Гражданската инициатива за именуване на алея в Борисовата градина на името на поета и музикант, идеолог и фронтмен на група “Нова генерация” Димитър Воев входира мотивираното си предложение и прилежащата подписка в Столичния общински съвет до неговия председател, г-н Елен Герджиков, с копия до кмета на Столична община, г-жа Йорданка Фандъкова и кмета на община “Средец”, г-н Трайчо Трайков.

Предложението е подписано от 213 души, сред които представители на всички културни отрасли, университетски преподаватели, журналисти и общественици.

В мотивацията на инициативния комитет четем:

“Фигурата на Димитър Воев е неслучайно посмъртно митологизирана. Цялото му музикално-поетическо наследство е свидетелство за авангардност без еквивалент у нас и до днес. Сложната му система от символи и метафори разкрива огромната му сензитивност към социалната действителност. Живял във време, в което „човек със анцунг грухти през града“, Воев ни завещава разобличаващ портрет на чалгаризираща се култура – процес, започнал още в края на 80-те г., който дамгосва цялото девето десетилетие и продължава с невиждана мощ през 21-ви век.

Текстовете на Д. Воев са актуални и днес. Те са наднационални и в същото време дълбоко свързани с травматичната идентичност на едно гранично поколение (колкото волно, толкова и болно). От историческа и социологическа перспектива се вижда, че сегашната нова генерация обитава сходна среда на проблематичност, среда, в която удобно се е настанил човекът-маса. За другия, този със собствен житейски проект, е рисковано да открие своя истински портрет. Воев слага точка: „по-добре да си отида,/за да бъде всичко в ред“.”

Ето и цялото предложение:

През 2022 г. се навършват 30 години от смъртта на поета, музикант и авангарден творец Димитър Воев. По този повод инициативен комитет от граждани и общински съветници от Столичен общински съвет отправя предложение за именуване на алея в Борисовата градина в град София на името на Воев.

Долуподписаните членове на инициативния комитет от граждани смятаме, че личността на Димитър Воев е знакова за развитието на българската авангардна култура на Прехода и чрез именуване на алея в Борисовата градина ще спомогнем за съхраняване на културно-историческата памет за цяло едно поколение. Роден и израснал в сърцето на София, Димитър Воев не просто обича своя роден град, а е типичен представител на модерната градска култура. Затова наименуването няма да функционира само като градски указател. Ако ползваме метафориката на самия поет, на тази алея в София, може би както в края на 80-те години, ще разцъфнат нови цветя, ще се превърне в „улица „Нов живот“.

Димитър Воев (1965-1992) не се побира в административния стил на писане. Интелектуалното присъствие на Воев след смъртта му е присъствие на един добре познат „непознат“ поет, музикант, превърнал се в символ на софийската младеж – бунтарски настроена, насочила поглед към бъдещето, към демокрацията. Това е нова генерация „изгубено“ поколение на съпротивата срещу „живота в лъжа“. В пукнатините на тоталитарния режим, в неговата есен, покълват семената на ъндърграунд културата. „Цветята от края на 80-те“ (по едноименната песен на група „Ревю“), които, с известни топографски отклонения, разцъфват – образно казано – в „антисистемния“ четириъгълник между „Кристал“, „Синьото“, „Попа“ и „Кравай“.  Именно в този периметър би билo най-подходящо обозначаването на територия на името на Воев. Официалното наименуване на алеята, водеща към Лятната сцена в Борисовата градина, ще припомня на минувачите с „любима безнадеждност“ нишките на онова вечно време – отминало и настъпващо, действително и измислено, но винаги повтарящо се, като текст от песен на Димитър Воев:

„Ние сме нова генерация

Завинаги

И въпросите са ни към цяла нация

Завинаги!“

Издателят и редактор на рок антологията и история „Цветя от края на 80-те“ („Парадокс“, 2014 г.) Доротея Монова синтезира приноса на Воевото поколение така: „Те сътвориха контракултурата, която категорично, с непорочния си екстаз, и до ден днешен измива лицето на българската култура, така и неродила своя Вацлав Хавел“. За разлика от другите тоталитарни държави от Централна и Източна Европа, където в края на 60-те ъндърграундът прониква и създава свои национални варианти, то същински български ъндърграунд модел има единствено в областта на музиката от 80-те в лицето на съвсем малко рок течения, сред които даркуейвът изпъква като едно от най-важните.

