Не всеки ден се случва да си говориш с музикант, който значи много за теб и малко или много е помогнал да оформи музикалния ти вкус през годините.
Charlotte Wessels, която познаваме като бившата вокалистка на холандската банда Delain, издава днес новия си албум, „The Obsession”. Албумът е олицетворение на думата „изобилие“, има всеки един малък детайл, който всеки един страхотен албум следва да има. От завладяващи текстове за страха от провал, през поезия, митове и безапелационни любовни композиции, до госпъл хор, тежки вокали и красиви китарни рифове – „The Obsession” отговаря на всички изисквания. В началото на този месец имах удоволствието да си поговоря с Charlotte, ето какво сподели тя:
- K: Всеки, който следи кариерата ти след раздялата с Delain и е слушал предишните ти два албума, “Tales from Six Feet Under” vol I и vol ΙΙ, следи и развитието ти като артист. Мисля, че спокойно можем да кажем, че “The Obsession” е много по-тежък като звучене. Би ли ни разказала как успя да съчетаеш нежното и поетичното с тежките рифове? Това ли беше звукът, който търсеше за този албум?
С: За мен тези неща винаги са вървели ръка за ръка. Няколко неща ме спираха да правя по-тежка музика в предишните две компилации. Първо, фактът, че всичко в Patreon започна просто като страничен проект от Delain и всичко, което исках да пиша като музика и не е метъл, щях да публикувам там. Но също така, фактът, че в моето студио съм по-ограничена откъм инструменти, отколкото ако съм с истинска банда. Експериментирах с много жанрове, но за този албум просто седнах и се замислих кои са песните, които наистина ме правят щастлива и ето какво излезе. Разбира се, по време на процеса, с бандата променяхме аранжименти и албумът стана по-тежък като звучене.
Ако погледна идеите за аранжимент на Тимо, усещането е сякаш е взел важните елементи, които вече бяха там, но ги е направил по-изразителни и им е дал глас. Не беше никак трудно да съчетая тежкото с нежното. Може би единствената песен, при която беше по-трудно, e “Dopamine”, просто защото първоначално версията в Patreon е само с арфа и вокали, така че трябваше да я преправим и пренапишем чисто инструментално.
- К: Когато през май излезе “The Exorcism”, моментално бях запленена от текста, хареса ми колко е мрачен. След това се появиха “Chasing Sunsets”, “The Crying Room”. Забелязват се темите за депресия и несигурност, страх. Би ли споделила малко повече за тази по-мрачна страна на писането на текстове в “The Obsession”?
С: Не беше умишлено, не съм си казала „този албум трябва да е по-мрачен“. По принцип дори се връщам да проверя дали текста на песента, която съм написала не е прекалено мрачен. Писането на музика може да е истински катарзис, особено ако съм се изгубила в определена емоция. Наистина ми помага да мога да излея всичко това в песен или просто да го напиша на лист. Идва ми отвътре, но албумът не е имал за цел да е с определена тема. Чак когато седнах да погледна кои песни съм избрала, разбрах, че има такава обща нишка, която свърза песните в определена концепция.
- К: А колко време ти отне да сътвориш „The Obsession”?
C: Все още всеки месец пиша по една нова песен в Patreon и направих писането на този албум част от целия този процес. Първоначалните версии пусках в Patreon и това са песни, които композирах тук в студиото вкъщи, с дигиталните инструменти. Мисля, че първата песен, която сега е част от албума, беше „All You Are”, която пуснах в Patreon през лятото на 2022. След това ми трябваше грубо година за другите песни. После промяната на аранжимента, микс и мастъринг и времето между всички тези неща, което всъщност използвах за подготовка, заснемане на видеа и т.н.
- К: Няма как да не споменем, че записа този албум с вече познатите ни от Delain - Otto Schimmelpenninck, Timo Somers и Joey Marin de Boer, към които се присъединява сега и Sophia Vernikov на пиано. Работила си с тях в продължение на години, какво беше чувството да работите отново и да пишете музика?
