Интервю: Димо от P.I.F. дни преди големия концерт в Mixtape 5

За да си представите картинката - това е един от последните приятни дни на тази есен, все още не е студено, не вали, запътил съм се към Лозенец, където трябва да се видя с Димо от P.I.F. В метрото почти няма хора - няколко пенсионери бавно пристъпват, отиват някъде по техните си пенсионерски задачи. От близкото училище се изсипва шумна група ученици, голобрад пубер заговаря девойка с “брат”, тя отвръща със звънливо гласче… Поглеждам часовника и ускорявам крачка. Пристигам в репетиционната на PIF минута-две след уговорения час и заварвам групата още да свири. Последни акорди, обсъждат темпото и дали Мартин не избързва. Димо поглажда брадата си докато другите трима някак набързо се изнасят… Подаваме си ръка, започваме разговори за декемврийския концерт преди да съм пуснал диктофона…

• Защо избрахте точно 8-ми декември за този концерт, каква е символиката?
• Няма никаква символика, случайно избрахме датата. Не искахме да е около Коледа, и се оказа, че единствената свободна дата в Mixtape 5 е 8-ми. Казахме си “Защо пък не, ако някой иска да празнува - да заповяда при нас”

• Какво според вас очакват феновете от този концерт? Какво ще им дадете с новата идея за визуализациите?

• Идеята се появи в следствие на натрупване - правихме един трибют на Depeche Mode, където се научихме да свирим с бекинг тракове, същевременно да вървят визуализации. Реално, от техническа гледна точка е елементарно, но ние просто не се бяхме сблъсквали с това нещо. И се замислихме, че имаме целия този ресурс, но не го използваме за нашата музика. Казахме си “Нека го направим”. Това, което се случва през тези три месеца, през които не свирим, е че правим всичките ни песни - стари песни, нови - ще бъдат по близко до звученето в албума. Някои от тях са записани преди 18 години, а по това време синтовете които имаме сега не са били в зародиш дори. Използваме неща, които са последна дума на техниката, ще градираме и според нас става по-хубаво.

• Как се концентрирате или надъхвате преди да се качите на сцената - някакъв ритуал например?
• Всеки от групата е нервен преди концерт; най-вече аз. Когато сме на фестивали с много групи, забеляввам как се търсим да сме си заедно. Гледаме да не говорим за музика - разсейваме се с какво ли не, но всеки търси близостта на колегите от групата, някак подсъзнателно си пазим енергията. А ако положението е много сериозно - например ако саундчека е бил ужасен, или нещо липсва, нещо не е наред - тогава със сигурност се търсим да си стиснем ръцете и да си кажем “Айде, успех”. По принцип нашия пърформанс го изкарваме от душичката си и нашата музика е такава, че няма как да разчиташ на техниката да те спаси - ако нещо се обърка, разчиташ на ръцете си. В момента добавяме един компютър, с който трябва да се съобразяваме.

• Има ли някое място на което още не сте свирили, а бихте искали?
• Много бих искал да свирим в Китай, в Сибир, на по-екзотични места ме влече. На такова място пак ще сме си ние четиримата, но звученето ще бъде различно. Например можем с местни инструменти да си изсвирим парчетата. Свирили сме в големите градове в Европа, но в Щатите не сме свирили. Бих се радвал и там да направим едно турне - ясно е, че то ще бъде за българи. Ясно осъзнаваме, че след като текстовете са ни на български ще ни слушат предимно българи.

• Защо не емигрирахте, какво ви задържа в България?
• Много бяха причините… Опитахме по времето на Жан Виденов да си тръгнем - бяхме още тинейджъри, отидохме в Унгария, където не беше много различно от тук, бяха все пак малко по-добре. И се оказа, че унгарците са зверски шовинисти, не става. Върнахме се, решихме да си правим нещата в България. Имаше и други опити - в един момент искахме цялата група да заминем да учим в Бъркли. Тогава двама от нас - Валери (по-късно в Кафе) и Пламен Жечев (Акустична версия) заминаха, ние с Иван останахме да си оправим визите или някаква друга причина имаше, не помня. Някаква бюрократична пречка ни задържа, но аз не съжалявам.

