19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю: Asis Nasseri (Haggard)

    10 години Haggard нямат албум. Обаче продължават да правят турнета. Не издават каквото и да е, защото всичко трябва да е изпипано до последния детайл и да звучи като Haggard. На 27 октомври феновете на групата в България ще имат шанса да чуят една нова композиция от бандата, която трябва да намери място в следващото издание на германците.

    Интервюто с Asis Nasseri (Haggard) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 22.10.2018 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

    От другата страна – Привет, мистър Nasseri, как си?

    Asis Nasseri – Чудесно. Първият блок от сегашното турне го направихме през септември и беше много успешен. Бяхме в много добра форма и настроение. Свиренето ни достави голямо удоволствие. Сега идването ни до България, Румъния и Хърватия за първи път е истинска лудост, но ни харесва. А от България имаме много добри спомени, както от последния ни концерт в „Mixtape 5“, така и от Пловдив, и останалите ни участия при Вас. Това, което имам предвид е, че сме в страхотна форма.

    От другата страна – Обаче кога най-накрая ще видим нов албум от Haggard? Вече минаха 10 години от предишния…

    Asis Nasseri – Така е, минаха десет години. Основната причина беше, че докато работех по препродукцията на новия албум на Haggard, въобще не бях доволен от резултата. Ситуацията е много деликатна. До момента имаме четири албума. Новият трябваше да бъде, разбира се като Haggard, но още по-добър, още по-голям и по-много от всичко, което е представяла до момента групата. Така взех решението да пренапиша материала. Не всичко, но някои важни части от диска, трябваше да бъдат подобрени. Работя по албум, вдъхновен от приказките на Братя Грим. Ако ставаше дума за музика като в предишното ни издание „Tales of Ithiria“, досега щеше да излезе. Но за новия използваме литература с немски произход. Така че всичко трябва да е перфектно. Имам и някои семейни работи, които също ме карат да отлагам работата по новия албум на Haggard. Е, не точно да отглагам, защото работя през цялото време, но когато се занимаваш с много неща, винаги трябва да си отдаден сто процента. Няма как да ги направиш 150. Това са основните причини за отглагането на новия албум на групата. На това турне ще изпълним и една нова песен, която ще бъде част от следващия ни диск. Но десет години са си десет години. Дълъг период, няма как да не го отбележа. Наистина имах основание да се позавърна към началото на композиционния процес и двете причини, които споменах, са най-важните. На първо място промених някои от приказките на Братя Грим, по които работех. В новия албум не работим с вариантите, които са популярни днес. Точно обратното – използваме най-старите версии на техните истории, които са издадени в началото на 19-ти век. Избрахме най-първото издание. Тези приказки са много по-жестоки и реални от днешните. Въобще не са предназначени за деца, както сегашните версии. С новия албум на Haggard се опитваме да не създадем детска метъл книга. По него работим с оригиналните версии на приказките на Братя Грим, с оригиналтните коментари, написани от тях самите. Наложи се да променя някои от използваните приказки. Когато имаш една музика, както е в нашия случай, няма как просто да смениш текстовете. Така получаваш същата песен, но с друг текст. Което не работи. Защото темата е различна. Същото е както при преводите, например на български. Една дума, не можеш да я замениш просто ей така с друга. Трябва да се хване смисълът. Когато прочетеш текстовете, ще видиш, че стилът им е много строг. В приказките няма нито една излишна дума или дума, която да не си е на мястото. За това и е необходимо, след прочитането на една история на Братя Грим, която например е от две или три страници, но изпълнена със съдържание, то да бъде осмислено много точно. Ако просто напиша текст по приказката, то песента ще бъде две минути. Трябва да отворя композицията, трябва да създам и да развия действието. Така че когато има промяна в музиката, което е нещо нормално, няма как просто да превърна една песен с едно съдържание, в друга с само като сменя съдържанието. Трябва да се промени и музиката. И успоредно с това имам и семейство, на което също отделям внимание. На 47 години съм и на тази възраст винаги става и нещо в личен план, с родителите. Това, което искам да кажа е, че идва време в живота, в което трябва да определим приоритетите си. Това също е на дневен ред при мен. Това са двете основни причини за отлагането на албума за 2019 година. Наясно съм, че много фенове не са щастливи от този факт или са ни бесни, но ако исках, можех да вляза в близкото студио и да завършим няколко песни, които да пуснем от името на групата, но това нямаше да са Haggard. Това не е моят начин на работа.

    От другата страна – Обаче след толкова години на тишина, как мислиш, че ще останете във фокуса на феновете?