С: Беше много специално. Просто е прекрасно, че въпреки раздялата, ние си поддържахме контакт, излизахме заедно, дори ходим на почивки със семейството на Otto. Но да мога отново да споделям тази музикална енергия с тях е невероятно. Първоначално всеки от нас записваше песните по отделно, за да можем да се потопим изцяло в музиката и да обърнем внимание на детайлите. Първият инструмент, който записахме в студиото всички заедно, бяха барабаните. Събрахме се и всеки си свиреше на инструмента в същото време, за да си припомним това усещане за банда и да усетим по-добре песните. Надявам се, че успеем да пренесем това усещане и у слушателите.
- К: Ти си много открит човек в социалните мрежи. Споделяш живота си, пътуванията си, много снимки в Patreon и обичаш да общуваш с феновете си. Мислиш ли, че все пак трябва да остане нещо скрито от очите на света?
С: Имам своите граници. Например, съпругът ми – той е част от всичко това още от самото начало. Започна да ми помага с администрацията, сега прави много повече, води цялата кореспонденция с екипа и буукинг агентите. Въпреки това, той не желае да показва лицето си в социалните мрежи или в Patreon. Когато правим месечния лайв стрийм, той стои извън кадър. Много хора знаят как изглежда, и в това няма нищо лошо, но той взе това решение и аз го уважавам. Същото е и със семейството ми, не бих споделила снимка с децата на брат ми или сестра ми.
Когато говорим обаче за грозната страна на това да си по-открит в пространството – в един момент се появиха много „хейт страници“ срещу мен, защото бях избрала да нося нещо по-разголено. В началото това изобщо не ме притесняваше, докато в един момент не започнах да получавам заплашителни съобщения, включващи снимки на близък мой човек. Това вече мина всякакви граници. Като изключим това, аз съм много отворена и обичам да си говоря с хората. Не съм „отворена книга“ и няма нужда да бъда, но наистина ми е приятно след концертите да се виждам с фенове и да обменим целия този адреналин от шоуто.
- К: Много съжалявам, че е трябвало да минеш през това, надявам се, че се е случило само веднъж…
С: Беше повече от веднъж, но в скоро време е нямало подобни случки.
- К: Обожавам текстовете в „The Obsession”, няма как да не те питам за “Ode To The West Wind” ft Alissa White-Gluz – толкова много ми напомня на поемата на Пърси Шели. От там ли е вдъхновен текстът?
С: Не е просто вдъхновен – името на песента директно е взето от поемата. Дори няма да се преструвам, че не е така. Както знаеш, преди съм писала песни, вдъхновени от поеми, литература, картини, но винаги е било през моите очи и казано по мой си начин. В този случай, толкова много обичам поемата, че просто пренаредих стиховете, за да паснат на музиката и използвах директно оригиналния текст. Също така, мисля, че произведението на Шели може да се интерпретира по много начини.
Например колко очарован е Шели от природата, как иска да е неудържим и неконтролируем като природата. Като човек, който винаги се страхува и се тревожи, се припознавам в тези копнежи. Но също така поемата е и за това какво оставяш след себе си, заветът и с какво искаш да те запомнят.
Заснехме видео към песента и си поиграхме с тази концепция - какъв е заветът на човечеството към природата в днешно време. Преобразихме няколко класически картини, като добавихме боклук и мръсотия, защото според мен, това е нашият завет, а това е изключително тъжно. Ето още един начин да покажа как, чрез любовта си към тази поема, успявам да я разгледам и от друг ъгъл. Така че благодаря ти, Пърси Шели.
- К: В албума чувам още и доста теми от гръцката митология, като например “flying too close to the sun” или музите в “The Crying Room”. И от там ли черпиш вдъхновение?
Абсолютно. „Одисея“ от Омир започва с нещо като, по моя интерпретация, тъй като не го помня с точност, но „Музо, запей ми за оня герой, който е направил толкова много велики неща.“
По това време работих над песен, която говори за страха от неуспех и не знам защо точно тогава мислих за митове, но си казах „Не, музо, запей ми за някой, който умира от страх, но въпреки това се хвърля в дълбокото.“ Така че да, бях много вдъхновена от митовете. Същото е и с „летенето твърде близо до слънцето“, въпреки че това е съвсем различна история. Реших, че за тези, които ще го забележат, би било интересно да вплета нещо вече познато, но в различен контекст.
