След успешното шоу на The Dire Straits Experience в Русе на 21 март тази година, групата реши да се върне в България за още два концерта по покана на „Loud Concerts”. През декември меломаните и в София, и в Пловдив ще имат удоволствието да чуят на живо вечните песни на Dire Straits. На 2 декември домакин на The Dire Straits Experience е зала 1 на НДК, а ден след това, на 3 декември, зала „Колодрум” в Пловдив. Дългогодишният саксофонист на легендарната банда Chris White, съвместно с музиканти от световна величина ще пресъздадат непреходния дух на богатото творчество на групата. Все пак вече 21 години Dire Straits не съществуват и това е може би единственият начин феновете да чуят на живо неподвластните на времето песни на бандата.

Dire Straits Experience
Chris White, The Dire Straits Experience

Интервюто с Chris White (The Dire Straits Experience) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 28.11.2016 г.

От другата страна – Здравейте, господин White! В началото на декември с The Dire Straits Experience имате два концерта в България…

CW – Винаги представяме нещо различно. Концертите на The Dire Straits Experience не си приличат. Ако си ни гледал веднъж, това не означава, че следващото шоу ще е същото. Ще има различни парчета от преди, ще има и песни, които винаги изпълняваме. Някои от тях като „Private Investigations“ и „Telegraph Road“ хората искат да чуят там, където свирим за първи път. Обичаме да ги представяме на живо. Разбира се концертите имат различни нюанси. Просто не можем да минем без някои композиции. Така че ще има и стари неща от първите албуми на DIRE STRAITS, така и по-скорошни неща.

От другата страна – Кои песни предпочиташ – тези, в които си участвал или и други?

CW – Харесвам да свиря всякакви композиции на Dire Straits. Песни като „Private Investigations“, „Telegraph Road“, „Brothers in Arms“ са страхотни, с хубави хармонии и особено „Romeo and Juliet“, защото имам голяма партия на саксофон. Също така в някои от композициите свиря на перкусии, но наистина обичам всички парчета на бандата.

От другата страна – Смяташ ли, че публиката има твърде високи очаквания от вас?

CW – Не, не мисля. На сцената правим това, което обичаме. Свирим винаги по най-добрия начин, на който сме способни, всички сме опитни професионални музиканти. Аз съм бил много години в Dire Straits. Chris Whitten също е свирил с тях. Като виждам реакциите на хората на живо и в социалните мрежи, разбирам, че те ни оценяват. Ние самите си поставяме много високи стандарти, защото работим по този начин, но не съм установил публиката да очаква прекалено много от нас.

От другата страна – Тогава да обърна въпроса – а Вие имате ли твърде високи очаквания от себе си?

CW – Не е невъзможно да имаш твърде високи очаквания от себе си. Просто винаги даваме най-доброто, на което сме способни.

От другата страна – Кое е това нещо, което не много хора знаят за The Dire Straits Experience, а би искал то да е по-известно?

CW – Ние поставяме много висока летва пред себе си, искаме да свирим на нивото на най-добрите ни години – годините, когато бях в Dire Straits между 1985 и 1995. Това е нашата мисия. Щастлив съм, че работя с музиканти, които са забележително добри, независимо че не са били част от Dire Straits. Понякога хората, които идват на концертите ни, не са много наясно, какво ще видят и не знаят какво да очакват, но винаги остават доволни. Ние сме група, която си заслужава да се види.

От другата страна – На официалния ви сайт пише, че без Terence Reis нищо не би се получило. Какво имате предвид?

CW – В началото си мислех, че няма как да събера проект като The Dire Straits Experience, защото е много трудно да откриеш някой, способен да свири и да пее като Mark Knopfler. Интересното при Terence е, че има глас, който естествено звучи близо до Mark и не се налага да го преправя, а и е феноменален китарист, като стилът му се доближава до този на Mark. Но най-важното е, че ние не се стремим да копираме едно към едно Dire Straits, не се опитваме да изпълняваме едно към едно композициите, които на живо са много грабващи. Преди всичко ние сме група със собствено звучене. Затова и привличаме хората и те отново идват на нашите концерти, защото освен че представяме наследството на Dire Straits, звучим различно. Има много повече от просто копиране на оригинала. Не се връщаме в 1985 или 1995. Имаме доверие помежду си и за нас Terence е уникален.

Dire Straits Experience
Dire Straits Experience

От другата страна – Какво мисли Mark Knopfler за The Dire Straits Experience?

CW – Когато решихме да направим групата, говорих с Mark. Имахме благотворителен концерт в Лондон в „Роял Албърт Хол” и аз му писах мейл, какво точно мислим да правим. Той ни пожела късмет и това е.

От другата страна – Това ли е начинът, по който трябва да звучат песните на Dire Straits?

CW – Има много хора по целия свят, които изпълняват музиката на Dire Straits и то всяка вечер. Ние сме решили да свирим така, както на нас ни харесва. И се справяме добре, съдейки по реакцията на хората. Ако феновете не идваха на концертите, ние нямаше да съществуваме.

Dire Straits Experience
Dire Straits Experience

От другата страна – Работил си с Mick Jagger, Paul McCartney, Robbie Williams – изпълнил ли си мечтите си?

CW – Чувствам се много щастлив, че съм имал възможността да работа с тези невероятни музиканти. Преживяванията бяха страхотни. Работил съм освен това с Joe Cocker, когото много уважавам, а веднъж дори съм свирил и с Ray Charles на живо в Париж. Така че, да – изпълнил съм мечтите си и съм щастлив, че все още свиря.

От другата страна – Със сигурност имаш много забавни истории за разказване. Сподели една…

CW – Знам много. С Joe Cocker по време на едно турне, бяхме в буса много късно през нощта някъде в Америка и гледахме един филм. Предполагам си запознат с неговата музика, в нея има много страст. Внезапно той се обърна към мен и ми каза: „Знаеш ли какъв е проблемът?” „Не, викам му, какъв е?” А той ми отговаря с онзи неговия глас: „Проблемът е, че аз всъщност съм черен мъж в тялото на бял!” Фантастично прозвуча. Много се смяхме. Joe е страхотен човек.

От другата страна – Кой е твоя най-рокендрол момент?

CW – Не знам дали е рокендрол, на мен велик момент беше концертър „Live Aid“ в Лондон през 1985 година. Беше фантастично, имаше много рок легенди. Това е моят най-рок момент, не е нещо свързано с клишето „секс, наркотици и рокендрол“.

От другата страна – Защо според теб много музиканти посочват „Live Aid“ като пример за грандиозно лайв изпълнение?

CW – Защото това беше много важно събитие. Много велики музиканти се събраха, за да помогнат на хората в нужда по целия свят. Това е необикновено и велико преживяване, от което и аз съм бил част.

От другата страна – Постигна ли целта си „Live Aid“?

CW – Да, мисля, че я постигна. Политиците си отвориха очите за много неща. И помогнахме на много хора в неравностойно положение.

От другата страна – Защо тогава не се повтори?

CW – Защото тогава бяхме млади. Иначе концерт, който бих могъл да съпоставя с „Live Aid“, беше и шоуто в подкрепа на Nelson Mandela. Но „Live Aid“ беше първото и си остава най-важното подобно събитие

Снимки от гостуването на The Dire Straits Experience в Русе през март:

https://rockthenight.eu/dire-straits-experience-gallery/