Доста е рано да се каже. Понякога, когато започваме композиционната фаза за нов албум, имаме една идея, която незабавно получава развитие. И вече напълно знаем, накъде ще продължим с нея. В каква посока, какъв ще е звукът на албума. Как ще го постигнем. Ще видим, когато след две-три години започнем работа по следващия. Ако отново сме го закъсали, ще го потърсим. Но, ако не сме, може и да не ни е необходима неговата помощ. Твърде е рано да го обсъждаме.
- От другата страна - Много банди казват, че правят на първо място музика заради себе си и едва след това за феновете. Как една банда обаче е сигурна, че феновете ще харесат музиката й, когато тя не е създадена на първо място за тях?
Niels Löffler - На първо място трябва ние да я харесваме. Ние като група и по-специално мозъкът ни Seeb. Той винаги е наясно как би трябвало да звучат Orden Ogan. В същото време, когато създаваме песни, ние усещаме, кои от тях ще се впишат в албума и кои ще се харесат повече на феновете. Но бих казал, че това е втората ни грижа. На първо място музиката трябва да се харесва на нас самите. И когато ние я харесваме, феновете също ще я харесат. Няма как да знаеш дали някой освен теб ще хареса онова, което си направил. Но ти със сигурност трябва да го харесваш. В противен случай няма смисъл да правиш каквото и да било. Също така, ако се опиташ да създадеш нещо, което да се хареса на някого другиго, но ти не го харесваш, успехът е под много голям въпрос. Защото може никой да не го хареса, а и на теб щом не ти допада, значи не е имало смисъл и си си загубил времето.
- От другата страна - Orden Ogan съществуват почти 30 години от 1996 година...
Niels Löffler - Така пише в Уикипедия. Но ние самите броим началото на Orden Ogan от издаването на албума „Vale“ от 2008 година. Преди това нещата не са били сериозни. Бил е само Seeb и няколко момчета, които са се срещали в някакво мазе, за да ядат пица и да дрънкат на инструменти. Seeb винаги ни е представял нещата по този начин. Така че годините не са 30, а 17. Звучи по-реалистично.
- От другата страна - Каква е тогава съдбата на първото издание „Testimonium A.D.“?
Niels Löffler - Мисля, че Seeb го определя като демо. Може и да е включен в дискографията на групата, но след неговото издаване с нея не се случва нищо в доста дълъг период от време. Повечето от музикантите, които свирят в него, мисля, че напускат. Обаче не съм абсолютно сигурен. Но Seeb винаги е твърдял, че смята за начало на Orden Ogan албума „Vale“. И аз постъпвам по този начин. Малко след него станах част от групата.
- От другата страна - Сменям темата на въпросите. На кого искаше да приличаш, когато започна да се занимаваш с музика?
Niels Löffler - Няма точно определен артист, на когото исках да приличам. Но от ранна възраст знаех и бях сигурен, че искам да съм музикант, да свиря на живо, да работя в студио. И точно така се наредиха нещата. Преди Orden Ogan свирех в няколко други групи, които не постигнаха успех, както се случва с повечето музиканти всъщност. Никога обаче не съм имал един единствен идол, който да следвам. Бях напълно сигурен, че искам да създавам музика. Рок музика, метъл музика. Никога не съм имал една любима група или артист, по който да се захласна.
- От другата страна - Спомена успеха. Как се измерва той днес? В миналото бяха продажбите на албуми…
Niels Löffler - Той все още би могъл да се измерва, но не и с продажбите на албуми. Такива няма. В днешно време това са стриймовете. Лично за мен, той се измерва с добрите концерти. Харесвам добрите изпълнения на живо. Когато хората ги посещават и се чувстват добре. За мен не става въпрос за пари, а за вътрешно удовлетворение. Специално аз като артист, когато свиря на живо, искам да се харесам, искам да съм на сцена, искам да свиря. И виждайки, че хората се наслаждават на изпълнението, това е личният ми критерии за успех. Разбира се, хубаво е, когато продаваме албуми, но лично за мен не това е най-важното.
