The Dead Daisies, Thin Lizzy, Whitesnake и David Coverdale, John Sykes, Tommy Shaw, Ted Nugent, Bill Ward, Derek Sherinian, Tim “Ripper” Owens, Lynch Mob, Black Star Riders, Blue Murder… Това са само част от проектите и музикантите, с които е работил и продължава да работи басистът Marco Mendoza.

През март той издаде третия си солов проект „Viva La Rock”. Месец по-късно излезе и новият запис на The Dead Daisies „Burn It Down”. На 24 септември Marco Mendoza е във Варна, на 26 – в София, а му предстои и участие на „The Brava Balkan Fest” в благоевградското село Дъбрава (21-22 септември). Още поводи за разговор с него?

Интервюто с Marco Mendoza е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 17.09.2018 година.

От другата страна: Привет, мистър Mendoza, първо няколко думи за участията ти в края на септември в София, Варна и село Дъбрава в България?

Marco Mendoza: Правя турне, на което представям новия ми албум, който излезе през март. Той се казва „Viva La Rock”. След като го издадох, поканите за концерти заваляха отвсякъде. Свиря къде ли не. Взех си малко време през февруари и март, за да го представям. След което в сет листа добавих и песни на групи, в които участвам. Концертите всъщност са вечери на класическия рок, но основният фокус пада върху новия ми алубм „Viva La Rock”, който е директен рок енд рол.

Marco Mendoza, The Dead Daisies

От другата страна: Как се чувстваш, когато работиш по твои неща?

Marco Mendoza: Винаги се опитвам да се обграждам с най-добрите музиканти, с които мога. Така че работата ми винаги е съвместна. Аз съм музикант, който винаги се чувства добре, когато е част от група. Винаги съм работил и работя с други колеги. Когато обаче работя по соловите ми проекти, нещата са много по-лесни. Много по-лесно е да задам или да открия посоката на творческите ми търсенията. Новият ми албум „Viva La Rock” беше готов малко или много за 12 дни. Миналата година през септември имах турне, което продължи шест седмици. Преди това посетих студиото със Soren Andersen, изключихме света около нас и направихме албума за 12 дни. Когато работя по соловите ми проекти, процесът е по-бърз, защото около мен има по-малко хора, които да ми помагат. Така и по лесно се съсредоточавам в посоката, в която искам да се движа. По-скоростно стават нещата. В същото време обаче ми харесва и работата с The Dead Daisies. Свирил съм в много банди. Обичам да работя с други музиканти. С хора, на които вярвам и харесвам. С хора, които има какво да си кажем. Така че и двете положения са добри за мен.

От другата страна: Има ли проекти, за които не искаш да си спомняш?

Marco Mendoza: Не, няма. Оценявам работата си с всички, с които съм работил, защото винаги научавам по нещо от тях. Винаги има натрупване на опит, няма значение дали е хубав или лош. Обикалям, вглеждам се, научавам. За нищо не съжалявам.

От другата страна: Работил си с големи музиканти като John Sykes, Tommy Shaw, David Coverdale, Ted Nugent и т.н. има ли някого, с когото ти се иска да работиш, но досега не ти се е удавало?

Marco Mendoza: О, много са. Щастлив съм, че са съм работил с толкова много, но има и други, с които бих искал да направим нещо. Има и хора, които искат да работя с тях, но съм отказвал. Обаче никога не казвай никога. Хубавото е, че живея в Лос Анджелис и имам много приятели. Много, на които се възхищавам и уважавам. Но има и хора, на които не обръщам внимание. Наистина има музиканти, с които бих искал да работя.

От другата страна: Какво искаш да заявиш със заглавието на новия ти албум „Viva La Rock”?

Marco Mendoza: Това е фраза, която ми се въртеше из ума доста време. „Viva La Rock” е „Да живее рок енд рола” на испански. Винаги съм смятал, че е много завладяващ израз и винаги съм искал да го използвам в песен. И албумът ми позволи да го направя. „Viva La Rock” е заявление, че рокът е още жив. Постоянно приказват, че е отживелица, че вече никой не го слуша, че умира. Това обаче въобще не е така.

От другата страна: Това означава ли, че рок музиката не губи позициите си днес?

