Интервю с Pi Stoffers (Lord Of The Lost)

Немската готик индъстриъл банда Lord Of The Lost се завърна с третата част на поредицата „Swan Songs”. В нея групата отново се преоблича в класически одежди с ансамбъла The Lord Of The Lost, за да представи един малко по-деликатен и акустичен поглед върху онова, което е създала до момента. Емоционалното изпълнение, примесено с красиви хармонии и дълбокия готически глас на Chris “The Lord” Harms, превръщат „Swan Songs III” в абсолютно преживяване. Дискът излезе на 7 август, а за него разказва китаристът на Lord Of The Lost Pi Stoffers.

Интервюто с Pi Stoffers (Lord Of The Lost) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.08.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, Pi, каква е разликата между новия албум „Swan Songs III” и останалите две части?

Pi Stoffers – Предполагам, е ме питаш за развитието, което сме постигнали… На мен ми изглежда, че първият „Swan Songs” е като врата към целия този класически свят, в който влязохме. Той ни донесе красотата и мекотата на класическата музика, която се вписа много добре в композициите ни. Втората част на „Swan Songs” е по-смела стъпка по отношение на избора на песни, които преаранжирахме като „Fists Up In The Air”. Така в този диск изборът ни показва, че можем да се спрем както на класически, така и на много бързи и почти парти композиции. След първите два албума в „Swan Songs III” вече знаем какво да правим без да имаме каквито и да е съмнения. Станали сме по-смели в избора на песни и в посланията, които отправяме. „Swan Songs III” стои по-високо от останалите две части. Той е по-суров. Мекотата и красотата са на заден план. Това обаче по-никакъв начин не го прави по-лош.

От другата страна – Как избирате песни, защото има песни от последния Ви албум, както и от първите?

Pi Stoffers – Така е. „My Heart Is Black” и „Letters To Home” са две от тях. Втората е най-дългата ни песен. Над 18 минути е. Тя разказва история на мъж, който става баща, но отива да воюва. От фронта пише писма до детето си. Колкото повече се развива историята, толкова повече се удължава и песента, за да можем да я разкажем. За това и в композицията има голямо разнообразие. Тя е по-динамична, когато картината ни пренася на фронта, след което се появяват по-спокойните моменти. Просто трябваше да се получи с подобна дължина заради продължителността на историята. В оригиналната версия има китари и барабани, но в класическия аранжимент тя се превърна в още по-епична песен. И най-накрая попадна в поредицата „Swan Songs”. Що се отнася до „My Heart Is Black” – беше време да поработим и върху нея по този начин. За нас беше логичен избор. Не става дума дали да избираме стари песни или добре направени композиции, или специално създаваме песни за „Swan Songs”. Въпросът е, че ги преработваме специално за тази поредица.

От другата страна – Когато работите по новите аранжименти, какво се опитвате да постигнете?

Pi Stoffers – Всъщност не ни се налага да постигаме нищо, ако вземем вече създадените песни. Когато работим по композиция, която свирим като петчленна индъстриъл метъл група, имаме ритъм секция, както и част с хармонии и мелодии. Когато изпълняваме тези песни с оркестър, ние също действаме като група, но с повече хора. Тогава имаме ритмична секция и мелодична, и хармонична секция. Изборът се свежда до това, коя ритъм част от кой ритъм инструмент ще бъде изсвирена. Същото се отнася за мелодичните части и хармониите. За тях също избираме подходящ мелодичен инструмент. Когато имаме водеща мелодия, която се изпява от Chris “The Lord” Harms, тя е дублирана от първата цигулка или флейта, от подобен инструмент. Т.е. трябва да преценим кой инструмент от оркестъра, коя част от песента ще изпълнява. Така всъщност създаваме класически аранжименти. Не мога да говоря за други композитори, защото те може би работят по друг начин, но нашият е този, който описах.

От другата страна – По някакъв начин след класическите аранжименти, оригиналните версии на песните по-различни ли Ви се струват?

Pi Stoffers – В повечето случаи не, но понякога класическите версии стават по-разпознаваеми и се забиват повече в главата, и някак си ги чувстваме по близки и естествени. За пример ще дам песента „Cut Me Out”. Класическата й версия в „Swan Songs III” на мен ми звучи като оригиналната версия. А иначе истинският вариант на песента е в албума ни „Thornstar” от 2019. Там тя звучи като осемдесетарско копие на класическата версия. Това е личното ми мнение.

От другата страна – Когато композирате нормални песни, обмисляте ли как те ще звучат в класически варианти или идеите за тях идват след това?

Pi Stoffers – Класическите ни идеи идват след това, защото когато създаваме песни за по-шумните ни албуми, не се опитваме да си представим как ще звучат в поредицата „Swan Songs”. За нея също композираме оригинални композиции. За третата част на класическите ни албуми това са синглите „A Splintered Mind” и „A One Ton Heart”. Тези две песни са написани специално за „Swan Songs”. Но когато пишем нова музика за нормалните ни албуми, стремежът, че нещо от материала трябва да влезе „Swan Songs” не стои на дневен ред. Създаваме за това, за което сме се настроили.

От другата страна – Къде можем да открием истинското лице на Lord Of The Lost?

Pi Stoffers – Ти как смяташ? Ние винаги сме били метъл група. Lord Of The Lost Ensemble е всъщност нашия личен страничен проект. И двете формации са нашето лице. Просто имаме две. Но и двете са истински. Можеш да ни погледнеш само от едната страна да първия ни „Swan Songs”. След това е невъзможно.

От другата страна – По какъв начин тези две страни се допълват в образа на Lord Of The Lost?

