Интервю с Blackie Lawless (W.A.S.P.)

Manowar, W.A.S.P. и Alice Cooper са големите хедлайнъри на традиционния вече „Midalidare – Rock In The Wine Valley“.

Тази година датите на фестивала са 11 – 13 юли. Мястото – отново малкото средногорско селце Могилово. Във втората вечер (12 юли) Blackie Lawless и W.A.S.P. ще изпълнят целия дебютен едноименен албум на американската банда. И, както казва единственият и неповторим Blackie, това не е се случвало от 40 години.

Интервюто с Blackie Lawless (W.A.S.P.) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 9.06.2025 година.

• От другата страна - Здрасти, Blackie, радвам се, че отново имам възможност да разговарям с теб. Как се подготвяте за европейското турне, което ще мине и през България?

Blackie Lawless - Не знам, дали си следил какво правим, но преди няколко седмици приключихме с южноамериканското ни турне. Подготвяме се да го пренесем в Европа. В същото време миналата есен направихме първата част от него в САЩ. Концертите в Европа са продължение на турнето, на което изпълняваме първия албум на групата.

• От другата страна - 40 години от W.A.S.P.

Blackie Lawless - Точно така. На него изпълняваме на живо първия албум на групата. И то в неговата цялост. Т.е. на това турне отбелязваме годишнината от издаването на първия ни албум и го изпълняваме от първата до последната песен. Не сме го правили от първото ни турне, което беше преди 40 години. Това прави концертите специални. Изпълняваме десетте песни, които са включени в оригиналното издание, без бонусите.

• От другата страна - Какво си спомняш от времето, в което записвахте този албум?

Blackie Lawless - Бяхме току-що появила се група и когато за първи път тръгнахме на турне, всичко за нас беше ново. Посещавахме нови места, ставахме свидетели на неща, на които преди това не бяхме ставали свидетели. Всичко, което преживявахме, беше ново. W.A.S.P. бяха група, която където и да отидеше, създаваше противоречия. Заради шоуто, което правехме и неговата интензивност, видяхме неща, с които една средностатистическа банда никога не се сблъсква. Феновете бяха невероятно възприемчиви. Имам фантастични спомени от тогава.

• От другата страна - На какво се надяваше тогава?

Blackie Lawless - Обикновено, когато си прохождаща група, никога не си напълно наясно на какво точно се надяваш. Бяхме банда, която тепърва започваше кариерата си. И първият въпрос, който ни задаваха всички журналисти беше – „Добре, точно издадохте първия си албум. Смятате ли, че ще съществувате след пет години?“. Постоянно ни питаха това. Тогава все още не разбирах, че този въпрос се задаваше на всяка прохождаща група. По това време наистина не го знаех и си мислех, че те питат лично мен, къде ще бъда след пет години. Отговарях им, че за да стигна до тук, ми е отнело целия живот и не знам дали ще издържа пет месеца, а какво остава за пет години. „Задайте ми този въпрос след пет години и тогава ще мога да Ви дам по-добър отговор.“ Но както отбелязах, когато започнахме, всичко беше много странно и различно.

• От другата страна - А на какво се надяваш днес?

Blackie Lawless - Всяка банда, която е оцеляла толкова дълго, колкото нас, е създала свои фенове. И наистина думата „продължение“ е много подходяща в случая, защото всяка банда, която е оцеляла 10-20 години, означава, че има стабилна фен база. Т.е. всичко, което правят днес групите, е продължение на онова, което са правили в миналото.

• От другата страна - След толкова години в музикалния бизнес, съжаляваш ли за шансове, които си пропуснал?

Blackie Lawless - Не мисля. Нещата, които имахме възможност да преживеем за 40 години… Невероятно е. Става въпрос за 1 процент или за една на всеки сто групи, които някога са били в музикалния бизнес и които са просъществували 10 или 20 години. Наистина е невероятно. Смятаме се за страхотни късметлии, че сме част от тази общност. Защото тя наистина е много малка и ограничена. Никога преди това подобно нещо не се е случвало. И както казах, сме изключително щастливи и благодарим на феновете за това.

• От другата страна - Как всъщност оцеляхте?

Blackie Lawless - Страстта!

• От другата страна - А как превърнахте плановете си в действия?

Blackie Lawless - Отново – водеше ни страстта. Знам, че звучи обикновено, но всъщност като съдържание не е. Страстта е онази частица, която те мотивира да ставаш всяка сутрин. Тя те движи, за да бъдеш най-добрата своя версия, на която си способен без значение с какво се занимаваш. За всеки, за всичко в живота, страстта трябва да е номер едно по отношение на мотивацията.

• От другата страна - Какво би искал да усетят феновете, когато слушат музиката на W.A.S.P.?

Blackie Lawless - От доста време повтарям, че ако музиката, която правя, провокира хората да мислят сами, значи съм успял. За мен това е най-важното. Че съм направил нещо, което те е накарало да се замислиш. Най-важното нещо за мен.

