19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Jürgen Engler (Die Krupps)

    Songs From The Dark Side Of Heaven”. Така се казва новият албум на немските индъстриъл пионери Die Krupps. С него бандата се връща в 90-те, когато отново с кавъри почете Metallica в най-силните им години. Този път стратегията е малко по-различна. Зад избора на песните стои много ясна концепция. Смъртта е в основата на всичко. В „Songs From The Dark Side Of Heaven”, чиято обложка е вдъхновена от „The Dark Side of the Moon” на Pink Floyd като гости участват Jyrki 69 от The 69 Eyes, James Williamson от The Stooges, Paul Ferguson от Killing Joke и Warrior Soul, Ross The Boss от Manowar.

    Интервюто с Jürgen Engler (Die Krupps) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.06.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

    От другата страна – Привет, Jürgen, как един музикант, който създава изкуство, оцелява днес?

    Jürgen Engler – Работата е там, че не занимавам само с музика. Не живея от Die Krupps. Както поставяш въпроса – създаването на изкуство или на нещо, което не продава милиони, със сигурност означава, че трудно оцеляване. Със създаването на рап музика или хип-хоп може и да стане. Иначе имам постоянна работа. Работя като продуцент за американския лейбъл „Cleopatra Records”. От тук идват и основните ми доходи. От двадесет години съм с тях и съм продуцирал много музика. Голяма част от продукцията, която виждаш на техния сайт, е минала през ръцете ми. От друга страна Die Krupps са живота ми. Те са онова, което винаги съм обичал и с което винаги съм се занимавал. Никога не бих ги унищожил заради пари. Това никога не е стояло не дневен ред при мен. Дори когато започвахме с групата, никога не сме си поставяли за цел да печелим от нея. Разбира се, страхотно е, когато продадем голямо количество албуми, но никога не сме искали да превръщаме групата в доходоносна машина. Никога не сме си поставяли за цел да комерсиализираме Die Krupps, за да печелим пари. Никога!

    От другата страна – Тогава каква е Вашата роля в обществото?

    Jürgen Engler – Мисля, че зависи от културата на дадено общество. Онова, което прави един артист, се отразява в него и обратно. Каквото и да е обществото, неговото състояние се отразява на музиката. Обкръжаващата среда влияе на артиста. Ако той се интересува от политика, тя попива в него като в гъба и той я разпространява по своя начин, със свои думи в музиката си. Тя от своя страна оказва влияние на обществото, защото хората я слушат и четат текстовете. Така кръгът е затворен. Това е много важна функция на изкуството като цяло. Изобразителното изкуство, архитектурата, всичко, което е свързано с културата, е важна част от едно общество.

    От другата страна – Кога изкуството има по-дълбоко значение – във времена на криза или когато животът е безпроблемен?

    Jürgen Engler – Смятам, че ролята на изкуството е много важна във времена като днешните. Хората търсят нещо, което да ги отвлече от проблемите, за да забавят ход. И когато изкуството е смислено, толкова по-дълго ще поддържа надеждата в тях. Колкото повече изкуството носи удоволствие и възможност за бягство от реалността, толкова по-дълго хората ще могат да продължат да живеят живота си. Удоволствието и надеждата са много важни днес, в тези времена, за това и изкуството е от първостепенно значение.

    От другата страна – Това обаче е голяма отговорност.

    Jürgen Engler – Точно така. В Die Krupps винаги сме били отговорни към онова, което правим. Винаги имаме точна и ясна позиция, винаги се противопоставяме на порочните практики в едно общество и по целия свят в областта на политиката. В това отношение винаги можеш да ни видиш на фронтовата линия. Никога не мълчим за несправедливостите. Това е отговорността на един артист. Разбира се, че той може да го кара и по лесния начин като пее за любов или за онова, което рапърите нареждат, но нашата позиция е различна. Винаги сме се концентрирали върху случващото се около нас. И за мен тази позиция е много важна, защото е необходимо да има артисти, чиито текстове са натоварени с много повече съдържание и значение от други. Иначе какъв е смисълът от тях? Ние винаги имаме позиция, винаги имаме послание в песните. Нямаме композиция без съдържание. Не сме като други изпълнители.

    От другата страна – Тогава посланията в музиката Ви носят отговори, отколкото въпроси или просто предупреждавате света за нещо?

    Jürgen Engler – Вземи албума ни „Vision 2020 Vision”. Всичко, което сме казали в текстовете, е един вид пророчество. Имах видение, видях, че напастта идва, знаех, че 2020 ще бъде лоша година. Бях наясно, че светът се движи към политическа криза, че нещата вървят надолу. Също така бях наясно, че ще ни сполети пандемия. Прочети текстовете на песните. Всичко е там. В целия албум се разказва за онова, което предстои да стане. И то се случи. В някаква степен текстовете са пророчески, защото предупреждаваме какво ще ни донесе бъдещето. В същото време пеем за реални неща. Имаме например песен „Fatherland”. Когато я направихме, периодът в Германия беше много напрегнат. Проблемът беше свързан с чужденците, които живееха в страната и крайно десните групи, които изгаряха домовете им. Нямаше как да стоим безразлични. Друга подобна песен е „Germaniac”. Създадохме я, когато двете Германии се обединиха и заради десните проблеми, които произтекоха от това. Това са също две пророчески композиции. Винаги говорим за „войни”, винаги сме тук и сега, винаги обхващаме реалните проблеми на времето в съответния момент. Die Krupps винаги са имали послания в текстовете.

    От другата страна – Можем ли тогава да кажем, че артистите са съвременните пророци?

    Jürgen Engler – Въпросът е, че не трябва да поставяме под общ знаменател всички артисти. Не знам колко хора наистина са като нас. Ние не сме едни и същи. За мен обаче се отнася, защото имах видение и предвидих проблемите. Не бих обобщил, че всеки артист е прозрял бъдещето, че всички сме еднакви, защото не сме. Има хора на изкуството, които не чувстват отговорност, когато разпространяват онова, което мислят или дори нямат какво да кажат, защото просто не се чувстват задължени по никакъв начин. Аз обаче съм отговорен и знам, че така трябва да бъде. Нашата група със сигурност се движи в тази посока. Die Krupps са отговорни. Това обаче не се отнася за всички. Разбира се, че има и други като нас, но няма да стигна толкова далече, че да поставя всички артисти под общ знаменател. Защото не го виждам.

    От другата страна – Важно ли е за един артист да изразява мнението си въпреки всичко или е по-важно да е политически коректен?

    Jürgen Engler – Смятам, че съм доста политически коректен в изявленията си. Аз имам нужда да говоря, текстовете ми не са за любов и пчелички или за маймунките по дърветата. Ние имаме послания. Ние трябва да говорим открито, ние имаме какво да кажем. Защо да пазя мислите за себе си, когато имам платформа, от която мога да ги споделям със света. Уважавам много големите групи, които продават милиони записи и все още има послания в музиката им. Вземи Roger Waters от Pink Floyd. Неговото творчество винаги носи послания и никога не оставя мислите си вкъщи. Свири пред повече от 50 хиляди души и продължава да го прави. Оценявам го. Много е важно да се разпространяват послания. Важно е, че все още има артисти, които го правят, когато им се отвори шансът. Няма как да се затвориш в 50-те и да правиш музика просто ей така. Или да се върнеш във времената, когато музиката е била просто забавление. Това за нас не работи. Ние създаваме музика, като добавяме изкуство към културата, което носи послания. Тя трябва да носи послания. Die Krupps е послание!

    От другата страна – Мнозина обаче се притесняват да споделят мислите си.

    Jürgen Engler – Значи имат проблем. Ако не ги споделят със света, в какво всъщност са добри? Разбира се, че не всяка група е длъжна да създава музика с послания, но защо да задържаш нещо, което чувстваш и ако го споделиш, би променило положението към по-добро? Използвай платформите, използвай музиката си, използвай изкуството си, за да го представиш на хората. Какво означава да не споделяш мислите си с публиката? Не разбирам какво е това поведение.

    От другата страна – Преминаваме към новия албум на Die Krupps. Предполагам, че всичко, за което говорихме, намира място в „Songs From The Dark Side Of Heaven”?

