Интервю със Sivert Høyem (Madrugada)

Известният норвежки вокалист Sivert Høyem пристига тази сряда в София за самостоятелен концерт с пълна група в клуб “Mixtape 5”. Гостуването му е по покана на на “Alarma Punk Jazz”. Българската публика ще бъде сред първите в Европа, които ще чуят на живо изпълнения от предстоящата му антология “The Rest Of Sivert Høyem”, чиято официална премиера е насрочена за началото на октомври. В същото време Sivert Høyem е участвал в албуми на Satyricon и Me And That Man. Със съдействието на организаторите Sivert Høyem даде специално интервю за “От другата страна”.

Интервюто със Sivert Høyem (екс- Madrugada) е излъчено в “От другата страна” на 14.09.2026 година.

От другата страна – Добре, знам, че разполагаме само с 30 минути, а те никога не стигат. Подготвил съм 20-30 въпроса. Може ли да започна?

Sivert Høyem – О, Боже! Да, започваме.

От другата страна – Поводът за интервюто е предстоящият ти концерт в България. Коя песен звучи най-различно на живо в сравнение със студийната версия?

Sivert Høyem – Предполагам, че най-силно се е променила “Blown Away”. Бихме могли да я изсвирим така, както е в албума, но на живо я правим доста различно от студийната версия в “Long Slow Distance”. На сцената искам песните да бъдат динамични и силни. Там мисленето е различно от работата в студиото, където детайлите може би са по-важни. Затова на концерт “Blown Away” има преработен аранжимент. Тази версия е по-мащабна и звучи по-динамично от записа.

От другата страна – След толкова години на сцена какво все още може истински да те изненада по време на концерт?

Sivert Høyem – След толкова години всъщност не искаш изненади. Искаш концертът да мине по план. Понякога обаче контактът с публиката е по-силен, отколкото си очаквал. Възниква естествено и спонтанно общуване с хората. Това винаги може да се случи. Но най-вече искаш всичко да върви както трябва.

От другата страна – Коя е най-странната реакция, която някога си получавал от публиката?

Sivert Høyem – Получавам доста странни подаръци. Зависи от вечерта, но хората често ми носят такива изненади. Веднъж някой ми подари цял куп минибутилки Jägermeister, а аз дори не харесвам тази напитка. Понякога някой идва с шот от бара. Когато си на сцената, разбира се, трябва да го вземеш, за да изглеждаш готин и корав. Но това не е непременно напитката, от която имаш нужда. Давали са ми различни дреболии – маракаси и други малки подаръци. Не знам. Когато съм на сцената, не помня детайлите толкова ясно. Все едно преминавам в друг режим. В това състояние не запомняш много. Помниш дали вечерта е била добра и пазиш общата картина, но подробностите избледняват. Затова нямам много истории.

От другата страна – Има ли определен момент по време на концерта, в който влизаш в този режим?

Sivert Høyem – Когато съм на турне, целият ден е подчинен на подготовката за този режим. Затова не разглеждам много забележителности. Обикновено излизам на дълга разходка, ако имам време, или правя упражнения. Опитвам се да подготвя тялото и ума си за сцената, защото това е причината да сме там. Концертът е най-забавната и интересна част от деня. Той е естественият му център и връх. В повечето дни влизам в това състояние още с първата песен. Имам малки ритуали, които са почти еднакви всеки ден: загрявка, музика зад сцената, време с групата и обличане. Трябва да се създаде по-особено, приповдигнато усещане. Не излизам на сцената с всекидневните си дрехи. Обличам се специално. Всички го правим.

От другата страна – Какво искаш да преживее българската публика този път, което е различно от предишния концерт?

