Интервю с Axel Rudi Pell (Axel Rudi Pell, екс-Steeler)

През миналата година групата на Axel Rudi Pell издаде „Sign of the Times”. За да запълни годината без концерти и турнета и за да скъси паузата до следващия албум с оригинална продукция, Axel Rudi Pell записаха кавър албума „Diamonds Unlocked II” – добър повод за още един разговор са немския китарен герой Axel Rudi Pell, който даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Axel Rudi Pell (Axel Rudi Pell, екс-Steeler) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.07.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Axel, какви са диамантите в новия кавър албум на Axel Rudi Pell „Diamonds Unlocked II”?

Axel Rudi Pell – Разбира се, диамантите са песните, на които сме направили кавъри. Те са отключени, защото върнахме тези композиции отново към живот, но в наша интерпретация. Това е причината албумът да се казва така.

От другата страна – Защо се спряхте точно на техни не толкова добре познати версии като „Lady of the Lake” на Rainbow?

Axel Rudi Pell – Единствената разлика между оригинала на песента и нейната демо версия е, че демо варианта има клавирно интро, а студийната версия на песента няма. В това се състои разликата.

От другата страна – А по отношение на песента на Sammy Hagar „There’s Only One Way to Rock”, където използваш лайв версия, в която Eddie Van Halen изпълнява солото?

Axel Rudi Pell – Цялата работа се състои в това, че аз не имитирам свиренето на Eddie Van Halen. Аз изпълнявам песента по моя начин и в моя стил. Това е единствената разлика между оригинала и нашата версия.

От другата страна – Как точно се спряхте на тези песни?

Axel Rudi Pell – Харесвам ги. И не исках да направя други. Гледай сега, аз наистина харесвам „Heaven and Hell” на Black Sabbath. Но няма как да направиш тази песен по-добра. Просто няма начин. Ако се опиташ, че произлезе нещо различно. А и самата композиция има толкова много кавъри. За това в началото си казах, че трябва да намеря композиции, на които не се правят толкова често кавъри, но мелодията в структурата им трябва да е налице. И наистина харесвам всички песни от албума, които направихме.

От другата страна – Разликите между двете части на „Diamonds Unlocked” от 2007 и новата?

Axel Rudi Pell – Втората част е много по-рок ориентирана. В първата преобладаваха баладите и е по-лека от новия албум. Самият аз предпочитам втората част пред първата.

От другата страна – А защо не направихте оригинален запис на Axel Rudi Pell?

Axel Rudi Pell – Разговарях със звукозаписната компания. Заради пандемията те ми казаха, че е твърде рано да издавам нов студиен албум с оригинална продукция. За това създадохме този междинен диск. В момента композирам песните за следващия ни диск. Ще го запишем през декември, а албумът ще излезе следващата година.

От другата страна – Как работихте по „Diamonds Unlocked II”?

Axel Rudi Pell – Нямаше голяма разлика с останалите албуми на бандата. Единствената беше, че барабанистът ни Bobby Rondinelli записа партиите си в Ню Йорк. На него не му беше възможно да дойде в Германия заради ковид-ограниченията. Това беше основната разлика. Иначе аз си бях в студиото, записвайки моите партии, клавиристът Ferdy Doernberg и басистът Volker Krawczak също бяха с мен. Johnny Gioeli записа вокалите в студиото си в Ню Йорк. Но той работи така през последните 15 години. С изключение на Bobby при останалите нямаше никаква нищо по-различно.

От другата страна – Когато решаваш да запишеш кавър албум, какво е най-важното при песните, които избираш?

Axel Rudi Pell – На първо място търся правилната мелодия и точното отношение. Те трябва по най-добрия начин да се впишат в стила на Axel Rudi Pell. Това е от голямо значение за мен. За пример ще дам песента на The Rolling Stones „Paint It Black” – рифът е налице, всичко си е на мястото, но ние я попроменихме, защото искахме да я направим песен на Axel Rudi Pell. Този подход е от голямо значение за мен.

От другата страна – Важно ли е да запазите основната на песента, за да остане тя разпознаваема?

Axel Rudi Pell – Абсолютно. Направихме кавър на песента на Abba „Eagle”. Оригиналът е много далече от нашата версия. Кавърът ни звучи много различно. Но мелодията винаги трябва да бъде запазена. Също така няма как да променим текста. Аранжиментът, обаче, който измислихме, е коренно различен.

От другата страна – Ти самият какви кавъри предпочиташ да слушаш?

Axel Rudi Pell – Аз не се ограничавам в някой определен музикален жанр. За мен не е от значение дали песента е хард рок или хеви метъл, или дори в поп стилистиката, или реге. Щом е страхотна, аз я слушам в различни аранжименти, което е фантастично. За това и няма значение песента от кой жанр е произлязла.

От другата страна – Има ли песен, която би искал ти да си написал?

