Интервю с Johnny Gioeli (Axel Rudi Pell, Hardline)

Фестивалът „Изкуството е…”, който ще отбележи свето осмо издание и концертът “Voices of Rock” ще ги има въпреки проблемите, които ги съпътстват. Специално на концерта трябваше да пеят Ronnie Romero, Jeff Scott Soto и Johnny Gioeli, подкрепени от Eridan. За съжаление вокалистът на Hardline и Axel Rudi Pell няма да може да присъства по лични причини, но Ronnie Romero и Jeff Scott Soto ще бъдат на линия. Преди да стане ясно, че Johnny Gioeli ще пропусне участието си, се свързахме с него с помощта на Нелиан Николова, артистичен директор на „Изкуството е…” и резултатът е пред Вас.

Интервюто с Johnny Gioeli (Axel Rudi Pell, Hardline) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 16.08.2021 година.

От другата страна – Привет, Johnny, приятно ми е отново да се чуем, след като сме се срещали няколко пъти. Два от тях в Каварна, когато бяхте с Axel Rudi Pell.

Johnny Gioeli – Спомням си ги, разбира се. Спомням си даже първия концерт, който направихме там. Бях очарован. Бяхме с Masterplan. Спомням си колко красив беше районът. И салатите. Онези с краставиците и сиренето. Шопската салата. Спомням си шоуто, страхотните хора и салатата.

От другата страна – Когато беше тогава с Axel Rudi Pell, представял ли си си, че след години ще се върнеш в България като солов артист?

Johnny Gioeli – Не, никога не съм смятал, че ще стане. Също така не съм предполагал, че съм толкова известен при Вас. В момента имам хиляди невероятни български фенове. Посещенията и концертите при Вас са винаги страхотни и всеки път ме посрещате с голямо гостоприемство. И то за моята музика без значение дали става въпрос за Axel Rudi Pell, Hardline или соловите ми неща, дуетите със Sevi, или прекрасния фестивал „Изкуството е…” Никога не съм си и мечтал, че ще се получи по този начин. Винаги съм благодарен, когато ми се отвори възможност да посетя България и да изнеса концерт.

От другата страна – Буквално си открил един нов свят.

Johnny Gioeli – Точно така. Все едно попаднах в нов свят. Тук в Америка музиката, която обичам – мелодичният хеви рок, принадлежи на миналото. Тя не намира подкрепа. Нито от радиостанциите, а още повече от феновете. Споменът за нея съществува, но отсъства вълнението, като онова, което съществува в момента в България за тази музика. Възможностите за концерти в при Вас са вълнуващи. Страхотно е да се докосна до вълнението, което моята музика предизвиква все едно е 1985 година. Късметлия съм в това отношение.

От другата страна – Преди да се чуем с теб, гледах един документален филм за Kurt Cobain и си задавах въпроса, защо днес няма музикални герои. Ти как мислиш?

Johnny Gioeli – Страхотен въпрос, но не знам дали имам отговор за него. Говорейки за себе си, смятам, че всеки трябва да ме подкрепи, защото аз би трябвало да съм новия герой! Шегувам се. Наистина не знам. Много добър въпрос. Говорейки по отношение на музикалните стилове, аз не съм открил нищо. Не съм открил някакво необичайно колело, ако ме разбираш. Просто продължавам да създавам музика в стила, който обичам от миналото ми, опитвам се да го съхраня днес и сега, както и за бъдещето. Не смятам, че скоро светът е ставал свидетел на нещо ново, което да роди новите герои. Съвремието в момента предлага основно различни модификации на миналото. Имаме олдскуул рап, който е смесен с какво ли не, но това не е нищо ново, а просто вариант. Причината се крие в това, че напоследък няма никакви нови открития. Никакви нови музикални стилове. Може би в това се крие причината.

От другата страна – Днес има много нова музика, но тя не ражда лидери, както в миналото.

