Концертите по свое му са страхотно изживяване, но концертите на Bruce Dickinson са нещо много повече.
Виждали сме го много пъти, със соловите му проекти, с великаните от Maiden, с цял оркестър зад себе, изпълнявайки класики на Deep Purple. Снощи го видяхме с новия му солов албум “The Mandrake Project”. “Are You Ready?” извиква Bruce, когато е негов ред да се изправи пред публиката. Разбира се, последвано е от любимото му “Scream for me Sofia” и съдейки по цялата емоция, овации, скандирания и скачане, няма какво да се лъжем, България обича Bruce. Както той самият се пошегува, щом няма никой при баровете с бира и тоалетните, шоуто наистина е добро.
На сцената музикантите отвръщат със същата енергия, която получават от ентусиазираната публика, а гласът на Bruce се извисява, придружен от така типичните за него жестикулирания, с които сякаш е диригент, както за музикантите, така и за публиката. Dickinson не спира да рисува форми във въздуха с ръце, с които сякаш описва всяка дума от текстовете си, да скача, да се закача с целия бенд. На китарите са Philip Naslund и Chris Declercq, барабани Dave Moreno, на баса - неповторимата Tanya O’Callaghan и Mistheria на клавири. Всички те са в прекрасен синхрон и се закачат през целия почти двучасов концерт, част от турнето “The Mandrake Project Tour”, което вече има 51 дати зад гърба си.
Тази вечер няма дуели с 10-метров Еди, няма промени в костюмите, няма пиро, няма самолети, но това не е от значение. Bruce пее. И пее със сърцето си. На фона на класически филмови клипове на ужасите, НЛО, въртящи се мъглявини, гигантски каменен кръст в безплоден пост-апокалиптичен пейзаж и Статуята на свободата в пламъци, той води групата и публиката през перфектно подредено, балансирано пътешествие през соловата му кариера.
Сред акцентите са "Accident Of Birth", драматичен и любим "Jerusalem", "The Alchemist", "The Tower", завладяващата "Book Of Thel" и баладата на века - "Tears Of The Dragon", без която явно не може, както и Bruce сам спомена.
Парчетата от новия албум, “The Mandrake Project”, се противопоставят на подобни класики. Описан като „стара и мрачна история за власт, злоупотреба и борба за идентичност, поставена на фона на научен и окултен гений“, първото му соло издание от 19 години насам е чудесно представено тази вечер от гръмотевичната "Rain On The Graves", кинематографичните "Resurrection Men" и "Afterglow Of Ragnarok".
Само две дати остават до края на турнето, от което стана част от София. “София, ще се видим пак” бяха думите, с които Bruce Dickinson слезе от сцената. Разбира се, че ще се видим отново, без значение дали с Iron Maiden или отново със соловите му албуми. Bruce Dickinson не е просто изпълнител, той умее да разказва истории и това няма как да не се забележи, ако поне малко човек се вгледа в текстовете. Той е страхотен шоумен, знае точно от какво се нуждаят хората, които са там, за да го видят и чуят. Снощи Bruce показа, че ако си добър разказвач и зад себе си имаш страхотни музиканти, няма нужда от много ефекти и смяна на целия дизайн на сцената - важна е емоцията и историята.
Setlist Bruce Dickinson:
Intro: The Invaders / Toltec 7 Arrival
1. Accident of Birth
2. Abduction
3. Laughing in the Hiding Bush
4. Faith
5. Jerusalem
6. Afterglow of Ragnarok
7. Chemical Wedding
8. Tears of the Dragon
9. Resurrection Men
10. Rain on the Graves
11. Frankenstein (The Edgar Winter Group cover)
12. The Alchemist
13. Road to Hell
Encore:
14. Navigate the Seas of the Sun
15. Book of Thel
16. The Tower
Caliberty:
Setlist Caliberty:
1. Wild Calls
2. Devil Dance
3. Back 'n' Forth
4. Betty Lou
5. Growling Town
6. Shine A Light
7. Song Of Tomorrow
8. Mr. Goodtime