• Съдейки по музиката ви, корените за ви по-скоро в гръндж/олтърнатив сцената. Защо точно Depeche трибют?
• Може би тях открихме малко по-късно; Преди тях страшно много сме свирили Pearl Jam, от тях сме се учили. А преди това - от Metallica, разбира се - никой не прескача Metallica. Но като се появи сиатълската вълна ние бяхме много зарибени и прескочихме този етап с Depeche, не ги бяхме анализирали толкова много. И когато преди десетина години с Иван прехрърляхме албумите, започнахме да откриваме хармонии, да се вслушваме в текстовете, по-музикантски ги погледнахме. Тогава разбрах, че има много “мен” в това, което те правят. И така се решихме - нека да пробваме първо едно парче, второ треро. Предизвикателството беше как ние да го направим, защото при тях има много компютри, а ние сме жива банда. Но това вече е минало, този трибют повече няма да го свирим.

• А защо тогава музиката Ви винаги е една идея по-малко агресивна? Защо не оставяте тази страна да доминира?
• Този елемент не липсва напълно, има го. Причината може да е в това, че вече сме на години. Но има и още нещо - при нас групата, която отключи интереса към музиката изобщо - това не е Pearl Jam, Metallica, Slayer, това бяха Marillion. При тях беше цялостна концепция за предстаявне на някакво арт послание, а ние се учехме как се прави група. Това е и причината ние винаги да балансираме между агресия, театър, картина описвана с думи.

• Какво мислите за съвременната рок сцена в България, има ли групи които харесвате?
• Ще я бъде тази сцена! Има страшни банди! Колкото и глупости да бълват телевизиите, ще го бъде. Двете силни частни телевизии у нас разчитат на низшите страсти у зрителя. Те преследват само парите и не осъзнават как погубват поколения. А тяхната функция би трябвало да е обратната, да обучават и възпитават. Това е моето мнение. И това не важи само за музикалните формати - да не споменаваме останалите им предавания.

• Аз възприемам песента “Огън” доста лично - моят син бе съвсем малък по времето, когато се появи парчето. В тази връзка - какво промени в теб твоята дъщеря?
• Всичко! Направо ми обърна целия живот, в най-позитивния смисъл. Аз съм безумно щастлив, че това ми се случи, благодарение на нея станах по-организиран, по-целенасочен. Ако е имало в мен алчност, тя съвсем изчезна. По някакъв начин се опитвам да я уча, но май често тя учи мен. Опитвам се да съм като нея.

• Как се опитваш да я възпитаваш, кои ценности искаш да и предадеш
• Има едни елементарни неща във възпитанието, които всеки е длъжен да направи, включително изграждането на музикална култура. Не я спирам от абсолютно нищо, има там някакви неща дето все едно не съществуват ;) Но опитвам да и давам каквото си поиска, но да знае че не всичко е лесно достижимо. Това за хора като нас е доста трудно - в нашето детство много неща нямаше и аз искам да и дам много. При всеки татко на дъщеря е така - ти имаш син, при теб има сигурно някаква разлика. Аз искам да и дам всичко, да не я лишавам, но пък искам да знае какво е понякога да няма пари за нещо не толкова важно. И тя в един момент се научава - кое е скъпо, кое е евтино.