Johnny Gioeli – Това е вярно. Смятам, че феновете от миналото и днешните фенове, харесват музиката от миналото, но нямат желанието да разширяват музикалните си хоризонти въпреки възможностите, които им се предоставят. Друга причина е, че сме залети от толкова много музика заради живота ни в социалните медии. Там всеки твой съсед може да има банда и да разпространява музиката й в стрийминг платформите. Може би всичкото това издаване идва твърде много и всъщност то не носи достатъчно добавена стойност. Не знам кой е точният отговор, просто дискутираме все едно сме на терапия. Може би наистина музиката днес е прекалено много. Преди имахме традиционни звукозаписни компании. Подписваш със „Sony” или „Columbia”, а те отделят много средства, за да те рекламират. Попадаш в списанията, прочиташ реклама, че излиза нов албум на Iron Maiden и си готов да си го купиш на момента. А сега всяка отделна музикална платформа в Интернет е начин за някого да рекламира музиката си. Насищането е преминало полезността, не можем и нямаме време да филтрираме предлагането. Може би това е причината за липсата на лидери днес. Не знам. Аз самият правя онова, което мога. И наистина нямам никакъв отговор, освен че обичам музиката, която създавам. На първо място я създавам за себе си и се надявам, че феновете и светът ще я прегърнат. Ако не стане, няма проблем. Ако го направят – се чувствам благодарен. Записал съм 95 албума! С музиканти от целия свят. За близо 40 години. Започнах единадесетгодишен. Не знам всички отговори, но обичам онова, което правя и знам какво правя.

От другата страна – Ако започваше днес, мислиш ли, че щеше да постигнеш всичко, което си направил до момента?

Johnny Gioeli – Страхотен въпрос. Харесвам въпросите ти. Бих отговорил, че се надявам да го постигна. Имайки възможността да избера, да не подписвам със звукозаписна компания, но да създавам музика и да мога, да я разпространявам до всяко кътче, пролука, цепнатина, платформа по света с помощта на онова, което наричаме Интернет, е невероятно. Но точно заради тези възможности, има твърде много от едно и също. Така трудностите да откриеш мястото си в цялата тази маса от музика, са много големи. Така че не съм напълно сигурен, дали бих постигнал същия успех днес. Със сигурност в кариерата ми има определени момент, които са знакови за мен. Започнах с Neal Schon от JOURNEY. Без съмнение, когато издадох първия си албум към „MCA Records” с Neal Schon и останалите от Hardline, вече бях поставен на друго ниво за разлика от останалите. Така че, ако отново се върна на себе си, това подейства като катапулт за успеха в началото на моята кариера. Разбира се бях тръгнал от малка, клубна банда, където се скъсвах от работа. Но веднъж свързал се с Neal и създавайки заедно този албум, веднага се озовах на съвсем друго ниво. Така че наистина не съм сигурен, какво би се случило, ако започвам като нов артист днес. Бих се радвал, че съществуват всички тези платформи, с помощта на които мога да разпространявам музиката си, но не съм сигурен дали щеше да ме споходи същия успех. Тук в Америка казваме на това положение „игла в купа сено”. Много е трудно да се откроиш онлайн. Не мога да си представя конкуренцията, срещу която бих се озовал в Интернет, който всъщност е двигателят зад морето от музика днес навсякъде по света. Най-вероятно нямаше да имам същия успех. Има толкова много невероятен талант днес, който дори и да искам, никога няма да успея да чуя. Има групи от всяко кътче на планетата. Интересното е, че тези платформи за споделяне на музика ми отвориха очите за невероятни артисти от целия свят, които би трябвало да са големи колкото мен или дори по-големи. Отговорът на този въпрос е труден. Ако започвах днес, бих се надявал да постигна същата богата кариера, която имам в момента, но се съмнявам дали е възможно. Днес има толкова много банди.

От другата страна – Обаче за тяхната музика няма публика.