Marco Mendoza: Ще го отбележа така – последните 10-15 години са най-заетите в кариерата ми. И те са свързани с музиката. Така че гледната ми точка е различна. Бях на турнета с Kiss, Def Leppard, Bad Company, Lynyrd Skynyrd. Искам да кажа, че сме достигнали до положението, в което групите, които обичаме и познаваме, остаряват и правят все по-малко турнета. Но трябва да ги правят. Това, което загуби рокът, са лейбълите. Те отсъстват от картата. Бизнесът вече го няма, но музикантите, групите, продължават, за да живеят. Ние излизаме, пътуваме все повече и правим все повече, и все по-продължителни обиколки. Никога по-рано не е било така. Мисля, че ситуацията се променя. Структурата на бизнеса е вече друга, а това носи нови предизвикателства. Получава се както през 60-те и 70-те. Групите трябва да хващат пътя и да правят турнета. Да поднасят на хората новата си музика, да излязат на сцена, да изграждат публика и фенове, да свирят в малки клубове, да се чува за тях. Това и правим в момента. Това обаче е моето мнение. От всеки можеш да получиш различен отговор. Не съм спирал да работя. Интересен факт е, че днес работя все повече, отколкото в миналото. Така че бих отбелязал, че рокът по-скоро се променя, отколкото да изчезва.

От другата страна: Ти всъщност самоук ли си или си вземал уроци?

Marco Mendoza: Вземал се уроци по някое време, но повечето съм научил сам. Всъщност, когато работиш с някого, ти се учиш от него. Ходил съм на уроци, но преди много време. Самоук съм.

От другата страна: Тази година имаш албум и с The Dead Daisies „Burn It Down” – супер групите ли са бъдещето на рок музиката?

Marco Mendoza: Това, което се наблюдава е, че има много хора като нас, които имат много свободно време. Бях на турне с Kiss и Motley Crue, докато свирех с Thin Lizzy. Там срещнах David Lowy, който обича музиката и е ѝ отдаден като нас. Той имаше идея да събере група с може би едни от най-добрите музиканти, които познава. Казах му, че имам някои идеи в главата си. Позвъних тук и там и работата стана. Ако имаш хора като The Dead Daisies, които обичат онова, което правят, ангажирани са с музика, както ние от години, ако имат свободно време и искат да вървят напред – да, това е начинът рокът да се развива. Това може да е бъдещето, защото има изпълнители, които искат да продължават да се занимават с музика.

От другата страна: Каква е ролята на артиста в обществото?

Marco Mendoza: Винаги съм вярвал, че музиката е много по-важна от много други неща, отколкото осъзнаваме всъщност. Музиката може да действа като терапия. С нея хората могат да забравят проблемите си, да избягат за няколко часа от тях. Ежедневието може да е много тежко. А с музиката хората могат да се изключат, да си позволят, да не обръщат внимание на реалността за няколко часа. Това е музиката. Много е важно, че я имаме. Това ми е мнението.

От другата страна: А как ти като артист гледаш на живота?

Marco Mendoza – Ако имаш правилната нагласа и си с отворено съзнание, има толкова много, заради което да композираш песен, да говориш, да си изградиш мнение, което да дадеш, да слушаш. Има толкова много неща, за които да пееш. Същото се отнася и за скулпторите, художниците, оркестрантите. Животът е пълен с магия. И ако имаш правилната настройка, ще забележиш удивителните моменти в него, ще откриеш прекрасните неща, които те заобикалят. Това е изкуството. Изкуството е концентрация и олицетворение на онова, което е около нас. Музиката е тържество на любовта, страстта, креативността. Също така дава възможност да се издигнеш над земята и да надникнеш в духовния свят. Музиката е света на емоциите. Това е моят поглед върху живота. Музиката е много важна, защото е посредник между него и артиста.

The Dead Daisies @ Arena Armeec, 2015

От другата страна: Гледната ти точка променя ли се през годините?

Marco Mendoza: Абсолютно! Постоянно се променям, постоянно. Мнението ми винаги е било отражение на това къде съм и как се чувствам в дадения момент. Опитвам се да намеря мястото в този живот, където се чувствам щастлив, където съм обграден от положителни емоции, които включват добри хора, добри проекти, силна и позитивна енергия. Колкото повече остарявам и колкото по-дълго живея на тази планета, все повече осъзнавам, че средата около мен ми влияе дълбоко емоционално. Няма значение дали влиянието е положително или отрицателно, няма значение дали е от хора или предмети. Въпрос на съвест е да бъдеш на страната на доброто. А това изисква полагането на усилия. Аз съм голям оптимист и това им харесва.

От другата страна: Тогава какво не харесваш в твоята работа?

