През 1997 Hammerfall възродиха хеви метъла с дебюта „Glory to the Brave”. От тогава шведската стомана преживя 23 години. „One Crimson Night” от 2003 е първия концертен албум на Hammerfall. Вторият – „Gates of Dalhalla” сложи край на един етап от историята на групата. Третият – „Live! Against the World” ги посрещна на много по-високо ниво. Той беше издаден в края на октомври в една безконцертна година, а вокалистът Joacim Cans даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Joacim Cans (Hammerfall) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 16.11.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, Joacim, издадохте нов лайв албум. Защо е „Срещу света”?

Joacim Cans – Ние не сме бойци. Всъщност сме много приятелски настроени. Малко или много обичаме света, но използвахме в заглавието игра на думи. Искахме в него да има нещо, което да е взаимствано от актуалния ни албум. В него втората песен е „One Against the World”. Тогава си казахме, че „Live! Against the World” звучи наистина като добра игра на думи. Не, не воюваме срещу света и не предприемаме никакви подобни действия. Просто използвахме една обикновена игра на думи.

От другата страна – Каква е разликата между „Live! Against the World” и останалите DVD албуми, които сте издавали през годините?

Joacim Cans – Те са много различни. Те са като времева снимка на групата към съответния период. Първият „One Crimson Night” го издадохме през 2003. От тогава са минали 18 години. Той представя Hammerfall в съвсем ранен период от живота на групата. За да съм честен, ако трябва да сравня тези две издания, не откривам почти никакви сходства. „Gates of Dalhalla”, който издадохме през 2012, също е много различен, ако прибавим и него. Новият показва истинския Hammerfall днес. Той е сто процента представителен за групата към настоящия момент. Най-накрая имахме възможност да покажем сценичната страна на групата с голяма продукция, към която винаги сме се стремили. Цел, която искахме да постигнем от първия ден, в който започнахме турнетата. Представяхме се как един ден, ако е по възможностите ни, ще бъдем на голяма сцена, с голяма продукция и ще свирим пред хиляди хора. И ето че днес с „Live! Against the World” го постигнахме и сме на върха на кариерата ни. Интересно е сравнението, което веднага се набива на очи – след 23 години, които ни предложиха много хубави моменти, Hammerfall са по-големи от всякога. Една от причините да решим, че това шоу трябва да бъде записано – с най-голямата продукция, която някога сме имали е, че групата е на по-добра позиция от когато и да е било преди, а удоволствието да сме на сцена е несравнимо. Всичко около нас е много положително. Е, не точно сега, но към момента на концерта, който записахме.

От другата страна – Защо Ви отне толкова време, за да постигнете подобна продукция?

Joacim Cans – Когато издадохме „Gates of Dalhalla” от 2012, решихме да си вземем почивка. Когато се върнахме през 2014 с албума „(r)Evolution”, отново бавно и полека започнахме да надграждаме образа на групата. Тогава Hammerfall не се намираха в най-добрата позиция. Имали сме своите върхове и преди, но винаги сме чувствали, че не всичко е както трябва. А днес усещаме, че нещата се развиват така, както си го представяме. Звездите са подредени в правилната конфигурация. Е, пак ще се поправя, не точно сега заради коронавируса. Сега звездите са някакъв хаос. Иначе смятам, че всички усилия, които хвърлихме от „(r)Evolution” до турнето за „Dominion”, ни се отплащат. Феновете наистина могат да усетят енергията на бандата, когато е сцената. Не казвам, че не са я усещали и преди, но днес Hammerfall като група е на съвсем друго ниво. Атмосферата е много по-добра. Концертите и турнетата са удоволствие за всички. Композирането и работата в студиото носят много повече положителни емоции. Всичко това в един момент наистина се отплаща. Ако се върна към „(r)Evolution” и отскоча напред към „Dominion”, виждам огромна разлика в статута на групата. Сега Hammerfall са много по-големи от 2014-2015. Смятам, че в момента берем плодовете на здравата работа, която свършихме през тези години.

От другата страна – Има ли специален момент от концерта, който издадохте, който винаги ще помниш?