Johnny Gioeli – Така е, всеки хвърля във водата своята работа и се надява тя да не потъне. Знам какво имаш предвид. Всяка седмица с мен се свързват всякакви хора, които искат да работим заедно, да участвам в техни проекти. Правя едно проучване и откривам, че те вече имат издадени по 15 албума, а аз през целия ми живот не съм чувал дори един от тях. Този факт ме удивява. Без значение откъде е бандата, дали ще е от Чехия или от някъде другаде. Не е за вярване. Връщайки се назад в миналото, когато аз навлизах в музикалния бизнес, това го нямаше. Трябваше да имаме адвокати, да сме на по 30, да имаме здрав мениджмънт, само за да престъпим през прага на звукозаписната компания и да оставим музиката си на рецепцията или да я дадем на някой асистент, а не на този, които взема решенията. Беше много трудно да получиш договор. Това всъщност беше филтърът на системата. Достъпът на музиката до директорите и хората, които вземат решения, беше ограничен. Едва, когато им направиш впечатление, ако музиката ти стигне до тях, едва тогава можеш да се надяваш на достойна кариера. А днес? Днес пускаш, каквото си създал в Интернет, каниш приятелите си да го разпространяват, надявайки се, че техните приятели също ще го направят, броейки харесванията и коментарите. Тези процеси са ми интересни, страхотни са, но в същото време виждам, колко е трудно да си артист днес.

От другата страна – Кой е най-големия недостатък на дигиталната ера, в която живеем?

Johnny Gioeli – Пренасищането. Просто вече е невъзможно да се дефинират музикални категории. Трудни времена. Издават се всевъзможни неща и то по много. По този начин мисля, че музиката загуби част от цената си. В някаква степен това пренасищане доведе до нейното обезценяване, защото тя е разпространена навсякъде. Само да уточня нещо. Страхотно е, че артистите имат възможност да създават музиката, която обожават, както и да я разпространяват, и тя да има шанса да бъде чута. Може би не от милиони, но има възможност да бъде чута. Докато по мое време, за да чуеш нещо, трябва да се снабдиш с касетка. Мисля, че се състарявам, като използвам тази дума, но наистина трябваше носител, който да оставиш пред вратата на звукозаписната компания и този процес не беше никак кратък и лесен. Днес, в тези модерни, електронни времена, не е лесно да си артист. Конкуренцията е жестока и има неконтролируеми процеси. Пускаш си музиката някъде, рекламираш и единственото, което ти остава е да чакаш какво ще стане. Докато в миналото имахме посока, стратегия, план, рекламни планове, финансови предвиждания и предварителен поглед върху стъпките, които трябваше да извървим при осъществяването на бизнеса в музиката. Сега няма подобни неща. Днес музиката е тип Лас Вегас – издаваш, качваш я в някоя платформа – хвърляш заровете един вид и се надяваш, че ще спечелиш.

От другата страна – Интересно сравнение.

Johnny Gioeli – Но е точно така. Пускаш музиката си в Интернет и се надяваш, че тя ще бъде чута от правилните уши и ще попадне на точните хора, които да се свържат с теб. По мое време не беше така. Ние създавахме реклами, за да популяризираме творчеството си. Тогава философията беше различна, стратегията също. Не казвам коя е по-добра, но просто не познавам толкова добре света на социалните медии, както другия, реалния. Разчитам на хората да ми помогнат с това, защото аз съм композитор и певец, а не компютърджия.

От другата страна – Поводът да се чуем с теб е фестивалът „Изкуството е…” в Монтана. Какво е изкуството за теб?

