Бандите с 50 и над 50 годишна история и все още действащи, се броят на пръстите на ръцете. Една от тях са британците Magnum, които само преди дни издадоха 22 си албум. „The Monster Roars” беше поводът, вокалистът на групата Bob Catley да даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Bob Catley (Magnum) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 24.01.2022 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, Мистър Catley, през последните десет години на всеки две издавате албум, това ли е работещата формула за групата?

Bob Catley – Изглежда съвсем нормално за нас тези дни да отделяме година за композиране и записи. След което 12 месеца да сме на турне. Правим така от известно време и смятам, че и други банди постъпват като нас. Не е никак добре паузата между два албума да е примерно четири години. Самите звукозаписни компании едва ли ще го одобрят. А и хората могат да забравят, че съществуваме. За това лейбълите при толкова голяма пауза, издават по нещо докато се стигне до нов албум. Например ние в началото на миналата година изкарахме и сборен албум, за да напомним на феновете, че групата е още жива, записва в студио и такива неща. Нямахме възможност да направим турне заради ковид пандемията. Сборният албум е за колекционерите и феновете, и е добър. Работим така от много време и това е нормалният ни процес на действие. Изглежда, че всички са доволни от този начин. Надявам се, че докато можем, ще записваме нов албум на всеки две години с други издания помежду им. Ние сме много здрав екип, който продължава да записва. „The Monster Roars” е 22 ни диск. Гордея се с него и се надявам да се харесва, защото песните в него са страхотни.

От другата страна – Има ли рецепта за създаването на добра песен?

Bob Catley – Песните в Magnum ги създава Tony Clarkin. Този въпрос трябва да е по-скоро към него, отколкото към мен. Това, което аз мога да кажа е, че Tony пише за неща, които са важни за него, както винаги е правил. Той наблюдава света около себе си и е провокиран например от страните, в които има военни конфликти. В други песни темите са за отчаянието на хората. “Your Blood Is Violence” е срещу диктаторите, които все още съществуват и начините им по които се стремят да опазят властта си, предизвиквайки едва ли не граждански войни и конфликти с населението. Понякога поглеждаме назад и се вдъхновяваме от миналото, когато сме били по-млади. Песента “Remember” е за ранните години на бандата, когато за първи път се нарекохме MAGNUM, за да свирим като местна група в един нощен бар в Бирмингам. Понякога поглеждаме към развитието на кариерата ни. “I Won’t Let You Down” се доближава до „When The World Comes Down” от албума „Vigilante” от 1986. Там засягаме темата, че когато хората имат проблеми, те се нуждаят от подкрепата на приятелите си, любимите си и семейството си. Като семеен човек Tony Clarkin е много чувствителен на тази тема. Както и аз между впрочем. Тези теми са важни за него и той ги използва в песните, които създава. Не бих определил неговия начин като вид рецепта, но той постоянно развива определени въпроси, които го вдъхновяват за страхотните песни на групата, които създава. В много от албумите на Magnum има антивоенни композиции като „Don’t Wake The Lion”. Всичко, за което Tony пише, извира от сърцето му и в никакъв случай не е поредното лекомислено изказване. Tony не се шегува. Той прием много сериозно голяма част от нещата, които стават днес. Такъв е отговорът ми на въпроса ти, без да съм композитора в бандата.

От другата страна – Кой албум записахте по-трудно или по-лесно – първия „Kingdom of Madness” или новия „The Monster Roars”?

Bob Catley – „Kingdom of Madness” го записахме през 1976 година в „De Lane Lea Studios” на Уембли, Лондон. Издадоха го „Jet Records”, но му отне доста време преди да се появи. Две години беше задържан, ако можеш да си го представиш. Докато чакахме дебютът ни да излезе, Tony създаде още няколко песни, с които заменихме в описа някои от предвидените по-рано. Така албумът отговаряше на състоянието на Magnum към момента на издаването му, а не за времето от преди две години. В същата ситуация изпаднахме и с „Chase the Dragon”. И на него му трябваха няколко години, за да излезе. Проблемите идваха от „Jet Records”. Трябваше да ги чакаме да съберат пари, за да можем да промотираме албума. При „The Monster Roars” също имахме проблеми, но този път заради ковид кризата. В началото на миналата година влязохме за репетиции, които продължиха три седмици. Трябваше да започнем турне, което беше пренасочено за март 2022. Тогава Tony ни информира, че песните са почти готови и можем да започнем записите. Което означаваше, че ще работим по новия ни албум с година по-рано. Започнахме записите, след което спряхме и ги подкарахме отново. Нашата инженерка беше в напреднала бременност. Наложи се отново да спрем записите. Върнахме се в студиото през юли, за продължим работата по албума. Една от песните просто не стоеше добре. Наложи се да я махнем и да създадем съвсем нова, която да запишем. Имахме някои проблеми, но всичко беше за добро. Завършихме „The Monster Roars” през август миналата година. По принцип винаги сме имали някакви усложнения през годините, свързани със записите на албумите на групата. В повечето случаи нещата не са вървели гладко.