Sivert Høyem – Последния път бях там сам, само с китарата си. Този път, както обещах, се връщам с цяла група. Това вече ще бъде голям и динамичен рок концерт. Цяло пътуване. Искам публиката да усети цялата картина. Аз и групата ми приемаме работата си много сериозно. Идваме, за да направим страхотен концерт. За нас всяка вечер има значение и никога не подхождаме леко към задачата. Работим съсредоточено и влагаме цялата си енергия. Надявам се всички да си прекараме чудесно заедно. Сетлистът вече прилича на подбор от най-големите хитове. В него има доста песни на Madrugada, така че всеки ще открие своя любима песен.

От другата страна – Какво никога не приемаш за даденост, когато си на турне или свириш на живо?

Sivert Høyem – Какво никога не приемам за даденост? Не подхождам по този начин. Никога не излизам на сцената с подобна нагласа. Работя усилено, за да се получи концертът и да бъде истински за мен. Каквото и да съм постигнал вчера, днес няма значение. Наистина го усещам така. Ако сляза от сцената, без да почувствам, че сме стигнали там, където трябва, ще бъда много нещастен. Боря се всяка вечер да бъде страхотна. Не приемам за даденост статуса, наследството или репутацията си. Те не са важни в този момент. Важни са този концерт и тази вечер. За мен е изключително важно концертът да бъде страхотен. Иначе какъв е смисълът? Не искам да допускам никаква небрежност. Ако я усетя, ставам много нещастен. Искам да знам, че съм дал всичко от себе си. Наистина го правя. Това е голям източник на гордост за мен. В други области от живота си мога да бъда доста мързелив, но не и в тази част от работата.

От другата страна – Когато се връщаш в една страна години по-късно, забелязваш ли промяната при себе си и в публиката?

Sivert Høyem – Имаш предвид, че остаряваме?

От другата страна – Може би като натрупан опит.

Sivert Høyem – Да, понякога виждам хора, за които знам, че ме следват още от началото на Madrugada и първите ни турнета. Със сигурност сме се променили през тези почти 25 години. Това е дълъг период от човешкия живот. На Балканите обаче съм бил само веднъж. Затова хората вероятно изглеждат приблизително по същия начин. Последният път беше само преди година и половина. На концертите ми идват най-различни хора от всички възрасти. Надявам се да са там, защото се интересуват от музиката. Около работата ми няма голяма истерия. Хората обикновено научават за нея от приятел или чрез препоръка. Интересът се предава по-скоро от уста на уста. Публиката не е еднородна. Не идват само готик деца или пънкари. Срещам хора с всякакви вкусове.

От другата страна – Може би сред тях има и фенове на блек метъла?

Sivert Høyem – Да, има и такива. Наистина можеш да ги разпознаеш. Започнаха да идват, след като направих колаборацията със Satyricon. Имаше ги и преди това. Предполагам, че част от тях са възприемали Madrugada като група за отпускане. След съвместната ми работа със Satyricon определено се появиха повече хора с черни тениски и размазани лога. За мен това е голям комплимент. Те са отдадена и готина публика, която обича музиката. Имам удоволствието от време на време да бъда турист в техния свят, когато свиря със Satyricon.

От другата страна – Ще сменя темата. Кой албум ти струваше най-много в емоционален план? Имам предвид цялата ти кариера, не само соловите записи или работата ти с Madrugada.

Sivert Høyem – Колебая се между втория и третия албум на Madrugada. Вероятно най-труден беше третият – “Grit”, който записахме в Берлин. Тогава периодът беше много хаотичен за нас като група. Джон, първият ни барабанист, току-що беше напуснал. Нямахме постоянен барабанист и с нас свиреха няколко различни души. Беше много трудно да запазим приятелството си. Динамиката в групата беше нарушена. Това направи албума емоционално тежък. Причината не беше толкова в материала, колкото в отношенията между нас. Наистина беше труден албум. Предишният също ни натовари. Докато го записвахме, Джон се бореше с много проблеми в студиото. Току-що беше загубил майка си. Беше хаотичен период, но бих казал, че третият албум беше най-труден.

От другата страна – Днес си солов артист. Какво все още се опитваш да докажеш на себе си, когато влизаш сам в студиото?

