Част от детството си прекарва между Лондон и Кения, а образованието си в сферата на музика, биология и информационни технологии завършва в САЩ, където живее до 2011 г. Швейцария е поредната страна, в която започва да гради настоящето си от нула. През 2018 г. песента му "Love Is" превзема местните радиостанции, по които звучи и до днес, превръщайки Жан в разпознаваемо име в музикалната гилдия. Меланхоличният му арт рок печели публика и на родна земя, където Jean Mar не спира да записва и да бъде активна част от клубната сцена.
Буковски беше писал, че меланхолията е признак на осъзнатост. Едни от най-хубавите песни в историята на рок музиката са с минорно звучение. Голяма част от репертоара на Pink Floyd, Radiohead, Oasis, Muse, Led Zeppelin, Rush. Групи оставили отпечатък в нашето развитие като цивилизация. Човешкото развитие е свързано с осъзнаването. Да имаш съзнание означава да разбираш, възприемаш, че в момента нещо се случва. Голяма част от случващото се в този свят в момента е много динамично и е свързано с много емоции, особено когато човек не се опитва да ги блокира.
Истината е, че в процеса на писане на музика съществува всичко. Защото вътрешният ми свят отразява и този, който ме заобикаля. Радост, тъга, любов, гняв, омраза. Но аз избирам да пресъздавам само това, в което наистина вярвам. Аз вярвам в любовта и свързването между хората. Ние, хората, сме позабравили да се свързваме истински. Но дори в меланхолията ми по това изгубено свързване, аз го издигам на най-висок пиедестал.
Аз имам фантазията, че ние хората с артистични сърца сме като животните. Надушваме кой е от нашата глутница и започваме да се движим заедно – по-добрите и по-силните по-отпред, другите след тях. Не е нужно от много думи, за да се усетим. Запознах се с Ташо на един концерт на Jeremy?, чрез общ приятел. После с Георги Станев, чрез Ташо и Краси (пианиста на Jeremy?). Ценя автентичността и в двамата. Ценя топлината и добрината. И двамата са изключително талантливи. Не хабят много време за думи и обяснения. Нещата в студиото се случват органично, сякаш има някаква невидима нишка между тях двамата. Най-силно ценя деликатността, с която и двамата се отнасят към моите слаби страни.
Всъщност, на тази дата ще излезнем заедно на сцена с Jin Monic. Една група, която е доказала качествата си, и съм много благодарен, че Николай се съгласи да зарадваме всички приятели, заедно. От моята страна на „ринга“ ще сме: Краси Тодоров (синтезатори/пиано), Ташо Колев (китари), Мартин Профиров (барабани) и едно име което тепърва ще чуваме често - Боил Каранейчев (бас). Ще имаме и две изненади, които ще станат ясни, когато наближи концерта.
Наистина понятието „постоянен адрес” се промени рязко последните 4 години, след ковид. Единственият пощенски код, който остава завинаги, е този тук, от ляво. Тази година имам повече възможност и работим активно по реализирането на албум. Планирам и участия всеки месец, до празниците.
Аксл Роуз пее в една песен "I put a pen to a paper, ‘cause its all a part of me". Преведено буквално, перото и хартията са част от това, което съм. Музиката е по-органична, нея започнах да я чувам още на 4-5 годишна възраст. Усещането е все едно си се включил към една огромна невронна мрежа, по която непрекъснато се изпраща музика и информация. Хиляди песни са минали покрай мен, не запечатани, докато се науча да ги оформям и превръщам в песни…
Бях на 11, когато научих акордите на Angie на The Rolling Stones (и тя е в ла минор). Започнах със Stones и The Beatles, после Duran Duran. После Bon Jovi, Guns and Roses, Nirvana като пре-тийнаджерския ми гняв стигна до доста крайни форми на хард рока. Но мисля, че най-силно влияние за мен са имали Guns и Сиатълските групи. Бях късметлия, че съм роден в поколението на 90-тарската музика. Толкова много креативни и автентични банди, с истински саунд. Бях само на 18, когато седях в стола на университета ми в САЩ, когато чух за първи път Oasis и веднага толкова ми напомниха на Beatles, но с едно по-модерно бунтарско звучене…
Дядо ми често казваше „Цигулар майка не храни“. Затова се насочих към информационните системи. Но това, което никой не ми каза тогава, е че човек никога не остава щастлив, ако не прави това за което гори.