Avantasia @ Kavarna Rock Fest 2016

От другата страна – Какво се крие зад заглавието на новия албум на Magnum „The Monster Roars”?

Bob Catley – „The Monster Roars” се казва едноименната песен. В нея има стих „The Monster Roars”. Темата на композицията са детските кошмари. Въображението на децата, когато сънуват неприятни сънища. Заглавието на албума е свързано с текста на песента. За да създадем обложката, отново говорихме с Rodney Matthew. Казахме му за какво става въпрос. Искахме на корицата да има човекоподобно същество. Направихме фотосесия. Имахме модел, който буквално беше преобразен с помощта на грим. Това всъщност е зетът на Tony. С рогата и всички останали неща се получи наистина страхотно произведение на изкуството. Тогава решихме това да е обложката, а не „съществото” да бъде част от по-голяма картина. Казахме на Rodney за решението ни. Той го прие нормално. Дори ни благодари, че няма да го занимаваме, защото имал много работа. Така свалихме част от напрежението върху него, защото иначе нямаше да успее със сроковете, които за нас бяха важни. И използвахме една от снимките за обложка. Мисля, че се получи страхотно. Не работим с Rodney за първи път. Той беше твърде зает, така че и двете страни сме доволни от развитието на нещата. Той няма търпение отново да се включи в следващ проект. С него сме заедно от много години. Това е историята зад „The Monster Roars” – песен за детските кошмари. Всичко е обяснено в текста.

От другата страна – През 2022 отбелязвате 50-годишнината на Magnum. Според теб групата получи ли онова, което заслужава?

Bob Catley – Уважението трябва да се заслужи. За него трябва здрава работа. През годините феновете ни постоянно са ни подкрепяли и то много. Имаме страхотни почитатели. Смятам, че това е страхотна форма на уважение и през годините наистина много голям комплимент от хора, които винаги са на нашите концерти. Винаги, когато издадем нов албум, те стават част от турената ни. Наслаждават се на шоуто, купуват фланелки с логото на групата, вземат си албума, плочата, бокс сета, видео изданията. Те са прекрасни хора. Като цяло рок бандите се радват на наистина много лоялни фенове. Това е една от причините за дългогодишната кариера. В страни от тези неща през годините Magnum са имали доста високи позиции на албумите си в класациите. „Wings of Heaven” достигна до второто място във Великобритания. „Goodnight L.A.” се изкачи до номер девет. Картината не е никак лоша. Последните ни няколко албума винаги заемаха високи позиции в немските чартове. „The Serpent Rings” стана пети. Когато погледна продължителната ни кариера и комплиментите, които сме получили, мисля, че се справяме доста добре. „On a Storyteller’s Night” е златен във Великобритания. „Wings of Heaven” е сребърен. Мисля, че се справяме доста добре. Били сме на турне с Ozzy Osbourne. Свирили сме на стадиони, разпродавали сме три поредни концерта на едно и също място. Мисля, че имаме страхотни постижения през годините. Не мога да се оплаквам. Не ни трябва нищо повече. Справили сме се добре. Щастлив съм. Щастливи сме, че на тази възраст все още се занимаваме с музика. Музикалната преса ни уважава. Дори и днес нещата се развиват много добре. В момента феновете ни са много повече. Няколко поколения посещават концертите ни. Феновете на нашите години водят техните деца, които после идват със своите. Турнетата се превръщат в големи семейни сбирки. Това ни провокира да продължаваме напред, защото получаваме голямо уважение от почитателите ни. Колкото са повече на концертите ни е признак, че групата е разпознаваема и това е най-големият комплимент, който една банда може да получи.

