19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Henry de Jong, Lewis de Jong и Tūranga Morgan (Alien Weaponry)

    И вторият албум на новозеландската банда Alien Weaponry е вдъхновен от коренното население на островната държава – маорите.

    Наследникът на „Tū” от 2018 година „Tangaroa” излезе през септември, а триото Henry de Jong, Lewis de Jong и Tūranga Morgan-Edmonds даде специално интервю за „От другата страна”.

    Интервюто с Henry de Jong, Lewis de Jong и Tūranga Morgan (Alien Weaponry) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 22.11.2021 година.

    От другата страна – Здравейте, ако имате само пет минути, за да представите новия албум на Alien Weaponry „Tangaroa” как ще го направите?

    Henry de Jong – Съвсем обикновени сме като хора. Не парадираме с нищо, но музиката ни е шумна, грууви, тежка. Новият ни албум е има и прогресив елементи. В музиката влагаме цялата си енергия.

    От другата страна – Каква беше началната точка за работата по този албум?

    Henry de Jong- Работим по песните от момента, в който се върнахме от първото ни турне в Европа и САЩ. Значи трябва да е било 2018 година. От тогава работим по „Tangaroa”. Направихме някои клипове. Снимахме ги един по един. Иначе песните ги записахме по време на една голяма сесия. Вокалите ги направихме в студиото, в което репетираме. Композиционния процес ни отне две години.

    От другата страна – До колко е важно за Вас да работите заедно на едно място, вместо да си пращате файлове по Интернет?

    Lewis de Jong – Създали сме всички песни по този начин. Всички, които са били и сме в бандата, работим заедно. Избягваме да разменяме файлове по Интернет. По този начин няма как да джемим, да се предизвикваме. За това всяка песен е създадена от нас.

    Henry de Jong – Предпочитаме естествено да уловим мига, когато свирим заедно, отколкото да стоим и да анализираме нечия идея. Доверяваме се на чувствата. Двамата с Lewis сме в бандата от самото начало, работим заедно от много време и това наистина е голяма част от начина, по който създаваме една песен. Двамата свирим заедно, предизвикваме се, вдъхновяваме се взаимно.

    От другата страна – Предимство и недостатък да работиш с брат си в една група?

    Henry de Jong – В първите години на бандата, между двама ни с Lewis имаше голямо съревнование – кой е по-добър музикант, кой е по-добър в едно или друго. Както можеш да се сетиш това пораждаше много напрежение между нас двамата. Както всъщност правят братята. Смятам, че към момента сме преодолели тези моменти. Вече познаваме много добре собствените ни граници и се опитваме да се разбираме за всичко. Превърнали сме се в най-добри приятели. Все пак сме братя. И все пак има един недостатък да си в банда с брат си. И той че има много поводи, които могат да предизвикат някоя свада. Просто няма филтър…

    Lewis de Jong – Предимство е, че познавам брат си по-добре от когото и да било. Като изключа разбира се майка ни и баща ни. Едно такова близко познанство помага много, когато джемим. Разбираме се без да си говорим, защото в музикално отношение, умовете ни работят на една честота.

    Henry de Jong – Познаваме се добре, знаем кой как работи и как ще реагира. Можем открито да си кажем, когато смятаме, че нещо не е правилно. Турнетата например са предпоставка за напрежение. В такива моменти си помагаме. По-спокоен съм, когато знам, че до мен има човек, който ме познава по най-добрия начин.

    От другата страна – Най-нов в групата е Tūranga Morgan. Какви бяха първите ти впечатления от Alien Weaponry?

    Tūranga Morgan – Станах част от бандата по време на локдауна. Познавам се с момчетата от миналото. От много години. Един ден Lewis ми прати някои песни на бандата и ме попита дали не бих искал да се пробвам на баса, защото Ethan си бил тръгнал. Казах му, че ще хвърля едно ухо. Сигурно ще е интересно. Нека да видим как ще потръгнат нещата. Може да е забавно. По това време бях студент. Имаше с какво да се занимавам. Качих се с тях на сцена, снимахме видео. Радвах се, че имах възможност да се видим. Доста време не се бяхме чували. Не изпитах никакво напрежение. Просто се забавлявах. Казах си, че е супер, нека да посвирим малко музика. Ковид направи решението ми по-лесно, защото не ми се налагаше да летя през океана, за да ги видя. Стоенето в къщи ми помогна да се подготвя за новия ми начин на живот, който е ден за ден в момента.