    Jürgen Engler – Новият албум на Die Krupps е съставен изцяло от кавъри. Не е истински студиен албум. Той е записан в студио, но не е с нов материал. Всички десет песни в него са кавъри. Той е преходът между предишния ни диск с авторска музика „Vision 2020 Vision” и следващия, който предстои. Едно междинно издание, какъвто беше трибютът на Metallica, който издадохме през 90-те. Или „The Final Remixes” пак оттогава. По този начин запълваме празнината между два студиийни албума с авторска музика. Същото е и с новия „Songs From The Dark Side Of Heaven”. За мен е много важен албум, защото ми помогна по време на пандемията. Неговото създаване беше интересно преживяване. В същото време той носи послание. Основната експлоатирана тема в него е за смъртта, с която се сблъскахме в големи количества през последната година. Всяка от песните по един или друг начин е свързана със смъртта. Композиции за музиканти, починали от заразата или от музиканти, които ни напуснаха. Също така има песни, които експлоатират темата. Албумът е провокиран от резултатите от пандемията. Много музиканти и мои приятели починаха през последната година и повече от Ковид. За това и направих кавъри на тези песни, за да се озоват в албума.

    От другата страна – В съобщението на лейбъла се казва, че групите, на които сте направили кавъри, са едни от героите Ви…

    Jürgen Engler – Нито една група, нито една песен от бандите, на които сме направил кавъри в новия ни албум, е оказала някакво влияние върху мен. Това е много важно да се знае. Информацията, която е разпространена от звукозаписната компания, не е вярна. Избрах песните заради темата, която стои в тяхната основа, а това е смъртта или по някакъв начин те са свързани с нея. Харесвам Sparks, харесвам Gang Of Four. В това не се съмнявай. Но те по никакъв начин не са оказали влияние нито на мен, нито на музиката ми. Но аз самият харесвам песните. Избрах тези композиции, за да отдам почит на музиканти, които не са вече между нас като Andy Gill от Gang Of Four. За това избрах тяхната композиция. За това и песента на Devo попадна в албума, защото китаристът им Bob Casale напусна този свят. Не става дума за моите герои. Всичко е свързано с факта, че много музиканти, които познавам, вече не са между живите и ни напуснаха през последната година. Особено през последните три месеца. Много музиканти починаха и то мои приятели като Gabriel Delgado от DAF. Или Bodo Staiger от Rheingold. Включил съм техни песни, за да им отдам последна почит. Всички композиции от албума са важни, но те не са ми оказали никакво влияние.

    От другата страна – Какво търсиш в една песен, за да й направите кавър с Die Krupps?

    Jürgen Engler – Когато слушам една песен, тя трябва да се вписва в концепцията на албума. Също така трябва да успея да си представя, че тя би се вписала и звучала в типичния стил на Die Krupps. Това е много важно. От друга страна за мен беше много важно да не променям песните до степен, че вече никой да не може да ги разпознае. Винаги искам да отдам почит на оригиналите. Защото те са страхотни композиции и не искам да ги осакатявам. Искам да ги надстроя със стила на Die Krupps. Това също е много важно за мен. Някои песни просто не се получават. Но тези, които избрах за новия албум на бандата, се вписаха перфектно. Беше ми много лесно да ги претворя в стила на Die Krupps. Самите композиции имаха необходимия ритъм, точното послание и чувство. Също така мога да ги изпея без проблеми, защото по естествен начин прилегнаха на гласа ми.

    От другата страна – Обложката също е вид трибют, нали?

    Jürgen Engler – Обложката на албума не е задължително да кореспондира с „The Dark Side of the Moon” на Pink Floyd. Идеята за нея ми дойде, когато оформях кавъра на Sparks – „The Number One Song In Heaven”. Чудейки се какво ще е заглавието, реших, че щом всички песни се въртят около концепцията за смъртта, албумът ще се казва „Songs From The Dark Side Of Heaven”. Име, свързано с първата композиция от диска. Когато избрах заглавието, го свързах с обложката на „The Dark Side of the Moon”. Но албумът на Die Krupps третира различна тема. Тогава ми хрумна да променя идеята на обложката на Pink Floyd, която представлява светлина, пречупена през призма, в преход – преходът между живота и смъртта. Така се появи сърдечният ритъм, който олицетворява живота, после преминава през призмата, през мрака и се превръща в смърт. Това е историята зад обложката на албума. Основата й е корицата на „The Dark Side of the Moon” на Pink Floyd, но посланието е коренно различно. Иначе в албума има гости като James Williamson, Big Paul Ferguson, Ross The Boss. Те са работили с мен по продукции за лейбъла, с който съм свързан професионално „Cleopatra Records”. Работили сме по някои неща заедно и за това ги качих на борда.

    Die Krupps