Интервю с Ігор Сидоренко (Stoned Jesus)

На 19 ноември украинската стоунър банда Stoned Jesus отново ще направи концерт в България. Предишните два пъти през 2018 и 2019 залите бяха разпродадени.

Бандата започва музикалния си път през 2009 година, а с втория си албум „Seven Thunders Roar” се превръща в сензация.

Преди дни лидерът, основател и основен композитор на Stoned Jesus даде специално интервю за „От другата страна”.

От другата страна – Привет, Ігор, след буквално дни ще бъдете в България. Какво ще представят Stoned Jesus?

Ігор Сидоренко – Ще направим няколко песни от предстоящия ни албум. Той ще излезе следващата година. По него работим от доста време. Останалото е така да го нарека – най-великите ни хитове. Свирим почти всичко от „Seven Thunders Roar” без една песен. Така че всички ще бъдат щастливи. За нас е супер, че ще имаме възможност да направим премиера на нови песни. Това ще е добре и за хората, на които старите са им омръзнали. В общи линии сетът ни е 50 процента нов и 50 процента стар материал.

От другата страна – Кога една песен се превръща в хит?

Ігор Сидоренко – Нямам никаква идея. Ако знаех как се получават нещата, всяка песен щеше да е хит. Интересно е, че ние имаме подобна песен. Това е “I’m the Mountain”. Това обаче не стана, когато я издадохме. Случи се няколко години по-късно. Все едно бяхме изпуснали полета си. По това време вече имахме нов албум. Понякога нещо се получава изненадващо. От една страна да имаме такъв хит е полезно, от друга – доста трудно, защото много хора ни познават едниствено с тази песен. Независимо от факта, че „Black Woods” е също известна, „Here Come The Robots” също е популярна, както и други, когато свирим на живо, феновете си ги чакат. Пеят с нас, крещят имената им, обаче, защо “I’m the Mountain” е толкова голяма, не знам, това е над моите разбирания. Не знам как стана.

От другата страна – Ако не знам нищо за Stoned Jesus, кое е първото нещо, което би трябвало да науча?

Ігор Сидоренко – Може би това, че ние наистина обичаме да вървим напред и ни харесва да не се подвизаваме, и да не се ограничаваме само в един стил. Знам, че много банди го казват, но ако видиш начинът ни на композиране, ще се убедиш в думите ми. Ние не изпълняваме през цялото време един бавен риф, а винаги предлагаме нещо интересно. Харесва ми да има предизвикателство, обичам една песен да ме предизвиква. Харесва ми да създавам композиции по този начин. За мен съвършеното описание на този въпрос е да си представите, че четете книга, слушайки тази музика и музиката Ви провокира да изоставите книгата. Или примерно скролвате по телефона и в един момент Ви попада нещо пред очите, което Ви кара да си кажете „Чакай, какво е това?” Нещо, което Ви кара да го чуете на спокойствие. Надявам се, че Stoned Jesus е точно това за много хора.

От другата страна – Лесно или трудно се постига баланса между Вашите музикални търсения и желанията на слушателите?

Ігор Сидоренко – По този въпрос съм малко егоистично настроен. Може би това е една от причините да не следваме примерите на наистина големите групи. Тези които са на най-високо ниво, в най-висшата лига. Защото те знаят как се играе играта, какви са правилата. Защото, когато нацелят рецептата за успеха, формулата, по която се постига, започват да я повтарят през цялото време с малки промени тук и там, за да бъдат всички щастливи и те като музиканти, и феновете. Е, аз не работя по този начин. Винаги създавам онова, което чувствам, че трябва да създам и наистина харесвам. И ако и на момчетата от групата им допада, значи така е трябвало да станат нещата. Все пак има много песни, които не им се харесват, но при мен не е така. За това ги оставям на страна, събирам ги и може би ще ги издам като солов албум. Може да направя още един солов проект с материала, който момчетата не харесват. Така че каквото и да се случва със Stoned Jesus, то е резултат от моята представа за групата и музиката. Ако на хората им допада, съм щастлив. Ако са на другия полюс – никой не е задължен да слуша на сила. Нека се чувства свободен да подмине. Не насилвам никого да прави нещо, което не харесва.