    От другата страна – Важно ли е за Вас в музиката да присъстват корените Ви?

    Henry de Jong – Абсолютно. „Tangaroa” се доближава до предишния ни албум по отношение на чувствата и идеите, което сме споделили. В някои от песните споделяме лични преживявания, в други говорим за семейството ни. И по-точно семейството на Маори. Това винаги ще бъде голямо влияние за нас като банда. Личи си от всеки запис, който сме направили. Също така това е голяма част от представата, която сме изградили за групата. Бих казал, че за нас е много важно корените ни да присъстват в музиката ни.

    От другата страна – Разбират ли Ви извън Нова Зеландия, когато пеете на маорски?

    Henry de Jong – Смятам, че голяма част от онова, което правим, е основано на чувствата и може да се усети. За това не е необходимо да познаваш езика на Маорите, за да почувстваш посланието в песните, онова, за което пеем. Разбира се, за всички, които не разбират маорски, има превод. Но мисля, че усещанията и вибрациите, които носят текстовете, са разбираеми и без познаването на езика.

    От другата страна – Каква е голямата задача на новия албум на Alien Weaponry?

    Henry de Jong – Няма кой знае какво. Просто искаме да е успешен. Има обаче един ключов момент, едно послание, което искаме да достигне до хората и това е самото име на албума „Tangaroa” – дума на маорски, която се превежда като океан или енергията на океана. Наистина искаме това послание да бъде разбрано и да разпространим тази информация. Ние сме притеснени за природата. Искаме планетата и океаните да продължат да съществуват. Вярвам, че много хора мислят като нас.

    От другата страна – Как с екстремна музика посланията Ви биха достигнали до по-широк кръг от слушатели?

    Henry de Jong – Не мисля, че сме чак толкова екстремни. Не бих казал, че сме станали и мейнстрийм, не е това определението за музиката ни, но със сигурност сме станали по-лесно достъпни. Не казвам, че свирим поп музика, но самият стил вече е много по-познат. Не е каквото беше, когато започвахме да слушаме метъл. Двамата с Lewis бяхме ученици и винаги ни гледаха с неразбиране. Днес метълът е много по-познат стил. Все повече хора слушат метъл и разбират цялата култура, която съпътства метъл музиката.

    От другата страна – Метълът търпи ли развитие?

    Lewis de Jong – Определено. Всяко изкуство се променя и то непрекъснато. Без значение дали става въпрос за музика или нещо друго. Метълът отдавна изостави клишето за накротиците, момичетата и алкохола и се съсредоточи върху музиката.

    Henry de Jong – С развитието на технологиите и с възможността всеки да издава онлайн, музикантите се съсредоточиха върху творчеството си, за да могат да бъдат забелязани. За алкохол и наркотици просто вече няма място в техния живот. Ако си трезв, ще се справяш по-добре.

    От другата страна – Модерните технологии разрушиха митовете в метъла…

    Henry de Jong – Точно така. Ние например работихме по „Tangaroa”, като се върнахме назад във времето. Миксирането и мастъринга го направихме олдскуул. Не уплътнихме всичко, а оставихме атмосфера, вместо да се съсредоточим върху компресията и запълването на всяко една частица от музикалното пространство. Можеш да го чуеш много ясно при ударните. Това също са нашите корени по отношение на музиката, която слушахме като деца с Lewis. Много Metallica и много Rage Against The Machine, при които енергията идва от начина на записване.

    От другата страна – Споменахте, че по „Tangaroa” сте работили две години. Всъщност пандемията отрази ли му се по някакъв начин?

    Henry de Jong – Голяма част от материала беше завършена преди цялото това нещо с Ковида да започне. Две песни са написани след това. Пандемията ни даде време да променим някои неща по отношение на начина на записи. Това беше различното от предишния ни диск. Голяма част от песните са написани в домашното ни студио, защото не можехме да излизаме. Разполагахме с повече време да работим по композициите. Но иначе пандемията няма никакво директно влияние в съдържанието на албума.

    От другата страна – Имате ли изработен модел, по който се предпазвате да не копирате влиянията Ви?

