Точно 20 са композициите в новия албум на американската платинена банда Shinedown. Той се казва „Planet Zero” и е седми за групата, основана през 2001 година в Джаксънвил, Флорида.

И е основната причина за интервюто с вокалиста Brent Smith. А то стана факт, благодарение на българските представители на Shinedown от „Орфей Мюзик”. Интервюто с Brent Smith (Shinedown) е излъчено в „От другата страна” на 1.08.2022 година.

От другата страна – Привет, Brent, ако не знам нищо за Shinedown, кое е първото нещо, което трябва да науча?

Brent Smith – Никога не съм получавал подобен въпрос и то зададен по този начин. Смятам, че ако се допиташ до хората с въпроса, да опишат групата с една дума, те със сигурност биха използвали по наш адрес – честност, искреност. Това, което наистина трябва да се знае за Shinedown е, че текстовете заемат голямо място в нашата музика. Ние не пишем песни, за да запълваме албумите си. Т.е. не създаваме албуми на принципа, че имаме три-четири сингъла и останалото до тях е каквото дойде или е останало при записите на синглите. Зад всяка песен стои основателна причина, за да е в албума. Има причина да бъде издадена и тя е, защото искаме Светът да я чуе. Ние сме група, която през по-добрата част от последните две десетилетия говори за духовната човешка стабилност. Духовното здраве е наша тема дори преди да стане основна дъвка за новините. Това е нещо, за което всеки трябва ежедневно да е подготвен. От друга страна не мисля, че трябва нещо да научаваш за бандата, а по-скоро да се гмурнеш в музиката й.

От другата страна – С какво настроение трябва да скочим в „Planet Zero”?

Brent Smith – Уникалната част от „Planet Zero” е, че беше създаден в средата на пандемията. Също така той е резултат от различни трудности, които ни се изпречиха на пътя и начинът по който трябваше да маневрираме заради тях, за да създадем този албум по време на ковид-кризата. Смятам, че това е една от причините „Planet Zero” да се получи толкова здрав. Той е може би най-яростният албум, който някога сме издавали. В него има много енергия и дълбочина, много отношение. В същото време – триумф и сила. Eric, басиста ни, е също така продуцент, инженер и миксира „Planet Zero”, и в същото време е един от основните композитори в бандата. През юни 2020 започнахме работата по албума. Спомням си как той ме гледаше и в един момент ми каза „Чувствам, че все едно живеем на Нулева планета”. Защото всичко, което съдържаха новините, всичко, което по един или друг начин беше поляризирано от хората, объркваше и не знаехме, кой всъщност говори истината. Не разбирахме как всеки ден непрекъснато ни се повтаряше, че сме обречени, че нищо добро не ни чака. Трябваше да се страхуваме, да бъдем уплашени, защото животът, който познавахме, е приключил. Спомням си, че ние не гледахме на ситуацията по този начин, образовахме се за това, което ставаше около нас, вместо да скочим в мелницата на вярванията, че обществото ще бъде смачкано, а Земята ще бъде унищожена. Хората говореха за умората и че Интернет не може да бъде овладян. Което не е вярно. Майката природа не може да бъде овладяна. Но трябва да я слушаш и да си правиш изводите. Всичко се случва по някаква причина. За това и Вселената е истинска. Начинът, по който ние гледахме на нещата, когато ставаше въпрос за вируса, беше, че това не е първият вирус в човешката история и няма да е последният. И когато става въпрос за пандемии, то те всичките си приличат по едно – имат край. Съществуваше страхотен хаос. А ние имахме нужда да се доберем до истината. Трябваше да знаем какво всъщност става. Как като общество можем да работим един с друг, за да разберем каква е реалната ситуация. Вярвам, че в крайна сметка човешкия род ще е добре. Също така вярвам в човешкия дух. За това е и новият албум на Shinedown. Дискът е за това да не се поддаваме на хаоса. Албумът е за това, че когато срещнеш някой, който е паднал на колене, смачкан от обществото и света (а той сам по себе си е интересно място за навигация, защото всички сме в работен режим), но когато видиш някой паднал на колене и се нуждае от помощ, не го подминавай, вдигни го и му помогни. В новият ни албум има много психология.

Shinedown @ Nova Rock 2018

От другата страна – Пандемията ли е основната причина да създадете този албум сега, не преди десет години?

