Историята на Monkey3 започва през 2001 година в Швейцария. Първоначално момчетата просто правят съвместни сесии, без да се обвързват дългосрочно в група. През 2003 година обаче узряват за идеята и поставят началото на една от най-добрите съвременни спейс рок банди. 16 години по-късно на бял свят се появява шестият им албум „Sphere“, за който си поговорихме с новия им басист Kevin.

Интервюто с Kevin (Monkey3) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 22.04.2019 година, както и предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Kevin, името на новия албум на Monkey3 е „Sphere“. Каква е тайната зад заглавието?

Kevin – Търсихме нещо, което да не е много елементарно и в същото време да е от една дума, която веднага да оказва влияние. Имахме много идеи, свързани с геометрични модели. Не знам откъде идва интересът ни към тях, както и към формите, и цветовете, и тяхното комбиниране с музиката. Смятам, че много добре си пасват с нея. Заглавието се появи от само себе си. Не е въпрос на късмет, а е резултат от предизвикана случайност. Имахме различни идеи и в крайна сметка попаднахме на думата „сфера“. Звучи много добре. В същото време е геометрична форма и всички заглавия на песните кореспондират с нея. Няма нищо по-голямо зад името на албума. Търсихме, попаднахме на думата и ни хареса.

От другата страна – Може би, защото между математиката и музиката има връзка?

Kevin – Разбира се, има връзка във времената в музиката, хармониите, нотите и математиката. В края на краищата, ако желаеш, винаги и по всяко време можеш да анализираш музиката с помощта на математиката. Но тя има и друга страна – артистичната и емоционалната част, която няма нищо общо с точните науки. Комбинацията от всичко е в основата на музиката. Това е интересна област. Но винаги, когато става дума за групата, песните в главата ми избухват като форми и цветове, т.е. свързани са концептуално с математиката. Винаги пътувам през този свят.

Monkey3 @ Wrong Fest 2017

От другата страна – Monkey3 винаги е била инструментална група…

Kevin – Новият ни албум е отново изцяло инструментален. В предишния „Astra Symmetry“ имаше малко вокали, но сега сме се върнали изцяло към инструменталите, което е страхотно. С вокалите всичко беше наред, но сметнахме, че е по-добре да се върнем към инструменталната музика. Харесва ни повече. Но опитваме различни неща, защото е важно да се експериментира. 

От другата страна – В албума има гост участие…

Kevin – О, да, в една от композициите участва Ron “Bumblefoot” Thal, който е свирил с Lita Ford и Guns N’ Roses. Той прави страхотно соло. Участието му ни се отрази много добре. Комбинацията е невероятна. Ron свърши много добра работа. Много сме щастливи, че участва в наш албум.

От другата страна – Това е песнта „Mass“, а солото на Bumblefoot звучи много по-различно от Вашата музика…

Kevin – Точно така. Когато качиш на борда нов музикант, изборът винаги е провокиран, няма значение дали е той или тя, от това да вкара нещо различно. Иначе щяхме да си го направим сами. Bumblefoot е много талантлив китарист. Стилът му е различен от този на нашия Boris. В това е смисълът. Ако искаш да слушаш неговите сола, си пускаш други композиции. Ако искаш да чуеш Bumblefoot, слушаш точно „Mass“. Има разлика. Bumblefoot не свири в стила на Monkey3, няма звука на нашата група, но в това е смисълът. Опитахме да го внедрим в музиката ни и мисля, че се получи страхотно. Резултатът е страхотен. 

От другата страна – Къде се крие тайната на групата, когато изнася концерти, за да успее да привлече внимание без да има вокалист?

Kevin – Начинът, по който композираме инструментална музика, винаги е свързан с това, да вкараме нещо, което да привлече вниманието на слушателя. Разчитаме на мелодията, на атмосферата, на специфичен звук, силен риф или на всичко заедно. Но при всички случаи трябва да е нещо, което да въвлича хората в музиката. Също така песните ни са като пътешествие. Слушателят може да пътува с тях. Ако това стане, разбира се, че не всички успяват, той ще разбере цялата идея, ще открие пътя, ще стъпи на него и тогава през цялото време вниманието му ще бъде погълнато от шоуто ни. Без дори да се замисли, че някоя композиция е твърде дълга или го отегчава. Смисълът на инструменталната музика е да успее, да задържи вниманието без вокалист или харизматична личност. Това е трудно разбира се. Надявам се, че по време на концерт ние успяваме да го постигнем. Също така имаме визуална част – голям екран с прожектор, видео, светлинно шоу. Цяло представление, но когато не можем да използваме тези средства, просто излизаме и свирим. И се убеждаваме, че успяваме да задържим вниманието само с музиката. Има много неща, които привличат като хармонии и части, обединени в композициите. Намират се хора, на които им харесва. 

Monkey3 @ Wrong Fest 2017

От другата страна – Кое е правилното състояние за слушане на музиката на Monkey3?