    Asis Nasseri – Ясно трябва да отбележа, че Haggard не са като останалите банди. Напълно съм съгласен с теб особено за социалните медии. Абсолютно е вярно, че вниманието е по-голямо, когато една група има нов албум. Това е безспорно. Казвам го съвсем ясно. Дори това е по-добрият вариант и при нас ще има нов албум, но ние постоянно правим турнета по целия свят. Знам, че много фенове чакат нещо ново от нас и ще го получат. Напълно разбирам гледната ти точка и получавам много имейли по този въпрос. Но за да не вредя не групата, не споделям тази гледна точка. Уважавам мнението ти, но определено не го споделям. Защото за мен е важно онова, което издавам да е 100 процента Haggard. Мога разбира се, да издам албум с няколко рифа и класическа музика, да снимаме клип и всичко онова, което правят останалите, но ако не съм убеден, че в тези действия не са вложеи 100 процента, какво от това, че ги има тези неща. Да издавам песни, само за да сме във фокуса на феновете?

    От другата страна – Съгласен съм с твоята позиция и за това попитах как гледаш на положението, в което е групата – десет години без нов диск…

    Asis Nasseri – Да сме наясно – напълно уважавам твоята позиция и има много фенове, които имат същото мнение. И ми казват – „Хей, чакаме твърде дълго!“ И е така, те наистина чакат много време за нов албум на Haggard. Въобще не го отричам. Не ги успокоявам, че десет години не са продължителен период. Напротив, точно такъв са. Без съмнение. Също така много време отнема и създаването на собствен лейбъл и подготовката на едно издание от собствена звукозаписна компания. Следващия албум на Haggard ще си го издадем сами от наш лейбъл. Това означава, че върху нас вече няма да има странични влияния от „Drakkar Records“ или други издатели. Което също е важно за мен, защото точно така трябва да постъпва една група днес.

    От другата страна – Какво е най-голямото предизвикателство пред Haggard и успявате ли да се справите с него?

    Asis Nasseri – Най-голямото предизвикателство пред нас като група? Нека да помисля… Много са, но трябва да помисля за най-голямото… Има големи предизвикателства относно концертите, тяхната организация, обаче май не точно това имаш предвид… Трябват ми повече детайли, защото предизвикателство е също, когато имаме нови колеги, които трябва за кратко време да влязат в синхрон, заради започващо турне и трябва бързо да научат целия сет. Но също така предизвикателство са и личните проблеми, които трябва да се решават, когато някой е болен или се спомине. Това също са предизвикателства…

    От другата страна – Тогава да ограничим предизвикателствата до управлението на музикантите в една група – вие сте над 15 души… 

    Asis Nasseri – Трябва да отбележа, че работата с музикантите от групата не е предизвикателство или поне не я приемам по този начин. Искам това да го поставя на първо място. Чувствам това положение като дарба, защото в Haggard всичко е основано на приятелството. Не всеки е добър приятел с всички, това е невъзможно. В основата си обаче групата е едно голямо семейство. Работата с много музиканти изисква гъвкавост. Всеки един от тях има също така и отговорности към малкото общество, което представлява групата. Има различни модели на работа в различните банди. Има групи, в които т.нар. диктаторство е водещо. Има и други, в които всеки е свободен да прави каквото си иска. Има много състави от по трима души, които никога не могат да се разберат за вечерята например или нещо такова. При нас ситуацията е изяснена. Текучеството е постоянно. Но независимо от него, контролът е в моите ръце и това е нещо, което не се подлага на съмнение от останалите. Обаче, това че аз контролирам групата, не означава, че положението е нетърпимо, напротив – това е добрият начин за ръководене на Haggard, защото съм внимателен към всички и уважавам всички. Предразполагам ги, създвам чувството на гордост в тях. И в същото време съм много отговорен. Това е начинът, по който ръководя групата. Също така има много банда, а също така и оркестри, при които лидерът или диригентът има голямо влияние, но отношението към хората не е добро. Контролът, който създава напрежение, не води до развитие. Ще ти дам пример ние как работим – срещаме се в понеделник и всеки знае, че ни предстои турне. Всеки знае своето място. Не само на сцената, но и по време на съвместните ни пътувания. При тях няма караници. Разбира се, че продължителните обиколки с едни и същи хора могат да доведат до напрежение, гневни погледи, на някого му писва в един момент. Усетя ли, че нещата отиват на там, че някой не е във форма – осъзнал съм, че е най-добре да го оставим на спокойствие. При пътуването в найтлайнър – много хора на тясно пространство, най-важото е взаимното уважение. Ако искаш да купонясваш цяла нощ, но има членове на групата, които искат да си почиват, правилото е точно и ясно – те трябва да бъдат оставени, да си почиват. Това означава, че купонджиите трябва да се пооберат и да приемат нуждите на останалите. Звучи малко езотерично, но напълно подкрепям този начин на действие. Също така отношението към всички трябва да е едно и също. Всеки трябва да е равен на останалите. Тогава всичко в малката общност, каквато е Haggard, ще бъде наред. Разбира се, работим по графици – знаем кога пристигаме в клуба, кога е саундчекът, вечерята, кога отваря клубът – все неща, които са задължителни, както за група от трима, така и за състав от 100 души. Онова което пречи и на група от трима и от сто, е егото. Понякога има хора, които искат да вземат решения вместо останалите. Искат да имат определена роля. За група от трима души, които имат голямо его, проблемите настъпват веднага. Когато двама спорят неперкъснато, третият трябва да вземе страна и така атмосферата се отравя. При нас всичко се обсъжда – организацията, маркетинга, но последното решение е моя отговорност. Това означава, че когато изпратя имейл, кой с какво ще се занимава, какво оборудване трябва да вземе със себе си, всеки трябва да го изпълни, без да проявява егото си и да прави проблеми. Заради тези неща съм подбрал в групата тези хора. Преди някой да стане музикант в Haggard, аз трябва да знам, че той може да бъде част от общността Haggard. Има много добри музиканти, има невероятни музиканти, които обаче не могат да споделят чужда гледна точка. Тогава те не са подходящи за HAGGARD. След 30 години и работа, и в студиото, и навсякъде с 300 или 400 души, знам за какво говоря. Музикантите, с които съм в момента, са невероятен отбор. Заминахме на турне през септември и все едно бяхме на ваканция. Това е чувството, което искам да цари в групата. Всеки се отнася много сериозно към работата си, но това е главното. Тайната е в личното отношение към всеки един индивидуално.

