Интервю с Magnus Karlsson (The Ferrymen, Primal Fear)

Magnus Karlsson е работохолик. Името му е замесено с групи и артисти като Anette Olzon, Russell Allen, Kiske / Somerville, Primal Fear и много други.

През тази година Magnus Karlsson издаде не само трети албум със супер проекта The Ferrymen „One More River to Cross”, в който си партнира с Mike Terrana и Ronnie Romero, но и с групата Ginevra. И вече подготвя новия Magnus Karlsson’s Free Fall.

Интервюто с Magnus Karlsson (The Ferrymen, Primal Fear) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 5.12.2022 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Magnus, миналата година издаде албуми с Anette Olzon, издаде „The Metal Opera by Magnus Karlsson”, миниалбум с Primal Fear, тази започна с нов албум на The Ferrymen, какво пропуснах?

Magnus Karlsson – Нов албум на Russell Allen и Anette Olzon, продължение на проекта, който направих преди няколко години. Това беше следващия след The Ferrymen. След което се занимавах с нещо, което е малко по-различно от онова, с което съм познат. Обикновено, когато ме канят като китаристи, съм и продуцент на нещата, в които участвам, създавам и музиката. Сега обаче съм въвлечен в нов проект единствено като китарист, което е страхотно. Проектът е Ginevra. След това се насочвам към нов албум на Magnus Karlsson’s Free Fall. Ангажирали са ме с години напред. След Free Fall планирам да издам нов албум със старата ми група Last Tribe. Не знам дали си ги чувал. Преди 20 години имах група, която се казваше Last Tribe. Издадохме три албуми в пауър метъл/прогресив стиловете.

От другата страна – Сега се завръщаш с тях. Нищо не каза за Primal Fear?

Magnus Karlsson – Не знам какво ще стане. Mat Sinner имаше здравословни проблеми. Не сме обсъждали нищо при тях. В кратка почивка сме, защото Mat все още не е казвал нищо. Много съжалявам за сегашната ситуация. Последният албум на групата „Metal Commando” беше най-успешният въобще. След което групата не успя за тръгне на турне заради пандемията. После и Mat Sinner се разболя.

От другата страна – Пандемията, защото я засегна, промени ли отношението на феновете към слушането на албуми?

Magnus Karlsson – Да, това е интересно. Напоследък ме питат дали разполагам с време, за да продуцирам повече музика. Обаче, същото се отнася и за феновете. Те не можеха да посещават концерти и фестивали и може би отделяха повече време в издирването и слушането на нови албуми. Може би точно това стана и се надявам да е било така. Аз например слушах много музика и откривах нови банди. Наистина много повече, отколкото преди това.

От другата страна – Има ли определени артисти, с които би искал да работиш извън тези, за които говорихме?

Magnus Karlsson – Определено. Преди мечтаех да работя с моите идоли и герои. С много от тях успях. Tony Martin е един от примерите. Bob Catley от Magnum, Jorn и Russell, което е страхотно. Така тези мечти станаха реалност. Днес търся повече нови певци, оглеждам се за нови имена и се опитвам да открия нещо ново. Винаги се интересувам с кои нови банди подписва лейбълът, за когото основно работя. Прослушвам групите и певците. Има някои страхотни изпълнители. В последния Free Fall албум участват някои нови гласове, които са наистина много добри певци като Renan Zonta от Бразилия. Много е хубаво да мога, да работя с някои от новите младежи и дами, разбира се.

От другата страна – Имаш ли неосъществена мечта?

Magnus Karlsson – Да. Мечтата, която наистина искам да осъществя и може би няма да е изненада за никого е, че искам да създам саундтрак или музика за видео игра. Обаче предпочитам да е филм или сериал. Може би чуваш подобен подход в музиката ми. Ако се заслушаш във въвежданията и извежданият, там начинът ми на композиране е като в саундтраците. Наистина ми хресва и слушам много подобна музика. Това е нещо, което бих направил с удоволствие.

От другата страна – Защо досега не си имал шанса?

Magnus Karlsson – Винаги е имало възможности, но трябва да отбележа, че има много страхотни композитори. Все пак не съм се отказал. Също така ми се струва, че звукозаписните компании, с които работя, не се интересуват от тези неща. За това трябва да потърся нови възможности, за да ми се отвори вариант. Все пак не съм ограничен изцяло и мисля, че ще поработя по този въпрос, когато се освободя от сегашните ми задължения. В момента съм напълно ангажиран и ми е трудно да намеря време, за да се позанимавам и със музика за саундтрак. Обаче, съм си обещал, че това ще е следващото предизвикателство, което ще опитам.

От другата страна – Кои са ти любимите филми?