Sivert Høyem – Не мисля, че съм направил съвършен албум. За мен, а може би и за слушателите, “Lioness” се доближава доста. Ако си мой фен, вероятно го смяташ за най-добрия и най-фокусирания ми албум. Аз обаче винаги вярвам, че мога да се справя по-добре. Не съм обсебен от статуса си или от подобни въпроси. Просто искам да работя възможно най-добре. Постоянно научавам нови уроци за музиката, пеенето и писането на песни. Опитвам се да ги използвам в следващата си работа. Всеки път искам да бъда по-добър от предишния. Много съм критичен към себе си. Когато издам албум или песен, веднага започвам да ги разглобявам и критикувам. Затова съм доста недоволен от почти всичко, което съм правил. Винаги се заблуждавам, че този път ще успея да го направя както трябва. Но никога не успявам. Просто гоня дъги.

От другата страна – Кога един артист остава доволен от работата си? Случва ли се изобщо?

Sivert Høyem – Не съм сигурен. Не мисля, че много хора остават доволни. Някои може би умеят по-добре да си прощават. Други са по-отворени и по-конструктивни към себе си. Аз мога да бъда доста суров. Предполагам, че някои хора приемат по-лесно и добрата част от работата си. Вероятно това е по-разумна стратегия. Аз обаче не мога. Просто съм такъв. Все пак мисля, че всички хора са критични към работата си. Всеки истински артист иска да се справя по-добре. Поне донякъде именно това го кара да продължава.

От другата страна – Кое е по-важно за един артист – свободата или ограниченията?

Sivert Høyem – Не съм сигурен. И свободата, и ограниченията могат да бъдат вдъхновяващи. Пълната свобода не е особено лесна за мен. Плашещо е да седна пред празен лист и да си кажа: “Сега мога да направя всичко.” Някои ограничения обаче могат да бъдат полезни. Аз например съм доста ограничен като китарист. Именно оттам идва хармоничната страна на музиката ми. С гласа си съм доста свободен. Вероятно мога да изпея почти всичко, което чуя от друг певец, освен ако не е много висок теноров материал. Като автор на песни обаче съм ограничен от уменията си на китара. Тези рамки вероятно са част от музиката, която правя. Затова предполагам, че са необходими и свобода, и ограничения. Правилата за начина на работа също могат да доведат до добър резултат. Не знам дали това отговаря на въпроса ти, но…

От другата страна – Да, донякъде. Ще ти задам друг въпрос в тази посока. Случвало ли ти се е да усещаш артистичната независимост повече като бреме, отколкото като свобода?

Sivert Høyem – О… Не съм сигурен. Сега съм сто процента независим, както и повечето артисти. Големите лейбъли вече се интересуват предимно от директна поп музика. Мога да правя каквото поискам и да записвам музиката, която харесвам. Навремето имахме такава свобода и с Madrugada, макар да бяхме подписали с голям лейбъл. Той работеше по своя система и финансираше албумите. Усещахме, че сме част от по-голям механизъм. В същото време бяхме много креативни в тази рамка. Както казах, не е задължително най-добрата творческа среда да станеш сутрин и да си кажеш: “Добре, сега мога да направя всичко.” Така че наистина не съм сигурен какво да отговоря.

От другата страна – Добре, ще сменя темата. Да се върнем към Satyricon. Промени ли работата със Satyricon разбирането ти за мрака в музиката?

Sivert Høyem – Не, не особено. Познавам тези момчета и харесваме много сходна музика. Sigurd Wongraven (a.k.a. Satyr), както и много хора от блек метъл средите, има много широк музикален вкус. Затова работата ни не промени възгледите ми за мрака. Като тийнейджър слушах малко метъл, но доста рано се насочих към други жанрове. Около 2010 г. отново се заинтересувах от блек метъла. Затова обаждането му беше много приятна случайност. Мисля, че и двамата сме привлечени от мрачните настроения в музиката. Разбира се, текстовете на Satyricon са много различни от моите. Но текста за тази песен написах аз… Не бих казал, че съвместната ни работа ме промени. По-скоро ми се стори естествено съчетание на два свята, които вероятно така или иначе щяха да се срещнат.