Joacim Cans – Имам страхотни спомени от цялото турне. Това беше най-голямата обиколка, която някога сме правили като група. Пътувахме с два тур буса, свирихме в зали, които ни предоставяха друго ниво на преживяване. Особено в Германия. Всичко лека полека ни водеше към концерта, който издадохме. Той беше най-големият от цялото турне. От него си спомням единствено положителни емоции. Страшно много ми липсват концертите. Смятам, че сме големи късметлии, защото имахме възможността да проведем малко или много цяло турне, да запишем най-голямото шоу от него, преди пандемията да срине бизнеса. И ето че днес можем да дадем на света истинско изпълнение на живо с публика. Това е една от причините да отказваме да правим лайв стриймове. Подобен опит е много тегав. За нас един концерт представлява групата на сцена и публика и фенове пред нея по време на цялото изпълнение. Преди известно време присъствах на предварителното излъчване на албума в кината в Швеция и почти се разплаках. Липсват ми концертите и съм много горд с онова, което постигнахме с „Live! Against the World”.

От другата страна – С това DVD върнахте донякъде положителните емоции от концертите, които сега никакви ги няма…

Joacim Cans – Щастлив съм, че е така. Това е начинът, по който и ние усещаме нещата. Така гледаме и на самия продукт. За нас той е много по-различен от всичко, което сме издали преди него. „Live! Against the World” е толкова важен, колкото албумът „Dominion”. Можеш да го разбереш и от корицата. Тя е уникална. Не искам да се сравняваме с Iron Maiden. Обаче в тази посока, когато изкараха „Live After Death”, те дадоха на света една от най-оригиналните корици. Обложката е една от най-добрите, рисувани някога. По същия начин искахме да се получат нещата с „Live! Against the World”. Албумът трябваше да получи точната корица, той не е просто поредното концертно издание, записано на „Wacken Open Air” или на „Summer Breeze Festival”. Това е точното издание и го направихме така, както ние си представяхме, че трябва да изглежда – наистина масивно, на два диска, със страхотна книжка. Цялото оформление е страхотно.

От другата страна – Спомена Iron Maiden, един въпрос в страни от разговора – ако има турнир между Eddie от Iron Maiden, Vic Rattlehead от Megadeth, Snaggletooth от Motorhead и Hector на Hammerfall, кой ще спечели?

Joacim Cans – Много лесен въпрос. Битката няма да е въобще трудна. Ще спечели Hector, защото има чук. Единственото оръжие от което се нуждае, защото когато останалите приближат, просто трябва да размаха чука и да ги смаже.

От другата страна – Връщаме се на концерта – лесно ли събрахте сетлиста за него?

Joacim Cans – Направихме го по начина, по който се отнасяме към всяко турне. На първо място се фокусираме върху последното ни издание. В този случай „Dominion”. След което се опитваме да съберем песни от всеки албум. Доста е сложно, защото в момента имаме единадесет. Понякога подреждането на 18 песни, може да е наистина труден процес. Така че работим по следния начин – слагаме песни от новия албум, след което композиции, които хората очакват да чуят като хитовете „Hearts on Fire”, „Last Man Standing”, „Hammer High”, „Any Means Necessary”. После добавяме песни, които ние самите искаме да изсвирим. Песни, чието изпълнение ми доставя удоволствие. Да ги пея е един вид предизвикателство за мен. В някакъв момент обаче се налага да се откажа от моите идеи. Когато обсъждаме сетлиста, понякога трябва да приема, че композициите, на които държа, няма да станат част от него, защото сме ги изпълнявали на предишното турне и сега е по-добре да се спрем на други. Това е причината песента „Crimson Thunder” да отсъства от записа. На мен ми се иска да я изпълнявам при възможност всеки ден. Обожавам я, но в този случай се наложи да изоставя собствените си намерения. Също така един сет лист не може да мине без композиции, които носят изненада. В „Live! Against the World” това са „Natural High” и „Redemption”. Хората не очакваха да ги чуят. За група като Hammerfall това е начинът да събере перфектния сет лист. В него трябва да има по нещо за всеки.

От другата страна – Има ли песни на Hammerfall, които никога не сте свирили на живо?

Joacim Cans – Не и в началото. От първите два албума на групата мисля, че сме правили почти всички песни. Единствено, май, не сме изпълнявали баладата от „Legacy of Kings” – „The Fallen One”. Не мисля, че някога сме я свирили на концерт. Има някои композиции, които по някаква причина никога не са попадали в сета ни. Смятам, че можем да изпълним всичко на концерт. В момента разполагаме със 110 – 120 песни, от които да избираме. И ни е наистина много трудно да решим коя композиция да подминем. Ще е интересно да направим турне с песни, които никой не очаква да изпълним и които никога не сме изпълнявали. Това ще е интересно.

От другата страна – В едно интервю споделяш, че ренесансът на мелодичния метъл е почти затрит от стремежа на звукозаписните компании да подписват с групи, които звучат като Вас.

