Verkligheten” е единадесетия студен албум на Soilwork. Излезе в началото на месец януари тази година. На 23 януари Soilwork ще го представят и в България. По покана на „Tangra Mega Rock” те ще свирят в София заедно с Amorphis, Jinjer и Nailed To Obscurity. Това интервю е с китариста на Soilwork, David Andersson.

Интервюто с David Andersson (Soilwork, The Night Flight Orchestra) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 14.01.2019 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Здравейте, г-н Andersson, би ли споделил няколко детайла за новия албум на Soilwork „Verkligheten”? Това е третият ти албум с групата. Как гледаш на китарната си работа с него?

David Andersson – Колкото повече остарявам, толкова по-малко се съсредоточавам върху определен китарен модел на свирене. Китарната ми работа днес е малко по-умерена, защото не смятам, че има какво повече да доказвам. Знам, че съм добър в онова, което правя. Нямам необходимост да показвам повече от това, което до момента съм направил. Свиренето ми днес е по-зряло. За мен на преден план вече е песента и предизвикателството да създам подходящата атмосфера за композициите. 

Soilwork @ Kavarna Rock Fest 2016

От другата страна – По-какъв начин походи към новия албум на Soilwork?

David Andersson – В този албум двамата с Björn Strid създадохме песните. Мои са половината от композициите. В голямата си част албумът е творение на двама ни. Също така аз изпълнявам и всички бас линии в диска. Така че в „Verkligheten” има много от мен.

От другата страна – Прочетох някъде, че новият албум „Verkligheten” е добра комбинация от Soilwork и The Night Flight Orchestra?

David Andersson – Не е нещо, което е било предварително замислено. Но откакто аз и Björn сме основните композитори и двете банди, най-вероятно това се отразява в музиката на Soilwork. И все пак „Verkligheten” е създаден, за да бъде екстремен, ударните са по-мощни и в същото време на повърхността изплува скандинавската мелодична меланхолия. Мисля, че го постигнахме и това е разликата с The Night Flight Orchestra. С тях сме направили четири албума и по някакъв начин работата ни там, се отразява и върху Soilwork. Обратното също е валидно.

От другата страна – Как би отбелязал развитието на Soilwork във „Verkligheten”?

David Andersson – От първия ми албум с бандата „The Living Infinite”, се опитваме да открием собствения си звук, с който да създадем наша ниша в метъл сцената. Всичко във „Verkligheten”, в който започнахме да работим по музиката на гурпата заедно с Björn, подчертава все повече и повече скандинавската меланхолия. Наблягаме основно на нея. Искаме да постигнем мелодичност, под която да има екстремни бластбийтове, запазвайки миналото от времената на „A Predator’s Portrait”, който е любимият ми албум на Soilwork и където се усещат елементи от класически рок рифове. Много е яко да вършеем из екстремизма, но в същото време да присъстват груув и в някаква степен танцувалност в музиката ни.

Soilwork @ Kavarna Rock Fest 2016

От другата страна – Ако някой си пусне новия албум на Soilwork, ще осъзнае ли Вашата реалност?

David Andersson – Не знам, добър въпрос. Основната тема в този албум е реалността. „Verkligheten” в превод от шведски, означава „реалност”. Също така сме задълбали в темите за старостта, за тревогите от живота, които се увеличава с възрастта, опитите за бягство от реалността и постигането на вътрешен мир. Надявам се, че хората ще проумеят концепцията и ще осъзнаят, какво сме се опитали да постигнем, с което ще им помогнем успешно да избягат от заобикалящия ги свят.

От другата страна – С какви илюзии се раздели, след като стана част от музикалния бизнес?

David Andersson – Музикалният бизнес е здрава работа. Особено турнетата. Клише е, но удоволствието е на сцената, останалото е свързано с много трудности. Аз например имам семейство, който ме чака вкъщи. Винаги се чувствам зле, когато не съм при тях. Така че има много неща, които се отразяват на едно турне, което повишава трудностите в живота ни. Това от своя страна изисква още повече отговорност. Децата ми липсват. Различно е, когато си на двадесет и сам и когато си част от банда, която постоянно прави турнета… Ако си по-възрастен наистина е трудно. 

От другата страна – Музиката вече не е парти 24/7…

David Andersson – Не, не е. Понякога музиката е купон, но има и много други емоции. Те от своя страна се отразяват и на процеса на композиране. Когато пишеш и не си в добро настроение, няма как меланхолията да не се отрази на творчеството ти. От друга страна – писането и записването все още остават забавната страна на музиката. Това е нещо, което можеш да правиш до края на живота си. Турнетата обаче могат да се доста тежко преживяване. 

От другата страна – Трудно ли е да задържиш искрата на креативността?

David Andersson – Аз винаги се вълнувам, когато създавам музика. Много обичам да композирам, когато съм отпуснат. Моментите на почивка ме зареждат. За мен създаването на нова музика е удоволствие, но след няколко албума идват трудностите. Защото новият материал трябва да е в контекста на групата, но в същото време е необходимо разнообразие и създаването на нещо уникално. Процесът е предизвикателство, но още смятам, че е много забавен и наистина се отплаща, когато измислим нещо ново, което да звучи свежо.

Soilwork @ Kavarna Rock Fest 2016

От другата страна – Какво правиш, когато вдъхновението те напусне?