Johnny Gioeli – За мен изкуството е свобода. Неговата цел е да обединява и да събира хората на точното място, в точното време и пространство. А фестивалът „Изкуството е…” е мястото, където в пълна степен е представена свободата, която музиката носи. Издадох нов албум с Hardline „Heart, Mind and Soul”. В него има една песен, която се казва „We Belong”. Тя е вдъхновена от сина ми, който се учи да свири на китара. Той измисли този риф, който аз записах и с бандата го превърнахме в песента „We Belong”. Тя е за връзката, която съществува между хората, между мъжете и жените с песента. И тази връзка никога не се прекъсва, никога не те изоставя, не те развежда. Силата на тази музика и на нейната свобода е твоя. Тя те отвежда, отвежда нас, където пожелаем да отидем. Използваме музиката като лекарство, като терапия, като бягство от стреса, използваме я за всичко, от което се нуждаем. Фестивал като „Изкуството е…” обединява хората на едно място и ги карат да осъзнаят, че всеки има стойност и цел. Това е много важно за мен, особено откакто ковидът обърка живота ни. Стоях си вкъщи 18 месеца. Работих здраво, но осъзнах, че сме загубили чувствителността и чувствата си за стойност и цел, за онова, което всеки от нас търси. Дори и при мен се получи така. Сутрин се събуждам и търся промяната. Фестивалът „Изкуството е…” напомня на всеки един от нас да открием ценността и целите си, да повярваме, че можем да постигнем всичко. Аз не съм се родил рок звезда. Направих така, че да стана и то с много здрава работа, създавайки съдържание и смисъл, с желанието, че искам да постигна нещо, както за себе си, така и за феновете. Това е смисълът на предстоящия фестивал. Той е достъпен за всички със свободен вход, за да бъдем заедно в музиката. А тя е най-невероятното и могъщо лекарство, до което всеки има достъп.

От другата страна – Тогава каква е ролята на артиста в обществото?

Johnny Gioeli – Много добър въпрос. Отговорът ми е следният и той е мой, не на някого другиго. За мен музиката е отговорност. Още веднъж – имам участие в 95 световни албума. Дадена ми е възможност за тази кариера, дадена ми е възможност да разпространявам послания с песните, по какъвто начин искам. А това е голяма отговорност. Текстовете са отговорност, музиката също, за да мога да накарам хората да се чувстват добре. За мен отговорът е отговорността. Не всеки артист мисли по същия начин. Някои създават музика, издават я и до там. Дали й се обръща внимание или не, за тях няма никакво значение. Самият аз искам слушателите да вникват дълбоко в съдържанието на текстовете, защото те носят сериозен смисъл, който аз съм вложил, с отговорността към създаването на музиката, която носи надежда, позитивизъм, чувство на задоволство. Т.е. опитвам се да дам нещо на слушателите, да им помогна по начин, от който имат нужда. Това е мето желание. Това е силата на артиста тук и сега – отговорността.

От другата страна – Създаваш музика за игри като част от Crush 40. Как тя ти помага като артист?

Johnny Gioeli – Това, което е страхотно, по отношение на музиката за видеоигрите и самите игри е, че като артист, а аз съм в този бизнес от 1998, когато нямах представа за какво става въпрос, ми дават възможност да се докосна до киното, да вникна в епизодите без значение дали става въпрос за анимационно изображение, каквито са повечето игри или за сцена от филм. За мен е едно и също, защото и едните, и другите носят емоции, чувства, резултат, които трябва да бъдат подплатени и обогатени с музика. Обожавам тази работа, защото приемам режисьорския поглед при създаването на лентите и то в буквалния смисъл. Как те вижда отделните сцени, как те изглеждат през техния поглед и то преди тези игри да бъдат създадени. Още на това ниво вече разбирам желанията на режисьорите за отделните епизоди и тяхното послание. След което имам пълната креативна свобода да създавам такава музика, която напълно да покрива визията. В тези случаи половината работа я прави някой друг и тя е свършена предварително. Когато създавам песен за албум, без значение дали имам идея, мелодия, риф, емоция, впечатление по време на кормуване, решавам да ги впрегна в творческия процес като началото винаги е един бял лист. Докато в музиката за игри започваш с визия, която ти е представена предварително – ето сцените, този е лошият, този – добрият, в този кадър става това, в онзи – онова. Моята задача е да създам музика, която да засили внушенията. Така половината работа е предварително свършена. За мен е лесно да си изпълня задълженията, но и се чувствам добре, когато видя крайния резултат като знам, че и аз имам роля в засилването на внушенията в дадена сцена. Работата е забавна. Crush 40 има милиони фенове, които харесват конкретно тези игри, тяхната история, мелодиите към тях. Обичам да създавам музика за видеоигри, защото мога да затвърдя резултата или наистина да оживя една сцена. Чувствам се невероятно, че имам шанса да вдъхвам живот на игрите. Невероятно е.

