19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Charlotte Wessels (екс-Delain)

    Началото на 2021 се оказа преломна в историята на симфоничната метъл банда Delain. Създателят на групата Martijn Westerholt разпусна състава и превърна проекта в едноличен. Така останалите поеха по собствени пътища. Вокалистката Charlotte Wessels се концентрира изцяло върху солова си кариера и дори е вече готова с дебюта си „Tales From Six Feet Under”, в който няма да я чуете като певицата на Delain. Защото той е различен…

    Интервюто с Charlotte Wessels (екс- Delain) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 27.09.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

    От другата страна – Привет, Charlotte, дебютният ти албум „Tales From Six Feet Under” е създаден в домашното ти студио, нали?

    Charlotte Wessels – Всичко съм написала в него. Албумът е компилация от песни, които съм реализирала в профила ми в платформата „Patreon”. Всички композиции, които съм пуснала онлайн там, са създадени и продуцирани в мазето на къщата ми. То и шест стъпки под земята за това и го нарекох „Six Feet Under Studio”. Всеки месец от 2020 издавам по една песен в профила ми в „Patreon”. Винаги съм правила много композиции. Повечето са ставали част от албумите на Delain. Другата обаче не подхождаше на групата, но исках и тя да види бял свят, за това и започнах тази своя инициатива онлайн. Надявах се да се развивам и в двете посоки едновременно. За съжаление вече не съм част от Delain, но работата по нова музика в „Patreon” продължава и от това се роди соловият ми албум.

    От другата страна – Той звучи много по-различно от Delain. Естествено развитие или имаше нужда от нещо различно.

    Charlotte Wessels – Соловият ми дебют е сбор от песни от първите ми години в платформата „Patreon”. Тогава все още бях част от Delain. Когато създавах нещо и то е метъл песен, не я пусках в онлайн. Запазвах я за следваща композиционна сесия на Delain. Някак си естествено в първите години на тази моя дейност, записвах парчета, за които смятах, че няма да бъдат обработени от групата и няма да влязат в неин албум. Това не означава, че съм направила някаква промяна за моя солов дебют. Просто избрах определени композиции за него от всичко, което съм направила извън Delain. Разбира се, през февруари обявихме, че се разделяме с бандата. От тогава започнах да издавам и песните, които бях запазила за Delain. Завърших ги сама, в моето домашно студио и ги пусках онлайн като другите. В първите години, обаче, докато смятах, че Delain винаги ще бъдат основен фактор в живота ми, реализирах композиции, които носеха нещо друго. По този начин мога да обясня соловите си работи. Те са в различен стил. Това е причината да започна да публикувам онлайн, защото от душа и сърце съм фен на метъла, но не всички песни, по които работя, задължително са в този стил. Така и тази платформа, се оказа добро място за различните композиции, които не бяха метъл. В момента обаче съм публикувала и песни, които са в сферата на симфоничния метъл, защото вече не съм част от Delain. Но когато започвах, идеята беше там да пускам онези неща, които са далече от хеви метъла.

    От другата страна – Спомена, че Delain са важна част от живота ти. Какъв урок научи след раздялата си с тях и какво трябваше да се научиш, да правиш отново?

    Charlotte Wessels – Все още не съм си извадила никакви поуки от напускането на Delain. Все още усещанията от този акт са твърде пресни, някак си сурови, от раздялата с групата е трудно да се концентрирам върху нещо позитивно точно в момента. Осъзнах, че някои от нещата, с които се занимавам в момента, са един вид контрастни на работата ми в Delain. Тогава работихме като екип, пишехме и аранжирахме песните заедно, но с предварително зададени графици. А сега работя спонтанно. Поставила съм си задачата всеки месец да пускам по една композиция, което означава, че тя трябва да е завършена от-до. Уча се в движение. В същото време се научих и продължавам да се уча не само да започвам нещо, но и да го довършвам до края. Също така се опитвам отново да свикна с факта и да се мотивирам, да работя, и да правя планове в по-продължителен аспект. Трябва да го направя, но за процеса на научаване на нещо трябва време. Не става от днес за утре. За това и сега въпросът е да открия отново баланса. В момента ще продължа да създавам по една песен всеки месец, както досега, защото постоянно научавам още много. Занимавам се с цялата продукция – от композирането, да записите и финалните детайли. Всеки ден научавам по нещо ново за този процес и ще продължа да го правя. И в същото време се опитвам отново да правя по-дългосрочни планове. Все още не съм наясно точно какви поуки трябва да си извадя от раздялата ми с Delain, мисля, че е все още твърде рано за това. В някакъв момент, когато съм по-помъдряла, със сигурност ще отбележа, че съм взела каквото и да било от онзи период. Сега се чувствам щастлива, че след световната пандемия и след раздялата ми с групата, все още продължавам да се занимавам само с музика. Благодарна съм и в момента за мен това е напълно достатъчно.

