Ето какво разказа Петър Кесов за INmusic:
За трети пореден път имам шанса да изживея емоцията от този фест и горещо го препоръчвам винаги на всички свои приятели. Красива локация, страхотна организация, 7 сцени (4 от които с музика на живо), достатъчно пунктове за храни и напитки и всичко това на една съвсем приемлива цена.
Първата банда, която успях да чуя за малко при влизането ми във фестивалната зона, бе Kurt Vile & The Violators. Макар и за краткото време, в което ги чух от главната сцена, те ми направиха добро впечатление с приятния мелодичен инди-рок, който лично за мен се вписваше много добре като за начало на феста.
Непосредствено след тях, на съседната World Stage, излязоха уелсците от Skindred. Групата, която бе и у нас на Spirit Of Burgas 2011, отново предложи готина смесица между пънк, реге и неометъл. Впечатление ми направи, че изпълниха кавър на The Prodigy - “Out Of Space”, което вмъкнаха между началото и края на хита им “Kill The Power”.
В същото време на главната сцена бе подготвена да посрещне едни от основните си герои за първия ден - лудаците от The Hives. Бях гледал групата преди 4 години на Rock in Vienna и този път отново оправдаха очакванията ми. Близо час и половина сет, наситен с много инди-рокендрол и енергични подскоци от вокала Pelle Almqvist. Шведската банда изпълни с много хъс и настроение едни от най-добрите им песни през годините, сред които “Walk Idiot Walk”, “Tick Tick Boom” и разбира се емблематичното им парче “Hate to Say I Told You So”.
Последното име за вечерта на World Stage бе Johnny Marr. Китаристът на The Smiths, по моя преценка, събра най-много хора на тази сцена през целия фест. И това бе напълно заслужено! Музикантът зарадва публиката с лично негови авторски песни, няколко на The Smiths, сред които “How Soon Is Now?” “Bigmouth Strikes Again” и приятна изненада - кавъра на Depeche Mode - "I Feel You". Сетът завърши с изпълнение на “There Is a Light That Never Goes Out”.
Foals закриха изпълненията на Main Stage с час и половина сет, в който групата изсвири балансирана смесица между песни от новия албум и утвърдени песни от отминалите години. “Mountain at My Gates”, “My Number”, “Exits” бяха съпроводени с чести слизания в публиката. Напълно заслужено избрани за хедлайнър на първия ден, Foals ни изпратиха с “Inhaler” и усмивки по лицата след полунощ.
Още снимки от първия ден на фестивала - тук.
Вторият ден на фестивала привидно събра повече хора от предишния и това се дължеше на силните имена, които присъстваха в него.
Още в 18:30 на Main Stage своето участие направиха Frank Turner & The Sleeping Souls. Повече от час Франк и момчетата се веселиха на сцената, а и извън нея (да, и тук видяхме stage-diving и crowd-surfing), а накрая дори вокалистът на бандата покани дама от тълпата на блус сред публиката. Какво по-весело и страхотно начало на фестивалния ден?!
Същевременно на Hidden Stage се изявяваше хърватската певица Billie Joan, а на World Stage бяха Gato Preto, докато хората се готвиха за поредното голямо име на този фест.
Точно в 20:45 на Main Stage излязоха Garbage. Макар и без двама от основните членове на оригиналния състав, бандата отново беше на ниво. В сетлиста фигурираха предимно песни от първите два албума (“Stupid Girl”, “Vow”, “Push It”, “I think I’m Paranoid” и др), но също така и някои неиздавани в студийни албуми парчета като “No Horses” и по-нови като “Empty”, a в "Wicked Ways" бе включен и изпълнение на “Personal Jesus” на Depeche Mode. Тук искам да отбележа и изключителното вдъхновяващо сценично присъствие и поведение на Шърли Менсън. Червенокосата шотландка не пропусна да засегне важните за нея теми между песните и по този начин за пореден път доказа, че е пример за силна и независима фронт-дама, вдъховение за много млади хора. Завършекът на сета на Garbage бе силен - “Only Happy When It Rains” и “When I Grow Up” като бис.
Преди последния изпълнител на Main Stage чухме Thievery Corporation и Lystrata (препоръчвам силно!) на другите две допълнителни сцени.
И ето, че малко преди полунощ на главната сцена се появиха и хедлайнърите на втория ден - Suede. Това, което Brett Anderson направи, много трудно може да се опише с думи. Близо два часа сет, в който се редуваха бързи с баладични парчета и изключителен интензитет в сценичното поведение на фронтмена. Brett над 5 пъти влиза сред хората, пееше в самата публика, умело въртеше микрофон с кабел и всичко това на температури над 20 градуса. Тази банда много надхвърли очакванията ми и беше едно от най-красивите неща, които видях за тези три дни.
Разгледайте нашата галерия от втория фестивален ден тук.
Ден 3, 26.06
Третият, финален ден на InMusic festival 2019 се очакваше с голям интерес заради основния хедлайнер и най-известно име - The Cure. Преди обаче, Робърт Смит да се качи на сцената, посетителите видяхме още запомнящи се изпълнения.
JoyCut бе първата група на Main Stage, която успях да видя в този ден и това бе чудесно начало. Тези италианци бяха изключително интересни на сцената, а музиката им приятна смесица между пост-рок и електронни елементи.
На другите сцени своето участие направиха хърватските изпълнители Mangroove (соул/джаз) и Tús Nua (пост-рок), за да дойде време за друг от основните артисти на Main Stage - LP.
LP (или Лаура Перголизи) излезе точно в 20:15 със своята неподражаема визия на хипи-бунтарка и близо два часа държа публиката в еуфория, по начин по който тя умее. Изключително талантлива и непринудена, тя не спря дори за момент да скача по сцената на температури близо до 25-30 градуса отново. Приятната изненада беше изпълнение на “Paint It Black” и разбира се “Lost On You”, изпълнена с акустичната и китара и емблематичното и подсвиркване в нея.
И ето дойде времето за най-голямото име на този фест - The Cure. И тук ми е трудно да опиша какво видях, но само можем да сваляме шапки пред таланта, професионализма и харизмата на Робърт Смит. Сетът бе съпроводен от технически проблем по средата, но Робърт и останалите запазиха спокойствие в критичния момент и изсвириха почти акустично парчето докрай. Два часа и петнайсет минути, в които бандата изсвири 28 песни, сред които “Friday I’m In Love”, “Lovesong”, “Just Like Heaven”, “In Between Days” и още много други класики. Това е група, която винаги ще помня. Заглавието на завършващото парче “Boys Don’t Cry” беше в разрез с хората наоколо, доста от които си поплакаха...от радост.
За отбелязване са и участията на групи като Siddharta, Fountaines D.C., Black Honey, Zeal & Ardor и Peter Bjorn and John, които придадоха още колорит на феста.
В заключение бих казал, че InMusic е прекрасен фестивал, истинско меломанско преживяване и тазгодишното издание се нареди в сърцата ни като вълнуващо и шарено приключение.
Десетки снимки от третия ден може да видите тук.
Музикално видео и премиера в Бургас с прожекция и среща с групата на 4 юли…
Вече е известен точният график за концерта на Soulfly на 8 юли в Маймунарника, София На 8 юли…
"The Overview" на Steven Wilson, концептуален албум, включващ две дълги музикални произведения, излезе на 14 март…
"Lovin' You" ще бъде седмият студиен албум на Ashcroft. Richard Ashcroft обяви, че предстоящият му…
„Това са песни, които нося със себе си от години“, каза Paul Weller в изявление.…