Най-големите имена в рока, от Metallica до Slayer, дойдоха да отдадат почит на мъжете, създали целия жанр – и дори в напреднала възраст звукът на Sabbath има смазваща сила.
Фойерверки избухват над сцената на Вила Парк, Black Sabbath махат за сбогом и изобретателите на метъла напускат сцената за последен път. Това беше епично шоу – само "War Pigs", "NIB", "Iron Man" и "Paranoid" – но е сбогуването, което тази изключителна група заслужава, с приятели от метъл света, дошли да отдадат почит.
Завърналият се Bill Ward добавя суинга, който другите барабанисти на Sabbath никога не са успели да постигнат, Tony Iommi бълва онези чудовищни рифове, Geezer Butler се мярка около тях на бас, а Ozzy Osbourne… е Ozzy Osbourne, объркана и смутена природна стихия.
В препълнения Вила Парк, 40 000 метъли – плюс пик от 5,8 милиона повече на съпътстващия лайв стрийминг – видяха мечтите си да се сбъдват в това, което е по същество метъла Live Aid, чак до въртящата се сцена. Те бяха, както мнозина от сцената ни напомнят, част от историята.
Целият Бирмингам се облече в черно за последната поява на своите блудни синове. Четиримата членове на Sabbath получиха почести от управата града тази седмица, а туристическият съвет обяви това за „Лятото на Sabbath“, със събития не само този уикенд, но и през целия сезон. И, разбира се, имаше и други поклони пред групата: преименуването на мост в тяхна чест, откриването на пейка, балетът Black Sabbath (който се завръща в града тази есен) и т.н.
В този момент Sabbath са толкова неразличими от Бирмингам („домът на метъла“, както градът обича да ни напомня), че беше неизбежно последният им концерт да се проведе в града, точно както предишните им "последни" концерти през 1999 и 2017 г. Този път обаче, тъй като здравето на Osbourne е въпрос на обществена загриженост, това със сигурност ще бъде последният път. Със сигурност Ozzy доминира в събитията, още преди да стъпи на сцената, по начин, който оставя леко горчив послевкус: Ticketmaster изпраща напомняния на посетителите преди концерта за шоуто на Ozzy, а не за шоуто на Black Sabbath. Дори екипът на Test Match Special, отсреща в Еджбастън, говори за това: има статуетка на Ozzy, заобиколена от черни балони.
В действителност отношенията на Sabbath с Бирмингам не са толкова близки, колкото и двете страни биха искали да изглеждат. Един фен сайт изброява всички известни концерти и много турнета, по време на които групата не посети родния си град. Особено по време на разцвета през 70-те години на миналия век, те са били твърде заети с непрестанни турнета из Америка, за да обърнат повече от бегло внимание на Обединеното кралство. Напълно възможно е повече хора от Кливланд, Детройт или Питсбърг, отколкото истинските членове на „Бруми“, да са гледали Sabbath на живо.
Може би тези години отвъд Атлантика обясняват и състава на програмата, която е силно наклонена в полза на САЩ – може би е било хубаво да се видят някои от техните потомци от Уест Мидландс в програмата, и макар че K. K. Downing е там, неговото присъствие може би изключва участието на бившата му група Judas Priest, с която отношенията са обтегнати. Въпреки това, програмата включва списък с хард рок суперзвезди, някои от които повдигат свои собствени въпроси: ще успеят ли Guns N' Roses, дори тази нова, професионална версия, да се справят със седемминутна смяна и да се придържат към 15-минутен сет?
След поздрав от водещия на церемонията, холивудския актьор Jason Momoa – непостоянно и озадачаващо присъствие през целия ден – Mastodon започват церемонията пред стадион, който вече е почти пълен до 13:00 часа. Гигантски плажни топки в бордо и синьо на Вила, с емблемата на Ози върху тях, подскачат около тълпата, докато бризът разклаща звука напред-назад. Честно казано, не бихте предположили обаче, че наскоро са се освободили от водещия си вокалист/китарист и са го заменили с шреддинг експерт от YouTube. И подобно на групите, които ги следват, те предлагат кавър на Sabbath в знак на почит.
По-чистите, по-блусарски рифове на Rival Sons са по-подходящи за гръмкия стадионен звук, отколкото техничното раздвижваме на Mastodon. Как са се представили Anthrax, сигурно остава загадка за мнозина: сетовете са толкова кратки (около 15 минути), изпълненията са толкова бързи, а опашките по баровете са толкова огромни, че тези, които се опитват да си вземат питие в края на един сет, със сигурност ще пропуснат целия следващ.
Предвождайки Halestorm – които не успяват да се изявят на ниво – Lzzy Hale пита къде са всичките „жени на хеви метъла“ и може би една двадесета от публиката вдигат ръце, но въпреки цялото пиене и тестостерон, във въздуха няма никаква лежерност или агресия. Дори ако пластмасовите бутилки бяха позволени, никой нямаше да бъде наранен днес.
