Biffy Clyro се събират през 1995 година. До 2019 имат 7 албума, 25 номинации и 12 пъти са носители на различни музикални награди. Последният им албум „A Celebration of Endings” със сигурност ще им спечели още. Той излезе в средата на август и се оказа добър саундтрак към световната здравна криза, която побърка целия свят. Славата обаче не е самоцел за Biffy Clyro, сподели в специално интервю за „От другата страна” басистът на бандата James Johnston.

Интервюто с James Johnston (Biffy Clyro) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 12.10.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, James, как си?

James Johnston – Добре съм. В Шотландия съм в момента. Разбира се, положението е малко странно напоследък с всичко, което става, но се опитвам да гледам позитивно на нещата.

От другата страна – Лесно ли е да си позитивен в днешно време?

James Johnston – Един ден съм позитивно настроен, друг ден – не. Понякога нещо ме провокира отново да се усмихвам. Човек трябва да се грижи за близките си и да се справя с трудностите.

От другата страна – Музиката помага ли?

James Johnston – Да, определено помага. Музиката е живота ми. Нейното изпълняване не може да бъде заменено с нищо друго. Заради моментното състояние на нещата, понякога положението е разочароващо, но имам музиката. Понякога слушам онази, която съм харесвал в детството си и се оправям.

От другата страна – Последният албум на Biffy Clyro „A Celebration of Endings” звучи така, все едно сте предсказали времената, в които живеем сега.

James Johnston – Да, странно е как се получи така. Албумът носи определени човешки емоции. Темите са за човешките взаимоотношения, в него пеем за загубата на човечност и съпричастност в обществото ни. Тези процеси не се наблюдават само тук в Шотландия, а и по целия свят. Засягаме промените през последните години и трудните времена, които настъпиха за много хора. Обществата се променят. Животът става все по-забързан. Настъпило е време за промяна. Днешната криза засяга живота на много хора и това заслужава по-голямо внимание.

От другата страна – Дано всичко се оправи в крайна сметка…

James Johnston – Аз също се надявам. Имам много въпроси, а нямам отговори. Трябва да се опитваме да останем позитивни. Не знам кой е изворът на човешкото братоубийство, но това не трябва да ни спира, да вървим напред. Хората трябва да сме адаптивни, да се държим заедно, за да се справим с трудностите и да продължаваме напред.

От другата страна – Как се отразява пандемията на групата?

James Johnston – По същия начин, както на всички. Не знам какво ще стане след като всичко приключи. Тази пандемия накара много хора да преразгледат живота си. Ние като група също преосмисляме кариерата си и всичко през което сме минали. Щастливи сме, че изпълнихме мечтата си да сме музиканти. Изградихме здрав и силен екип. От деца мечтаехме да имаме група и се надявам това да продължи дълго.

От другата страна – Какво мислиш за Брекзит?

James Johnston – Можеш да го усетиш по гласа ми, веднага ми се промени темръбът. Това е отвратителна ситуация. Правителството ни набута там като ни излъга. Брекзит ще промени живота на всички. В Шотландия не сме гласували за излизане от Европейския съюз. Хората искаха да останем в ЕС. Срам ме е от британското правителство. Искаме да продължим заедно, но политиците се опитват да ни разединят. Ситуацията е трудна.

От другата страна – Коя е най-смелата Ви идея?

James Johnston – Добър въпрос. Песента “Cop Syrup” от новия ни албум е една от най-добрите ни идеи, които някога сме раждали. Тя е резултат от две различни композиции. Решихме, че заедно много си пасват и се получи песен с енергичен и директен пънк рок, която преминава в истински сайкъделик, повежда слушателя през дълго пътешествие, преди отново да се върне към пънк рока подобна на The Jesus Lizard. Композицията събира в себе си много и различни идеи. Също така в целия ни нов албум „A Celebration of Endings” има контраст в албума. По принцип е рисковано да си различен, но аз смятам, че винаги трябва да се опитват нови неща. Албумът стана много добре. Смятам, че винаги трябва да се предизвикваш.

От другата страна – Рисковете днес оправдани ли са?

James Johnston – Да, трябва да рискуваш с всичко в живота. Музиката е една част от това. Тя е страст, чувство. Оправдано е да рискуваш, за да се развиваш. Музиката не трябва да е тиха, а точно обратното. Рисковете наистина са оправдани. Музиката се развива, защото някой рискува, за да направи нещо ново. Това, което беше скандално преди години, сега е норма. Както се променя животът, така трябва да се променя и музиката. Като винаги има място и за класиката. Все още слушам Stevie Wonder, DIO или The Rolling Stones. Те са класика, но трябва да се откриват нови неща и трябва да се поемат рискове.

От другата страна – Кое е следващото голямо нещо в музиката?

James Johnston – Със сигурност то ще бъде резултат от днешната криза. В момента на всички групи и артисти им е трудно. Те нямат връзка с феновете си. Тенденцията на излъчваните на живо концерти в дигиталните платформи, ще се засилва все повече. Ние също направихме подобно шоу преди време тук в Глазгоу, за да представим новия ни албум „A Celebration of Endings”. Мислехме, че няма да ни хареса, защото нямаше да има фенове. Мислехме, че ще ни е трудно да свирим. Трябва обаче да се търсят нови изразни средства. Тези концерти дават други възможности. Заради липсата на публика в залата използвахме всеки свободен инч. Разполагахме с четири комплекта барабани. С нас имаше струнни музиканти, които стоях пред сцената там, където е мястото на публиката. Преживяването беше съвсем различно. Без съмнение светът се променя. Не искам да влизам в спорове, но новите възможности трябва да се използват. Трябва да се мисли различно. Създадохме си друг модел на поведение по отношение на комуникацията и групата като цяло. В момента няма концерти и това ни липсва на всички. Ще минат няколко месеца докато ситуацията се нормализира.

От другата страна – А бихте ли направили концерт с Ваши холограми?

James Johnston – От години се майтапим с това. Когато се скапем на някое турне, си говорим, дали не можем да свирим без да пътуваме. Но нищо не може да замени връзката с публиката на живо. Нищо не може да замени контакта с феновете, които са пред сцената. Идеята за холограмен концерт не е никак лоша и едно подобно шоу би било уникално преживяване. Наистина може да е доста завладяващо. Вече се използваха холограми на починали музиканти. Това обаче е доста хлъзгава материя, защото трябва да има някаква връзка с публиката. Хората обичат да са в контакт. Между тях трябва да има взаимодействие. Холограмите няма как да го създадат, но в някои моменти и те са по-добре от нищо.

От другата страна – Имате много награди, имате златни и платинени плочи. Кои са минусите на славата?

James Johnston – Simon Neil е певецът ни и той е най-разпознаваем. Аз свиря на бас и съм леко в сянка. Разбира се е мен са ме спирали на улицата. Разменял съм с някого по няколко изречение. Но ние не сме световни звезди. Никога не сме имали за цел да бъдем известни. Разбира се, ако бяхме, щеше да ни е трудно. Но това е част от работата. Виж, ние искаме да създаваме музика. Никога не ни е било цел да сме известни и не сме се стремили към това. Харесва ни да имаме група и хората да я харесват и музиката ни да им допада. Не се стремим към популярност. Радваме се, че имаме шанса да използваме различни платформи, където можем да се изявяваме и да споделяме различни каузи. Но основната ни цел е да сме позитивни. Така че не мога да говоря за някакви сериозни минуси. Не се чувстваме известни, по улиците рядко ни разпознават. Чувстваме се добре и така.