Joacim Cans – Това, което съм имал предвид, е за втората вълна на мелодичния хеви метъл в края на 90-те и началото на 2000 година. Всеки лейбъл по света искаше да има по една група като Hammerfall в каталога си. По този начин от всеки ъгъл на планетата започнаха да извират пауър метъл банди. Истинска експлозия. И те звучаха точно като групите, от които са повлияни. Нямам предвид, че не свирят добре. Напротив, но когато ги попитаме кои са им основните вдъхновения, те отговарят примерно Gamma Ray. Пускаш си групата и тя звучи точно като лоша версия на Gamma Ray. Получи се едно насищане. Сцената беше залята от едни и същи банди. За кратък период от време, се появиха страшно много подобни групи и това почти унищожи бизнеса и втората вълна на мелодичния хеви метъл. В един момент обаче бизнесът подобно на природата, се самовъзстанови, изчисти се от ненужните и тези изпълнители вече не съществуват. Останаха няколко, които все още свирят, справят се добре и поддържат стила жив.

От другата страна – Кое според теб ще е следващото голямо нещо в музикалния бизнес особено след тази пандемия?

Joacim Cans – Турнетата ще намалеят и няма да са толкова много, както преди. В миналото всяка група, свързвана с метъла, обикаляше и правеше концерти навсякъде. Турнетата минаваха през цяла Европа, отскачаха до Азия, стъпваха в Северна и Южна Америка. Това според мен няма да остане така. Ще дам пример с нас – най-вероятно бъдещето ще ни принуди да правим все повече и повече локални турнета и ще приемаме предложения основно около Швеция – т.е. ще се изявяваме основно в Европейския съюз. Може би понякога ще ни се отдава възможност да отскочим до Северна Америка и да покрием една голяма територия, но най-вероятно малките и по-отдалечените страни по света ще остана в страни от турнетата. И това заради факта, че рисковете ще бъдат много. Което ще принуди групите да излъчват големите си концерт на живо в интернет. Примерът, който ще дам, е отново с Hammerfall. Свирихме в Лудвигсбург, Германия и записахме „Live! Against the World”. Веднага след това можехме да го излъчим навсякъде по света и по-конкретно в страните, през които турнето нямаше да мине. Може би бъдещето ще ни поднесе точно този начин на работа. Доста мисля по този въпрос и май натам отиват нещата. Никой не знае.

От другата страна – А как гледаш на концертите с холограми?

Joacim Cans – Не знам. Не мисля, че ще ми хареса да гледам холограма на някого във всекидневната си. Нищо не може да замени концертите на живо. Те останаха последното нещо, на което могат да разчитат групите. Дискове вече не се продават, продажбите на плочи също намаляват. Ние като музиканти и като група изпитваме необходимост от живата сцена. Всъщност идея си нямам какво предстои. Надявам се, че в един момент светът ще се освободи от принудителните ограничения, които си наложи и отново ще имаме възможност да правим концерти.

От другата страна – 26 години по-късно кое прави Hammerfall толкова стабилна група?

Joacim Cans – Бих казал, че Hammerfall днес и Hammerfall през 1997 година, когато издадохме „Glory to the Brave”, са две различни групи. Някои от членовете са все още същите, но през годините бандата се разви много. Извървяхме бавен и стабилен прогрес в правилната посока. Всъщност бих сравнил пътя на Hammerfall с влакче в увеселителен парк. Имали сме върхове и падения, докато днес сме стъпили на най-високото място в кариерата ни. Историята ни е едно голямо и страхотно преживяване. Някои хора ме питат дали бих искал да променя нещо в нея, ако имах шанса. Отговарям отрицателно. Категорично! Грешките, които сме допуснали, ни дадоха възможност да променим бъдещето. Много пъти сме си казвали, че не трябваше да правим някои неща по начина, по който сме ги направили. Но това означаваше, че после винаги сме имали шанса да постъпим по друг начин. Трябваше да се учим от грешките, които допускахме, за да имаме шанса да подобряваме бъдещето. Всеки един албум на Hammerfall разказва една история и в конкретния момент той е точно това, което сме искали да издадем, отивайки на турне и правейки точно онова, което сме искали. Но ако поставиш Hammerfall от 1997-1998 до Hammerfall 2018-2019 няма как да кажеш, че това е една и съща група. Самият аз като певец, се развих много. Днес съм много по-уверен. Когато си пусна ранните песни на групата, чувам себе си, но без силата и увереността на по-късните ни издания. Пътят ни е като влакче в увеселителен парк, движили сме се от „А”, до „Б” и после до „В” и продължаваме в избраната посока. Най-важното през всичкото това време е, че сме последователни в действията си, имаме визия за бъдещето на групата, свирим музиката, която обичаме, тук сме от ден първи и ще бъдем до самия край.

