29 March 2024
10.2 C
Sofia
More

    Hayes & Y разказват за всяка от песните в дебютния си албум “Press. Go. Move. Slow.”

    Фронтменът Благослав Анастасов и китаристът Радослав Лозански навлизат надълбоко в “Press. Go. Move. Slow.” и разкриват интересни подробности за всяко едно от парчетата в албума

    На 7 октомври Hayes & Y издадоха дългоочаквания си първи дългосвирещ албум “Press. Go. Move. Slow.”. Вместо да “заложат на сигурното” и да включат в него любими на феновете песни като “The Times”, “I Never Give Up (It’s Never Enough)” и “Always So Simple, Always So Cold”, която навърши 5 години ден преди излизането на “Press. Go. Move. Slow.”, Благослав Анастасов (вокали, китара), Радослав Лозански (китара), Ивайло Делев (бас) и Денис Холбек (барабани) решават да предизвикат не само себе си, а и многобройните си почитатели, и да запишат чисто нови парчета за дебюта си. Амбициозният и смел ход обаче се оказва и печеливш, защото отчасти в резултат на това може би албумът звучи изключително хомогенно и завършено, с перфектен баланс и преходи между песните. От нехарактерно енергичните за групата “Take It Away” и “Same Mistakes” през ускоряващата до експлозия “A Look Back To The Good Times” до по-меланхоличните “Almost Right” и “All In My Head”, с “Press. Go. Move. Slow.” Hayes & Y правят уверено крачка напред в развитието си, демонстрирайки творческите си сили с нов размах.

    Чуйте албума на Hayes & Y “Press. Go. Move. Slow.” и прочетете коментарите на Благо и Радо за всяко от 10-те парчета по-долу. Билети за най-мащабния самостоятелен концерт на групата, който ще се състои на 1 декември в зала 3 на НДК, може да намерите тук.

    “The Performance Will Commence After The Beep”

    Б: Искахме албумът да има интро. Това е нещо, което аз лично много харесвам като подход – да гледаш на албума като на едно цялостно произведение. Всяко такова трябва да има интродукция. С тази искахме да насочим слушателя към един постапокалиптичен свят, в който изкуството е надживяло човечеството. Може би идва от това, че аз винаги предпочитам изкуството през погледа на хората, стоящи зад него.

    Р: Интрото е важно начало на албума и смятам, че дава добра насока към цялостната му концепция. Решихме и да добавим пиано мелодията от последната песен, което да загатне и за цикличност и да затвори “кръга” от песни, което даде и завършен облик на интрото.

    “Take It Away”

    Б: През последните 5 години имахме привилегията концертите ни да станат доста мащабни. Това ме накара да почна да мисля за сетлиста ни. Колективното ни мнение беше, че имаме нужда от повече бързи песни. Това беше мотивацията зад “Take It Away”. Почти винаги започвам да пиша песните с бийт – открил съм, че това работи най-добре за мен, дава ми стабилна основа, върху която да надграждам. Самото темпо на този бийт зададе облика на песента. Що се касае до текста – макар че е във второ лице, мисля, че говоря на себе си.

    Р: Наистина едно доста бързо и ударно парче, което ни връща малко и към по-ранните ни песни, с по-директен и суров китарен звук. Имахме възможност вече да “тестваме” хората с него на живо и реакцията им оправдава нашите очаквания, така че това е солидно допълнение към живия ни сет.

    “Control”

    Б: Едно от последните неща, които написах за албума. Когато го завършихме, ни звучеше толкова ново и интересно, че веднага решихме да е първи сингъл. Знаехме, че ще е предизвикателно за феновете ни, но сме щастливи, че те го приеха с отворени обятия. Най-хубавото е да имаш публика, която е готова да приема експериментите ти.

    Р: Песента започва доста нетрадиционно, само с вокала на Благо, което със сигурност беше смел ход, предвид че и го избрахме за сингъл. “Control” отново носи супер много енергия в себе си, чисто звуково има общо и с “Take It Away” заради арпежиатора, който движи цялата песен. Също вече намери място в сетлиста ни за концерти и е може би най-забавното парче за свирене от албума до момента.

    “Almost Right”

    Б: Ние сме израснали с музиката на 90-те години и това парче е препратка към нея. Рязката смяна на динамика е нещо, което винаги сме харесвали и обичали. Искахме втората част да е максимално мощна, но без да има предвидимия барабанен бийт, който всички биха очаквали.

    Р: Аз бях с идеята, че песента трябва да се развие в тази насока с влизането на барабани, но се радвам, че крайният резултат е друг и същевременно имаме супер динамична и силна втора част на парчето. 90-арското влияние е очевидно, но смятам, че звучи достатъчно модерно, с много мелодични вокални партии.