От другата страна – Всъщност как според теб се развиха Stoned Jesus през годините?

Ігор Сидоренко – В началото групата беше по-скоро трибют проект към музиката, която баща ми слушаше по това време и която и аз слушах с него, растейки с нея. Става въпрос за групи като Led Zeppelin, Free, Black Sabbath, класически рок. По-къкно открих, че този класически рок може и да е по-тежък и сайкъделик, като стоунър и дуум стиловете. Тогава започнах да слушам такава музика, както и много пост метъл. В един момент се замислих, че бих могъл да ги комбинирам – ако взема мелодичността на класиеския рок и тежестта, и атмосферичността на стоунъра и дуума, може би ще се получат нещата. Така създадохме един албум, после втори. Днес нещата са леко променени, защото по някакъв начин носим и отговорност. Но отговорността не е насочена към определени хора или нещо подобно, а по-скоро е към прогреса на бандата, който държа в ръцете си, както аз го виждам. За мен всеки следващ албум на Stoned Jesus трябва да е по-добър в нашите очи от предходния. За това прогресът на бандата и развитието на звука са много важни. Важно е да сме различни във всеки албум и в същото време да запазим най-доброто от групата, като бавната музика, която аз много харесвам и не ме интересува как я наричат, дали е стоунър или дуум, или както си искат. Наистина харесвам бавния тежък звук и все още се опитвам да го използвам във всеки албум на Stoned Jesus. Харесвам груува. Харесвам странните неща, но не и твърде големите експерименти, защото могат да ме изхвърлят от средата ми. Обичам наистина добрия баланс. И в същото време харесвам мелодиите, увличащите припеви. Ако една песен съдържа всичко това, съм щастлив. Когато става въпрос за прогресията в албумите на Stoned Jesus, във всеки един от тях формулата, която току-що описах, е все по-обогатена, все по-пълна и интересна. Постоянно добавям нови елементи към нея. Бих го оприличил на четенето на книги от един автор. И това да са единствените книги, които са ти попадали и създадени от някого. И през колкото повече преминаваш, толкова повече усещаш как се развива стила на автора. Цялата идея се състои в това да открием собствения ни стил и да оставим нашия личен разпознаваем знак в музикалния пейзаж.

От другата страна – Най-големите компромиси, които си готов да направиш в името на музиката и бандата?

Ігор Сидоренко – Не мисля, че сме толкова голяма група, която да прави компромиси за нещо, което е от съществено значение. При нас не говорим за милиони долари. Със сигурност за други банди преди много години е било трудно особено в ерата на грънджа. Представям си как всички хеър метъл групи са изживяли своя ужас и са взели решение да се обличат по същия начин, както гръндж изпълнителите, да си отрежат косите, да бъдат постоянно депресирани, тъжни и да пеят за някакви други неща вместо за момичета. Т.е. щом грънджът е популярен, на тях им се е наложило да направят големи компромиси, за да се впишат. Същото стана и с ню метъл, когато старите банди като Slayer и Anthrax са си казали: „Боже Господи! Сега какво? Трябва да започнем да рапираме?” Не мисля, че ние сме се изправяли пред подобни предизвикателства. Ние обитаваме малка ниша. И най-добрата част е, че публиката е много възприемчива. Ако посетиш един фестивал като „Desertfest”, там ще откриеш всякакви групи, които свирят под една шапка. Има прогресив банди, музиканти, които свирят сайкъделик, можеш да се сблъскаш дори с блек метъл, но всичко е комбинирано по много добър начин и с вкус. Тази еклектична салата провокира наистина демократична атмосфера от страна на публиката и слушателите. Смятам, че с нашата музика можем да достигнем до всяка една част на тази публика. Дори някои от хората ще бъдат щастливи с всичко, което правим, без значение какво е. За твърдите ни фенове винаги можем да извадим от ръкава си “I’m the Mountain”. За останалите – мисля, че много от тях ще разберат и ще проявят уважение към онова, което свирим. Така че няма смисъл от саможертви и компромиси, когато просто можеш да продължиш да бъдеш себе си.

От другата страна – Би ли споделил едно предимство и един недостатък да се казвате Stoned Jesus?