От другата страна – Най-трудният урок, който си научил за тези 50 години?

Bob Catley – Да не вярвам на всичко, което чувам. Да не приемам безрезервно всичко, което ми казват. Винаги трябва да има щипка недоверие. А аз вярвам във всичко, много съм лековерен. Занимаваме с се музика от десетилетия. През годините се научих да не вярвам на определени хора от мениджмънта. Винаги има какво да научиш. И винаги сме се учили. В противен случай винаги щяха да ни мамят. Заради няколко души мисля, че два пъти сме се разпадали. Разбира се, винаги сме се завръщали по-добри и по-силни. През годините сме имали проблеми и с някои от членовете на Magnum. В такива случаи се научаваш да решаваш проблемите и да ги преодоляваш. Хубаво е докато израстваш, да се учиш от опита си. През годините сме работили, както със страхотни продуценти, така и с пълни некадърници. Всичкият ни опит е събран в групата. Страхотно е да си част от рок банда. Случвало се е в четири сутринта на магистралата да тикаме вана до бензиностанцията, защото ни е свършил бензинът. Преминали сме през много неща. Няма да ни стигне времето, за да разкажа всичко. Иначе съм склонен да вярвам на хората. Повярвал съм на всичко, което са ни казали. Вярвам на човешките същества, опитвайки се да желая на всички най-доброто, в това число и на нас. Опитвам се да съм позитивен.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Bob Catley – Добър въпрос. Затрудняваш ме. Турнето с Ozzy Osbourne – няколко рокендрол изживявания наведнъж. Това беше първото ни пътуване в Америка. „Chase the Dragon” беше приет много добре и се представи много добре в класациите. „Jet Records” ни организираха турне в САЩ с Ozzy и групата му. Присъединихме се към тях точно след като Randy Rhoads загина, за съжаление, в самолетна катастрофа. От група, която се подвизаваше в кръчми и клубове, започнахме да свирим в САЩ в зали с капацитет 20 хиляди души. Излизам на сцената, а пред мен море от хора и си викам – „Почакай, Тото, вече не сме в Бирмингам!” Това беше страхотен рокендрол момент, а турнето истинско рокендрол турне. Не можеш да си представиш какво е да пътуваш с Ozzy, групата му и целия екип. Тогава ползвахме страхотни превозни средства. Представи си как сме се чувствали. Преди това шестима души и оборудването се придвижвахме с ван. И в един момент пътуваме в тур буса, ползван от Kenny Rogers. Ползвали сме и този на Elton John. Спомням си, че превозните средства бяха изрисувани с едни лъвове. Беше невероятно преживяване. Най-рокендрол опитът, който някога сме имали. Страхотно изживяване беше да сме в САЩ на една сцена с Ozzy Osbourne. Разбирахме се много добре с него и музикантите. Станахме приятели. Ozzy и Sharon се отнасяха с нас много добре. Не мисля, че нещо друго може да е повече рокендрол от това. Тогава се научихме да сме група. Да сме едно цяло, когато сме на сцената. Да сме стегнати в изпълнението си. Излизахме преди Ozzy, хората още влизаха в залата, но вътре имаше много повече, от колкото преди сме свирили. Фантастично беше. Началото на 80-те бяха страхотни години за Magnum. Искахме да запазим нивото и отново да направим турне в САЩ, но за съжаление не ни се получава толкова години вече. Надявам се, че един ден ще се върнем там. Никога обаче няма да забравя турнето с Ozzy.

От другата страна – Ако издавате биографията на Magnum какво би било заглавието?

Bob Catley – Нямаме такава все още. Много други го направиха. Може би „Направихме го по нашия начин”. Не знам какво би било заглавието. „Не вярвай на всичко, което чуваш!” „Внимавай какво подписваш!” Сигурно ще изберем заглавие, което да предупреждава другите групи. Идея си нямам всъщност. Искам да съм позитивен. Имаме страхотни истории за разказване. Не съм много добър в избора на заглавие за биографията на Magnum. Предполагам, че Tony може да измисли нещо много по-добро от мен. Моите идеи са такива.

Avantasia @ Kavarna Rock Fest 2016