Интервю: Bryan Beller от The Aristocrats

Международният суперпроект The Aristocrats ще посети България на 9 декември. На концерта, който е част от европейско турне, бандата ще представи новия си албум „You Know What…?”. Организатори са Loud Concerts. С тяхното съдействие басистът на The Aristocrats Bryan Beller, който е работил и работи с Dethklok, Steve Vai, Dweezil Zappa, Mike Keneally, James LaBrie, Joe Satriani и много други, даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Bryan Beller (The Aristocrats) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 25.11.2019 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Bryan, на труне сте в Европа, за да представите новия албум на The Aristocrats „You Know What…?”

Bryan Beller – Точно така, преди това бяхме в Северна Америка за една осемседмична обиколка. Тя премина много добре. В момента сме в началото на европейското ни турне, което обхваща 58 концерта. Започна през ноември, ще продължи през целия декември, до март следващата година. Концертите са забавно преживяване – забавляваме се, срещаме много и хубави хора, публиката е страхотна и е много весело.

От другата страна – Променяте ли сетлиста за различните концерти?

Bryan Beller – В общи линии не променяме композициите за отделни концерти. Феновете, които идват да ни гледат, са подготвени за сетлиста, но бих добавил, че той е комбинация от новия албум, от който изпълняваме сериозно количество пиеси, както и добре подбрани композиции от останалите ни три албума, за които хората са ни казвали, че са им любими.

От другата страна – Проблем ли е за Вас, че след първия концерт сетлистът Ви е известен и не е изненада какво ще свирите?

Bryan Beller – Не мисля, че феновете посещават концертите ни заради изненадите. Смятам, че идват, защото искат да видят какво можем да направим с песните, които са в сета на отделните дати. Защото ние ги изпълняваме коренно различно на всеки концерт. Опитваме се да работим по този начин и с това се забавляваме. Надявам се, че феновете идват да видят групата и да си изкарат страхотно без значение от сетлиста или нещо друго. Те не посещават концертите ни само заради такива неща.

От другата страна – Къде могат да се чуят тогава най-добрите версии на вашите композиции – в албумите или на концертите?

Bryan Beller – В двата случая имаме различни цели. Версиите в албумите представят основните дефиниции на всяка отделна песен сама по себе си. А концертните версии са еволюция на тези песни, постигната по различен начин. Не бих отбелязал, че някоя от версиите на коя да е композиция, е най-добра от останалите. Те са просто различни и едната не може да съществува без останалите. Така че един албум съществува с определена цел. В него хората могат да чуят основата на едно произведение, записано в стерилна среда. Албумите ни дават шанс да покажем структурата на конкретното произведение на хората, които си купуват дисковете с надеждата, че ще го чуят няколко пъти. А на концертите версиите са уникални, защото ние изсвирваме песента веднъж, те я чуват веднъж, след което нищо не се повтаря.

От другата страна – Какво тогава е музиката за теб – тя има ли определена форма и посока или не?

Bryan Beller – Музиката е състояние. Наистина! Музиката е звуково състояние, което ти позволява да изследваш различни емоции. В нашия случай е езикът, на който ние говорим. Правил съм турнета в Европа и там се говорят толкова много различни езици. Но заради композициите ни, в които няма вокали, не се нуждаем от преводач, защото не използваме думи. Така че всеки може сам да разбере за какво се отнася всяка една пиеса. Всеки слуша музиката, която е напълно инструментална и всеки сам индивидуално я усеща за себе си. Не е важно какво е музиката за мен. По-важно е какво е музиката за хората, които слушат нашите композиции. Всеки има различен и уникален поглед върху една и съща пиеса. Което е един много интересен феномен…

От другата страна – Кой е най-странния комплимент, който сте получавали за Вашата музика?

Bryan Beller – Не знам… Понякога след концерт хората искат да ни споделят, че са ни фенове или са малко притеснени, че имат възможността да се срещнат и да говорят с нас. Понякога има интересни и забавни ситуации, но ние сме благодарни на всеки, който ни е уважил по някакъв начин.

От другата страна – Какво коства на един създател на изкуство днес да съществува и да придава ново значение на заобикалящия ни свят?

Bryan Beller – Това е много интересен въпрос… Смятам, че понякога всичко зависи от това как гледаш на живота. В The Aristocrats не се опитваме да подхващаме сериозни теми. Искаме да се забавляваме. Искаме хората да изпитват удоволствие от нашата музика, да се смеят, да се наслаждават на техническата страна на изпълнението. Същото, което правеше Frank Zappa с тази разлика, че той коментираше света, обществото и политиката. В The Aristocrats не правим това. Не сме група, която работи в тази посока. Може би в соловите ни кариери имаме повече пространство да се насочим и в тази посока. За пример ще дам соловия ми албум „Scenes From The Flood”, който издадох и в който третирам по-сериозни теми като разочарованието, интенционалността, реалността, онова, което става около нас, когато не откриваме изход в живота. Тези теми няма да ги откриеш в записите на The Aristocrats, защото с групата не се занимаваме с тях.

От другата страна – Кое е най-аристократичното нещо в The Aristocrats?

Bryan Beller – Важно е да обясня, че зад името The Aristocrats не стои буквалното значение на думите. Вие превеждате „The Aristocrats” на български като аристократи, което може би означава богат човек с положение и благородник в обществото. Не това е причината да се наречем The Aristocrats. Взехме името заради една известна шега, която се разказва от комедиантите. Това е една много мръснишка шега. Май е най-мръснишката шега на света. И се казва „Аристократската шега”. Ако се поразтърсите в Интернет, ще разберете какво всъщност сме имали предвид, когато се нарекохме The Aristocrats. Така че след това обяснение, ако се върна на въпроса ти – не бих могъл да отговоря абсолютно нищо в едно такова интервю.