Взех си свободата. Взех си и силата и смелостта да се боря, за да оцелея. Когато в САЩ не се бориш със зъби и нокти, оставаш на улицата и умираш от глад. Разбира се, имах подкрепата на майка ми там, и не бях съвсем сам, за което съм й признателен. Но тогава се научих да се боря за себе си. Научих се и да се радвам на дълги часове в колата по магистралите, сам…. Животът ми често беше като роман на Джак Кероуак. Човек трябва да се загуби, за да се намери. До някъде този процес се повтаря и сега при мен. Започвам от начало…
Това е една много лична песен. Която написах, когато осъзнах, че бракът ми се разпада. Думите на песента са „Любовта е като живота. От нея никой никога не си тръгва… жив“
За мен комерса и бързата печалба не са опция. Хората загубиха своето усещане към музиката. Те я приемат като някаква даденост, защото тя е безплатна и свободно достъпна навсякъде. Но зад истинската музика, стоят лични признания, стои един кристален свят, един човешки живот, стоят откровения и най-важното, стои едно намиране…на себе си. Как ще продам всичко това за шепа пари? Предпочитам да работя в Макдоналдс, но никога няма да се продам. Никога няма да правя поръчкова музика.
===
Жан Маринов, по-известен като Жан Мар (Jean Mar), е един от най-популярните български изпълнители в Швейцария. Роден е в София. Занимава се с музика от малък – още от 11-годишен пее и свири на китара, а впоследствие е част от хора на Английската гимназия с Наско Русков. До 1994 г. участва в различни български рок и блус групи, след което се мести в САЩ, където живее до 2011 г. През цялото време Жан продължава заниманията си в сферата на музиката с различни рок групи в Ню Джърси и в Ню Йорк. От САЩ Jean Mar се връща на Стария континент, установявайки се в Швейцария, където продължава да твори, а редовно отскача и до родината си. Така през 2014 г. Jean Mar дебютира на българска сцена с песента „Ти си в мен“ (по текст на Николай Лилиев), а парчето жъне моментални успехи и е обявено за „Песен на месец ноември” в предаването „7-11″ на програма „Христо Ботев“ по БНР. През 2018 г. песента му „Love is“ превзема швейцарските радиостанции, по които звучи и до днес, превръщайки Жан в един от най-известните български изпълнители в Швейцария.
Освен музика, Jean Mar пише и текстове към нея. Парчетата „Спомени“ и „Ти си в мен“ са вдъхновени от текстове съответно на Петя Дубарова и Николай Лилиев.
„Мъже против насилието“ не е първата кауза, която Жан Мар подкрепя. Песента му „Aint just a thing“ (2022) с Мария Маринова-Макая от „Гласът на България“ е посветено на превенцията на рак на шийката на матката. От 2024 година, Жан Мар живее и твори в България.
Линк към You Tube канала на Jean Mar: https://www.youtube.com/@jeanmar239
Foreigner обявиха турне в САЩ през декември 2025 г. с участието на оригиналния вокалист Lou…
Музикално видео и премиера в Бургас с прожекция и среща с групата на 4 юли…
Вече е известен точният график за концерта на Soulfly на 8 юли в Маймунарника, София На 8 юли…
"The Overview" на Steven Wilson, концептуален албум, включващ две дълги музикални произведения, излезе на 14 март…
"Lovin' You" ще бъде седмият студиен албум на Ashcroft. Richard Ashcroft обяви, че предстоящият му…