В личността на Димитър Воев се съсредоточава представата за цяло музикално направление, едновременно аполитично и антисистемно. За краткия си 27-годишен живот той се превръща в най-яркото явление в българската „тъмна вълна“, водеща началото си от групи като „Парадокс“ и „Кале“(обединяващ елемент в които е Воев). Като текстописец името на Димитър Воев се свързва също с групи като „Wozzeck и Чугра“, „Атлас“, „Контрол“. Безспорно най-запомнящата се формация, в чиито текстове се разкрива в пълна степен уникалността и дълбочината на Воевата поетика, е „Нова генерация“.

През 1991 г., Димитър Воев е инициатор на Еко рок фест „Спасете Русе“. „Нова генерация“ и още 20 рок групи от страната и чужбина, в знак на протест срещу обгазяването на града, блокират Дунав мост с 24-часов концерт.

Фигурата на Димитър Воев е неслучайно посмъртно митологизирана. Цялото му музикално-поетическо наследство е свидетелство за авангардност без еквивалент у нас и до днес. Сложната му система от символи и метафори разкрива огромната му сензитивност към социалната действителност. Живял във време, в което „човек със анцунг грухти през града“, Воев ни завещава разобличаващ портрет на чалгаризираща се култура – процес, започнал още в края на 80-те г., който дамгосва цялото девето десетилетие и продължава с невиждана мощ през 21-ви век.

Текстовете на Д. Воев са актуални и днес. Те са наднационални и в същото време дълбоко свързани с травматичната идентичност на едно гранично поколение (колкото волно, толкова и болно). От историческа и социологическа перспектива се вижда, че сегашната нова генерация обитава сходна среда на проблематичност, среда, в която удобно се е настанил човекът-маса. За другия, този със собствен житейски проект, е рисковано да открие своя истински портрет. Воев слага точка: „по-добре да си отида,/за да бъде всичко в ред“.

На 5 септември 1992 г. Димитър Воев напуска завинаги тази „тъмна земя без светлини”, но присъства „отвъд смъртта“, в поетиката на отсъствието – на изгубените под повърхността на мейнстрийма символи на антикомформизма. Доказателство за нестихващия интерес към личността на Димитър Воев представляват някои научни и творчески действия през последните години. Посмъртно е издаден сборникът му с поетически и прозаически фрагменти „Поздравѝ от мен боговете“ (1995 г.). Творчеството му е засегнато в дисертационния труд на д-р Александра Александрова (СУ, ФСлФ, заместник-кмет на Район „Банкя“, член на инициативния комитет), в различни разработки на Бистра Величкова (СУ, ФЖМК) и на поета Петър Канев. Поезията и музиката му са интерпретирани по неповторим начин от актьора Иван Юруков в театрално-музикалния пърформанс „Част от колекция“. От години съществува и „Проект Димитър Воев“.

През 2012 г. се създава фондация „Димитър Воев –Нова генерация“. По инициатива на фондацията се организира тематичният фестивал „Улица „Нов живот“ и конференция в СУ „Св. Климент Охридски“, посветени на Воев. През 2019 г. режисьорът Борислав Колев създаде документалния филм „Рокендрол“, в който една от водещите фигури беше тази на Воев.  През същата година издателство „Анубис“ включи в свой учебник по музика песента „Кукла“ – най-емблематичния хит на група „Атлас“ по текст на Воев.

Димитър Воев носи непростим за времето си грях – искреността: „по радиото и телевизията почти не ни пускат. Страхуват се от нашата искреност. Защото тя изгаря и те кара да се чувстваш неудобно. Когато не си чист. Казват, че нашите песни са мрачни, защото на тях им е мрачно в главите от затворения кръг на глупостта и суетата, в който се намират. Те ми приличат на малки човечета, които се страхуват от господарите си. Само че в случая господари няма и остава само страхът“.

Именно тази искреност и чистота на творческия гений мотивира членовете на инициативния комитет от граждани да вярваме, че името на Димитър Воев заслужава да живее и „отвъд смъртта“, за да служи като морален и творчески коректив на поколенията след него, за които поуките от отминалото време на тоталитаризма са все по-далечни и недостъпни.

Вярваме, че нашето предложение ще бъде прието.

Приложение: Списък на членовете на инициативния комитет, подписка с 213 бр. участници.

 София, 09 юли 2021 г.                                                                                  С уважение,

Доротея Монова

Председател на инициативния комитет от граждани