• От другата страна - Тогава съществува ли песен на W.A.S.P. без послание?

Blackie Lawless - Трябва да помисля, но първият ми отговор е, че не съществува. Все пак трябва да си помисля, но първата ми реакция е да отговоря, че няма такава.

• От другата страна - От какво с страхува днес Blackie Lawless?

Blackie Lawless - От нищо. W.A.S.P. е група, която не може да бъде зачеркната от днешната култура на отричане. Оцеляхме толкова дълго. W.A.S.P. е група, която преди 40 години се справи PMRC. Тогава те се опитаха да ни цензурират и да ни унищожат. И щом Вашингтон не успя да ни зачеркне, никой не може да го направи.

• От другата страна - Има ли нещо от миналото, което днес ти изглежда абсурдно?

Blackie Lawless - Не съм сигурен. Не знам... Гледам на кариерата на групата като на едно голямо, непрекъснато творческо произведение. Така че не мисля, че е имало нещо, което да е било абсурдно. Всъщност най-голямото разочарование дойде с Napster. Те унищожиха музикалния бизнес. Което много ме натъжава. Заради тях днес съществува публика, която не разбира музиката и не може да я оцени. За нея стриймът е равнозначен на пускането на чешмата. За това поколение водата се излива без пари. По същия начин то приема, че музиката трябва да е безплатна. За това и за тази публика тя е обезценена. Тъжна картинка. Има хора, които живеят в свят, в който музиката няма никаква стойност.

• От другата страна - Процесът може ли да бъде обърнат?

Blackie Lawless - Не знам. Технологиите се променят на всеки 20 години. И всеки път това напълно нулира шоу бизнеса. В момента се намираме в разгара и в средата на точно такъв процес и не знам какво е решението за него. Защото, както казах, когато технологиите се променят, тази промяна тотално унищожава всичко създадено в шоу бизнеса до този момент. Което го провокира да намери нов начин да оцелее. В момента сме в разгара на точно такъв процес. Така че не знам отговорът на този въпрос. Става дума за Изкуствения интелект. Не знам какво ще последва.

• От другата страна - Кои качества на музиката цениш днес?

Blackie Lawless - Споменах малко по-рано думата страст. Точно нея търся във всеки артист. Защото тя е частицата, която ще го отличава от останалите, ако е искрено движен от това, което прави. Страстта винаги ще бъде най-важният фактор. Има милиони музиканти. Онова, което разделя единият от другият, е страстта.

• От другата страна - Връщам те на концертите. Сценичната треска саботирала ли те е някога?

Blackie Lawless - Не. Защото, ако си подготвен за онова, което правиш, сценична треска няма да има.

• От другата страна - Най-добрият отговор, ако нещо се обърка на сцената по време на изпълнението?

Blackie Lawless - Ако имаш добър екип, не би трябвало да се появяват проблеми. Не мога да си спомня последният път, когато имахме някакви неуредици на сцената. Имаме страхотен екип. Групата е много добра. Просто се качваме горе и всичко се получава както трябва. А и няма нищо, което сме поискали да направим на сцената и да не се е получило. Както казах, големи сме късметлии. Имали сме възможност да изпълним почти всичко, което сме искали. За това и постоянно повтарям, че сме големи късметлии. Виж, тайната на всяка банда, която е оцеляла след толкова години, се крие в качеството на музиката, която е създала. Ако нямаш тези песни, никога няма да оцелееш. Без значение дали става въпрос за W.A.S.P. или друга група. Ако можеш да оцелееш 5 или 10 години, е заради песните. Ако успееш да оцелееш повече, причината е същата. Винаги става въпрос за добрите песни.

• От другата страна - В едно от предишните ни интервюта, беше казал, че винаги търсиш перфектния запис? Успя ли да се доближиш до него?

Blackie Lawless - Не знам. Дари не мисля, че някой композитор някога ще си признае подобно нещо. Но като прехвърля албумите, които съм създал по време на кариерата ми, попадам на песни, за които си казвам, че са много близо. Много близо до думата перфектен. Също така мисля, че стремежът към съвършенството движи всеки автор.

• От другата страна - Кое е по-важно за един музикант – свят, в който идеите се сблъскват с консерватизъм или свят, в който всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?

Blackie Lawless - Споменах онова, което стана с Napster. Интернет обезцени музиката. И това е изключително разочароващо. Така че всичко зависи от индивидуалния слушател и какво той смята за най-важно. Ако той не споделя тази любов, дълбоката и силна любов към музиката, никой от нас музикантите нямаше и няма да оцелее. Любовта към музиката е много важна. Питаш ме кое е по-важно? Отговарям ти, че това зависи от всеки индивидуално.

• От другата страна - Променили се тогава ролята на артиста при положение, че изкуството му зависи от все повече външни фактори?