Голяма част от следобеда обаче преминава в размазани ръмжащи вокали и приглушени китари. Сетовете са твърде кратки, за да натрупат инерция, но от друга страна дори метъл агностиците нямат шанс да се отегчат: никой няма време да се злорадства. И докато бирата започва да действа, тълпата се оживява: първите мошпитове се появяват по време на сета на Lamb of God, 90 минути по-късно, и те получават първия истински рев за кавъра на "Children of the Grave", класиката на Sabbath от 1971 г.
Първата от двете звездни групи за деня е водена от Hale, но денят е толкова фокусиран върху Ozzy, че голямата похвала отива за бившия му китарист Jake E Lee. Това е сет от кавъри, с ротиращи се певци и музиканти, а "A Shot in the Dark" е първото виждане на хеър метъл страната на кариерата на Osbourne, преди вълнуващо бруталния "Sweet Leaf".
Yungblud е смяна на темпото и поколението, като започва с "Changes", пиано балада от четвъртия албум на Sabbath. Той е искрен, страстен и печели огромен отзвук от публиката, която може би не го познава, заставяйки целия стадион да пее заедно. Една песен и той си тръгва, след като е откраднал първата третина от шоуто.
С течение на деня Alice in Chains са мудни, но прекрасни. Микрофонът на Jerry Cantrell му изневерява, затова той се мести на съседния. Gojira впечатляващо разтърсващи, свирейки с яснота и директност. Сложните им китарни линии някак си служат на озвучителната система и бриза, а за "Mea Culpa" – акомпанирана от сопран – мошпитовете се отварят отново. Те изглеждат очарователно нервни от представянето на кавъра си на Sabbath, "Under the Sun", но не би трябвало. Те го разбиват.
Следват ги барабанни изпълнения с три суперзвезди, вмъкнати в бегъл кавър на могъщата "Symptom of the Universe", пренареден за тройно барабанно соло - и Momoa настоява, че барабаните са сърцето на хеви метъла. След това Billy Corgan пее "Breaking the Law", акомпаниран от местния герой KK Downing и Tom Morello, в този момент започва да се усеща като метъл шоу на кралски особи. Когато Corgan отстъпва място на Sammy Hagar, той убива инерцията и само солата на великия Nuno Bettencourt предотвратяват пълен крах. Атмосферата възвръща силата си в прекрасно изпълнение на Steven Tyler и Ronnie Wood, които се събират за "Train Kept a Rollin’", преди "Walk This Way" и "Whole Lotta Love" да получат най-големите овации за деня досега.
Изцяло племенният характер на събитието е илюстриран, когато Pantera се качват на сцената, а "Cowboys From Hell" събират десетки хиляди хора, които пеят заедно. Tool също са посрещнати като герои, въпреки че техният прогресив метъл е озадачаващ за непосветените.
След Slayer – които мачкат като парен локомотив, приемете го като комплимент или не – Guns N’ Roses патрулират сцената, сякаш е тяхна, отваряйки с "Never Say Die" на Sabbath, а Axl e успял да възвърне изненадващо добра форма. Те свирят и "Sabbath Bloody Sabbath" и добавят само два от собствените си големи хитове, "Paradise City" и "Welcome to the Jungle". Metallica са фантастични – стегнати и агресивни още от първия си кавър на "Hole in the Sky". Помага и фактът, че в "For Whom the Bell Tolls" имат половин дузина от най-великите рифове на метъла в една песен.
И накрая, Ozzy. Той се появи на сцената на черен трон, от който не помръдва. По време на "Coming Home" борбата му с височината на тона е едновременно болезнена и трогателна: той изглежда на ръба на сълзите, докато тълпата го отнася към дома, но връща всичко обратно с триумфалния "Crazy Train".
Има ясна разлика между сета на Ozzy и сета на Sabbath. Този на Ozzy, разбира се, е базиран до голяма степен на соловите му хитове от 80-те. „Mr Crowley“, която започва със зловещ орган, е абсурдна в своя сатанизъм, но също толкова чудесна. Може би е дръзко от страна на Ozzy да свири „Suicide Solution“ – песента, която се смяташе за насърчаваща смъртта сред младите метъли – но в тази публика това е по-скоро празник, отколкото съчувствие.
Sabbath, за разлика от тях, черпят единствено от първите си два албума. За щастие, за тези, които искат да чуят повече, по време на шоуто събралите се артисти разгърнаха каталога на Sabbath с голяма честота и плам.
Въпреки това, никой от тях не притежава уникалната сила, която предците на тежката музика все още притежават. На големите екрани можете да видите изкуствените върхове на пръстите на Tony Iommi, използвани, за да му позволят да свири тези ниско настроени акорди през десетилетията, откакто загуби тези пръсти при фабричен инцидент. И групата отдава почит на обкръжението си: за да завърши сета си, Geezer Butler свири на бас в бордо и синьо, цветове на Вила с мотото на клуба, отпечатано върху корпуса. Това е типичен за Бирмингам начин на правене на нещата в един много международен ден.