Kevin – Това е добър въпрос. Музиката ни изисква отношение. Трябва да си концентриран, за да навлезеш в нея. Така че правилното състояние е просто да подходиш към без стрес, да си спокоен, вкъщи или на нашето шоу разбира се, ако искаш да ни гледаш. Просто се настаняваш удобно, пускаш си записа и го слушаш от началото до края. Създали сме нашите албуми така, че да бъдат слушани от А до Я – от началото до края. Ако избереш да си пуснеш някоя случайна песен, най-вероятно няма да се получи. Така усещам нещата с нашата музика. Обичам да слушам албумите в тяхната пълнота, и тук говоря за много групи. Нашата музика не е подходяща за купони, бих отбелязал, че не работи като фон. Трябва да си концентриран и да й отделиш необходимото внимание. Така я слушам аз и така слушам други инструментални групи, давам го само като пример. Така че препоръчвам на слушателите да бъдат спокойни, да се настанят удобно, да са с освободено съзнание, да си пуснат диска и да се наслаждават на музиката.

От другата страна – Не да се запиват с приятели или да готвят…

Kevin – Това също могат да го правят, всеки има собствени начини за слушане на музика. Едни обичат да го правят, докато четат. Аз например не мога. Когато чета, искам тишина. Други обичат да слушат музика докато карат, други – докато готвят, или купонясват. За мен обаче тази инструментална музика, както и музиката на други банди от същия жанр, ги слушам като се затворя вкъщи. Пускам си винила, запалвам няколко свещи и се самовглъбявам. Така го правя.

От другата страна – Спомена светлините и визуализацията по време на концертите на групата – те удоволствие за очите ли са или са наслада за слуха?

Kevin – Комбинация от двете. За групата музиката е на първо място. Можем да направим концерт, без светлинно шоу, но не можем без музика. Ако мястото, където свирим го позволява, се възползваме. Ако сме на място, което е много малко и нямаме възможност да сложим прожектор, екран или нямаме време, няма значение каква е причината, правим концерти само с музика, с инструментална музика, както правят много други групи. Но когато имаме възможност, слагаме прожектор, подготвяме светлинно шоу. Получаваме хубави коментари от хората, на които им допада светлинното шоу и визуализациите. Смятам, че това е резултат от факта, че нашата музика се доближава до филмовата музика, носи този заряд, който пасва на лентите. Така хората са доволни, че има визуален съпорт, който пасва на композициите ни. В тези моменти всеки един детайл е от значение, защото и музиката, и светлините, и видеото са едно цяло. Едновременно работят заедно. Феновете го харесват, ние също и ще продължим да се движим в тази посока. По този начин и ние като музиканти отиваме също на втори план. Когато сме на сцената сме по-дискретни, не насочваме енергията и настроенията с действия, а с музика. Не сме фронтмени и не направляваме публиката. Изпълнението ни е едно цяло – музика, музиканти плюс видеото и светлините. 

От другата страна – Ако музиката Ви бъде използвана за саундтрак на филм, кои според теб ще бъдат най-подходящите ленти за това?

Kevin – Ние свирим спейс рок, той е много отнасящ, много извънземен, защото има много препратки към космоса, вселената, към астралните проекции. Разпростира се отвъд познанието, към всичко онова, което не разбираме, но искаме да разберем. Всичко онова, което е отвъд нашите сетива и схващания, се отразява в нашата музика или се опитваме да го отразим, за това и стилът ни е и спейс рок. Елементите на космоса. Ако някога ни се отдаде да създадем саундрак към някой филм или участваме с песен, най-подходящи, предполагам, са лентите за космоса– нещо много насищащо, отвъд човешките разбирания. Винаги се опитваме да си обясняваме всякакви налудничави теории, за това как работят нещата, но едва ли някога ще стане, защото смятам, че те са необясними. Обаче нищо не ни пречи да размишляваме върху тях. За това и музиката ни е подходяща точно за такива картини, върху които се изграждат теории, нещо красиво, нещо възвишено, нещо, което е отвъд човешките разбирания. Така смятам. 

Monkey3 @ Street Mode Festival, 2018

От другата страна – Точно заради този отговор искам да те попитам – какво е музиката за теб, има ли определена форма и посока или е нещо различно?

Kevin – Наистина не знам какво е музиката. Това е личното ми усещане. Можем да я обясним чрез физиката, защото музиката е изградена от вълни, които оказват напрежение върху ушите и така хората я чуват. Това е научното обяснение. За мен музиката е също така и порция от емоции. Моят начин да я обясня, да я създавам, е да взема натрупания опит, който имам, емоционалния опит и да го трансформирам в композиции. Музиката е начин, да изразя чувствата си, за да съм по-добре. Ако се чувствам зле, трябва да изкарам себе си тези чувства и това става с помощта на музиката. По същия начин стават нещата и по време на концертите. Живите участия за мен са много зареждащи, изразходвам много енергия по време на концерт, там искам да изкарам всичко от себе си, като по този начин искам да се почувствам по-добре. Така че за мен музиката е съпорт на емоционалното ми равновесие, използвам я, за да освободя тялото и ума си.

От другата страна – Какво струва на един артист да продължава да съществува и да придава други значения на обкръжаващия ни свят?

Kevin – Много работа и саможертви. Създаването на музика за нас, означава, че всичко останало остава на заден план. Трябва да се справяме с много емоции, защото работата е точно такава – емоционална, особено за мен. Трябват много упражнения и трябва да си напълно отдаден – с тялото и душата си, за да създаваме точно такива инструментални композиции. В това вярвам. Работим здраво, репетираме много, пишем много, никога не спираме, постоянно, през цялото време за нас винаги става въпрос за музика. Това е цената. Не се занимаваме с нищо друго. Обаче се чувстваме страхотно. Ако това ти е призванието и това е твоето нещо, можеш да се справиш. Може да не е лесно, но определено е постижимо.

От другата страна – Кое е първото нещо, което един артист трябва да научи, преди да стане артист?

Kevin – Не знам дали имам отговор на този въпрос. Не знам, мога да говоря само от моята позиция, изхождайки от моя опит. Онова, което аз трябваше да науча, за да започна да свиря, защото ние като артисти създаваме музика, е да намеря някого, от когото да се уча. Намерих човек, който можеше да свири и започнах да се уча от него, да го следвам, да слушам онова, което той прави. Първото нещо, което научих беше да слушам и да следвам неговите действия. Така започнах да се интересувам от музика, така започнах да свиря и за това съм тук сега. Така че за мен целият процес се изразяваше в учене от някой друг.

От другата страна – Тогава твоят стил на свирене ли влия е на музиката на Monkey3 или музиката на групата влияе върху начина ти на свирене?

Kevin – Бих казал, че влиянието е в двете посоки. Когато преди пет години станах част от бандата и замених предишния басист, в началото трябваше да се приспособя към тях, но те също го направиха и към мен. Показаха ми много за стила им, което се отрази на начина ми на свирене. Също така и аз им повлиях много, защото вкарах много идеи, нова енергия и динамика. Внедрих в бандата нова техника на свирене, защото аз свиря с пръсти, а предишният басист Picasso, свиреше с перце. Така звукът стана друг, начинът на изпълнение също – донякъде математиката и педантичността отстъпиха място и в този смисъл на останалите им се наложи да се нагодят към мен. А на мен – към тях по други въпроси. Получи се една обмяна, всеки учеше от всеки и за мен това определено се оказа най-доброто училище.

Monkey3 @ Wrong Fest 2017

От другата страна – Къде се крие магията на нещата, които правите?

Kevin – Познаваме се много добре, защото постоянно свирим заедно. Упражняваме се много. Не мога да кажа, че е точно магия. Просто е много работа и научаване как да се свири с други хора. Така, свирейки, споделяме много време заедно. Също така репетираме много, независимо че познаваме съвършено всяка композиция, постоянно свирим заедно. Това ни помага да се разбираме по-добре и да изградим хармония между нас. Наясно съм какво ще направи барабанистът ни, дори и само да джемим, защото много добре познавам начина му на свирене. Също така съм наясно какво ще изсвири Boris на китара, какво ще направи клавириста ни. Това е така, защото се познаваме в душите и сърцата. Това е част от магията, ако мога така да се изразя. Също така се наслаждаваме на музиката, която изпълняваме. Чувстваме се добре с нея, защото пишем онова, което искаме. Не сме поставени в наведено положение с договори, където да ни се вменяват задължения какво да творим. Свободни сме да правим онова, което ни харесва и за това правим онова, което искаме. От нас се ражда онова, което искаме. Това също е част от магията, защото когато свирим на живо, ние изпълняваме нашата музика и тя е наша 100 процента. Никой не ни казва, накъде да вървим, правим всичко по нашия начин така, както го искаме. 

От другата страна – Какво не може да се купи с пари в музикалния бизнес днес?

Kevin – Създали сме цяла мрежа от професионални взаимоотношения. Работим с „Napalm Records, с букинг агенцията „Sound Of Liberation”. Всички тези професионални структури са доволни, че работят с нас, както и ние с тях. Monkey3 е група, създадена през 2003-2004 година. Съществува наистина от много време. Никога не сме имали началник, който да ни казва, че трябва да издадем нещо невероятно и веднага да направим пробив. В същността на групата, развитието винаги е било свързано с постепенната градация. Т.е. много работа, последвана от малка крачка напред. Не е като да направим нещо невероятно, да избухнем и след това да изчезнем. Хората могат да ни вярват, в смисъл, че имаме продължителна кариера, изградена много бавно, стъпка по стъпка. По този начин сме си спечелили много уважение, което не може да се купи с пари. Също така и качеството, което сме постигнали с постоянна работа. Знаем, че при нас няма да се получи с избухване, а с малки стъпки, а те отнемат повече време. Това е философията на MONKEY3. Здрава работа и стъпка по стъпка, с малки крачки напред, изграждайки постепенно образа на групата. Трябва да продължаваме с концертите, да издаваме албуми и да вървим напред. Вярвам, че това не можеш да си го купиш с пари, защото няма да проработи. Трябва да го изградиш, трябва да излезе от теб. Това е лична работа и не може да се купи с пари…