Blackie Lawless - Ролята на артиста е винаги една и съща. Той има нещо, което иска да каже. И трябва да го каже по начин, който да плени въображението на хората. Единственото, което може да отличи един артист от останалите, е да каже нещо, да знае какво и да го направи по начин, който да означава много за останалата част от света. Правиш го така, че в основата му да стоят чувствата ти. В това се състои тайната на създаването на песни. Пишеш за онова, което чувстваш. John Lennon го е казал – „Записваш това, което чувстваш и добавяш ритъм към него.“. Знам, че звучи твърде опростено. Твърде обикновено. Но ако се замислиш, в това се крие огромна истина. Просто пиши за това, което чувстваш. С надеждата, че ще има хора, които усещат живота по същия начин. И ако съществуват, тогава ще можеш да си изградиш публика. Това е тайната. Ако си достатъчно мотивиран да пишеш по дадена тема, със сигурност ще има и други хора, които да я приемат като своя.

• От другата страна - Спомена няколко пъти публиката – има ли нещо, което те разочарова в нея днес?

Blackie Lawless - Предполагам следиш новините. Има изпълнители, които не желаят зрители с телефони на техните концерти. Мен тези неща не ме притесняват. Ако феновете искат да запечатат преживяването за по-късно, нямам проблеми с това. Така че няма нищо, за което да се сетя.

• От другата страна - Най-голямото предизвикателство да изпълняваш музика, която си създал преди 40 години?

Blackie Lawless - Да я накарам да звучи всяка вечер точно така, както е била записана навремето. Интерпретациите зависят от слушателите. Но за мен, защото ме питаш за моята работа, тя е точно такава. Всяка вече да претворявам тази музика възможно най-близко да звука на албума.

• От другата страна - Ако беше създал W.A.S.P. днес, песните от него щяха ли да имат същия успех, както в миналото?

Blackie Lawless - Попитай ме същото след десет години. Тогава ще мога да ти дам по-добър отговор. Днес светът е различен.

• От другата страна - А защо хората продължават да слушат тези песни?

Blackie Lawless - Защото те ги движат. Провокират ги.

• От другата страна - Кои бяха най-важните музикални влияния в годините на формирането ти и смяташ ли, че всичко, от което се вдъхновяваш по-късно в живота, успява да се доближи дори малко до тяхното въздействие?

Blackie Lawless - Добър въпрос. Най-ранните ми влияния идваха от музиката, която майка ми слушаше вкъщи. Тя беше голям фен на Elvis Presley, Little Richard, Chuck Berry. Пораснах с тях. Вкъщи слушах тяхната музика. Те са моите ранни влияния. И би било много трудно по-късно в живота ми нещо друго, да има същото въздействие, което тези записи имаха. Когато си малък, ама наистина малък, говоря за възраст от 3-4 годинки, когато си на тази възраст, по-късно в живота трудно ще попаднеш на нещо, което да има същото въздействие върху теб. Но като се има предвид, че живеехме в Ню Йорк, когато се появиха The Beatles, те абсолютно промениха социалния климат. С музиката си оказаха огромно въздействие върху всички сфери от живота. Както и с външния си вид. Тяхната поява доведе до културна промяна. Тогава бях на седем. Т.е. и в следващите години ще попаднете на различни неща, които биха могли и в по-късен етап от живота ви да имат голямо въздействие върху вас, но трябва да са от подобен мащаб, за да доведат до промяна. Все пак ранните спомени са най-важни и с по-голяма тежест.

• От другата страна - Би ли било правилно да се каже, че с натрупването на опит като музикант, част от експресивността на музиката е жертвана за сметка на по-опростеното и фокусирано създаване на песни?

Blackie Lawless - Аз не правя така. Записвам онова, което чувствам. Всяка нова музика, която създавам, е винаги отражение на чувствата ми в дадения момент. Така че що се отнася до рационализирането й по някаква причина, никога няма да посегна към него. Давам ти веднага пример с Charlie от „The Crimson Idol“. Той е обобщаващ образ на музикалната индустрия. Какво тя прави с младите артисти. Какво прави с всички артисти, но по-специално с младите. А младите артисти са наивни. За мен цялата история в „The Crimson Idol“ е разказ за предпазливостта. Предупреждение за всеки, които се появява и иска да влезе в музикалния бизнес. Charlie е събирателният визуален образ на цялата звукозаписна индустрия, насочен към младите артисти. Да гледат и да бъдат внимателни, защото тя може да ги унищожи. Всички сме чували истории, че това се е случвало. Случвало се е 50 години и продължава да се случва. За това, когато влизаш в този бизнес, очите ти трябва да са наистина широко отворени. Защото, ако не си подготвен, независимо че музикалният бизнес е страхотно нещо, може да ти коства живота. За това и историята в „The Crimson Idol“ е история-предупреждение.

• От другата страна - Последен въпрос. Можеш ли да посочиш един албум от дискографията на W.A.S.P., който цениш заради това, че е едновременно изключително изтънчен и напълно откачен?

Blackie Lawless - „K.F.D.“. Заради въпроса. Той се вписва изключително добре в описанието, което поиска.