    Henry de Jong – Постоянно откриваме нова музика. И не се ограничаваме само с метъла. Самият аз слушам всичко, стига да почувствам връзка с музиката. За това и при композирането продължаваме да работим по един и същ начин. Така новият ни диск е съвсем малко по-различен от предишния. Трябва да влезем ролята на съдии на самите себе си и да преценяваме накъде вървим, когато работим по песните по-дълго време.

    От другата страна – Най-интересното вдъхновение, което сте имали за песен за новия албум?

    Henry de Jong – Няколко са. Музикално “Ahi Kā” е вдъхновена от Joan Baez и джънгъл музиката. Бийтът тук е по-специален. В други песни съм комбинирал традиционния начин на създаване на музика на племето Маори. В “Īhenga” сме някак си по-театрални. Използвахме бекинг вокали, които изпълняват определена линия, която се възпроизвежда с език. Това е традиционен и древен начин за създаване на звук в културата на Маорите. В “Hatupatu” използвахме традиционния хака танц. Този бийт може да бъде възпроизвеждан и без музика.

    От другата страна – От всичко казано, кое е най-голямото предимство на Alien Weaponry?

    Henry de Jong – Според мен най-голямото предимство на бандата е, че не ми се налага да си търся постоянна работа. Намирам го за ужасно и едва ли ще бъда щастлив, ако работя от 9 до 5. Мога да се определя като голям късметлия, че мога да се издържам от музиката, която създавам. Предимство е, че имам възможността да правя това, което обичам и мога да живея от него.

    Lewis de Jong – Това, което харесвам по отношение на групата е, че вече много хора са чули какво правим. Също така не остават безразлични. Така можем да видим, как музиката ни им влияе, как я възприемат, какво е за тях Alien Weaponry. Не е за вярване колко хора не само слушат нашите песни, но и вникват в посланията, които те носят.

    От другата страна – Посланията защо са важни за Вас?

    Alien Weaponry @ MetalDays Festival 2019

    Henry de Jong – Според мен музиката може да бъде, каквато си иска. Възможностите са неизброими. Смятам, че ако нямаш мнение, си много елементарен човек. Да разполагаш с платформа, с помощта на която можеш да споделяш послания и мисли с хората, е невероятно. Също така е страхотно да видиш какво влияние оказват тези мисли и послания. Все едно е магия.

    От другата страна – Бихте ли представили накратко екстремната сцена в Нова Зеландия?

    Henry de Jong – Има сцена, но разбира се, тя не е онова, което представлява метъл сцената в Европа или Америка. Причината може би се дължи на факта, че не сме много като население – около 5 милиона. Като територия сме добре, но не и като население. По-малко сме от повечето страни. Има някои градове, където метълът се приема много добре като Хемилтън и Кръстчърч. В Окланд, където живеят една пета от новозеландците, също. Концертите там са доста добре посещавани. В Нова Зеландия сцената не е концентрирана, но страстта е на лице и докато има метъли ще пребъде.

    От другата страна – Ако бяхте събрали групата в Европа или САЩ повече шансове ли щяхте да имате?

    Lewis de Jong – Ще бъда честен с теб. Ако бяхме група от Европа или САЩ, едва ли щяхме да изпълняваме музиката, която свирим в момента.

    Henry de Jong – Голяма част от имиджа на бандата е резултат, че е основана в Нова Зеландия. Неприятната част е, че трудно организираме турнета, защото презокеанските полети са много скъпи. Но Нова Зеландия е голяма част от нашата идентичност, това което правим и това, което сме. Трудно ни е да кажем, какво би било и дали бихме се справяли толкова добре, ако сме от Нова Зеландия, но живеем в Европа или САЩ.

    От другата страна – Кой е вашият най-рокеднрол момент?

    Henry de Jong и Lewis de Jong – Отварянето за Slayer е рокендрол.

    Henry de Jong – Има и още един момент, който не знам дали е рокендрол. Но преди две години ни се наложи да сменяме гума насред една магистрала в Австрия. По същото време се беше разразила невероятна буря с гръмотевици и светкавици. Представи си как стоим на магистралата и тази голяма буря е в разгара си. Вали като из ведро и светкавиците се сипят навсякъде. Отне ни часове, за да решим проблема. Това определено беше много рокендрол.