    “Same Mistakes”

    Б: Сигурен съм, че много хора ще чуят влиянието на Talking Heads върху музиката ни в последните 2-3 години. В тази песен то достига пика си. Смятам, че винаги е интересно кои артисти имат най-голямо влияние върху следващите поколения, защото много често това не съвпада с това кои са най-продавани или успешни. Виждам влиянието на Talking Heads навсякъде в инди музиката в момента и лично това много ме радва. Ще ми се да са по-популярни и в България.

    Р: Втората доста бърза песен в целия албум, която се получи като смесица от доста различни звуци и влияния. Аз лично много се забавлявах, докато я записвахме, имах възможност да добавя доста китарни партии, които завършиха облика й. Единственият тъжен в групата тук е Денис, който беше заместен от бийт машината, но решихме, че това е за добро и звукът й е най-подходящият за парчето.

    “A Look Back To The Good Times”

    Б: Този трак е колкото песен, толкова и колаж от различни звуци и настроения. Искахме да създадем едно усещане за фалшива реалност в него, нещо, което да е продължение на интрото на албума. Фалшива “публика”, фалшив глас, фалшива експлозия накрая. Лично аз много се забавлявах с тази песен. Текстът е насочен към моите връстници – вече не сме деца, но е хубаво да не забравяме, че сме били. Всяко следващо поколение има право само да намери пътя си и ние не трябва да се бъркаме. Забавно е да видиш как някои от най-заухавите ти съученици се превръщат в морални съдници, като минат определена възраст.

    Р: Песента дава началото на втората част от албума, завръщането на изкуствения глас също го определя донякъде. На мен ми отне малко време да я харесам, чисто музикално, но мисля, че е глътка въздух преди поредицата от по-сериозни и “дълбоки” песни, която следва. Очевидни са и препратките към пандемичния период, който надявам се вече е зад гърба ни.

    “All In My Head”

    Б: Исках да имаме изцяло акустична песен в албума, защото сингъл формата, в който предимно издавахме музика последните години, не е подходящ за това. Аз самият винаги съм бил силно повлиян от класическите изпълнители-текстописци и бих искал все повече да правя опити в този стил. Записът е един тейк, с един микрофон. Напълно лайв, с никакви корекции. И сега ми е много трудно да го слушам и да чувам несъвършенствата в него, но пък исках да допусна нашите слушатели максимално близо. По-интимно от това не става.

    Р: Тук заслугата по песента е изцяло на Благо, който успя да я изпълни по най-добрия възможен начин, въпреки че записът звучи доста сурово. Методите на изпълнение и записване го предполагат. Трябва да се има предвид, че е доста “страшно” в днешно време да не можеш да се опреш на технологичните средства, които всеки музикант ползва, и да си готов да поемеш този риск да включиш такъв запис в албум. Много ми харесва резултатът и се надявам и хората да могат да оценят парчето.

    “Turn Around, Look Away”

    Б: Може би първото парче, което имахме за албума. Дълго време мислехме, че ще е и първият сингъл, но може би докато стана време да излезе, леко ни омръзна. Очаквам хората да го харесат и смятам, че ще звучи прекрасно на живо.

    Р: По тази песен се работи може би най-много от всички в албума. Аз лично прекарах много време в търсене на подходящи китарни партии и в крайна сметка нищо не се оказа достатъчно добро, за да намери място във финалния вариант. Мисля, че има страхотен припев, който също е резултат от десетки демота и промени, но публиката ще го намери доста подходящ за пеене заедно с нас по концерти.

    “Let It Flow”

    Б: Последното, което завършихме – до седмица преди микса беше само с пиано. В текста исках да се издигна над краткия живот на една връзка и да погледна малко по-глобално. “I am just another moment in history” е препратка към преходността на всичко това и част от моя личен стремеж да надмогна егото си. Нещо, което е доста трудно за всеки творец.

    Р: Наистина, тази песен стана готова последна, но мисля, че и работата под напрежение по нея донесе добри резултати. Аз лично се върнах към едно парче на U2 – “Love is Blindness” и почерпих вдъхновение от него за китарните партии в “Let It Flow”.

    “Press. Go. Move. Slow.”

    Б: Заедно с “Turn Around, Look Away”, това беше песента, по която работих най-дълго. Смятам, че е хем нов саунд за групата, хем базирана в нашия собствен. Отново има силно 90-арско влияние. Също е и най-дългата ни песен досега. Не обичам самоцелни неща и не харесвам песни, които са ненужно дълги. Тук обаче вкарахме и най-последната част, която освен аутро на песента е и аутро на албума – нещо като отворен край. Защото тепърва започваме.

    Р: Категорично, това е моята любима песен от целия албум. Още от първите демота много харесах вокалния hook, който Благо беше измислил и се разви като основна тема в песента. За мен цялата песен е микс от мистика и неподправената енергия, която вече имаме в много песни в албума. Най-хубавият ми спомен от записите е, когато завърших ритъм партията за последната част в песента и тя придоби завършения си облик. Бях много щастлив, че намерихме правилната формула за тази песен, перфектен завършек на албума.