• Новото парче “Приятел”, какво да очакваме от него?
• Пиша много музика за куклени представления и с групата се събираме често да прослушваме тези неща - да не би някоя идея да е много ценна, а аз да съм я оставил. Има много песни, които така са се появили “Невидимо дете” е от куклено представление. И така - прослушваме нещата и решаваме кое можем да оставим за групата. Тази песен беше финалната от представлението “Приключенията на малкото мишле” за старозагорския куклен театър. Марто го чу и каза “Това мога да го слушам двеста пъти, пусни ми го пак” Тогава беше с дължина минута и 20 секунди, написах още текст, с Иван довършихме музиката и стана готово за P.I.F. В същия момент ми звъни Ники Мутафчиев - мой приятел от ВИТИЗ, той беше режисьор на “Огън”- и казва “Имам страшна оферта, ще снимаме на един катамаран в Гърция. Дай ми песен, докато снимам моите си неща ще запишем и един клип за вас”. А песента още беше демо, не беше готова. Когато я пуснах на моите приятели на катамарана - бяхме четири двойки, те толкова я харесаха, че си казах “Аз няма да се снимам, само те ще участват. И снимките се превърнаха в супер як купон - в толкова солена вода се снимаха с отворени очи, после на всички им бяха червени очите. Дронове хвърчаха около нас, супер беше. Ще го видите на 8-ми декември, до тогава аз трябва да запиша финалните вокали. И още нещо интересно - всеки, които дойде на концерта на 8-ми ще получи картонче с линк и QR-код, за да може да си свали песента. И занапред мисля така да издаваме синглите си - раздаваме на концертите си такива картончета и хората си свалят безплатно песента. За нас е достатъчно, че някой ни е дошъл на концерта и затова му подаряваме тази песен. В началото искахме да е на CD, но имах интересна случка:пътувам към Ямбол, пак за моите куклени представления, слушам си в Spotify новия албум на Stereophonics (който е гениален) и се замислих че не съм си пускал CD от години. И така решихме да е дигитално - но не на флашка, защото ще бъде скъпо, по добре всеки да може да си свали парчето. Това е съвременния начин - дори да имаш CD-то, пак ще си го свалиш на телефона.

• Какви са влиянията за последното им парче? Защо това заглавие?
• Става въпрос за приятелството - мога да цитирам част “Щом трябва ти приятел, бъди за някой ти такъв. Сърдечен и мечтател, но трябва ли - проливай кръв.”

• Как композирате песните си? първо идва мелодията, или първо текста?
• Всеки път е различно - понякога нахвърлям някаква хармония или риф и после пиша текста Понякога пък пътувам за някъде и ми изниква текста в главата - веднага до диктувам в телефона си. Различно е всеки път.

• Кога да очакваме P.I.F.6?
• Когато натрупаме материал, поне 10-15 парчета. Редно е да се отбележи този отрязък от време с нещо такова.

• В началото озаглавявахе албумите си “Pictures In Frames” и ”Passion In Fact”, след това решихте да ги номерирате - 4, 5…
• Знаеш ли, в един момент се изморих. P.I.F. нищо не означава и никога не е означавало. Но никой от нас не се сети, че сложим ли тези точки в името и ще започнат да ни питат “Това какво означава”. На едно интервю тогавашния ни барабанист, Валерката се включи “Ми това означава Patriots in Fashion”. Направо ни изненада, той го беше мислил предварително :) И после започнахме да си играем с това нещо - какво ли не измисляхме, дори “Plug In Five”, но в един момент се изморих и затова албумите са номерирани.

• Една банда която дълго време е заедно - какво се променя с времето? Все още ли има жар в това да се свири на живо заедно или е business-as-usual?
• Виждам групи, при които се е превърнало в професия, но при нас готиния концерт е като яката доза. И говориш за него много време след това. Ние пътуваме винаги пакет, в един ван - от толкова години сме заедно, знаем си кирливите ризи, но когато на сцената се стигне до това дуенде състояние, друго нищо няма значение. И ако някога спра да се притеснявам преди концерт, значи нещо не е наред.

• Трудно ли беше през тези три месеца, в които нямаха концерти в София?
• Не го усетихме, защото бяхме всеки ден по много в студиото. Ти видя сам - но това са вече финалните щрихи. Минахме през много неща - много свирене, много спорове, сърдене. Но това е нормално, това си е кухнята.

• На последните концерти - в Бургас и Варна - представихте ли новите парчета?
• Не, на 8-ми е официалната премиера. Само в Пловдив на саундчек пробвахме само подложките. Защото - и това е важно да го кажа - на концерта ще има саунд дизайн, като на кино, картина, гръмотевици, дъждове, ветрове, всякакви щуротии - трябваше да бъдем сигурни, че се получава. Пипкава е работата, но е голям кеф, когато се получи и дано на хората им хареса.

• За финал - как ще поканиш хората на концерта?
• Правим го за вас, ще чуете и видите P.I.F. по един съвсем различен начин! Заповядайте!