Интервю с Markus Grosskopf (Helloween)

През 2017 година беше последният концерт на Helloween в България. Тогава много фенове най-накрая сбъднаха мечтите си да видят Helloween с Kai Hansen, Helloween с Michael Kiske и Helloween с Helloween.

Малко след това в обновен състав бандата издаде и едноименен албум. А само след ден групата, поставила основите на европейския пауър метъл, отново ще се изправи пред родната публика. Този път Helloween идват у нас с друга емблематична банда – HammerFall, шведите, които с дебюта си възродиха класическия хеви метъл в средата на 90-те години на миналия век.

Иначе следващите редове съдържат отправените въпросите към басиста на Helloween Markus Grosskopf и получените отговори от него.

От другата страна – Привет, Мистър Grosskopf, винаги съм се питал защо не променихте името на групата, когато сменихте лицето и гласа й?

Markus Grosskopf – Helloween е марка. Веднъж, когато откриеш подобна марка, няма как с лека ръка да я захвърлиш. Helloween са Helloween. Смяната на името е безсмислено. Това означава ли, че след всеки нов музикант трябва да го променяме? Няма смисъл. Може би ще е яко да го правим, но това ще бъде краят на Helloween.

От другата страна – Трябва ли да сте малко луди, за да продължавате?

Markus Grosskopf – Трябва си малко лудост, за да продължаваш да обикаляш света, за да се забавляваме. В противен случай нещата няма да се получат, както трябва.

От другата страна – Радвам се, че отново се чуваме отново. Мислиш ли, че е възможно наистина да правиш онова, което искаш?

Markus Grosskopf – Пътувайки по целия свят, сме попадали в страни, в които демокрацията е фикция. Има държави, които уж живеят в демокрация, ама, тя не е като демокрацията в Германия. Не навсякъде нещата, които носят едни и същи имена, са еднакви. Не навсякъде по света има свобода, както в Хамбург или Германия. Аз мога да отида, където си пожелая и да кажа, каквото си искам. Пътувам и съм бил на места, където положението не е съвсем същото. Подобни преживявания навяват мрачно настроение, но като музикант няма как да ги променя. Това, което мога да направя, е да отида там, да свиря и с музиката да накарам хората поне за двата часа, в които съм на сцената, да се почувстват по-добре.

От другата страна – Вярваш ли, че музиката освобождава?

Markus Grosskopf – Не. За кратки моменти помага малко, да освободиш напрежението, когато отидеш на концерт, да танцуваш и да крещиш, но наистина голяма промяна няма как да настъпи. Надявам се, че все пак тук и там помага по-малко. Ако с нея можеш да промениш от време на време настроението на хората, значи си постигнал основната цел. Но не можеш с музиката да промениш целия свят. Обаче, всеки трябва да има правото да прави и да говори това, което му се харесва, до момента, в който не започне да наранява съседа си или когото и да било. Това е готино мото и е тест за свободата, която имаме, а и пасва много добре на концепцията на Helloween.

От другата страна – Коя е най-важната битка, която сте спечелили?

Markus Grosskopf – Спечелихме битката да сме Helloween. Да сме все още на картата. Както виждаш продължаваме заедно и причината е, че все още не се бием помежду си. Работим много добре, харесва ни да пием по бира заедно, чувстваме се добре. Също така сме натрупали много голяма рутина, което е важно, когато обикаляме по турнета, защото трябва да го правиш със съмишленици, които понасяш и харесваш. Работния процес е по-добър, когато хората са заедно от десет или повече години. Всеки следващ албум е една битка. Борбата за по-добро бъдеще е битка. Постоянно има малки схватки, които трябва да се водят. Проблемите са навсякъде и преследват всеки. Въпросът е, дали успяваш да се спогодиш с тях и да ги решиш. Няма значение от колко време ги има – дали са от днес или отпреди 20 години. Те винаги ни връхлитат. Спечелихме битката с живота. Всеки се бори, всеки трябва да печели пари, всеки трябва да си изхранва семейството. Това е битката и тя трябва да се спечели от всеки индивидуално. Кой знае, може би най-голямата битка тепърва предстои.

От другата страна – В какво тогава се състои твоята вяра?

Markus Grosskopf – Вярвам в някаква по-висша сила. Това не е мъж с брада, но е нещо, което ми е непознато. Има хора, които се страхуват от онова, което е отвъд техните възприятия. Аз обаче вярвам, че съществува някаква по-висша сила и вярвам, че на всички им предстои положителен край. Предпочитам да гледам на нещата позитивно, да имам положителни мисли, вместо да се страхувам от неизвестното. Всъщност убеден съм, че ако има Бог, той обича рокендрола, иначе нямаше да прибере при себе си толкова млади Jimi Hendrix, Phil Lynott и Freddie Mercury. Freddie беше убийствен певец, композитор и фронтмен на страхотна група.

