19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Eugene Abdukhanov (Jinjer)

    Не знам колко от Вас помнят първият и единствен „Wild Child Rock Festival”, който се проведе през 2013 година под Аспаруховия мост във Варна? Е, тогава за първи път в България дойдоха украниците Jinjer.

    Младежи, които бяха готови да покорят света. И го направиха. 8 години по-късно те са една от най-иновативните и желани за концерти и фестивали групи. На 27 август Jinjer ще издадат нов албум, който носи името „Wallflowers”, а басистът на украинците Eugene Abdukhanov даде специално интервю за „От другата страна”.

    Интервюто с Eugene Abdukhanov (Jinjer) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 23.08.2021 година.

    От другата страна – Привет, Eugene, как се отразява пандемията на Jinjer?

    Eugene Abdukhanov – На първо място пандемията е скапана работа. Ако говорим за ситуацията генерално и как светът се отнася към нея, си я представям като една голяма камара от нечистотии, която някой е изсипал върху нас. Така мога да я визуализирам. Дори няма да споменавам провала на всякакви планове и отмяната на турнетата. Много хора пострадаха, други напуснаха този свят, трети загубиха работата си. Това се отнася и за музикантите. Огледай се, толкова много места за свирене хлопнаха кепенците. Буквално живеем в кошмар. Все пак е хубаво, че разведряването започва да се усеща и започваме, да се връщаме към нормалния живот заради ваксините и всички останали мерки, които се взеха. Интересното е, че след 20-30 години ще разказваме на децата, че сме онези, които оцеляха от пандемията. Надявам се да оцелеем. Пошегувах се…

    Jinjer @ Live & Loud, 2017

    В същото време обаче заради това, че всичко спря, ние като група намерихме време, за да запишем нов албум. Също така присъствах на раждането на втория ми син. Опитвам се постоянно да търся светлината във всяка лоша ситуация. Дори и тя да е свързана с ковид. Още повече, че той ми донесе много мъка. Кръстникът ми почина заради коронавируса, самият аз се разболях. Представи си как съм се чувствал, докато боледувах загубих много близък човек – кръстника ми, когото много обичам. Той почина от ковид, а по същото време аз се бях разболял от същия вирус. По същото време и майка се разболя. За щастие е вече добре. Онези дни ми донесоха много нерви и стрес. Не допуснах да се панирам, но изпаднах в депресия. Но дори и намирайки се в толкова лошо положение, се опитвах да гледам положително, да търся доброто – имахме време да създадем нов албум, бях при семейството си, както всички. Което е безценно. Всичко, което описах, се отрази върху музиката на Jinjer. Защото преминахме през този стрес, а той повлия на песните. Тези тежки времена ни послужиха като мотивация и вдъхновение. Всъщност е много лесно да се повлияеш от онова, което става около теб и което преживяваш лично. В някаква степен в цялата ситуация имаше и нещо положително.

    От другата страна – През този период преосмислихте ли значението на музиката като такава?

    Eugene Abdukhanov – Случваше се през цялото време. По точно я преразгледахме. Самият аз от време на време си давах сметка за това. Вярвам, че в развитието си, един музикант преминава през различни етапи по същия начин, по който се изгражда една личност. Ако се върнем назад и погледнем какво сме преживели, всеки един от нас ще потвърди, че е преминал през няколко различни етапа. И всяка една от тези платформи, е свързана с надеждата, че всяка следваща стъпка, ще ни изведе по-високо, ще ни превърне в по-добри хора. Същото е и с музиката. От гледната точка на начина, по който възприемам музиката днес и начина, по който я чувам днес, перспективата е съвсем различна, което ме кара в някаква степен да съжалявам самия себе си заради отношението ми от преди две години. Защото днес то е много по-добро, отколкото преди две години. Надявам се да не си е личало и да не е ставало достояние. От днешна гледна точка отношението ми тогава ми изглежда много зле, а сега гледам на музиката по съвсем друг начин.

    От другата страна – Това отразили се на новия албум на Jinjer „Wallflowers”?