Pi Stoffers – Винаги на поредицата „Swan Songs” и на Lord Of The Lost Ensemble трябва да се гледа като на наш страничен проект. Все едно в някакъв момент, в който не създаваме метъл, който е основата на групата, привличаме вниманието с нещо различно. Ако трябва да говоря в проценти – на твърдата музика се падат около 70, а на класическата 30. Но накрая винаги имаме 100 на 100 Lord Of The Lost.

От другата страна – Групата има ли фенове, които предпочитат класическата част на Lord Of The Lost пред по-твърдата и обратното – почитатели, които отричат първата?

Pi Stoffers – Убеден съм че има. Ние нямаме нищо против. Дали ще харесат само едната част или и двете, нямаме проблем с това, защото сме все ние. Също така имаме фенове, които първо попадат на „Swan Songs”, мислейки си, че сме акустична група, след което откриват нашата метъл страна чрез класическите ни албуми.

От другата страна – Смяташ ли, че вашата музика би допаднала на почитателите на класическата музика?

Pi Stoffers – Защо не. Защо на хората, които слушат класическа музика, да не им допаднат и вариантите на нашите песни в „Swan Songs”? Едва ли някога ще направим концерт в оперна зала, но никога не казвай никога. Ще видим.

От другата страна – До колко имиджът, който сте изградили, е важен за Вас и има ли разлика между музиканта Pi и Pi в личния живот?

Pi Stoffers – Има няколко тънки разлики. Но онова, което виждаш, това и получаваш. Така е при нас. Ако ни погледнеш с целия този грим, който напомня на артистите от 70-те и 80-те, но смесен с модерен метъл и щипка акустично „Swan Songs” отношение, тази комбинация сигурно ни кара да изглеждаме странно. Което със сигурност е разбираемо, но в същото време предизвиква и интерес. Смятам, че ако дойде моментът, в който вече не сме автентични, по-добре да спрем да се занимаваме с музика. Но начинът по който звучи музиката ни, образът ни по време на интервютата, онова, което виждаш в канала ни „TV Of The Lost Video Diaries”, сме все ние. Ние като хора. Когато сме на сцената всичко, което сме, е степен по-високо заради адреналина, силата на музиката, изтощението, удоволствието и любовта към онова, което правим. Винаги сме ние. Не става въпрос нито за имидж, нито за някакви роли. Това, което виждаш, сме ние.

От другата страна – Дигиталната среда оказва ли своето влияние върху Lord Of The Lost?

Pi Stoffers – Ако днес не присъстваш в дигиталната среда или в социалните медии и ако нямаш история зад гърба си, изпълнена с десетилетия успехи в музиката като старите класически банди, тогава си обречен на провал. Нещо пропускаш. Смятам, че в днешните времена постоянно трябва да заявяваш присъствие в социалните медии. Това е страхотен инструмент, с който да достигнеш навсякъде. Дори и в момента ние правим интервю с помощта на някакъв софтуер, който със сигурност е реализиран дигитално. Това показва колко е важна дигиталната ера. От една страна „TV Of The Lost” е страхотен начин за връзка с феновете ни, защото ни виждат такива, каквито сме, стават свидетели на онова, което е зад завесата. Аз искам да съм свидетел на същите неща, когато говоря за моите любими банди. Това е едната страна. Втората е, защото се забавляваме и по този начин наистина си водим дневник. Така винаги, когато искаме да си припомним нещо, си пускаме съответния епизод, за да видим какво сме преживели. Опресняваме си паметта за съответния момент. Забавно е. От една страна го правим за феновете, но от друга – специално за нас.

От другата страна – Имаш ли любим епизод от всички 466?

Pi Stoffers – Следващата година, когато концертите се завърнат, сигурно ще надхвърлим 500. Любимият ми е от юбилейните ни концерти. Мисля, че е около 440. Този епизод е около 40 минути. Буквално е документален филм за концертите, с които отбелязахме през минали декември годишнината от първия албум на групата.

От другата страна – Твоят стил на свирене ли влияе на музиката на Lord Of The Lost или участието ти в групата определя начина ти на свирене?

Pi Stoffers – И двете. Когато създавам песни като „Under The Sun” от албума „Thornstar”, рифът наистина е базиран на метъла, което не е задължително да е част от Lord Of The Lost. Но когато започнем работа по него, развиваме го, опитваме нови неща или просто пасне на песента, го използваме. В тези случаи аз влияя върху звука на бандата. И обратното, когато работим по определена концепция за даден албум или по даден материал, гледам да не се отклонявам от зададената посока, а да следвам целта. В този случай концепцията определя начина ми на свирене.

От другата страна – И накрая, каква беше реакцията на родителите ти, когато им каза, че ще ставаш рок музикант?

Pi Stoffers – Никога не са ми задавали този въпрос. На първо място родителите ми винаги са ме подкрепяли във всичко, с което съм се захващал. Те винаги са реагирали положително, внимателно и с любопитство. Когато станах част от Lord Of The Lost, ме подкрепиха, но искаха да знаят с кого си имам работа. В началото май бяха леко скептични. После разбраха, че съм щастлив и нещата се получават. Че нямаме нищо общо с клишето „секс, наркотици и рокендрол”. За мен то не струва, защото не е здравословно. Ако всичко е непрекъснат купон и наркотици постоянно ще нараняваш себе си и хората около теб ще страдат. Lord Of The Lost е анти-образ на „секс, наркотици и рокендрол. Ние наблягаме на здравословния начин на живот. Когато родителите ми разбраха това, се успокоиха.

От другата страна – А какво им е мнението за музиката на Lord Of The Lost?

Pi Stoffers – Наистина харесват албумите „Swan Songs” и приемат метъла. От време на време майка ми идва на по-шумните ни концерти. Един вид за нея е приключение.