- К: Няколко пъти вече споменаваш страх и тревожност, съмняване в себе си. Това чувство докато пишеше „The Obsession” ли се появи или винаги е било нещо, с което се бориш като артист?
С: Мисля, че това чувство винаги го е имало. Може би сега просто съм по-наясно с него и е трябвало да го потискам преди, но сега се уча как да ми е от полза. За да ти дам конкретен пример – винаги ме е изнервяло, когато си репетирам песните и всичко звучи чудесно, но когато стане време да се кача на сцената, изведнъж адреналинът ми се вдига, сърцето ми бие бързо, не ми стига въздух, но си казвам „Това са просто нерви, всичко ще е наред.“
Сега опитвам по друг начин. Няма смисъл да си казвам да не се притеснявам, като знам, че няма помогне. Вместо това, реших, че може да тренирам. Имам си бягаща пътека в студиото и репетирам песните там, защото бягайки, пулсът ми се забързва, въздухът не ми стига, по същия начин, както когато преди да се кача на сцената. Но не винаги съм се изправяла лице в лице с това. Сега, когато вече го правя, мисля че успявам да го преборя по по-здравословен начин.
- К: Не мога да не спомена песента „Praise” и този госпъл хор, който се вписва така прекрасно - височините в пеенето ти, хорът, китарата на Тимо. Откъде дойде тази идея?
С: Да, този риф ми е сред любимите. Тимо надмина себе си. Написах припева първо и думата „Praise” просто ми се наби на очи. От самото начало ми навяваше госпъл усещане. Реших, че ако ще е част от албума, ще е там както трябва, с госпъл хор и смятам, че се получи невероятно. Краят на песента беше импровизация по време на записите, така че ако някой иска да ги чуе, хорът се казва G-Roots.
- K: Ако можеше да напишеш саундтрак на сериал или филм, кой би избрала?
С: Не знам, част от мен си мисли за нещо фентъзи, тъй като обичам фентъзи филмите, но когато пиша се старя да се придържам към по-реални теми. Но също така, мисля си за “Watership Down”. Вече има прекрасна музика към него, но много обичам как се успели да вплетат измислици с митове, политика и социални проблеми – всичко това в книга за зайци. Нека е това.
- К: Говорейки си за „обсебване“ днес, кои са сегашните ти музикални мании?
С: Напоследък много слушам Vola, не само защото ще сме на турне с тях. Също така Zeal and Ardor, много класическа музика, която не бях слушала от много време. Опитвам се да разширявам музикалните си хоризонти и напоследък слушам много от новите метъл плейлисти, просто, за да съм в крак с новата музика.
- К: Последни два въпроса. Спомена предстоящото турне, също така има и концерт, с който ще представиш албумът за пръв път на живо на 4-ти октомври в Холандия. Как се чувстваш да си отново на турне с бандата?
С: Невероятно е, нямам търпение. Искам да свирим песните, да се видя отново с феновете, да пътувам с приятелите си. Много се вълнувам, че ще сме заедно с Vola.
- K: “All You Are”, последната песен от албума, някак си се усеща като песента, в която най-накрая сякаш прегръщаш слабите си страни и си „даваш любов“. Това песен, написана към теб самата ли е или говориш на някой друг?
С: Щеше да е чудесно, съмнявайки се в себе си на всеки ъгъл, накрая да получа някакво прозрение и да напиша тази песен за себе си, но истината е, че е написана за друг човек. Истинска, безапелационна любовна песен. Всъщност, мисля, че човекът, за когото е написана, току-що се прибра от работа.
Слушайте новия албум тук:
Charlotte Wessels “The Obsession“
1. Chasing Sunsets
2. Dopamine (feat. Simone Simons)
3. The Exorcism
4. Soulstice
5. The Crying Room
6. Ode To The West Wind (feat. Alissa White-Gluz)
7. Serpentine
8. Praise
9. All You Are
10. Vigor And Valor
11. Breathe
12. Soft Revolution (2024)
Charlotte Wessels online: Web, YouTube, Facebook, Instagram, TikTok.