    Eugene Abdukhanov – Дискът е комбинация от емоции, които ни спохождаха по време на пандемията. На първо място това е гневът. Гневът, че сме безпомощни. Гневът, че няма кой да ни защити. Гневът, че няма изход от пандемията, която се разпространи навсякъде. Този гняв е много добре обхванат в песните. Гневът е в основата на „Wallflowers”, защото цялото общество доказа, че хората могат много лесно да бъдат манипулирани, много лесно да им се въздейства, видяхме колко лесно губят човешкото си лице. Само се върни в началото на пандемията, когато всеки изпадна в паника и се запасяваше с тоалетна хартия. Патетично, нали? Никой не се замисляше за реалните измерения на положението. Никой не се замисляше за собствената си безопасност. Този гняв го изразихме с музиката. В същото време в „Wallflowers” има много меланхолия. Защото след първия удар бяхме затворени по домовете си. Изолирани. А това се оказа добра почва за появата на меланхолията. Всеки се потопи в себе си и навлезе дълбоко в собствените си мисли и представи. Което ни накара да се почувстваме тъжни. И няма как да е по друг начин. Кой беше казал, че умните хора не могат да са щастливи. Защото умните хора дълбаят в себе си, разчленяват онова, което открият на все по-малки детайли, опитвайки се да намерят отговор на въпроса „Защо?” А отговор не съществува. Което ни кара да се натъжаваме. И от тук покълва меланхолията. Изолацията е благоприятна почва за нейното развитие. „Wallflowers” има и друга, трета страна. Музиката в него крещи за нормалния живот, за концертите, за мошпитовете в публиката, за фестивалите, за чистата енергия, от която бяхме лишени в тези времена. В песните има много хардкор. Не става въпрос за метълкор, а за истински и неподправен хардкор. В композиции като „Copycat” и „Disclosure!” има много хардкор влияния. Наистина искам да се качим на сцена и да усетя реакцията на публиката, да видя как дивее, докато изпълняваме тези парчета.

    От другата страна – Много е странно, че за първи път сте включили толкова много бласт бийтове.

    Eugene Abdukhanov – И друг път сме имали, но наистина не толкова продължителни. А сега са с камарите. И защо не? Страхотно е. Всъщност кой смята, че ние сме от онези унифицирани метълкор банди, които само се чудят какъв закачлив припев да измислят? Ние сме прогресив, както отбеляза, но в същото време и груув. Искаме хората да пощуряват, докато слушат тези песни. Искаме те да са в мошпита. Не мога да си представя, да сме на сцената и тези неща да отсъстват. Ще е доста скучно. Това прави Jinjer различни от банди като Opeth. Те са ми любимата група, обожавам ги. Но Opeth са Opeth с тяхната прогресивност, Jinjer – с нашата. Ние винаги се опитваме да го доказваме. Така и бласт бийтовете са яката работа. Те са перфектния инструмент за създаването на определена атмосфера в песните.

    От другата страна – Какви цветове използвахте, за да нарисувате „Wallflowers”?

    Jinjer @ Universiada Hall, 2017

    Eugene Abdukhanov – Със сигурност черен. Ще цитирам невероятната банда The Black League, на която вокалист беше Taneli Jarva, оригиналния певец на Sentenced – припевът на първата песен “One Colour: Black” от техния дебют „Ichor” е: „Един цвят: черно и нюанси на сивото…” Това може да се преекспонира върху „Wallflowers”. Независимо че албумът ни се казва „Wallflowers”, което предполага цветност заради асоциацията с цветята в заглавието, всъщност търсим противоречието. Албумът е черно-бял, с много и различни сиви нюанси. Но понякога в това безцветно поле се прокрадват и други цветове като червения например. Със сигурност и той присъства, рядко, но присъства.

    От другата страна – Как новия албум на бандата „Wallflowers” попълва пъзела зад името Jinjer?

