19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Morten “Teloch” Iversen (Mayhem)

    Убийства, самоубийства, раздели, събирания и много злост, и мрак. Така с няколко думи може да се опише историята на най-култовата блек метъл банда Mayhem … След Venom разбира се! През 2011 Morten Bergeton Iversen или Teloch става част от норвежкия култ. И се превръща в основен композитор за групата. Новият албум на легендите „Daemon” излезе през 2019 година и те трябваше да го представят и на втория „Wolf Fest – Вълчата пътека” край Челопеч. Това обаче ще стане през следващата година. Преди фестивалът да бъде отложен, Morten Bergeton Iversen или Teloch даде специално интервю за От другата страна.

    Интервюто с Morten “Teloch” Iversen (Mayhem) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна 27.07.2020 година.

    От другата страна – Привет, Teloch, как се подготвяхте за концертите в подкрепа на новия албум на Mayhem „Daemon”?

    Teloch – Бяхме събрали сет, разделен на три части. С първата изпълнявахме целия нов албум, плюс някои други песни. С втория свирихме целия „De Mysteriis Dom Sathanas”, а в третата част – композиции основно от „Deathcrush”. Така че с различна атмосфера и различно сценично присъствие бяхме събрали три сета. Нещо, което групата е правила основно в миналото и сега този начин на работа ни подейства като свеж полъх.

    От другата страна – Как беше приет новия албум на бандата „Daemon”?

    Teloch – Много добре, дори съм изненадан колко добре се получават нещата с него, защото не разполагахме с кой знае колко време, за да го създадем и запишем. Някак си за нас се получи доста семпъл. Но може би точно заради това да се харесва на феновете. Песните влизат веднага. Лесно е да ги харесаш. Не са усложнени допълнително. Реакцията към албума е много добра.

    От другата страна – Неусложнени, но композициите звучат доста солидно.

    Teloch – По някакъв начин са малко по-груби в сравнение с предишния ни албум.

    От другата страна – Ти си в групата от 2011 и си вече основен композитор. Когато създаваш музика за Mayhem, слушаш ли старите записи, за да хванеш атмосферата?

    Teloch – Не, не го правя. Слушам старите песни на Mayhem, когато ги репетирам. Разбира се, когато работя по нова музика, се опитвам да се върна в спомените си назад в миналото, за да си припомня, какви чувства са ме спохождали, докато съм слушал техните албуми. Винаги имам нещо предвид относно онези преживявания, но постоянно гледам напред. Не искам да си губя времето с опити да уловя миналото, използвайки го като основа или по-скоро слагайки петно върху старите класики.

    От другата страна – Има ли разлика, когато създаваш музика за другите групи, в които участваш и за Mayhem?

    Teloch – Разбира се. Когато пиша за Mayhem не разполагам с много свобода, защото музиката трябва да звучи като тях. Когато композирам за другите банди, правя каквото си поискам. По някакъв начин при Mayhem в някаква степен леко се ограничавам. Смятам, обаче, че е супер, че пиша за тях. Приемам като предизвикателство, създаването на музика за тях, защото трябва да работя на техните вълни.

    От другата страна – Коя е забавната част да свириш на живо с Mayhem?

    Teloch – Няма нищо забавно. Може би защото сме напълно сериозни в онова, което правим. Mayhem не са поп банда, а норвежка блек метъл група. В което, предполагам, не би трябвало да има нещо забавно. Дори и да продължавам да се самоиронизирам, трябва да поддържаме определено ниво на агресия и психопатщина. За да не излизаме от стандартите на групата и за да сме точни и конкретни.

    От другата страна – Има ли напрежение, за да свириш в група като Mayhem? Предвид стандартите им.

    Teloch – Не, не чувствам никакво напрежение. Моите стандарти са също високи. Така че нямам никакви проблеми при свиренето ми с тях.

    От другата страна – Как се запазвате в кондиция по време на дълго турне?