Magnus Karlsson – Би могло да е всичко, но в момента предпочитам епичните и големите продукции. Така че, музика, която би се вписала в тази сфера. Няма значение дали ще е подобен филм или филм на ужасите, или драма, обичам добавената музика към кино сцените, без значение какви са. Виж, без комедиите, не са ми по вкуса. Харесвам да гледам комедии, но музиката не ми допада.

От другата страна – Спомена, че търсиш нови музикални гласове…

Magnus Karlsson – Не съм против това да работя с утвърдени и познати гласове. Просто имам много записи с тях, така че сега съм в период, в който искам да открия някои нови вокалисти.

От другата страна – Новото поколение от певци и музиканти имат ли собствен стил или копират тези преди тях?

Magnus Karlsson – Тези, с които работя, не са толкова профилирани само в един стил. Те могат да пеят в различни жанрове. Ако вземеш великите вокалисти от 80-те, те се концентрират само в един стил. Младите певци са по-разнопосочни. Те могат да пеят поп песни например. Аз съм се отдал изцяло на метъла и това е. Разбира се, че те слушат старите герои и копират най-великите от тях. Можеш да откриеш Ronnie James Dio в много днешни вокалисти. Също така Michael Kiske, в някои стила на Halford. Все пак днес има много страхотни млади певци, които са изработили собствен стил.

От другата страна – Като си говорим за нови певци, в последния албум на The Ferrymen „One More River to Cross” работиш отново с Mike Terrana и с един от най-разпознаваемите съвременни певци Ronnie Romero.

Magnus Karlsson – Заедно сме вече три албума. Което е страхотно, защото знам какво да очаквам и от двамата. Което прави нещата по-лесни при композирането на музика. Наясно съм те какво могат да предложат. За последния албум наистина изстисках всичко от тях. Вокалите са много високи. Когато създавах демо версиите на песните, не успях да ги изпея толкова високо. Дадох всичко от себе си и дори се позаинтересувах дали Ronnie би могъл да ги изпее още по-високо. В противен случай щяхме да променяме аранжиментите. При Ronnie Romero няма никакви ограничения. Просто взе и ги изпя. Всъщност и с двамата не се виждаме много често. Правя демо версиите в студиото ми и им изпращам файловете. Те ги записват в собствените си студия – Mike в Италия, а Ronnie май живее в момента в Румъния.

От другата страна – Това, че вокалисти като Ronnie Romero пеят във всевъзможни проекти и групи, не ги ли изхабява много бързо?

Magnus Karlsson – Не знам. Ronnie е страхотен певец и всички биха се съгласили с това твърдение. В момента записва музика, която наистина харесва. Не бих предположил дори, че го прави за пари, но все пак трябва да припечелва и да осребрява кариерата си. Напълно го разбирам. Той е известен на първо място заради Rainbow. Заради тях пред него се отвориха много възможности. Аз бих постъпил по същия начин. Бих приел всяко едно предложение и щях да запиша всичко. Знам, че има хора, които не са доволни от това, че го чуват навсякъде. Обаче, ако нещо е добро, то е добро. Ако не харесваш нещо, просто го подмини. Това е остаряла мислене. Има фенове, които искат Bruce Dickinson да пее само в Iron Maiden и до там. Не искат да го виждат в 20 различни проекта. Времената са били други. Тогава групите са били много по-големи от днешните. Днес е много трудно да живееш, ако си само в една банда. Ако, разбира се, тази група не се казва Metallica. За това и участието в различни проекти е наложително. Знам, че Ronnie обича да пее. Мнението ми е да върви напред, без да отдава голяма значение на мрънкането. Не мисля, че твърде много слушатели имат нещо против неговите участия в различни проекти. Знам, че само няколко са напълно достатъчни, за да гръмне Мрежата, защото са гласовити. И от там изглежда, че са много, но не мисля, че са чак такъв голям брой. На повечето им харесва, че Ronnie обича да пее много и се появява в различни проекти.

От другата страна – А той се изявява и в различни стилове.

Magnus Karlsson – Което е страхотно. Ако пееш много и то само в един стил, то може би наистина ще доскучееш. За Ronnie е супер, че пее в различни стилове.

От другата страна – Така и така заговорихме за The Ferrymen, още един въпрос за тях – когато създаваше „One More River to Cross” промени ли нещо в подхода?