    Eugene Abdukhanov – Не мисля, че групата може да се оприличи с пъзел. Смятам, че е по-правилно да олицетворим бандата с пирамида. Jinjer определено приличат на кула. Това, което построихме с новия албум, е фундамент, основа. Не мисля, че „Wallflowers” стои на върха на каквото и да било. Той е онова, което поставя бандата на здрави основи. Много добър албум, който притежава всички качества, които се очакват от него. За това и „Wallflowers” стои в основата на кулата Jinjer. Всички издания, които сме направили досега са чудесни и аз ги харесвам. Дори и дебютния ни миниалбум „Inhale, Do Not Breathe”, който е всъщност метълкор. По някокъв начин продължавам да го харесвам. Всичко останало обаче ни доведе до мястото, на което се намираме в момента. Вярвам, че единственият начин за нас да се развиваме като група, като музиканти, като композитори, е просто да работим така, както го правим и сега – изграждаме нещо, което издига кулата нагоре, но като започваме от основата. С всяко издание отново и отново основаваме групата, показвайки на света, че Jinjer не е банда, която върви по утъпкани пътища, не сме нагаждачи, не натъкмяваме тенденциите в наша полза. Jinjer е група, която сама изгражда трендове, които работят за нас.

    От другата страна – Кой е най-важният музикален съвет, който си получавал?

    Eugene Abdukhanov – Имал съм само няколко урока по свирене на бас. По точно през цялото време, през което свиря на бас, съм взел само два. Човекът, който ми даде тези уроци, ми каза нещо много важно. Той ми каза, че всеки отделя голямо внимание на ръцете си, докато свири, всеки гледа пръстите си, докато свири. И много често забравя да слуша музиката. Той ми каза, че на първо място трябва вниманието ми е да е насочено към слушането, защото ушите никога няма да ме излъжат. И това е от изключителна важност не само за музикантите, но и за слушателите. Вниманието трябва да е насочено към развитието на музиката. Това е най-важното нещо. Всичко останало е на второ място. На първо място е музиката, дълбочината в нея. За различната музика, нещата са различни, но на първо място стои комплексността и колко добре е направена. Дори и да не е сложна, тя може да е много добре направена. И в същото време колко е оригинална. Защото точно това липсва на съвременната музика. Съществуват едва няколко групи, които са наистина оригинални. Това е основното. На тези неща наблягаме, когато добавяме бас линиите в нашето изкуство.

    Jinjer @ Live & Loud, 2016

    От другата страна – Какво мислиш за хората, които не са от сцената, но правят ревюта на екстремна музика?

    Eugene Abdukhanov – Не мога да им забраня, да правят нищо. Това е личен избор. От ревю до ревю има разлика. Дори аз си пускам част от тях. Някои наистина забавни и много интересни. И ако целта е забавлението, всичко е наред. Когато обаче тези хора започват да настояват, че мнението им меродавно и е единственото правилно, тогава се появяват проблемите. За мен това е грешно поведение. Напълно погрешно. Ако самото ревю е направено за забавление – чудесно. Но не повече от това.

    От другата страна – Последни два въпроса – кой е твоят най-рокендрол момент?

    Eugene Abdukhanov – Беше преди Jinjer. Може би най-рокендрол моментът ми беше, когато с моя най-добър приятел Вова и още един приятел Артём, се разхождахме по главната улица на родния ни град Донецк напълно голи и пияни до козирката в продължение на няколко километра, къпейки се във всеки срещнат фонтан. Мисля, че това е най-великият рокендрол момент, който съм имал. Мисля, че беше някъде 2005 или 2006. С този отговор леко започвам да се срамувам от себе си.

    От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 15-годишния Eugene, какъв съвет би му дал?

    Eugene Abdukhanov – Трудно ми е да отговоря дали той ще хареса човека, в който съм се превърнал днес. Надявам се, че няма да си извърне главата, ако ме срещне. Честно да ти кажа, на 15 въобще нямаше да мога да си представя до къде ще стигна и с какво ще се занимавам, какви страни ще посетя, каква музика и изкуство ще имам възможността да създавам. Онова, което ми е трудно да разбера е, какво би могло да е нещото, което би ме направило щастлив, ако бях продължил по пътя си като 15-годишен. Когато бях на 15, ценностите ми бяха различни и дори не съм искал да ставам музикант. На тази възраст не се занимавах с музика. Може би сега ако му го кажа, ще остане шокиран. Тогава, ако някой ми беше казал, че ще съм музикант, нямаше да му повярвам. Имах съвсем различни интереси, различен живот, различни цели. Животът ме отведе на място, за което мога само да попитам учудено „Наистина ли? Как стана, как се получи така?” Животът е наистина много интересно нещо.

    Jinjer @ Universiada Hall, 2017