Axel Rudi Pell – Разбира се! „Stargazer” на Rainbow. „Long Live Rock ‘n’ Roll” също е страхотна песен. Харесвам много от композициите на Deep Purple като „Child in Time” или „Highway Star”. Тя е наистина страхотна. За съжаление момчетата са леко по-бързи от мен… Шегувам се…

От другата страна – В новия албум „Diamonds Unlocked II” има кавър на The Subways „Rock n’ Roll Queen”, което доста ме изненада.

Axel Rudi Pell – Спомням си, когато тази песен се появи преди 16 години. Тогава си помислих, че идеята зад нея страхотна, мелодията е много добра и композицията си я бива. Като цяло обаче не ми хареса, защото ми беше твърде пънкарлива. Стоеше ми странна. Миналата година обаче докато гледах телевизия вкъщи, вървеше някакъв филм. В една от сцените „Rock n’ Roll Queen” звучеше като фон. Някакъв герой караше кола и беше пуснал радиото. Заслушах се и си казах, че всъщност припевът е страхотен. Защо да не запишем кавър на пънк песен? Но променихме отношението. Направихме кавъра по-малко пънкарски. По-ниско настроените китари не звучат като оригиналните. Все пак основната версия ми идваше твърде пънк.

От другата страна – Всяка една песен от „Diamonds Unlocked II” е твой избор. Какво е мнението на останалите?

Axel Rudi Pell – Винаги ги питам за мнението им. Не ги заставям да направим някоя песен, без те да са съгласни. Само защото аз искам. Никога не работя с тях по този начин. Изпращам им списък. Допитвам се до останалите, какво мислят по въпроса. И всички са доволни от предложенията ми. Всеки отговари, че идеите са страхотни. Johnny и Bobby например не знаеха, че някои от песните съществуват. Не ги бяха чували въобще като „Black Cat Woman” на Geordie. Дори ме питаха каква е тази група, защото не знаеха, че съществува. Казах им, че това е първата банда на вокалиста на AC/DC Brian Johnson, а песента е от 70-те. След като я чуха, се влюбиха в нея и самите те поискаха да й направим кавър.

От другата страна – До колко за група като Axel Rudi Pell е важно да има лидер, а не да цари пълна демократичност?

Axel Rudi Pell – Демокрацията няма да проработи при нас. Защото всеки има различни идеи в главата си. Ако бяхме демократична група, никога нямаше да звучим по същия начин. Никога нямаше да звучим като Axel Rudi Pell. Ще ти дам пример с групата, в която свирех преди Steeler. Там цареше пълна демокрация. Но всеки беше полудял по защита на личното си мнение. Все някой не харесваше нещо, все някой не одобряваше някой риф, постоянно се предлагше нещо различно. Аз настоявах, че рифът е страхотен, друг се намесваше, че не става за нищо. Доста неуместни неща се случваха тогава. Така реших да напусна, защото нямаше как да работя по този начин. В момента в Axel Rudi Pell ситуацията е съвсем различна. Когато Johnny не хареса някое мое предложение, не го записваме. Но докато всеки един в групата е щастлив да изпълнява моите композиции и да пее в тях, е страхотно и нещата работят.

От другата страна – Останаха ли песни, които не влязоха в албума?

Axel Rudi Pell – Не!

От другата страна – Работихте само по тези десет кавъра?

Axel Rudi Pell – Точно така.

От другата страна – Ако трябва да избираш в коя музикална декада, да живееш, коя ще е тя?

Axel Rudi Pell – През 70-те! Тогава свирят страхотни групи. Също така мисля, че ако имах същите идеи, които имам сега, но през 70-те, щеше да е невероятно.

От другата страна – Има ли нещо, което до момента не си успял да постигнеш?

Axel Rudi Pell – Няма! Много бих се радвал да свиря навсякъде по света в разпродадени арени, както и да имам златни и платинени албуми във всяка страна. Това ще е хубаво, но съм реалист и смятам, че никога няма да стане. Между другото пък и на кого му пука.

От другата страна – Смяташ ли, че нещо ще се промени в музиката след пандемията?

Axel Rudi Pell – Надявам се, че ще се върнем към нормалното. Надявам се, защото днес всеки е малко или много поуплашен. Хората искат да излизат. Ще е тъпо да можем, да свирим на живо, но да носим маски и да спазваме дистанция. За един концерт това е безсмислено. Надявам се, че когато те станат достъпни, феновете ще са на първия ред, ще дивеят, ще пият бира, ще крещят. Ще е хубаво, ако се върнем към тези изживявания. Трябва да почакаме и ще видим. Надявам се, че до края на годината нещата ще се подобрят.

От другата страна – Какво ти е мнението са онлайн концертите?

Axel Rudi Pell – Въобще не ги харесвам, защото това не са точно концерти. Бандата свири на сцена, но без публика, изпълнението е на живо, но без феновете. Музикантите нямат възможност да осъществят контакт и да взаимодейства с тях. Доста досадна работа. Гледах Kiss на Нова година. Свиреха в Дубай. Беше много странно. Обичам Kiss. Те са страхотна група и прави страхотно шоу. Обаче някак си не се чувствах много на място. Гледал съм Kiss на живо, на истински концерт. Коренно различно преживяване. Нищо общо нямаше с това изпълнение. Изживяването по време на онлайн концерт и когато присъстваш в залата, не е едно и също.