От другата страна – Прави ми впечатление, че понякога в сета Ви присъстват песни предимно от 80-те години. На какво се дължи този избор?

Markus Grosskopf – Когато свирим например на фестивали, там има фенове, които не са дошли да видят само Helloween. За това и нашият стремеж е да изпълним най-познатите композиции на бандата, надявайки се, че феновете ги познават. Защото, както отбелязах, те не са там само заради Helloween. На един фестивал има много банди и заради това трябва да дадеш най-доброто от себе си. Което означава най-добрия сетлист. Когато искаш купон, на него не трябва да има хора, които да питат коя е песента, която звучи в момента. За това на някои места е необходим сетлист с познати песни, защото там присъстват и фенове, които не са дошли специално за Helloween.

От другата страна – Променяте ли сетлиста по време на турне?

Markus Grosskopf – Имаме повече подготвени парчета. Понякога свирим по-къси сетове, друг път – по-дълги и ни се налага да добавяме или да премахваме някоя и друга композиция. Сетът ни търпи промени от време на време.

От другата страна – Няколко по-различни въпроса. Кой е твоят най-рокендрол момент?

Markus Grosskopf – Не знам. Все още има рокендрол моменти, които преживявам на сцената. Примерно, когато оформим т.нар. взаимодействие между група и публика. Т.е. всеки уикенд преживяваме по някой рокендрол момент.

От другата страна – Най-голямата саможертва, която си готов да направиш в името на музиката?

Markus Grosskopf – Може би това, че съм все още част от Helloween.

От другата страна – А какво всъщност стана с Bassinvaders?

Markus Grosskopf – Беше забавно преживяване. Всъщност причината да направим този проект, беше начинът, по който Lemmy свиреше на бас. Когато го гледах, си мислех, че ако басът звучи по неговия начин, китаристи не са ти необходими. Просто ти трябват още два баса, които звучат по този начин и вече имаш много интересен звук, създаден само от бас китари. Bassinvaders бяха експеримент, с който доста се позабавлявах. Едва ли някога ще издадем втори албум, защото първият отне много време. Точно в момента не разполагам с никакво свободно време, защото съм изключително зает с Helloween.

От другата страна – Има ли нещо, което малко хора знаят за теб, но би искал повече да научат?

Markus Grosskopf – Не знам какво би могло да бъде. Обикновено съм отворен към всичко. А ако има нещо, което хората не знаят, бих желал да си остане така.

От другата страна – Какъв всъщност е начинът феновете да те приемат като сериозен музикант?

Markus Grosskopf – Когато съм на сцена и свиря на живо, опитвайки се да ги убедя с поведението ми и емоциите ми. А това става много често. Когато свириш директно пред публика, това ти позволява от първия ред да наблюдаваш реакциите, да се здрависваш с феновете, да ги гледаш директно в очите и там да откриеш, че сме ги докоснали емоционално с музиката ни. Ставаш свидетел на поведението им, на хедбенгинга, на изкрещяването на текстовете, на танците, на мош питовете, а това е най-добрата реакция, която групата може да получи. Тези неща изчерпват всичко – посещението на концерт, страхотното изкарване, след което при прибирането към къщи идва преосмислянето на преживяното. Два невероятни часа, които осмислят времето ми. Понякога се чувствам точно по този начин. Все пак и аз съм правил същото. Посещавал съм концерти като по-малък, наблюдавал съм групите и смятам, че това са страхотни моменти.

От другата страна – Най-страхотния подарък, който си получил от музиката?

Markus Grosskopf – Това са емоциите. После възможността за пътуване – страхотен подарък. Посещавал съм места, на които не бих си позволил да отида за ваканция, защото нямаше да мога да пътувам толкова много, ако не бях музикант. Но на първо място са емоциите, които можеш да предизвикаш и да получиш от музиката. И до момента свирим на места, които за толкова години никога не сме посещавали преди.

От другата страна – Има ли момент, в който си достигал върха на възможностите си?

Markus Grosskopf – Май този момент предстои. Със сигурност ще дойде време, в което няма да мога повече да се кача на сцената. Но се надявам да не е в близките 20 години.

От другата страна – А публиката и критиката очакват ли твърде много от Вас?

Markus Grosskopf – Не ми пука какво точно очакват. Просто винаги даваме най-доброто, което имаме в себе си. Аз самият свиря по възможно най-добрия начин, на който съм способен, правя всичко от сърце и душа. Всичко извира от там. Надявам се, че се харесва. Ако подлежи на критика, не бих могъл да го направя по-добре. Когато правиш нещо като нас – свирене пред големи публики, не можеш да очакваш, че всеки ще те хареса. Трябва да приемеш критиката и да продължиш да живееш. Феновете имат правото да не ни харесват, с което съм наред.