- От другата страна - Има ли клише в пауър метъла, което те дразни?
Niels Löffler - На първо място, лично аз, не гледам на Orden Ogan като на пауър метъл група. Натикани сме в този стил най-вече от пресата. Защото просто изпитва необходимост да ни класифицира. Да, стилът ни е много мелодичен, вокалите са чисти, имаме симфонични детайли. Още в началото бяхме сравнявани с други пауър метъл банди. И то защото тук и там се откриват песни, които звучат като пауър метъл. Лично аз, обаче, не мисля за Orden Ogan като за пауър метъл група. Ние сме по-скоро хеви метъл, може би мелодичен метъл. Когато споменеш някой от жанровете днес, хората веднага си правят асоциации. Така че в днешно време минаваме за дарк пауър метъл. А онова, което ме дразни в стила е, че днес като цяло той е твърде много клиширан. На всяко ниво. Музикално, темпово, все същите акорди и структури. Не искам обаче да хвърлям кал по никого. Все пак всеки има някаква стойност.
- От другата страна - Всъщност днес музиката май се създава по формули?
Niels Löffler - Определено се използват точно определени акордни прогресии, точно определени мелодични елементи, точно определено темпо, което можеш да чуеш в най-малко 80 процента от пауър метъл бандите.
- От другата страна - Т.е. днес музиката се създава, за да се хареса.
Niels Löffler - Нямам проблем с това, но от друга страна разбирам музикантите. И аз съм композитор. Създадени са, обаче, толкова много песни, че е много трудно да излезеш с нещо напълно ново. Въпросът е за пауър метъла. Все още чакам новото в този жанр. Може би ние като група сме го направили, но не съм аз този, които ще го каже. Ако разбира се, се вместваме в пауър метъла. Има групи като Unleash The Archers, които също са определяни като пауър метъл, но не го намирам за твърде честно. Чисто инструментално те се справят много по-различно от клиширания пауър метъл, за който си мисля. Мисля, че има твърде много групи, които въобще не са изобретателни. Също така бих добавил, че музиката се развива постоянно. Примерно ние открихме стила на групата с албума „To the End“. От там нататък бяхме напълно уверени в коя посока трябва да продължим. Така че, с албума „To the End“ се избистри стилът на Orden Ogan.
- От другата страна - Откриването на собствения стил обаче не е ли ограничаващо по някакъв начин?
Niels Löffler - И да, и не. Ние не сме експериментални джазмени, които искат и трябва да произвеждат нещо ново всеки път. Разбира се, винаги се развиваме като музиканти. Вкусът ни се променя. Но все още искаме да изпълняваме музика тип Orden Ogan. Т.е. опитваме нови неща и се впускаме в нови посоки тук и там, както го направихме в албума „Final Days“. В него използвахме много електронни звуци, които бяха подходящи за темата. В инструментално отношение винаги има по нещо нов тук и там. Знам за какво говориш, но лично аз не чувствам ограничения. Защото това са все още Orden Ogan и не се опитваме да направим нещо супер странно. Разбира се, че имаме нашите граници, но не мисля, че те ни ограничават, защото в техния обхват все още можем да направим много.
- От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?
Niels Löffler - Филмът между другото е страхотен... Сетих се за нещо, което се случи на турнето ни с Feuerschwanz. Имахме концерт в Мюнхен. Точно трябваше да се качим на сцената. Интрото вървеше и осъзнах, че съм все още съм с ластика, с който си връзвам косата. Имам дълга коса, но когато съм на сцената, тя е пусната. Исках да го махна. Обаче тя се оплете много здраво. Интрото звучи, след десет секунди трябва да съм на сцената, а Seeb стои до мен, без да знае какво да прави. Двамата започнахме яростно да се борим с косата ми. За щастие намерих запалка. Наложи се да поизгоря част от косата си, за да махна ластика и да се кача на сцената. Това е един от последните ми „Spinal Tap“ моменти.