Brent Smith – Трябва отново да се върнем към духовните аспекти, за които говорих преди секунди. Аз съм основният текстописец в бандата. Не мога да си измислям теми, пиша винаги за това, през което съм преминал. Трябва да пиша за това, което знам. Необходимо е да пиша за ситуацията, в която живея в момента, за сценария, с който се разправям към съответния момент или да пиша за някого, когото съм срещнал и неговата история е свързана с мен. Винаги съм здраво закотвен в света около мен. Не мога да пиша от позицията, на човек, който трябва да те накара да повярваш. Разбира се, работил съм и за филми, работил съм в студио върху някаква измислена история, която се развива във времето, но когато става въпрос за Shinedown, за нас като група, чувствам необходимост да пиша от позицията на реалния опит. „Planet Zero” не е само за времето, през което се справяхме с пандемията. Определено тя има голям ефект върху него заради психологията, която стоеше зад всичко, което се случваше. Но когато става въпрос за съдържанието на диска и как то се свърза с обществото и света в сегашния момент, и пътят ни към бъдещето, записът застава на своето място. Слушателите ще видят, че темите в него са актуални към настоящето и са свързани с човешката природа, култура и също така с посоката, която поемаме от тук нататък. Смятам, че е много важно да се разбере, че хората и обществото постоянно се развиват. И като човешки същества трябва да разберем, че не всеки се чувства по същия начин, като мен или като някой друг. Дори и да не познаваме миналото на всеки поотделно и да не разбираме откъде идваме – аз или някой друг, е необходима да се уважаваме. Трябва да проявяваме емпатия един към друг. Трябва да разберем, че всички живеем заедно на тази планета, но всеки от нас има своята отделна човешка съдба. Днес забелязвам, че младото поколение преживява толкова много неща едновременно. Виждам какъв голям акцент се поставя на това, как хората гледат на себе си на публични места, как изглеждат в обществото. И тук се появява пропастта – по-възрастните не разбира защо тийнейджърите се чувстват по този начин, те от своя страна не разбират гледната точка на възрастните. Тези въпроси са вечни. А човешката природа е такава. И това няма да се промени. Смятам, че най-важното от всичко, в което трябва да се вгледаме е, че никога за нищо няма да бъде открито съвършеното решение. Има правилно и грешно. И в същото време съществуват индивидуалности. И още веднъж – в света сам по себе си, ние сме в работен режим. Смятам, че темите в „Planet Zero” са извън времето и пространството. Целият албум е за състоянието на човешката природа.

От другата страна – Тогава с Вашите албуми задавате въпроси или давате отговори и коя част е по-важна?

Brent Smith – В това е въпросът. Монетата няма една страна. Аз задавам въпроси. Ние задаваме въпроси в съдържанието на албума и в същото време нещата не опират толкова до даването на отговори, колкото до това, че споделяме нашето мнение за всичко, което виждаме. И ако ни питате какво мислим – чуйте албума. В него сме казали какво мислим. В същото време се опитваме да Ви дадем разбиране за опита, който винаги поражда въпроси. Защото те винаги ще съществуват, винаги ще има ситуация, събитие, действие, за които бихте попитали. Не става въпрос да се хванете за първото нещо, което Ви попадне и да го приемете за чиста монета. Защото ако не го смятате за отговор, тогава би трябвало да можете, да задавате въпроси. Дори и заглавията в диска имат значение. Имаме песен „A Symptom of Being Human”. В нея буквално се пее за човешките състояния. В света съществуват толкова много раси. И става въпрос за симптомите на индивидуалността, в което няма нищо погрешно. Друга песен е „Dysfunctional You”, в която отбелязваме факта, че на нас ни е дадена възможността да еволюираме, че би трябвало да сме способни да променяме мненията си, че би трябвало да имаме възможност да израстваме като индивидуалности. Хората обаче винаги имат мнение. И всъщност то стои в основата на това какви сме. Важното е как е представено. Един от аспектите в диска е изграден около медиите и какъв е техният дневен ред по всеки едни въпрос, който има значение за обществото. Без значение дали става въпрос за политика, изкуство, реклама, образование, глобалната промяна на околната среда. Всички тези аспекти са засегнати. Друга композиция е „The Saints of Violence and Innuendo”. В нея питаме всички медии – „Какъв е дневният Ви ред?” „Имате ли хора с интересни виждания?” Защото, ако ме питате, не мисля, че се справяте в тази посока. Не говоря за всички медии, а за тези, които дали наистина се досещат? Определено се досещат. Същата е темата и в песента „Hope”. Това е името й. Ключовият стих в нея е в припева „Хей, чухте ли, че Надеждата (Hope) не е просто четирибуквена дума?” Минавайки през пандемията, преживявайки всички падения и върхове, трябва да се спрем и да си кажем „Трябва ли всичко, през цялото време да е ужасно?” Няма никакъв смисъл. „Кога Надеждата (Hope) се превърна единствено в четирибуквена дума?” Разбираш ме. В албума, както казах, има много влияния от действителността и много психология.

От другата страна – Тези сериозни теми достигат ли до слушателите? Защото днес музиката се използва основно за развлечение?