    Teloch – Добър въпрос. Спим по много. В миналото пиехме по много, но днес е по-лесно и леко – гледаме филми и се опитваме да си почиваме, вместо да се напиваме. Защото ако пиеш през цялото време, умората по време на турне те връхлита десет пъти по-силно.

    От другата страна – Как се промени ситуацията в бекстейджа през годиите?

    Teloch – Мисля, че няма голяма промяна, с изключение на факта, че вече не пием толкова много. Работата е една и съща навсякъде. Друга разлика е може би, че самите помещения вече не са толкова големи, колкото преди, но май нещата са си все същите.

    От другата страна – И може би най-важното е паролата за интернета… Най-странното място, където сте изнасяли концерт?

    Teloch – Труден въпрос. Правим всякакви странни неща. Буквално съм си загубил спомените.

    От другата страна – Има ли места, където не би се върнал да свириш?

    Teloch – Много са, но в повечето случаи ситуацията се скапва заради хората, които работят на съответното място, където свирим. Повечето са истински гадняри. Собствениците на клубовете почти винаги са такива. Феновете обаче са винаги на ниво. В момента обаче не мога да посоча нито едно място.

    От другата страна – Има ли подарък, който си получил на турне и ти е много личен?

    Teloch – Постоянно ни подаряват всякакви неща. Е, не е толкова често, но винаги получаваме подаръци. Веднъж в Истанбул един фен ни подари вентилатор. На друго място друг фен, който беше избягал от затвора, за да дойде на концерта ни, ни донесе много сладки. Получавали сме различни ръчно изработени кутии. Но лично на мен, когато сме на турне, са ми подарявали мои нарисувани портрети. Това е направо страхотно.

    От другата страна – Пазиш ли си ги?

    Teloch – Да и всички съм ги окачил в тоалетната си. Там са, защото по някакъв начин са странни и мястото им е точно там. А и е готино, когато съм по-голяма нужда да се наслаждавам на образа си.

    От другата страна – Ако не беше в Mayhem, колко по-различен щеше да е животът ти?

    Teloch – За щастие съм в групата. Ако не свирех с тях, сигурно щях да работя в някой склад. Щях да записвам демота, каквато ми беше и първоначалната идея. Никога не съм си поставял за цел да стана професионален музикант. Получи се случайно. Може би щях да бъда по-щастлив…

    От другата страна – Имаше ли момент, в който разбра, че ще бъдеш професионален музикант?

    Teloch – Май някъде през 2008. По-скоро след като се присъединих към Mayhem и още по-точно след първия ми албум с тях. Значи трябва да е било някъде през 2014. Което не е чак толкова отдавна. Независимо, че се занимавах с музика от 2002, че и от по-рано. Но 2014 беше моментът, в който осъзнах, че връзката ми с Mayhem, се е превърнала в професия за мен.

    От другата страна – Мислиш ли понякога за онова, което си оставил като музикант?

    Teloch – Не, определено не. Само в посоката, е искам да издам възможно най-много албуми, преди да сляза под земята.

    От другата страна – Новите технологии имат ли роля при теб?

    Teloch – Дигиталните технологии са много важни за мен, защото постоянно използвам компютъра си, за да записвам идеите си. По същия начин бих могъл да работя на четирипистов касетъчен дек, обаче, не знам дали още съществуват такива машини. За Mayhem съвременните технологии нямат чак такова голямо значение. Те са важни за мен, защото паметта ми изневерява и предпочитам да записвам идеите, когато ми дойдат, защото в противен случай не ги помня.

    От другата страна – Новият албум на Mayhem „Daemon” е записван в три различни страни – Швеция, Холандия и Норвегия. Ако бяхте заедно в студиото, той по различен начин ли щеше да звучи?

    Teloch – Определено. Ако бяхме го записали на живо всички заедно, със сигурност албумът щеше да звучи различно. Записахме го в три различни страни, защото не разполагахме с много време. Това ни принуди да постъпим по този начин. Трябваше да го направим възможно най-бързо. За това и всеки записва там, където е.