Ігор Сидоренко – Името е както предимство, така и проклятие. Ето един недостатък. Няма да казвам името на замесената група, но тя е доста известна. В един момент търсеха откриваща банда. Случи се преди четири или пет години, когато бяхме към „Napalm Records”. Лейбълът ни беше представили като страхотна, тежка, грууви банда, която е лесно да вземеш със себе си на турне, защото е само от трима музиканти. Също така сме популярни в Източна и Западна Европа. Така че нещата биха се получили доста добре. Тогава от звукозаписната компания съобщават името ни Stoned Jesus и от голямата банда веднага са отказали. Не са искали нашето име на техните плакати. По-късно се срещнах с единия от музикантите на един фестивал, на който свирихме. Той ми призна, че харесва музиката ни, но е трябвало да го разберем, че няма как да се появим на техните постери. Преминавам на предимството. Името по някакъв начин се отличава. Виждам много коментари онлайн, в социалните медии. Хората признават, че за дошли заради името, но са останали заради музиката. Което ми топли сърцето, защото в края на краищата музиката е най-важна и тя е онова, което правим. А името е нещо като черешката на тортата, набива се на очи, когато го видиш. Но ако наистина харесваш музиката, значи вече си вътре, значи вече си с нас.

От другата страна – По какъв начин дигиталната ера помага на група като Stoned Jesus?

Ігор Сидоренко – Тя е много важна за нас. Още от първите ни години бяхме прегърнати от Интернет публиката, както и от младите хора за разлика от ветераните в движението като Kyuss, Monster Magnet или Sleep. Музиката на старите фенове. И винаги ни виждам споменавани заедно с Mars Red Sky и Elder. Младите хора наистина обичат да ни слушат, прекарват много време в Интернет и дори се сдобихме със специален хаштаг в Инстаграм – #stonedjesusmemes. Същестуват много мемета, които нашите фенове са създали. Което е невероятно, защото ако сме меме, значи сме популярни. Така че социалните медии са много важни за нас. Много ми е прятно да видя връзката и тяхното взаимодействие, защото аз също доста често публикувам в тях. Каквото и да напишеш, то веднага ще излезе в социалните медии. Единствената част, в която все още не сме пробили, е TikTok. Защото тази социална мрежа не е толкова популярна сред рок и метъл феновете. Един ден реших да проверя колко често хората използват “I’m the Mountain” в TikTok. Оказа се, че не е толкова много. За това засега не си струва да си правим акаунт, защото там Stoned Jesus не интересуват никого. Най-главното предимство на дигиталната ера е, че връзката е много лесна и се свързваме с младите хора. Големият недостатък е постоянната битка, която се води в социалните мрежи и наличието на хейтърски коментари. Някои просто плюят на креативността ни, защото са завистливи. Пълно е с ползватели, които правят глупости онлайн, защото точно това правят обикновено в живота си. Това всъщност не е недостатък за Stoned Jesus, а недостатък за социалните медии като цяло. За това и се опитвам да игнорирам тези неща. Предпочитам да се концентрирам върху положителните страни.

От другата страна – Имали ли сте проблеми с религията заради името на групата?

Ігор Сидоренко – Имахме един забавен инцидент в Германия. И май си остава и единственият за цялата история на групата, която продължава вече 13 години. Участвахме на един фестивал в Германия. Първият ден беше метъл ориентиран, а вторият – повече сайкъделик. Ние бяхме хедлайнъри на сайкъделик деня, а за денят с метъл бяха Rotting Christ. На плаката стояха имената на Rotting Christ и Stoned Jesus, но само защото фестивалът беше в дълбоката немска провинция, където хората явно бяха много консервативни, на плаката втората част от имената и на двете групи беше изписана с малки звездички. За Stoned Jesus бяха шест, а за нас – пет. Постерите бяха цензурирани. Много ми се иска тогава да съм имал телефон. Нямах фотоапарат. Снимката щеше да е страхотна. Онлайн плакатите бяха, както си трябва. Всичко беше наред и в клуба. Но, когато се поразходиш наоколо, щеше да попаднеш на цензурирани плакати. Което е много сладко.

От другата страна – Спомена, че подготвяте нов албум на Stoned Jesus. Какво да очакваме от него?