От другата страна – Имаш ли любима история от историята на Hammerfall?

Joacim Cans – Смятам, че целият път на групата е една интересна и хубава история. Някои моменти ги разказвам като забавни преживявания. Не става въпрос за спомени от определен концерт и град, а за странични детайли. Ето една. Бяхме на турне с Death в Америка. Забравихме тогавашния ни барабанист на една бензиностанция. И го разбрахме едва на следващия ден, защото тогава мобилните телефони бяха в далечното бъдеще. Така той стоеше сам някъде в средата на нищото, а ние събуждайки се на следващата сутрин, с предстоящ концерт, осъзнаваме, че не е с нас в буса. Това е една от забавните истории. Преминали сме през толкова много добри и лоши моменти. Има доста за разказване. Но тази е първата, която ми идва на ум.

От другата страна – Най-смелата идея, която сте реализирали като група?

Joacim Cans – Онова, което в миналото смятахме за смело е да не поставяме талисмана на бандата Hector на обложката на „Infected”. Беше много смела и от дистанцията на времето много глупава постъпка.

От другата страна – Преиздайте го с друга обложка тогава…

Joacim Cans – Може би. Когато имаме годишнина от издаването му, със сигурност ще го преиздадем с нова обложка. Девет години по-късно още смятам, че това е един много добър албум.

От другата страна – Но не се прие много добре от феновете…

Joacim Cans – Защото те съдеха за него по обложката. Видяха корицата и веднага заявиха, че няма да го харесат. Може би с нова обложка, това ще се промени. Ще видим.

От другата страна – Връщаме се на концертите – има ли група, която според теб е стандарт за живи изпълнения?

Joacim Cans – Със сигурност трябва отново да намесим в разговора Iron Maiden. Те изиграват картите си на 100 процента, когато става въпрос за концерти. Шоуто им е много театрално. Енергията е убийствена. Представлението им е заразително. Обмяната на енергия между групата и феновете им е невероятна. Iron Maiden е ултимативната лайв група. Към тях бих прибавил и Rammstein. Кой има повече пироефекти и огън на сцената от тях? Никой. Iron Maiden и Rammstein са стандарт за живи изпълнения. Те умеят да забавляват хората. От друга страна много харесвам концертите на Nick Cave. Той излиза, сяда зад пианото, пее и свири сам. Това е също невероятно преживяване, но по друг начин.

От другата страна – Така и музиката става по визуална.

Joacim Cans – Така е и всичко зависи от видеоклиповете. Тяхната цел днес е да приковат вниманието на всеки един слушател. От една страна е музиката, но тя вече не е достатъчна. За това се появява и визията, която да задържи вниманието върху музиката. Когато обаче става дума за живо изпълнение, е необходим добър баланс между музикалната и визуалната част. В противен случай зрителите ще изгубят интерес. Когато обаче става въпрос за клип, който е от 3, 3 минути и половина, тогава той трябва да е наистина много добре направен и визуално представен. Целта пред него е да задържи вниманието на всеки един зрител. Защото младото поколение задържа вниманието си върху нещо максимум за десет секунди и ако то не му хареса, се прехвърля на следващото. Така че единственият начин зрителят да чуе и музиката, е да му предложиш нещо визуално, което е наистина добре направено.

От другата страна – Във времена, в които музиката се слуша от плейлисти, какви са предимствата на едно концертно издание като „Live! Against the World”, което е с продължителност близо два часа?

Joacim Cans – Бих отбелязал начина, по който е изпълнено. За един лайв албум, ние записваме само един единствен концерт от първата до последната песен. По този начин предоставяме на слушателите максимално живо преживяване. Ако те се усамотят, пуснат си концерта и си затворят очите, наистина ще станат част от него. Това е начинът да съпреживееш едно записано шоу. Ако си пускаш плейлисти, не слушаш музиката, а я приемаш за фон. Със сигурност ще чуеш една песен и ако следващата не ти допада, вниманието ти ще се пренесе върху нещо друго. Хубавото е, че хеви метълът продължава да държи на цялостната продукция. Ние и много други метъл банди създаваме албуми, а не отделни песни. Така стоят нещата както с „Dominion”, така и с „Live! Against the World”. Това са пълноценни албуми с начало и край, а всичко между тях е там с определена цел.