Brent Smith – Преди време говорих с един човек. Това, което му казах простичко и което е свързано и с твоя въпрос беше – живял един философ, който се казвал Фридрих Ницше. От него са останали много цитати. Но един винаги по някакъв начин съм чувствал много близък и отговарящ на съществото ми. „Без музика животът би бил грешка.” Не знам дали отговорих на въпроса ти, но музиката без послание, не е музика. Вселената винаги е искала то да съществува. Ако се замислиш без музика, се губи човещината. Като общество съществуваме от само 200 000 години. Земята съществува над 4 милиарда години. Но музика винаги е имало. Планетата е създавал своя собствена много преди нас. Просто ние сме намерили начин да я записваме. Всичко се развива. Определено музиката е създадена за забавление, да провокира емоции – това са посланията. Тя може да те ядоса, може да те накара да се чувстваш щастлив, когато цял ден си бил в лошо настроение. И изведнъж в точния момент чуваш правилната песен и нещата се променят с магическа пръчка. В това се крие красотата на музиката. Тя може да те вдъхнови. Знаеш ли, виждал съм как музиката помага на някого да намери изход от задънената улица, в която е попаднал. Виждал съм най-силният човек на света, много здрав пич, пречупен. Попаднал в безизходна ситуация. И точната песен в правилния момент го вдига на крака, защото му помага да открие съвсем нова перспектива в ситуацията, за която е смятал, че няма изход. Музиката изправя го на крака. Това е толкова могъщо. Винаги съм смятал музиката за лекарство. Създали сме албум, в който смятам, че можеш да откриеш много интересни моменти. Дори има песен, която се казва „Sure is Fun”. Тя е нещо като принудителния смях в големия, груб свят, в който живеем. Спомням си как през последната година и половина-две Пентагонът най-накрая призна пред всички, че извънземните наистина съществуват. Те не знаят какви са точно, но са истина. И на никого не му пукаше за това. В тази песен „Sure is Fun” призовавам да продължаваме да думкаме по големия барабан, докато извънземните идват, а ние наблюдаваме слънчево затъмнение. Нека продължаваме да думкаме по големия барабан, докато дивотиите продължават, да се случват. Това е краят на света, но със сигурност е забавно.

От другата страна – Артистите ли са новите пророци днес?

Brent Smith – Не, те не са пророци, а историци. Ние записваме историята. И ако не се учим от миналото, ще го повтаряме. Но през цялото време се случва точно обратното. Трябва обаче да направя едно разделение – от една страна са музикантите, от друга – текстописците и композиторите. Това са две напълно различни позиции. Композиторите са една част. Музикантите съвсем друга. Пророците? Може би музиката през последните три години и особено сега по-скоро описва историята, отколкото предсказва бъдещето.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Brent Smith – Толкова са много. И всички са толкова различни. Най-ранният е от самото начало на кариерата на Shinedown. Става въпрос за първия ни албум „Leave a Whisper”. Гледай ти, догодина ще отбележим неговата 20-годишнина. Не мога да повярвам. Тогава през 2003 имахме възможност да направим двумесечно турне с Van Halen. Не съм израснал, слушайки Van Halen. Знаех кои са, уважавах ги, но не съм ги слушал толкова много. Обаче бяхме на турне с тях. И аз си общувах с Eddie, но не се въртях около него през цялото време, както много други, които си намираха всякакви причини да са с него. Тогава с нас беше и Wolfgang. Беше на около 10 години. И наистина ни харесваше. Имахме на разположение по 30 минути всяка вечер, но Wolfgang идваше и ни гледаше. По едно време и Eddie започна да се появява отстрани на сцената, докато свирим. Сприятелихме се и времето прекарано в неговата компания, беше невероятно. Връщам се към тези спомени и ми става тъжно, защото го загубихме без време. Все още имаме музиката му, но не и него. Връщам се към моментите, прекарани с него. Всичко това стана в самото начало на групата по време на първото ни турне заедно с истинската дефиниция за рок звезда Eddie Van Halen. Той беше ексцентричен, забавен, луд и в същото време един от най-милите хора, които някога съм срещал в живота си. Раздаваше се без остатък. Показа ми как свири „Eruption”, показа ми как използва струните. Просто си стоях там и той ми демонстрира техниката си. Нищо не бях поискал от него, просто си стоях там в неговата компания. Точно за него се сетих. Това е един от най-ярките рокендрол моменти, които някога съм имал.

От другата страна – Последен въпрос – ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Brent, какъв съвет би му дал?

Brent Smith – Ще му кажа, че животът му ще е почти такъв, какъвто иска да бъде. 20 годишното ми аз ще знае защо е там където е, защото никога няма да е удовлетворено от постиженията си. Не вярвам в пълното постигане на крайното щастие. Или че най-накрая съм направил онова, което съм могъл. Животът е пътешествие, което трябва да се преживее. Ще има много върхове и спадове, но всичко което ще преживее, ще е било ценен и необходим опит.