    От другата страна – Как управляваш творческия си свят?

    Asis Nasseri – Харесвам въпросите ти. Винаги правя по няколко интервюта, но искам да знаеш, че твоите въпроси са директно в целта. Харесват ми. Не са тривиални… Вдъховявам се много от природата и горите. Това са местата, където се чувствам напълно свободен. Разходките по час и половина също ме провокират към съзидание. Те са важни за моментите, в които композирам. Основното ми вдъхновение обаче е самата музика, класическата музика, метълът. Слушам много класическа музика. Също така се вдъхновявам от изкуството. Филмите ме вдъхновяват много повече от картините например. Не си падам по изобразителното изкуство. Също така ме вдъхновяват годишните сезони. Есента ми е любима. Есента, зимата, късното лято ми действат творчески. Вдъхновявам се и от различните страни. Срещите с нови хора в другите части на света. В музикално отношение това ми носи нови перспективи на онова, което правя. Насочваме в следващите ми стъпки. Понякога ми указва посоката, в която да се движа. Когато създавам музика или текстове, нямам формула по която да работя. Няма значение дали първо ще се появи текст или риф, или класически мотив. Понякога в главата ми се появява нещо като идея за струнните инструменти под формата на три или четири различни линии. Мога да хвана една от тях, но това работи само за дадения момент. Ако обмислям нещо твърде дълго, то се обезсмисля. Когато се появи идея, което ми допадне, продължавам да работя по нея. Всъщност работя по два начина – композирам с инструмент или развивам идеята в главата си, или просто нещо се появява отнякъде. Във втория случай имам нужда да запиша мелодията веднага на телефона си. Трябва да го направя, защото, ако мисля твърде много за нея, в един момент тя се изражда в някаква подобна версия, която не е онази, която ми е хрумнала в началото. Просто изгубвам оригинала. За това трябва веднага да го запиша, когато се зароди в главата ми. Това ми се случва през нощта, когато сънувам нещо и сутринта, когато се събудя си казвам, че трябва да хвана есенцията от съня. Работя по много начини, използвам много врати, няма една определена, която като отворя и ме озарява прозрение. Обаче наистина харесвам въпросите ти. Има много журналисти, които задават този въпрос, но не и с думите, които ти използваш.

    От другата страна – Връхлитат ли те различни емоции, когато свирят различни инструменти?

    Asis Nasseri – Зависи от музиката. В повечето случаи приемам емоционално отделни части в музиката на Haggard. Ако музиката е много бавна, с много метъл и тежест, но има цигулка, усещам и нея много тежко. В този момент цигулката, челото, сопраното допринасят за тежестта на дадената част. Чувството, което ме обхваща, когато слушам метъл, е различно от това, което ме спохожда, когато слушам класическа музика. Има някои композитори, чиито произведения звучат метъл, независимо, че са класически. Малко ми е сложно да го обясня. При Haggard обаче флейтата е нежна, китарите и барабаните са тежки, но при мен определената музика е по-важна от инструментите.

    Haggard свирят в Mixtape 5 на 27 октомври 2018. Билети – тук.