    От другата страна – Можем ли да кажем, че работата ти в платформата „Patreon” те е подготвяла по някакъв начин за солова кариера?

    Charlotte Wessels – Сега съм много щастлива. Когато започнах соловите си неща, се надявах, те да бъдат нещо странично, а Delain да са основното ми занимание и двете да се развиват заедно. Сега се радвам, че все пак тази солова част от живота ми вече съществуваше, когато бандата се раздели. Защото, ако се върна на дните, в които този процес назряваше и отново прочета всички съобщения, които си разменяхме онлайн, осъзнавам, че периодът наистина е бил труден за мен. Дори и днес тази минала комуникация ме кара да се чувствам зле. Обаче имам да довършвам песен, трябва да снимам видео… Това ми позволява да преодолея застоя, имам работа, върху която мога, да се фокусирам. Ако тогава нямах нищо и трябваше да започвам отначало, нямаше да съм в състояние, да направя каквото и да било, защото психически нямаше да съм във форма и състоянието ми нямаше да ми позволи. Не знам дали началото на соловите ми неща, ме е подготвяло за солова кариера, но днес съм щастлива, че имам нещо, с което да се занимавам. В същото време вече имам и подкрепата на онлайн общността, която слуша соловите ми идеи. В тази онлайн платформа не съм само аз, която качва песни, а там комуникацията и обратната връзка вървят с пълна сила. Не на последно място хората наистина се интересуват и слушат онова, което предлагам. Това, че имам какво да правя, ме държи на повърхността и ме спасява.

    От другата страна – Ако нямаше Интернет, каква щеше да е следващата ти стъпка?

    Charlotte Wessels – Или ако бях много богата, щях да издам албум, но не съм, или щях да се свържа с някой лейбъл. Има доста добри звукозаписни компании, така че не бих казала, че няма начин да няма начин. В момента вече съм си създала някаква дигитална независимост, но за албума се обградих с екип. Иначе обичам начинът, по който работя в момента. Защото наистина не завися от никого. Това е по-добрият вариант за мен и се радвам, че дигиталните възможности съществуват. Не казвам нищо негативно срещу лейбълите по този начин. Все пак, когато си инвестирал средства, трябва и да ги защитиш. В същото време аз продължавам да съм независим артист. Независимо че издавам този албум дигитално и независимо, работя и с „Napalm Records” за дистрибуцията и продукцията на плочите. И независимо, че това една много малка част от тяхната работа, получавам голяма подкрепа от тях по отношение на връзката с пресата. Подкрепата им е много голяма, независимо че разпространяват само плочи от албума. Не казвам нищо против звукозаписните компании, но наистина искам да съм независима и сама да си движа нещата.

    От другата страна – Какви история разказваш с албума „Tales From Six Feet Under”?

    Charlotte Wessels – Като дете много обичах да чета приказки и да се потапям в приказния свят на различни фантастични истории. Когато дойде времето за дебюта ми, се замислих, че той всъщност е много разнообразен. Темите и историите са различни. И прилича на сборник с приказки. В него има десет самостоятелни песни, които разказват десет различни и индивидуални истории. Една от тях е за 2020, друга е вдъхновена от френските поети, трета – от други исторически личности. Има истории, повлияния от моите лични преживявания, за които мисля, че и други хора преминават през същото и с тези композиции им показвам, че не са сами. За мен албумът е един вид сборник с приказки. Повече от една история, съставена от различни части. Това е една книга с различни истории.

    От другата страна – До колко е вярно, че големите трагедии раждат голямо изкуство?

    Charlotte Wessels – Интересен въпрос, по който съм мислила толкова много през последните няколко месеца. Надявам се, че не е точно така. Интересен момент е, че някои от артистите, които много слушам, като пример ще дам групата ILLS, които познавам и следвам още от тийнейджърските ми години. Те имат няколко албума, които са създадени в период, в който основният им композитор и певец преминава през ужасни неща. И аз обожавам тези издания. Смятам ги за страхотни. След години, вокалистът им започва да се връща към нормалния живот, но аз незабавно ги намразих. Не харесвам щастливата му музика, а повече си падам по тъжната. И в един момент осъзнах къде се намирам и си казах, че самата аз няма да си позволя, да премина през онова, през което той е преминал, защото той ми е дал много и ще бъда щастлива толкова, колкото мога. По някакъв начин се страхувам, защото напоследък трябваше да науча много неща. И в същото време се опитвам да съм щастлива. Съвършеното щастие не съществува, но се надявам, че не само трагедиите раждат велико изкуство. Наистина по-често великото изкуство е провокирано от големи нещастия, но се надявам, че и голямото щастие води до същия резултат. При мен се получава. Нямам много точен отговор, но се надявам.

    От другата страна – Трябва ли един артист да се страхува, че би могъл да се провали?