От другата страна – Какво може да изрази блек метълът за Норвегия, което другите музикални жанрове не могат?

Sivert Høyem – Не съм сигурен, че другите жанрове не могат да изразят същото. Между блек метъла и Норвегия обаче има особена връзка. Не знам дали аз съм правилният човек, който да я обясни. За мен тази музика много точно описва мрака във вътрешността на страната. Когато навлезеш сред хълмовете, боровете и суровия пейзаж, често и времето е лошо. В главата ми тогава звучи точно тази музика – този тип блек метъл. Тя несъмнено е тясно свързана с норвежката природа. За мен е съвършеният звуков образ на страната, макар да не е единственият възможен. Норвегия има и велики романтични композитори като Григ. Техните творби също могат да опишат родината ни. Mayhem пък за мен са по-скоро израз на бунт. Поне така ги усещам. Почти като пънк група. Те се бунтуват срещу конформизма и еднаквостта на норвежкото общество. Били са много млади, почти деца, но са се превърнали в изключително емблематична група. Всичко около ранния им период ми се струва невероятно силно, уникално и знаково.

От другата страна – Имаш песен с Me And That Man. Виждаш ли световете на Nergal – блек метъла и тъмния блус – като противоположности или като близки роднини?

Sivert Høyem – Вероятно са близки роднини. Обичам Behemoth и съм ги гледал много пъти на живо. Nergal е страхотен фронтмен. Начинът, по който се движи, присъствието и енергията му са впечатляващи. В тази група има суинг и истински груув. Водил съм на техни концерти хора, които не са почитатели на метъла. Всеки от тях усеща различната енергия и си казва: “Уау, тук има и друг пласт.” Nergal изследва същото разбиране за различна музика и с Me And That Man. Той обича всякакви стилове и внася по малко от тях. Не знам кой пише песните в тази група, но си представям, че Nergal има голяма роля. В музиката им присъстват разнообразни влияния. Това определено е екстремен метъл, но в него има разбиране и любов към различни жанрове. За мен именно това отличава Behemoth. Изобщо не съм експерт по метъл или блек метъл. Аз съм просто турист в този свят. Но групата притежава специална искра. Мисля, че тя идва от включването на влияния извън метъла и от различната чувствителност. Освен това някои рифове са доста мелодични. В тях почти чувам поп усет.

От другата страна – Финален въпрос, защото вече минаха 25 минути. В какво вярваше младият Sivert за музиката, в което вече не вярваш?

Sivert Høyem – Забавно е, защото в друго интервю отговарям на въпроси за музиката, която слушах като тийнейджър. Когато започвах, вярвах, че не мога да се занимавам с музика. Слушах Iron Maiden, Marillion и други по-технически групи. Пеенето също ми изглеждаше недостижимо. Не можех да си представя, че ще пея като Пол Ди’Ано, Брус Дикинсън или друг подобен вокалист. После започнах да слушам различна музика и си казах: “Добре, мога да тръгна по този път.” Приблизително по същото време чух Lou Reed за първи път, а след това и R.E.M. Тогава разбрах, че има друг път, който ми подхожда повече. Той не е толкова технически, а се води от емоцията. Това беше голямата промяна и тя настъпи много бързо. Само в самото начало мислех, че нямам необходимите способности. После изведнъж осъзнах, че мога. От малък слушах много страхотна музика и пеех заедно с радиото. Бях натрупал голям опит, без да го осъзнавам. Когато за първи път излязох на сцена, знаех какво трябва да направя. Заблудата ми беше, че музиката е техническо и недостъпно занимание. Вече не мисля така. За мен тя е въпрос на емоции.

Sivert Høyem свири отново в София утре, 16 септември в Mixtape 5: