Според Металната Интернет енциклопедия Arjen Anthony Lucassen създава проекта Star One, за да пише някои по-малко сериозни, по-стилистично унифицирани песни, за разлика от материала, който обикновено пише за Ayreon.

Името на проекта е препратка към британския научнофантастичен телевизионен сериал „Седморката на Блейк”, като темите на песните са базирани на различни научнофантастични филми, на които Arjen е фен. Както при повечето проекти на Arjen Anthony Lucassen, всеки албум включва различни гост-музиканти и вокалисти, а по повод третия албум на Star One „Revel in Time”, нидерландецът даде специално интервю за От другата страна.

Интервюто Arjen Anthony Lucassen (Star One, Ayreon) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 21.11.2022 година.

От другата страна – Привет, Мистър Lucassen, знм, че много музикални журналисти искат да разговарят с теб.

Arjen Anthony Lucassen – Страхотно е. Много ми допада, наистина. Хората ми казват, че 6, 7, 8 интервюта на ден са много. Аз просто им се усмихвам и им казвам „Разбира се!” Няма проблеми.

От другата страна – Сигурно след края на студийната работа е лесно да се дават интервюта?

Arjen Anthony Lucassen – Точно така. И без това няма какво да правя, горд съм с онова, което съм постигнал и искам да говоря за него. Така че всичко е наред.

От другата страна – Има ли я при теб т.нар. следродилна депресия, когато приключиш работата по някоя продукция?

Arjen Anthony Lucassen – Абсолютно. Винаги, винаги. Ужасно е. Защото съм вложил душата и направо целия си живот в даден албум за година и дори може би за две. И в някакъв момент всичко приключва. Гордееш се с направеното и разбира се, искаш да говориш за него, което е страхотно, но аз имам този порив да съм креативен. Искам директно да се впусна в следващия проект. Обаче съм празен. Защото през последната година съм вложил всичко в настоящия. Така че няма нищо, нищо не е останало. Изворът е пресъхнал. И положението е винаги гадно. Отнема ми обикновено половин година, за да започна работа по следващия проект. През това време постоянно си мисля, че съм се изчерпал завинаги, използвал съм всичко, което съм имал. Състоянието е ужасно. В момента преминавам точно през такъв период. Всеки ден хващам китарата, надявайки се нещо да появи, дори най-малкото някаква идея или посока, или концепция, нещо, за което да се захвана, обаче, нищо не се получава. Така че винаги я има тази следродилна депресия, както я наричаш.

От другата страна – Има ли място или момент, където се завръщаш, когато те сполетят тези проблеми?

Arjen Anthony Lucassen – Винаги съм се надявам да има подобно място. Бих бил там през цялото време. Но няма. Основното е, че трябва да си почина и да се надявам, че отново ще се появи. Просто трябва да почакам. Аз обаче не съм никак търпелив. Ужасно е. Това, което правя, е да слушам музика, гледам много филми, разхождам се, имам нов домашен любимец – добър начин да прекарам времето си. Но всеки път трябва да премина през този период и единственото нещо, което ме стимулира да продължавам, е мисълта, че вдъхновението ще се завърне. При мен процесът е такъв вече 40 години след всеки албум. Всеки път си мисля, че чувството ме е напуснало окончателно, но засега винаги се е завръщало. Трябва да отбележа, обаче, че става все по-трудно. Направих песента „Pink Beatles in a Purple Zeppelin” от соловия ми албум „Lost in the New Real”, където казвам, че „Всяка песен вече е изпята и всяка нота вече е изсвирена.” И е така, истина е. Това, с което разполагаме, са ограничени китарни акорди и всички конфигурации в някакъв момент са били изсвирени. Като журналист знаеш колко много дискове излизат днес само за седмица, сигурно са по 500. Толкова е трудно да си оригинален и да предложиш наистина добър материал. Напрежението е налице. Но аз се нуждая от него, непрекъснато ми трябва предизвикателство, което прави нещата положителни.

От другата страна – Имаш ли формула за провокирането на таланта си, за да започнеш отново да работиш?

Arjen Anthony Lucassen – Просто продължавам да опитвам. Всеки ден го правя. Хващам китарата и свиря. Може нищо да не излезе. Но в някакъв момент се появява идеята. Може да е една, но да се окаже златна. Откривам в нея нещо специално, което преди не съм правил, нещо, което преди това не съм чувал все още. И тази идея ми връща самоувереността. Хващам идеята и започвам да работя по нея. Тя ме вдъхновява и ме измъква от безизходицата, защото ми дава надежда, че все още го мога. После става лесно. Така се появява и посоката, в която да тръгна. След което се появяват следващите идеи, които се изливат като поток.

От другата страна – И тогава се „Наслаждаваш на времето”. Всъщност защо 12 години по-късно отново се обърна към Star One?

Arjen Anthony Lucassen – Когато започнах този проект, си нямах представа, какъв ще бъде и какво ще излезе от него. Дори и днес не знам, защото това би ме ограничило. Обикновено започвам ивинаги съм любопитен да видя в какво ще се превърне. Този път обаче имах посока, наистина исках да направя още един Star One. Основната причина се крие в предишния албум на Ayreon „Transitus”. „Revel in Time” е реакция от него. „Transitus” беше вид мюзикъл. Не беше тежък, не беше хард рок албум, не е метъл албум, нито прог. По-скоро беше филмов саундрак. Смятам, че някои фенове наистина не го разбраха. Всъщност не мисля, а съм сигурен, че е така. От 25 години, откакто се занимавам с Ayreon, чух негативни коментари. Също така и от журналисти – „Да, добър е, но със сигурност не е най-добрия!” Тогава почувствах, че е настъпило времето да направя по-тежък албум, по-китарно ориентиран албум. Да наблегна на китарните рифове и праволинейния рок. Това автоматично ме насочи към проекта ми Star One, защото Star One е метъл страната на Ayreon.

От другата страна – Къде всъщност се срещат двете лица на Arjen Anthony Lucassen?

Arjen Anthony Lucassen – Начинът, по който мога да го обясня е, че метълът е в тялото ми, хард рокът е в тялото ми, а по-атмосферичната, прог музиката е в душата ми. Обикновено, когато слушам музика, си пускам нещо успокояващо като Simon & Garfunkel. Или Pink Floyd и The Beatles. Но когато свиря, предпочитам да свиря тежка музика. Тя е в кръвта ми. Занимавам се с нея от 15-годишен, от 1975 година. Бил съм в групи, правил съм концерти. Искам да вдигам шум. Не ми харесва да застана отпред и да свиря някакви красиви трели. Искам да крещя, да почувствам енергията. При мен се получава лесно, защото имам доста опит. Много по-трудно ми е да създам атмосферичен албум. Защо толкова ревнувам от Pink Floyd? Защото могат да сътворят много успокояващ и лежерен албум, който в същото време да е много интересен. Това е най-трудната част в създаването на музика.

От другата страна – Кой тогава е най-големият ти критик?

Arjen Anthony Lucassen – Разбира се аз самият. Това е логично. Но, ако изключа себе си, най-големият ми критик е приятелката ми Lori Linstruth. Тя винаги е първият човек, който чува идеите ми. И винаги е пряма, и казва, каквото мисли. Не се страхува. Познава ме. Много често за албума на Star One й изпълнявах идеите си. И често ми казваше, че стават, но бих могъл да се справя и по-добре или че някоя част вече съм я правил в този и този албум, или че нещо не е толкова специално. В първия момент винаги се ядосвам. Реакцията е позната – „Нищо не разбираш! На мен ми харесва!” След което приемам предизвикателството и се опитвам да направя нещо по-добро. И наистина ми се получава с ясното съзнание, че материалът е много по-добър от първоначалния. Тя е първият ми и най-големият ми критик.

От другата страна – Важно ли е мнението на хората извън твоето музикално пространство и с какво?

Arjen Anthony Lucassen – Коментарите са винаги важни за мен. Мнението на всички е важно за мен. Имам, както му казвам, „Кръг на доверието”. В него има 15 души. Няколко са музиканти, но и хора, които не се занимават с музика като брат ми или съседа ми. Племенникът ми също е вътре. Кръгът на доверието е от хора като тях и от тях чувам всичко. Пращам им дори най-първите ми идеи, които съм записал с китарата. Всички тези 15 души ги получават за мнение и винаги се изказват. Причината да постъпвам така, е следната. Когато си в група имаш още няколко музиканти, с които да обсъждате нещата. Питаш клавириста какво мисли за някоя идея, барабаниста за друга. И всеки си дава мнението. Аз не притежавам тези възможности, защото съм сам. Сам в студиото ми. Където нямам директна обратна връзка от други хора. Така че този Кръг на доверието е много важен за мен. Изпращам всичко, което запиша и получавам 15 различни мнения. Ако 8 от тях кажат, че харесват онова, което чуват, а 8 отбележат, че не им допада, имам проблем. Ако обаче 14 от тях споделят, че не им харесва, а само един отговори, че му харесва, знам, че съответната идея не е на ниво. Не съм от онези музиканти, които тръбят, че правят онова, което искат и не дават пукната пара за мнението, на когото и да било. За мен е много важно, че тези 15 души харесват музиката ми.

От другата страна – Каква част от материала отива в кошчето, след като чуеш мнението на Кръга на доверието?

Arjen Anthony Lucassen – Изхвърлям много материал. Става въпрос за идеи, които наистина не струват. И ако само аз вярвам в тях, а никой друг не вярва, просто ги изтривам. Дори не ги пазя за по-късно. Просто си казвам, че мога да се справя по-добре и трябва да вървя напред. Всъщност в „Revel in Time” има 11 песни. Може би съм се отказал от четири, които съм изтрил. Нещо такова.

От другата страна – И т.к. последният ти албум е „Revel in Time”, каква е историята вътре?

Arjen Anthony Lucassen – В основаната на всяка история в албум на Star One стоят научно фантастичните филми. Първият „Space Metal” е вдъхновен от филми, чието действие се развива в космоса. В основата на втория „Victims of the Modern Age” стоят филмите антиутопия. Харесвам „Блейд Рънър” и „Портокал с часовников механизъм”. Новият албум на Star One се заиграва с тези, които имат вземане-даване с времето – манипулирането на времето или пътуването във времето. Всъщност работата е страхотна, защото мога да се настаня пред моя ДВД плейър и да гледам филми. Този път май се спрях на 40 по темата. Просто взех любимите си и започнах да преценявам кой от тях в коя песен ще се впише. Процесът беше забавен. Понякога е доста трудно обаче, когато имам различни варианти. Но тази начин наистина работи много добре за концепцията на Star One.

От другата страна – Как всъщност се приеха албумите на Star One?

Arjen Anthony Lucassen – Първият албум беше приет много добре. Наистина надхвърли очакванията. В него има много увличащи песни като „Intergalactic Space Crusaders”, „Set Your Controls”, „Songs of the Ocean”. Песни, които се загнездват в съзнанието. Албумът се продаде много добре. Не го очаквах. Вторият албум „Victims of the Modern Age” се справи малко по-слабо. Причината е, че е много мрачен и тежък албум. Не е така увличащ, както първия. В него няма песни, които да чуеш и веднага да запееш. В него музиката е мрачно китарно ориентирана. Оказа се, че е малко по-труден за възприемане от феновете. С „Revel in Time” искам да комбинирам първите два. С него искам да постигна привлекателността на първия и по-специално в припевите и рифовете, а от втория да взема тежестта и по-специално звука – този тежък плътен звук. Също така се стремих „Revel in Time” да бъде много разнообразен. Всяка песен да е различна. Вярвам в този албум, защото, Кръгът на доверието ми много хареса песните. До момента реакциите, както на журналистите, така и на феновете са добри. Дори смятам, че „Revel in Time” се приема по-добре от последния албум на Ayreon.

От другата страна – До колко е важно един албум на Arjen Anthony Lucassen да се слуша от началото до края без да се прескачат песни?

Arjen Anthony Lucassen – За Ayreon е много важно. Там се разказват истории. „Transitus” е пълнокръвна история, от която няма как да махнеш някоя песен. Така ще загубиш нишката. Той е изграден като едно цяло. Ако трябва да съм по-точен, албумите на Ayreon представляват една единствена песен. Всеки диск е една голяма песен без паузи. Всичко е свързано. При Star One е малко по-лесно. Тук в албумите няма единна история. Има концепция и в последния това са филмите за пътуване във времето, но всяка песен е сама за себе си. Композициите са разделени от паузи. Така че при Star One определено можеш да си пуснеш само отделни песни. Наясно съм с положението, защото ми беше много трудно, когато трябваше да избирам сингли за „Transitus” на Ayreon. Не искам да отделям песента от голямата история. При Star One беше много лесно да попадна на точните сингли. При моята музика няма как да чуеш първите пет секунди и да придобиеш представа за песента. Няма как да стане. В нея винаги присъстват дълги въведения. Харесвам динамиката, не обичам да вляза директно в композицията и да подредя структурата – куплет, припев, куплет припев, соло припев. И краят да настъпи след три минути. Не е моят начин и няма да съм аз. Аз искам да изграждам една песен. Всяка една песен да е приключение.

От другата страна – Според теб, ценно ли е за един артист да бъде ангажиран така че музикалният му отпечатък, да остане на възможно най-много места?

Arjen Anthony Lucassen – За мен е изключително важно да съм постоянно зает. Трябва да съм ангажиран. В противен случай полудявам. Всичко обаче зависи от личността. Аз например нямам никакъв социален живот. Не излизам, стоя си затворен вкъщи, не ходя на гости на приятели, не вечерям навън, не съм ходил на почивка от 20-30 години. Винаги се опитвам да съм зает. Дори търся контакти с феновете. В някакъв период направихме игри в социалните медии. Пускахме кратък клип с песен и музикант и предизвиквахме феновете да познаят, кой е певецът. Това наистина ми носи удоволствие. Пускаме въпроса, хората отговарят погрешно, аз прочитам всеки коментар, след което се свързвам с тях. Опитвам се да отговоря на всичко в социалните медии. Това е добър начин за мен да остана зает дори и да нямам вдъхновение за нова музика. Правя го по този начин чрез комуникацията с феновете. Лично за мен това е от съществено значение.

От другата страна – В този случай коя е най-великата ти победа?

Arjen Anthony Lucassen – Най-голямата ми победа е, че станах независим. От 35 годишен, от 1995 не завися от никого. Бях в групи, където бях зависим от останалите в тях, звукозаписните компании ми казваха какво да правя. Не бях напълно свободен, за да правя каквото искам. Нямах пари, не разполагах със знания и много други неща. Когато започнах с Ayreon, станах напълно независим, защото успехът беше голям. Вече никой не ми казва какво би трябвало да направя. Беше прекрасно. Вече можех да правя онова, което исках без да мисля за никого. Без да се съобразявам с мнението на музиканти от групата, без да ме интересуват изискванията на звукозаписните компании, без да мисля какво мислят хората. Просто си гледам моята работа. Върша я в моето студио и я финансирам с моите пари. Поех рисковете и в момента, в който го направих, момента, в който вече можех да кажа – „Хей, човече, не ми пука какво казваш”, в момента, в който станах напълно независим, спечелих най-голямата си победа.

От другата страна – Дигиталната ера промени ли ролята на лейбълите?

Arjen Anthony Lucassen – Средата е различна. Положението е поразително и почти е плашещо. Знам го, защото идвам от ерата на винилите, когато всичко беше коренно различно. И да, ролята на звукозаписните компании напълно се промени. Когато започвах, социалните медии не бяха измислени. А днес са много важни. Хората често си мислят, че звукозаписните компании са олицетворение на злото. А това е много далече от истината. Лейбълите съществуват, за да ти помогнат. Те са тук, за да рекламират албума ти и да направят така че той да бъде чут от възможно най-много слушатели. Което означава, че те правят всичко възможно той да се намира във всички магазини по света, те го разпространяват. Ролята им днес е напълно друга. Но все така важна. Ако тях ги нямаше, щях да правя всичко сам. Обаче имам нужда от тях. Те имат начините, имат дистрибуторските канали, с които аз не разполагам.

От другата страна – Най-голямото предизвикателство пред теб при разпространяването на посланията на Star One?

Arjen Anthony Lucassen – Да достигна до хората, които не ме познават и не познават музиката ми. Това е най-голямото предизвикателство пред мен в тази посока. Това е и най-трудната дейност днес, защото има толкова много предложения. Както казах и по-рано, на седмица излизат по 500 албума. Много е трудно да достигна до хората, които не са запознати с музиката ми. Може би те си мислят, че им предлагам някакъв научно фантастичен боклук, нещо сладникаво или е прекалено метъл, че дори и много прог. Днес да накараш някого да чуе дори само пет секунди от музиката ти, е много трудно. И го знам много добре от първа ръка, защото постъпвам по същия начин. Виновен съм за което. И аз си пускам музика в YouTube, слушам първите 20 секунди и ако не ми харесат, прескачам на следващата песен. Ужасно е. И по-специално при моята музика, защото тя изисква време. Ако я чуеш един път, няма да останеш убеден и да бъдеш спечелен. Получавам много имейли от слушатели, които споделят, че примерно баща им им е пуснал мои неща, но те не са успели да привлекат вниманието им. После обаче денят е бил дъждовен, нямало е какво да правят заради лошото време и в един следобед решили отново да си пуснат моите неща. Сложили си слушалките, прочели текстовете и музиката ми ги е погълнала. Но е много трудно да достигнеш до тези хора. Трябва някои да им е казал – от приятел на приятел или, както отбелязах, бащите да кажат на децата си какво да слушат. Няма как да стане с видеоклипове в YouTube, защото на ден излизат страшно много неща. Убеден съм, че ако пусна видео в платформата, ще го гледат само феновете ми. Така че предизвикателството е – какво бих могъл да предприема, за да достигна до хората, които не са запознати с музиката ми.

От другата страна – Има ли някой, който е отказал да участва в „Revel in Time” на Star One?

Arjen Anthony Lucassen – Хубавата част от корона – кризата. Обикновено се обръщам към 30 музиканти. 20 от тях се съгласяват, останалите 10 отказват, защото са твърде заети. Обаче, по време на ковид дните хората си стояха вкъщи. Не правеха концерти, така че нямаха извинение, за да ми откажат. Този път потърсих 30 души и 30 души ми потвърдиха, че ще участват. Което беше невероятно. Този път ми беше по-лесно. За това и има толкова много големи имена в този албума. Защото те имаха време, за да участват. Разбира се, винаги има хора, които по една или друга причина са недостижими. Но тук става въпрос за наистина големите имена, легенди, като Ian Gillan, Robert Plant или David Gilmore, Kate Bush. Няма как просто да им пишеш във Facebook. Трябва да говориш с мениджъри, които по-често въобще не ти дават шанс. Това се случва винаги. Всеки път отправям предложения към моите герои, но винаги е трудно да стигна до тях. Заради короната не всички певци успяха да дойдат до студиото ми, както обикновено правя – те ми гостуват, работим заедно по вокалите и всичко се получава перфектно. Този път трябваше да променя схемата. Наложи ми се да създам направляващ фокус. Странични певци дойдоха в студиото ми и записаха всички песни. Тези версии с помощните вокали, ги изпратих на оригиналните певци, за да чуят какво би трябвало да направят. За това и примерните вокали трябваше да бъдат наистина много добри. Защото истинските певци нямаше как да долетят до студиото ми. След което си казах, че ще неприятно, ако хората нямат възможност да чуят песните с тези насочващи вокали, защото те са много добри. Реших да не ги наричам „насочващи”, защото са твърде добри, за да ги определям по този начин. Тогава пуснах и втори диск с тези версии, като добавих към тях и някои други. Просто се свързах с други вокалисти, с които винаги съм искал да работя. Както отбелязах в тези ковид времена, всеки беше съгласен да участва. Така извлякох предимство от кризата. Крайният резултат са два диска с над 30 гост вокалисти.