От другата страна – До колко е важна за теб връзката между различните изкуства?

Johnny Gioeli – Страшно много. Интересно е, че задаваш този въпрос, защото за мен музиката представлява картина. Ние сме художници. Започваме с празно платно и започваме да нанасяме линии и щрихи. Може да е сцена или нещо, което е родено от въображението ти. Но каквото и да е то, на първо място изкуството започва от теб самия. Онова, което е важно за мен, както и хората да разберат, особено младите артисти и хлапетата, които тепърва навлизат в музикалния бизнес е, че твоето изкуство на първо място е лично твое. На първо място първо създаваш картината. Няма значение дали е истинска или е музикално произведение. Ти правиш това в съответствие с онова, което е в теб. Първо задоволяваш себе си с надеждата, че ще успееш да преведеш твоето изкуство на околните. Но твоето изкуство трябва да произлиза от твоята личност. Също така смятам, че всичко, което правим в живота ни, е някаква форма на изкуство. Всичко, което правим е форма на изкуство и съдържа в себе си някакво творчество. Самият аз слушам всякаква музика, дори и да не харесвам някои от стиловете, но винаги търся изкуството в тях. Винаги има по нещо, което мога да определя като много интересно. Така че без значение дали си художник, музикант, дърводелец или строител, ти си част от изкуството.

От другата страна – Последни два въпроса. Издаде албум с кавъри с Axel Rudi Pell „Diamonds Unlocked II”. Ти самият какви кавъри предпочиташ да слушаш?

Johnny Gioeli – Оценявам усилията на Axel в това отношение. Той избра песни, които никой не очакваше. Избра песен на Tom Jones. Някога представял ли си си, че негова композиция може да звучи като Axel Rudi Pell? А Axel може да го направи. Той може да си го представи. Харесва ми неизвестността и необикновеността на решението му за песните, за които никой не е очаквал, че ще могат да бъдат превърнати в хард рок композиции. Точно подобни кавър албуми харесвам. Изпял съм много кавъри в живота ми, но под формата на трибюти. Не съм се стремял да ги преработвам така, че да звучат различно. Това е моят начин да покажа уважението към артиста и любовта ми към песента, но с моя глас. В предишния албум на Hardline „Life” има кавър на Queen “Who Wants to Live Forever”. Това стана, когато излезе и филма за тях, а композицията е трибют към бандата без да се съревноваваме, че можем да я изпълним по добре. Кавър албумите с Axel Rudi Pell имат две цели – да покажем уважението си към артистите, чиито песни преработваме и да изненадаме слушателите, които не очакват, че тези парчета могат да звучат като Axel Rudi Pell. Така че за нас, колкото по-странно звучат песните, на които правим кавъри, толкова по-добре.

От другата страна – Новият албум на Hardline е „Heart, mind and Soul”. Него ли създадохте по-лесно или първия „Double Eclipse”?

Johnny Gioeli – Мартин, когато се срещнем, ще те сритам, защото задаваш много трудни въпроси. Ще отговоря така – нито един албум, който съм направил, не ме е затруднил. Музиката е трудна, когато правиш нещо по грешния начин. Тя е форма на изкуството и би трябвало да се излива. Ако се превърне в задача или работа, губиш смисъла й. Бих ти отговорил, че най-вероятно „Heart, mind and Soul” е най-лесният албум, който някога съм създавал. И причината за това е, че си бях вкъщи по време на кризата и нямаше неща, които да нарушават процеса като турнета, пътуване или опити да композирам между две сцени. Бях изолиран и допълнително се изолирах в студиото ми вкъщи. От тази гледна точка, създаването на „Heart, mind and Soul” беше много лесно. „Double Eclipse” също беше лесен албум, но той беше моето първо международно издание. Така че при него имаше определено напрежение. Все пак издавах албум с Neal Schon. Трябваше да се скъсам от пеене, защото музиката беше страхотна. Трябваше да създадем един успешен албум, защото зад него стояха много пари и големи клечки от бизнеса. Така че ми беше по-лесно да създам „Heart, mind and Soul”.