От другата страна – Публиката и критиката имат ли големи очаквания към теб?

Axel Rudi Pell – Не! Понякога срещам мнения, че албумите ни звучат по един и същ начин. Че не предлагаме и не издаваме нищо ново. Разчитаме на една и съща формула. Но това са глупости. Все едно да кажеш същото за група като AC/DC – че преиздават постоянно един албум, винаги предлагат от същото… Да, но това е стилът им! Горд съм, че Axel Rudi Pell откриха стила си през годините. И ако някой твърди, че свирим едно и също, да върви по дяволите. Не ме интересува и не ми пука

От другата страна – Най-скучният въпрос, на който ти се налага да отговаряш?

Axel Rudi Pell – Най-типичният въпрос, който ми задават и то основно журналисти от Южна Европа е за разликата между новия и предишния албум на Axel Rudi Pell. За какво точно ме питате? Първо чуйте албума и след това задавайте въпроси. Какво да отговоря? Казвам им, че обложката е различна, имената на песните също. Доста елементарен въпрос, който не подлежи на отговор.

От другата страна – Вълнуваш ли се всеки път, когато издаваш нов албум?

Axel Rudi Pell – Разбира се, защото все едно предстои ново раждане. Все едно на света се появява още едно бебе. Винаги си пускам новия албум на групата на пълна мощност. Всичко ми звучи добре, а когато си го завъртя след години, откривам, че звукът не е достатъчно добър. Понякога не съм доволен, но вече е твърде късно за поправителен. Обаче много обичам последните ни албуми.

От другата страна – Връщаш ли се на първите албуми на бандата?

Axel Rudi Pell – Не ги слушам толкова често. Защото те принадлежат на миналото. Особено що се отнася за първия албум на Axel Rudi Pell „Wild Obsession”. Въобще не го харесвам. Записът е много суров. Свиренето не е на ниво. Има доста странни композиции в него. Днес бих го направил по съвсем различен начин. Нещата стават по-добри с втория „Nasty Reputation” – хубав албум и днес много ми харесва. Третият – „Eternal Prisoner” е също страхотен, обаче и в него има доста странни песни, които никак не ми се нравят днес като „Sweet Lil’ Suzie”.

От другата страна – Как изглежда развитието на Axel Rudi Pell като композитор, музикант и китарист от 80-те до днес?

Axel Rudi Pell – Песните, които създавам днес, са по-зрели. Когато започнах да свиря на китара, единственият ми стремеж беше, да е колкото се може по-бързо. Исках да съм по-бърз от Yngwie Malmsteen. До някакъв момент стремежът ми беше такъв. После се попитах какво точно се опитвам да направя… Днес вече не препускам толкова по грифа, защото знам, че мога да свиря бързо. Осъзнах, че с три акорда за една минута можеш да кажеш много повече, отколкото с хиляда. От един момент насам мисля точно по този начин. Също така се развих като композитор. Някои от песните в миналото нямат достатъчно заряд. Разбира се, че съм създал много страхотни композиции особено през 90-те като „Fool Fool”, много харесвам „Black Moon Pyramid” и „Eternal Prisoner” – едноименната песен, която е невероятна. Харесвам много от песните от миналото, но повечето – не.

От другата страна – Защо обаче си ги издал, след като идва момент, в които не ги харесваш?

Axel Rudi Pell – Не казвам, че въобще не харесвам албмите от миналото. Харесвам много от песните, които съм създал преди 20 години. Но не всички, защото времената тогава са били различни. Днес смятам, че съм различен композитор. Прогресирал съм и когато си пусна нещо от миналото, се озадачавам, какво всъщност съм записал и какво съм искал да постигна. От днешна гледна точка тогавашните опити ми звучат странно, колкото и да са били правилни за времето си. Не мога да си спомня една конкретна песен от първите ми албуми. Там има соло с оувърдъби, с много хармонии, но сега китарите ми идват твърде претрупани. Днес вече не работя по този начин, защото звучи не на място. Тогава ми е харесвало, сега…

От другата страна – Днес песента е по-важна от китарните ти умения, така ли?

Axel Rudi Pell – Разбира се. Първото нещо, което идва в ума, когато слушаш една песен, е че тя е добра, когато има правилната мелодия, точния риф, когато всички нейни части звучат като едно неделимо цяло. Не създавам песен заради китарното соло. То е просто част от песента, както трябва да бъде, а не самата песен да е част от солото.

От другата страна – Какво ти харесва повече днес, отколкото в началото на кариерата ти?

Axel Rudi Pell – Звукът! Определено звукът. Звукът на китарите, звукът на ударните, звукът на всичко. Днес отделяме много повече внимание на този аспект. Можеш да го проследиш по албумите ни. Първият не звучи никак добре. Нещата се подобряват с втория, но той не е добре миксиран. А днес се съсредоточавам повече върху звука на барабаните и баса, комбинирани с клавира. Дали ритъм китарите са на мястото си. Днес обръщам много повече внимание на този аспект от музиката на Axel Rudi Pell.