David Andersson – Когато загубя вдъхновение, което не се случва често, чета много книги. Обичам думите, обичам четенето. Това ме вдъхновява. Когато вдъхновението ме напусне се опитвам да прочета колкото е възможно повече книги. Обичам ърбън фантастиката. Харесвам сюжети за алтернативните реалности. Те са много вдъхновяващи за мен. Това е начинът ми да си върна вдъхновението, когато ме напусне. Гледам да изляза от рутината и да провокирам поток от измислени светове в съзнанието ми.

От другата страна – Трудно ли е днес да бъдеш себе си, когато личното пространство става все по-малко?

David Andersson – Предполагам, че за супер известните, е трудно. Но ние не сме чак толкова познати. Имаме здрава подкрепа от фенове, но наистина не мисля, че сме много популярни. Ако някой се опитва да анализира моите песни или създаде техни кавъри, го приемам като голямо признание. Чест е за мен, че хората отделят толкова много енергия за това. Аз например никога не си позволявам да чета коментарите в социалните медии, защото обикновено всеки има мнение за работата ми. Не искам да се влияя от подобни изказвания. Единственият начин за мен да продължавам, да изпитвам удоволствие от музиката, е, да не обръщам внимание на коментарите, да се развивам като музиканти и да опитвам нови неща. Не на всеки ще му допаднат новите посоки, в които съм поел, но в крайна сметка всичко правя на първо място заради себе си. Ако започна да удовлетворявам желанията на останалите, много бързо този процес ще ми дотегне.

От другата страна – Как туширате егото си в групата?

David Andersson – Мисля, че нямаме проблеми с него. Участието в група е винаги трудно. Това е като връзките. Смятам, обаче, че и в Soilwork, и в The Night Flight Orchestra ролите ни са строго определени. Независимо че ние с Björn създаваме повечето текстове и музика, всеки е добре дошъл да предлага свои идеи, както и да интерпретира своите части, както намери за добре. Като китарист моето его не е толкова голямо. Не изпитвам нужда да изпълнявам сола, например. Това не е чак такъв голям проблем. Но, разбира се, когато сме в студиото, винаги се сблъсквам с различни мнения и понякога трябва да убеждавам останалите в моята правота и моите виждания за аранжиментите и продукцията. Това обаче е част от процеса на създаване на един албум. Тук не става дума за егото ми в групата. 

От другата страна – През 2018 година издаде албум и с The Night Flight Orchestra „Sometimes the World Ain’t Enough”. Ако в Soilwork представяш агресивната си част, то в The Night Flight Orchestra изразяваш своята благородна страна?

David Andersson – Май така излиза. Но това е лесното обяснение. В същото време обаче смятам, че The Night Flight Orchestra по някакъв начин е олицетворение на това, че половината от групата сме метъл музиканти. Ако се налага да сравняваме бандата с останалите от стила, смятам, че при нас има коренно различно отношение, което идва от метъл корените ни. Така че The Night Flight Orchestra не е просто умерената и по-благата част от нас. В групата има едно скрито послание, не като агресия, а като отношение, защото идваме от по-тежките жанрове. 

От другата страна – Ако основната цел пред Soilwork е реалността, каква е тя пред The Night Flight Orchestra?

David Andersson – Същата е. В последните албуми на двете банди тя и бягството от действителността са основния фокус в текстовете. Дори при The Night Flight Orchestra темата е по-екстремно експлоатирана, защото винаги става дума за бягството от реалността и създаването на твоя измислена реалност, където можеш да се спасиш от действителността.

От другата страна – Има ли голяма разлика между наивността на младостта и реализма на зрелостта?

David Andersson – Абсолютно. Както говорихме и по-рано, когато си млад и искаш да скочиш в музикалния бизнес, си по-наивен. Винаги съм бил част от група, но като по-млад не съм се отнасял сериозно към това. Когато обаче ми се отдаде шансът да работя на ниво, както днес, вече не съм толкова млад, което ми помогна по-лесно да приема предизвикателствата.

От другата страна – А кой е най-болезненият урок, който си научил през годините?

David Andersson – Може би това, че израстването и свиренето в групи не е токова лесно. Бях на 18-19 години и се опитвах да оцелявам като музикант. Беше много трудно, бяха депресиращи времена. Но ако тогава бях успял, сигурно нямаше да съм човека, който съм днес. В края на краищата за това днес нищо не е толкова болезнено. 

Soilwork @ Kavarna Rock Fest 2016

От другата страна – Къде се чувстваш по-успешен – в музиката или в личния живот?

David Andersson – Аз работя като доктор в болница. Имам нормална работа. Същото така имам семейство. Трудно ми е да конкретизирам и да сравнявам различните измерения на успеха. Смятам, че всичко, което създаваш по един или друг начин, е успех, независимо от нивото му. Няма как да сравня раждането на първото ми дете, със създаването на песен. Но и към двете мога да прикача думата „успех”. По-скоро правилото е да си щастлив с постигането на всякакъв успех на всички нива в живота.

От другата страна – И накрая по какъв начин докторът David Andersson помага на музиканта David Andersson и обратно?

David Andersson – Определено си помагат. Заниманията ми в различни области на живота, ме провокира да не се вземам твърде на сериозно. Ако едното зацикли, винаги мога да се хвана за другото. За мен ще е трудно да имам само една кариера или да свиря само в една група. Например The Night Flight Orchestra прави участието ми в Soilwork по-лесно. Музикантът ми помага да се справям по-лесно като доктор. Защото разнообразието не ме уморява и ми помага да не отдавам голямо значение на провалите. 

От другата страна – При теб музиката ли е бягство от работата или работата от музиката?

David Andersson – И двете!