    От другата страна – Защо нямахте много време?

    Teloch – Защото преди да започнем създаването на албума, вече бяхме организирали европейско турне. Това беше причината да работим много бързо.

    От другата страна – Имахте ли нещо готово преди да влезете да записвате?

    Teloch – Да, шест месеца обмисляхме новите композиции, преди да стигнем до студиото, за да ги запишем. С другия китарист Charles работихме много здраво и мисля, че ни остана час и половина материал, който не влезе в диска.

    От другата страна – С него какво стана?

    Teloch – Нищо, стои си на харда ми.

    От другата страна – Най-нетипичното вдъхновение за песен, което някога те е спохождало?

    Teloch – Трудно е да отговоря, защото постоянно създавам музика. Не разчитам на чувства и вдъхновения. Просто сядам и започвам да композирам. Трудно ми е да отговоря какво ме вдъхновява, защото постоянно пиша нещо.

    От другата страна – Има ли специално място, където композираш?

    Teloch – Да, имам студио. Казвам му „стая за препродукция”. Така че работя от вкъщи. Или на хижата на нашите.

    От другата страна – Останалите от групата провокират ли те по някакъв начин, за да пишеш?

    Teloch – Няма такова нещо. Всички в групата са широкоскроени по отношение на онова, което китаристите искат да изпълняват. Ограничения не ни се поставят. Понякога се появяват желания за по-бързи или по-бавни композиции, но през повечето време правим, каквото си искаме. Докато песните, които композираме, звучат като Mayhem, всичко е наред.

    От другата страна – Попаднах на списания с корици на Mayhem. Списанията имат ли същата роля, както в миналото?

    Teloch – Абсолютно не. Компютрите властват над всичко. Странно е, че го казвам, но съм изненадан колко много списания още съществуват. Наистина съм изненадан да ги видя.

    От другата страна – А защо е важно да сте на корицата на тези списания?

    Teloch – Защото е добра реклама за групата.

    От другата страна – Днес по друг начин ли се приема музиката на Mayhem?

    Teloch – Днес животът е много забързан. Мога да дам пример с ерата на списанията. Тогава си вземаш един брой, сядаш и го изчиташ целия. За което ти трябва време. А днес в Интернет всичко идва и заминава много бързо. Заради което постоянно трябва да пускаш по нещо ново. И феновете буквално предозират с информация. Днес тя е страшно много и идва от страшно много източници.

    От другата страна – Предимствата и недостатъците за Mayhem от дигиталната ера?

    Teloch – Не виждам никакви недостатъци. Всяко нещо носи предимства, защото те извежда на преден план. За нас е много важно постоянно да присъстваме в дигиталните платформи и социалните медии. Особено след като се опитваме да оцелеем като група.

    От другата страна – Чакай да те питам – някога ще чуем ли албум с кавъри, записани от Mayhem?

    Teloch – Не знам. По време на сесиите за „Daemon” записахме десет кавъра. Ще видим. Просто трябва да съберем повече материал и може и да го издадем. Не сме планирали нищо. Имаме страшно много песни под формата на кавъри. Един ден може и да пожелаем да ги издадем.

    От другата страна – Ще е интересно да се чуе. Имаш ли любим изпълнител извън блек метъла, за когото никой не предполага?

    Teloch – J. J. Cale. Пускам си го от време на време, когато си почивам. Има много спокоен глас, който харесвам.

    От другата страна – Кой е твоят най-Спайнъл тап момент?

    Teloch – Веднъж свирихме в една огромна зала. Ама много голяма. Бях се замотал нещо с корпспейнта си. Приключих минута преди да се кача на сцената. Тръгнах да я търся и не можах да я открия. Ходех напред-назад из тази голяма сграда с корпспейнт и разни гвоздеи по мен. Въобще не знаех къде съм.