Ігор Сидоренко – Той е много важен за нас, защото го бях създал още през 2019. През 2020 започнахме да работим по него с групата. Не е албум повлиян от пандемията, нито от войната. Съдържа онова, което ме е вълнувало преди това. Ако я нямаше пандемията, албумът щеше да излезе в края на 2020 или в началото на 2021. Обаче корона кризата удари, удари и кризата с винилите, защото за да имаш плоча, трябваше заявките да бъдат подадени много преди днешния ден. След което закъсняхме със записите. Преместихме се от „Napalm Records” в „Seasons Of Mist”. После започна инвазията. И най-накрая новият ни албум ще излезе през пролетта на 2023. Тази година пуснахме два сингъла от него. Просто да дадем нещо на хората, да им покажем, че сме живи, защото мнозина не очакваха буквално нищо от нас, за това и пуснахме две песни. Но най-добрите новини, които мога да съобщя са, че този албум ще бъде част първа от по-голям проект. Стискам палци втората част да се появи през 2024. И ако сега сте чакали пет години за един албум на Stoned Jesus, сега вместо един ще получите два. Поне това.

От другата страна – По какъв начин ситуацията в Украйна се отразява на изкуството?

Ігор Сидоренко – В началото беше много демотивиращо. На първо място изкуството е много важно и помага да оцелееш. Слушаш любимите си песни или се връщаш в комфортната си зона с любимите си телевизионни програми, за да преодолееш онова, което е случва. От друга страна никога не съм се чувствал по безполезен в живота си. Аз съм само музикант, който може да свири на китара и не може да прави нищо друго. През първите седмици на инвазията всички бяхме доброволци, опитвайки се да помагаме с каквото можем – от физически труд, до парични дарения, които продължаваме да правим и до днес. От това турне, на което сме в момента, даряваме част от парите за Украйна. Правихме го и с предишните обиколки. Много е странно, защото съм си мислел, че дори и след победата, не знам дали бих бил повече музикант. Просто няма смисъл, когато видиш болката и ужасите, които се случват в такива големи мащаби. Просто не намирах никакви причини да продължавам, да съм музикант, който скача на сцената с китара в ръка. Самият аз съм учител по професия. Щях да преподавам, ако не беше музиката. Мислех си дали да не се върна към професията си. От друга страна обаче имаме концерти. И когато видиш на тях толкова много усмихнати хора и за този един час ти обогатяваш живота им точно в този ден, за който те са чакали с години, а ние сме на турне дори след пандемията и по време на войната и разбираме, че все още имаме добър набор от причини, да продължаваме, а ни чакат и още много концерти. Хората наистина искат да ни видят независимо от всички кризи и тежките моменти за музикалната индустрия, когато концертите се отменяха, клубовете затваряха. Хората все още искат да слушат Stoned Jesus. Тогава въсщност осъзнах, че въпреки всичко онова, което правя, не е толкова безсмислено. Странно е. В един момент наистина искаш да си музикант до края на живота си, а в следващия – майната й на музиката, трябва да си намеря постоянна работа и всеки ден да дарявам средства за хората, които са в нужда. В това се състои конфликтът.

От другата страна – Изкуството има ли място в Украйна по време на война?

Ігор Сидоренко – Разбира се. Определено има и дори е по-важно от преди инвазията. Много хора от сферата на изкуството са в същото състояние като мен. Сигурно са се чувствали безполезни, но в същото време са осъзнали, че не могат заради войната да спрат, да са артисти. Защото това е начинът, по който живеят, искат да се занимават с изкуство и да го споделят. Чувстват се вдъхновени от прекрасните истории на хората, които са оцелели. Вдъхновяват се от страхотните истории. Енергията винаги трябва да бъде канализирана. А техният начин е изкуството. Днес стендъп комедиите са много популярни. Те се играят в подземията, заради опасността от руските въздушни атаки. Представете си – стоите си в мазето и се присмивате на руснаците. В момента комиците и стендъп комедиите са едни от най-популярните в Украйна. Това всъщност се отнася за всяка форма на изкуството дали ще е музика или рисуване, няма значение. Изкуството е много важно за нас. И това също е начинът да покажем, че украинците побеждават не само на бойното поле, но и на културния фронт.