    Charlotte Wessels – В много от нещата, с които се занимавам през тази година и в частност с този албум, се провокирам да преодоля страха от провала. В миналото започвах милиони проекти, но не завършвах нито един, защото не покриваха собствените ми стандарти. Но трябваше да преодоля страха, когато си наложих правилото да издавам все повече, да продуцирам все повече музика, да завършвам сама нещата, които започвам. Ако исках да го постигна, си наложих да се съсредоточа върху проектите си, да ги слушам и да си отговарям на въпроса, дали ако поработя по тях още един ден, те ще станат по-добри и с колко… Ако смятам да работя това, което правя в момента, трябва да се науча да приключвам проектите си в срокове. Щом ще издавам по една песен всеки месец, тя трябва да е завършена. Също така много мислих, дали всъщност вярвам в този албум. Защото не е албум, в класическия смисъл на понятието. Няма как да го поставя до последния диск, който издадох с Delain. В „Tales From Six Feet Under” съм просто Аз и оборудването в студиото. Тук няма екип, който да е работил по песните, няма преработка на нито една от тях, няма допълнителни аранжименти и оркестрации. Питаш ме, дали се страхувам от провала? Да, страхувам се, но повече се страхувам от това да не се занимавам с нещата, с които искам, заради страха. Аз искам да правя онова, което искам и за това го правя.

    От другата страна – Кое е най-голямото предизвикателство за теб като артист?

    Charlotte Wessels – Да се справя с раздялата ми с Delain. Много от нещата, които доведоха до напускането ми, тлееха от известно време. Много се страхувах от промяната. До последно си повтарях, че всичко ще проработи отново, че ще направим така, че да проработи отново. Осъзнаването, че това няма как да стане, беше страшно. Предизвикателството да разбера, че с Delain всичко е приключило, беше голямо. След всички разговори и преговори до самия край се надявах, че все пак няма да се стигне до раздяла. Мислех, че ще можем да се променим и да продължим заедно. Не стана. Това беше най-голямото предизвикателство тогава. А сега е да успея да преодолея миналото и всичко около раздялата с Delain. Беше много болезнен процес. Единият начин е да се върна на сцената. Много искам това да стане. Нуждая се от сцената, нуждая се от хората около мен, които ще бъдат на нея. Но се страхувам, че нещата могат да се развият в грешната посока. Страх, с който не искам да живея и искам да преодолея, колкото се може по-бързо. Това е най-голямото предизвикателство пред мен в момента.

    От другата страна – Сменяме темата. В една от песните в албума участва Alissa White-Gluz от Arch Enemy. Мислиш ли да продължиш в тази посока?

    Charlotte Wessels – Не е направено целенасочено. Искам да създавам музика. И в същото време обичам да работя с приятели. С Alissa сме работили по песни на Delain. Винаги, когато сме в един град или се засечем на едно и също място, излизаме да се забавляваме. С пандемията отдавна не ни се е случвало. В „Patreon” обаче се правят стриймове на живо и ни поканиха да участваме с нея, за да споделим какво правим в платформата. Тогава се замислих, че щом предаването е на живо, бихме могли да направим нещо заедно точно сега. Разполагахме с две седмици и веднага предложих на Alissa да се захващаме за работа. Решихме, че ще е песен, която ще представим на живото излъчване. И така стана. Това е едно от хубавите неща, на които платформата дава възможност да се случат, както и от този начин на работа. Можеш да действаш спонтанно, можеш да избираш дали да работиш бързо или бавно, както самият ти прецениш. Харесвам тези колаборации. Alissa свърши голяма работа с видеото, което продължава да е едно от водещите там. Препоръчвам и профила й в платформата, където ръководи собствен фен клуб. В него можете да видите много нейна художествена фотография, изкуство, което тя е създала, както и нейни песни, разбира се. Тя определено е една от най-активните.

    От другата страна – И последно – в албума има песен и на нидерландски…

    Charlotte Wessels – Това е едно от онези неща, които се получават, когато имаш пълната свобода, от която се нуждаеш. Също така не беше необходимо да се съобразявам с другите песни, които пускам в платформата. Всяка композиция е отделна сама за себе си. Така, имах идея, една строфа, но тя се появи в ума ми на нидерландски. Ако трябваше да стане част от Delain, трябваше да я преведа и тя да звучи добре на английски. Обаче след като се появи идеята, се замислих, че бих могла да опитам да я завърша на родния ми език. Да видим какво ще се получи и взе, че ми хареса. Беше нещо ново за мен, беше нещо свежо. Не си поставям за цел да пиша повече текстове на нидерландски, защото съм наясно, че публиката ми е международна, а аз самата бих искала тя да разбира за какво пея. От друга страна е вид експеримент и звучи искрено. Не си поставям за цел да създавам повече подобни песни, но ако се появи идея и тя е на нидерландски, защо не. До момента съм записала две композиции на родния ми език, които са в „Patreon”, а едната е и в албума „Tales From Six Feet Under”.