Marco Mendoza: Първото нещо, което ми идва веднага на ум, е, че съм много далече от дома. Трудно го преживявам. Далече от децата и съпругата ми. И ще става все по-зле, защото днес трябва да пътуваме все повече и повече. Това на първо място. Също така самотата, породена от липсата на близките. Но няма да се оплаквам, защото ако погледнем глобално на нещата, си харесвам работата. Смятам, че съм голям късметлия. Харесвам пътешествието, на което съм поел. Допада ми възможността да съм част от него. По някакъв нищожен начин то ме прави част от историята на рокендрола. Възможността да работя с толкова много хора, групи, проекти, продуценти, артисти, музиканти е невероятна. И това в миналото. Предстои ми много повече. Избирам да не се оплаквам. Чувствам се по-добре, когато съм фокусиран върху положителните неща. Това е, което е.

От другата страна: По отношение на музиката, твоят начин на свирене ли влия е на стила на бандите, в които участваш или обратното – техният стил влия е на твоя начин на свирене?

Marco Mendoza: И двете. В началото, когато дойдох в Лос Анджелис, започнах да работя като сесиен музикант. По този начин за няколко години участвах в много проекти. Днес се опитвам да се впиша в проектите, в които съм въвлечен, да се приспособя към продуцента, песента, артиста, стила на музиката. Така че и двата варианта са на лице. Оставям музиката да ме отнесе. Тя трябва да ме завладее. А песните винаги трябва да са на първо място. Трябва да са приоритет!

От другата страна: Когато работиш по нов материал, откъде започваш?

Marco Mendoza: Има толкова много различни начини. Във „Viva La Rock” стана точно така. Химият между мен и китариста Soren Andersen се получи от първия път и той успя да се настрои на моите вълни, като следваше посоката, която аз като композитор и певец исках да изследвам. Написахме албума като деца, които се забавляват много. По този начин процесът беше необхватен. Влязохме в студиото с 5, 6, 7 идеи, които бяха придобили някакви очертания. Обаче не използвахме нито една от тях, защото успяхме да се настроим в необходимото състояние. Понякога започвахме от текст или мелодия, припев или риф. Създаването на една песен зависи от много неща. За мен не съществува определена формула, която да следвам. Най-добрият начин, по който работя, е да се комбинирам с някой друг. Той ми е любимият – нека музиката се излее, да ни залее и да я овладеем. Днес технологиите позволяват звукозаписния процес да се получи точно така. Което е много важно за мен, за да могат нещата да станат точно по този начин, защото това ми дава възможност да достигна до идеите веднага, на момента, сега. Страхотно е да следваш този път. Но нямам определен начин на работа. Той зависи от много неща.

От другата страна: Смяташ ли, че е важно публиката да усети процесите и идеите зад едно произведение само на базата на музиката?

Marco Mendoza: За един артист е винаги предимство, когато успее да комуникира с публиката на различни нива – с текстовете или мелодиите. Както отбелязах по-рано, това зависи от личността, която стои зад музиката, настройката на съзнанието ѝ. Фенът чува песента, харесва му, купува си албума, взема си билет и идва на концертите, защото иска да си изкара добре, иска да бъде забавляван, иска да избяга от реалността, която понякога е доста потискаща. Понякога в ежедневието това е трудно. А ако слушателят успее да си тръгне, разбрал посланията в музиката, е страхотно. Аз самият се опитвам да го постигна на моите концерти. Понякога обаче може комуникацията да изчезне, защото пея на английски например. Но енергията е тук. Хората се зареждат от нея, независимо, че не разбират посланието. Разбираш ме какво имам предвид. Позитивната енергия е всичко.

От другата страна: Как останалите музиканти, с които работиш, те провокират да създаваш?

Marco Mendoza: По всякакъв начин. Опитвам се да съм обграден с колеги, които наистина уважавам, на които се възхищавам и на които вярвам като на хора и в артистичен аспект – като на музиканти. Това е фундамента, защото вярваш ли на някого, можеш да му се довериш и да изследваш различни посоки, като си наясно, че няма да те подведе. В музикално отношение винаги си повлиян от артистите, с които работиш. За това е много важно, кой е около теб. Нека го кажа така – когато се опитваш да създадеш картина, около себе си трябва да имаш хора, които уважават решението ти и те подкрепят, като по този начин ти дават силата да постигнеш целта си. Ако си с творци, които създават своя картина, то ще трябва да вървиш по техните стъпки. За това трябва да работиш с хора, които те подкрепят и споделят вижданията ти, креативността ти. И това разбира се, ще ти даде криле.

От другата страна: Според теб как съвременните композиции могат да достигнат по-широка публика?

Marco Mendoza: Отговорът на този въпрос ще отнеме много време… Онова, което става в музикалния бизнес днес, е, че големите медии лансират поп музиката, хип хоп, R’n’B. Винаги е било така. Има много добри продуценти и композитори, които правят само това. Те са се научили да работят по този начин, придобили са знанията, за да успеят, трябвало е да го направят, за да усвоят тайната на достигането до милиони и милиони слушатели. Ако трябва да съм честен с теб, обаче, не мисля, че това е от голямо значение днес. Защото хубавата песен винаги може да достигне до много хора. Когато пишеш и записваш, даваш най-доброто от себе си, опитвайки си да комуникираш чрез текстовете, музиката. Останалото идва от само себе си. Обаче има монетата има и втора страна и това е бизнеса, който е по-различен от преди. Така че създаваш песен с надеждата, че ще я чуят много хора, ще я харесат, след което ще я разпространят чрез социалните медии. Обаче моята цел е друга. Тя е да пиша от сърце, да вложа себе си, да изразя себе си. Това е посоката на работата ми.

От другата страна: Какво е отношението ти към музикалните журналисти и те влияят ли на начина на възприемането на музиката от слушателите?

Marco Mendoza: Журналистите са връзката между артиста и публиката, феновете, защото днес със социалните медии може да се постигне много. За това и всеки път, когато ме попитат за интервю, не отказвам. Така че журналистите продължават да помагат на музиката, да излиза на светло.

От другата страна: Т.е. журналистите имат същата роля, както в миналото независимо от новите комуникационни технологии?

Marco Mendoza: Точно така. Защото имат голяма роля в информационния поток днес.

От другата страна: Коя е най-смелата постъпка в кариерата ти?

Marco Mendoza: Не знам. Може би моментът, в който реших да създам солов проект. Изисква се доста кураж и смелост за тази стъпка. Защото цялата отговорност е твоя. Всичко зависи от теб, надявайки се на най-доброто развитие. Бих посочил и решението ми да започна да свиря на бас, когато се захванах с музиката. И за този инструмент се изисква много смелост. Преди това бях ритъм китарист. Чувствах се много добре. Бях много добър. Но изоставих китарат, за да развия възможностите си като басист. Това беше преди години. Обаче идеята за соловия проект, идеята сам да нарисувам собствена картина, изисква много кураж. Защото започваш на сляпо, нямаш погледа как ще се приеме едно подобно издание. Надяваш се на най-доброто, правиш го от сърце, със страст, даваш всичко от себе си и може никой да не го възприеме. Това обаче не трябва да те спира.

От другата страна: Последни два въпроса – на какво наблягаш – да правиш правилните неща или да правиш нещата правилно?

Marco Mendoza: Това са две различни положения. Трябва да правиш онова, което е добро за теб. Но трябва много добре да обмислиш последствията. Всичко зависи от ситуацията, в която си в момента или от бизнеса, или от музата. Вариантите са много. Трябва да се правят и компромиси. Аз съм такъв човек. Движа се по течението, разбирам политическите убеждения, живея в свят, в който има хора с различно мнение от моето, хора, които мислят по различен начин, както и аз го правя. Аз също имам работа за вършене и изпадам в същите ситуации. За това трябва да открия по какъв начин мога да съм полезен и в помощ на другите, по-приспособим към тях. Понякога ситуацията може да се обърне срещу мен, срещу това което съм и за което се боря. Всичко е въпрос на преценка. Ти имаш мнение, аз също, онова, което е добро за теб, не е задължително да е добро за мен, но ако трябва да работим заедно, някой трябва да направи компромис. Аз съм се научил да правя компромиси, когато се стигне до там. Когато обаче ме питат за личното ми мнение и какво мисля, тогава вече отговарям за нещата, които са важни за мен. Достигнал съм до онзи момент от кариерата ми, в който съм осъзнал, че е важно да правя онова, което на първо място удовлетворява мен самия и едва след това идва, вписването му в реалността на останалите.

От другата страна: Последно – ако имаш шанса да срещнеш 20-годишния Marco Mendoza, какъв съвет би му дал?

Marco Mendoza: Стой настрана от алкохола и наркотиците. Това е!