Magnus Karlsson – Никога не работя по някакъв план. Просто композирам песните. Когато правя демо версиите в съзнанието ми звучи гласа на Ronnie и барабаненето на Mike. По този начин се опитвам да създам най-добрата песен, на която съм способен. В случая не съм си измислял някакви нови правила. Единственото, което спазвам, когато пиша за The Ferrymen, е музиката да не е твърде лека. Част от материала, който създавам за другите проекти, е по-AOR. А това не бих искал да го допускам в The Ferrymen. Тази група трябва да е метъл. Предполагам, че понякога този подход се доближава до Primal Fear. Може би е по-прогресив и има повече клавири. Обаче не се замислям толкова много. Опитвам се да се забавлявам и да давам най-доброто от себе си. Най-голямото ми вдъхновение за „One More River to Cross” е от останалите в групата. Познавам гласа на Ronnie и знам колко впечатляващ може да бъде, ако създам определени мелодии и песни. Знам как свири Mike. Знам, че той ще се справи много добре дори и със затворени очи, ако му предложа прогресив, примесен с пауър метъл. Това е голямото ми вдъхновение, когато създавам музика за The Ferrymen. В „One More River to Cross” не експлоатираме една единствена тема, но повечето от текстовете са за проблемите в живота, за необходимата сила и отношение, за да бъдат направени промените. Понякога на човек му трябва да пресече само още една река, т.е. още едно последно усилие и всичко ще се нареди, ако иска да промени нещо към по-добро.

От другата страна – Когато записваш, какво оборудване използваш?

Magnus Karlsson – В последно време, записвам почти всичко с китарите „Ernie Ball Music Man”, моделът на Steve Morse. Тази типична, синя китара на Steve Morse. Винаги съм харесвал тези инструменти. Преди също съм свирил на тях. В Primal Fear използвам „ESP”, защото имат различни адаптери. Страхотната част по отношение на китарите на Steve Morse е, че предоставят много повече възможности като звук. Когато съм в студиото и работя по няколко идеи, по-лесно мога да получа различни звукови варианти с неговите китари. Мога много бързо да превключа адаптерите и не ми се налага постоянно да сменям китарите. Неговите модели звучат добре, с тях се свири лесно. Много ми харесват. Единственият им проблем е, че с тези китари не приличам на себе си, а на Steve Morse. Защото, когато видиш тази синя „Music Man” китара, първата ти асоциация е за Steve. Може би ще трябва да я пребоядисам, когато излизам на живо. В студиото обаче работата с нея е страхотна.

От другата страна – А усилвателите?

Magnus Karlsson – От доста време използвам китарен процесор на „Kemper”. Харесвам усилвателите на „Engl”, дори имам няколко в студиото, но с „Kemper” се работи много по-лесно. В него има и профил на усилвателите „Engl”. В албумите на The Ferrymen и Allen / Olzon използвах само вариантите за усилватели. Звукът го моделирах и с помощта на компютър. Днес е почти невъзможно да получиш нещо по-добро с обикновен усилвател. Бил съм в големи и скъпи студия с много и всякаква техника, където се чувствах страхотно. Проблемът е, че днес времето е скъпо удоволствие. Трябва да си най-добрият китарист в дадения момент. Никой вече няма да те чака, да опитваш различни настройки. Когато съм в моето студио мога да експериментирам със звука със седмици. Мога да променям настройки, да стана по средата на нощта и да запиша някое соло. Резултатите са много по-добри според мен, дори и студиото ми да не струва милиони. Всъщност обичам да работя точно по този начин.

От другата страна – Защо все още нямаш свой модел китари?

Magnus Karlsson – Може би, защото съм по-нехаен в тази посока. Имам поръчкова китара, създадена от един шведски лютиер. Използвах я преди много години. Всичко започна, когато станах част от Primal Fear. Исках да изглеждам по-добре, да се впиша в облика на групата. Тогава и избрах китарите „ESP”. Сключих добра сделка с тях. След което се прехвърлих на „Ernie Ball Music Man”. Не знам защо нямам собствен модел. Може би, защото нямам време. Притежавам много добри китари. И все пак ще е хубаво да имам собствен модел. Може би ще е по-добре.

От другата страна – Това че можеш да поправиш всичко с дигитални програми, прави ли съвременните музиканти по-нехайни по отношение на изпълнението?

Magnus Karlsson – Не мисля. Точно, когато ми се обади, записвах един риф, който не съм измислил аз. Така че трябваше да го науча. Когато го записах, не успях да уловя правилното състояние. Така че трябваше да опитам още веднъж. Можеше да го оставя така и да се опитам да го оправя при миксирането. Но най-добрият начин е винаги да си възможно най-добър в онова, което правиш. Отново да репетираш и да свириш, и отново, и отново докато наистина си удовлетворен от резултата. Не мисля, че в противен случай можеш да предложиш нещо добро, дори и да става въпрос за акустичен звук. Разбира се, че можеш да замаскираш всичко с клавирни програми, но китарата, ударните, вокалите, баса наистина трябва да ги изработиш до съвършенство. От другата страна, ако изпееш една нота, можеш да я поправиш дигитално. И все пак трябва да притежаваш добър глас и добро емоционално състояние. Тези неща не могат да се поправят. Което означава, че трябва да се потрудиш повече. Най-вече в този вид музика. При хаус музиката е различно. Там просто програмираш звуците. Но това са различни неща.