Впечатляващо е да се види колко единна е публиката зад Ozzy, с много избърсани сълзи по време на соловия му сет. Но в крайна сметка нощта, с право, принадлежи не само на него, но и на още трима музиканти, които промениха рок музиката завинаги.
Black Sabbath: Back To The Beginning setlist
Mastodon
1. Black Tongue
2. Blood and Thunder
3. Supernaut (с Mario Duplantier, Danny Carey and Eloy Casagrande) (Black Sabbath cover)
Rival Sons
4. Do Your Worst
5. Electric Funeral (Black Sabbath cover)
6. Secret
Anthrax
7. Indians
8. Into the Void (Black Sabbath cover)
Halestorm
9. Love Bites (So Do I)
10. Rain Your Blood on Me
11. Perry Mason (Ozzy Osbourne cover)
Lamb of God
12. Laid to Rest
13. Redneck
14. Children of the Grave (Black Sabbath cover)
Supergroup A
15. The Ultimate Sin (Lzzy Hale, Nuno Bettencourt, Jake E Lee, David Ellefson, Mike Bordin, Adam Wakeman) (Ozzy Osbourne cover)
16. Shot in the Dark (David Draiman, Jake E Lee, David Ellefson, Mike Bordin, Adam Wakeman) (Ozzy Osbourne cover)
17. Sweet Leaf (David Draiman, Nuno Bettencourt, Scott Ian, David Ellefson, Mike Bordin, Adam Wakeman) (Black Sabbath cover)
18. Believer (Whitfield Crane, Nuno Bettencourt, Scott Ian, Frank Bello, II [Sleep Token], Adam Wakeman) (Ozzy Osbourne cover)
19. Changes (Yungblud, Nuno Bettencourt, Frank Bello, II, Adam Wakeman) (Ozzy Osbourne cover)
20. Mr. Crowley (Jack Black, plus Revel Ian, Roman Morello) (Ozzy Osbourne cover)
Alice In Chains
21. Man in the Box
22. Would?
23. Fairies Wear Boots (Black Sabbath cover)
Gojira
24. Stranded
25. Silvera
26. Mea culpa (Ah! Ça ira!) (with Marina Viotti)
27. Under the Sun (Black Sabbath cover)
Drum Off
28. Symptom Of The Universe (Chad Smith, Travis Barker and Danny Carey, plus Tom Morello, Nuno Bettencourt, Rudy Sarzo) (Black Sabbath cover)
Supergroup B
29. Breaking the Law (Billy Corgan, Tom Morello, K.K. Downing, Adam Jones, Rudy Sarzo, Danny Carey) (Judas Priest cover)
30. Snowblind (Billy Corgan, Tom Morello, K.K. Downing, Adam Jones, Rudy Sarzo and Danny Carey) (Black Sabbath cover)
31. Flying High Again (Sammy Hagar, Nuno Bettencourt, Adam Wakeman, Rudy Sarzo, Chad Smith, Vernon Reid) (Ozzy Osbourne cover)
32. Rock Candy (Sammy Hagar, Nuno Bettencourt, Adam Wakeman, Rudy Sarzo, Chad Smith, Tom Morello) (Montrose cover)
33. Bark at the Moon (Papa V Perpetua, Vernon Reid, Nuno Bettencourt, Adam Wakeman, Rudy Sarzo and Travis Barker) (Ozzy Osbourne cover)
34. The Train Kept A-Rollin' (Steven Tyler, Ron Wood, Nuno Bettencourt, Tom Morello, Andrew Watt, Rudy Sarzo, Travis Barker) (Aerosmith cover)
35. Walk This Way / Whole Lotta Love (Steven Tyler, Nuno Bettencourt, Tom Morello, Andrew Watt, Rudy Sarzo, Chad Smith) (Aerosmith/Led Zeppelin covers)
Pantera
36. Cowboys From Hell
37. Walk
38. Planet Caravan (Black Sabbath cover)
39. Electric Funeral (Black Sabbath cover)
Tool
40. Forty Six & 2
41. Hand of Doom (Black Sabbath cover)
42. Ænema
Slayer
43. Disciple
44. War Ensemble
45. Wicked World (Black Sabbath cover)
46. South of Heaven
47. Raining Blood
48. Angel of Death
Guns N' Roses
49. Never Say Die (Black Sabbath cover)
50. Junior's Eyes (Black Sabbath cover)
51. Sabbath Bloody Sabbath (Black Sabbath cover)
52. Welcome to the Jungle
53. Paradise City
Metallica
54. Hole in the Sky (Black Sabbath cover)
55. Creeping Death
56. For Whom the Bell Tolls
57. Johnny Blade (Black Sabbath cover)
58. Battery
59. Master of Puppets
Ozzy Osbourne
60. I Don't Know
61. Mr. Crowley
62. Suicide Solution
63. Mama, I'm Coming Home
64. Crazy Train
Black Sabbath
65. War Pigs
66. N.I.B.
67. Iron Man
68. Paranoid