От другата страна – Има ли голяма дистанция между мъдростта на зрелостта и младежката наивност?

Bryan Beller – Още веднъж, дори ако се наложи да се повторя – The Aristocrats нямат нищо общо с подобен тип въпроси. Ние не се занимаваме с подобни неща. Но соловият ми албум е пълен точно с такива теми. Въпросът е много странен за интервю за The Aristocrats, защото ние просто се опитваме да забавляваме хората, които идват на концертите, за да послушат малко интересна музика и да се смеят.

От другата страна – Какъв е скритият отговор на въпроса „You Know What…?”

Bryan Beller – „You Know What…?” е фраза на английски, която се използва в моменти, в които сме разочаровани. Като например в ситуации, в които се обяснява, че е станало това и онова, и трето, и пето, и в крайна сметка се стига до въпроса „Знаеш ли какво? Това са пълни глупости!” Или нещо подобно. Това е скритият отговор на въпроса „You Know What…?”, за хората, които не говорят английски. По принцип въпросът „You Know What…?” предполага стабилен отговор. Но в нашия случай не е така.

От другата страна – Колко е важно за теб и за групата да продължавате да прескачате границите в музиката?

Bryan Beller – Не се опитваме да променяме света като измисляме напълно нови стилове и жанрове в музиката. Но за нас е много важно да изпитваме собствените си граници като група. И наистина сме се опитали да го постигнем в новия ни албум „You Know What…?” Звукът този път е много по-добър и по-богат. Използвахме оувърдъби, студиото, което наехме, за да работим по диска, беше по-добро. А композициите се получиха по-зрели. Може би в тях има повече от реализма на мъдростта, отколкото от младежката наивност.

От другата страна – Участваш в много проекти, какво не ти достига в тях, за да си част и от The Aristocrats?

Bryan Beller – Понякога нямаме право на избор. А трябва да се примирим, че сме избрани. Зад The Aristocrats нямаше някакъв конкретен план. Не сме мислили да създаваме група. Имаше един концерт, на който аз, Guthrie Govan и Marco Minnemann свирихме заедно. Това беше първият път, в който въобще бяхме заедно на една сцена и след концерта отбелязахме, че се е получило много добре и би трябвало да направим група. Така започна всичко. Не беше предварително обмислено решение – „Правя с живота си това и това, но онова, което ми липсва са The Aristocrats! Трябва непременно да направя рок фюжън група!” Открил съм, че животът не работи по предварителен план.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Bryan Beller – Най-рокендрол моментът ми беше, когато участвах в групата Dethklok – метъл банда, по-популярна в САЩ. Турнетата бяха основно преди няколко години. Историята е много дълга, не мога да разкажа всичко, но в общи линии представлява едно визуално шоу с голям екран и анимация, което лежи в основата на света на Dethklok. Продукцията беше огромна, а музиката – наистина много скоростен и брутален метъл. Разбира се, че ние участвахме в него като музиканти и изпълнявахме нашите части, но проектът нямаше нищо общо с джаза и фюжъна или с традиционното рок шоу. Това беше истинско метъл шоу. Преди това никога не бях свирил в метъл банда, а винаги съм харесвал стила. И шансът да съм в голяма метъл група и да излизам на големи сцени е най-рокендрол моментът ми.

От другата страна – Има ли въпроси, на които не отговаряш?

Bryan Beller – Понякога журналистите задават въпроси, с които се опитват да провокират полемика или негативни изказвания за нещо или за някого. Винаги съм отказвал да отговарям на подобни въпроси в интервютата. И без това има достатъчно конфликти навсякъде около нас. Няма нужда от музиканти, които да се изказват негативно за други музиканти или като цяло за хората. Няма нужда от подобни заглавия, които да събират трафик. Подобни въпроси намирам за неудобни. Опитвам се да ги избягвам със стил, като отбелязвам, че нямам нужда от проблемите, за които питащия пита, защо тогава да си ги навличам.

От другата страна – Има ли разлика между музиката като начин на живот и музиката като забавление?

Bryan Beller – Не съм сигурен, че музиката като начин на живот, се различава от музиката като забавление. Според мен това е едно и също нещо и тези две страни никога не са се различавали. Това е моето мнение. Погледни от какво имаме нужда, за да живеем – храна, вода, подслон и в днешния свят от някакви пари, за да поддържаш стандарта си. В този смисъл, в чисто технически аспект никой не се нуждае от музиката. Със сигурност знам за себе си, че ще бъда много нещастен, ако тя не присъства в живота ми, както и изкуството като цяло – филмите, театърът, произведенията на изкуството, картините, всичко. От друга страна в днешния модерен свят всеки един от нас музикантите е шоумен. Дори и сериозната музика е форма на забавление. Хората отделят по час или два, за да се откъснат от живота си. Те имат семейства, работа, подложени са на стрес, имат различни връзки, всякакви такива неща и понякога се отдават на занимания, които просто им носят удоволствие. Едно от тях е музиката. Това и дефиницията за забавление – някой се опитва да Ви забавлява. The Aristocrats съществуват, за да осигурят на хората забавление. Надяваме се, че е добре, че те отделят за нас малко от времето си и малко от парите си, за да изкарат няколко часа с нас, за да изследват музиката, без да имат друга причина и че го правят, защото го искат. Ние се радваме, че можем чрез музиката си да ги забавляваме. Не смятам, че музиката като начин на живот и музиката като забавление са, както казваме на английски, две взаимно изключващи се концепции. Не трябва да бъдат разделяни. Те са едно цяло.

The Aristocrats ще свирят на 9 декември в City Stage, София.