Delain са част от симфоник метъл сцената вече 22 години. Малко след като издадоха "Apocalypse & Chill" (2020), групата обяви, че се разпада и остави феновете да се чудят ще видим ли Delain отново на живо някога.
За щастие Martijn Westerholt, основателят на групата, нямаше никакво намерение да приключва с музиката и новите членове на Delain скоро бяха факт. Видяхме ги тази година на Midalidare Rock In The Wine Valley, но сега групата има още вълнуващи новини - ново EP, "Dance with the Devil”, което ще излезе на 8 ноември. Успяхме да си поговорим с Martijn Westerholt и басиста на Delain, Ludovico Cioffi. Прочетете как и двамата са навлезли в музикалната индустрия, кой прави дизайна на обложките в Delain, за кой сериал биха записали саундтрак и много други любопитни факти:
- Бих искала да започна с Ludovico и да попитам за дизайна на обложките и мърчъндайза на Delain. Винаги ли си се занимавал с дизайн или е нещо, което се появи след като стана музикант?
Ludovico: Рисувам от тийнейджър. Преди да започна да се занимавам с музика, винаги съм бил графичен дизайнер. И по времето, когато започнах да свиря и да свиря в група, основният ми фокус върху графичния дизайн се измести от нормалните клиенти към групите. Бих казал, че преди не повече от 10 години се пренасочих към дизайн за групите и започнах да правя обложки и мърч. И сега, когато свиря в Delain, разбира се, основният ми фокус е дизайн за Delain, тъй като цялото нещо отнема много време. Изключително съм зает с групата, така че засега графичният дизайн е просто странично хоби,, което е страхотно, защото обичам повече свиренето, а не толкова рисуването.
- Твоя задача ли ще бъде дизайнът по обложката на следващия албум?
Ludovico: Вратите ни са винаги отворени. Не е задължително да правя дизайна аз, само защото съм в групата. Искаме най-добрия резултат и искаме стилът да съответства на музиката. Ако музиката тръгне в посока, в която моят дизайн не пасва, ще намерим дизайнер, който ще подобри концепцията. Засега дизайните ми пасват, за което съм супер доволен. Надяваме се, че следващият албум и предстоящите неща ще бъдат проектирани от мен.
- Какъв е твоят процес, когато работиш върху обложка за EP или албум? Трябва ли първо да чуеш музиката или да прочетеш текста?
Ludovico: Със сигурност. Имам нужда от контекст, трябва да знам каква е музиката, каква е темата, какви са текстовете и когато получа повече информация, избирам посоката по-добре и мога да започна да рисувам. Така мога да бъда по-точен, мога да рисувам това, което чувам. Много е забавно. Понякога е много предизвикателно, но когато резултатът е налице, е удовлетворяващо.
- С предстоящото EP и, надявам се скоро нов албум, мога ли да попитам - когато композираш, слушаш ли музика? Какъв е процесът на писане на песните?
Martijn: В ежедневието, всяко нещо може да ме вдъхнови. Слушам музика предимно докато пътувам, но моментът, в който наистина започва да се оформя една песен, е когато започна да свиря на пиано, започна да си играя с мелодията и в определен момент просто “кликва”. След това започвам да си играя повече, докато нещо друго не ми хареса като мотив. Винаги е било така при мен, много е абстрактно, но просто започвам да свиря. Понякога работи, понякога не. Понякога ставам много раздразнителен, когато съм свирил цяла сутрин и накрая си казвам „Не, това не става“. Свободата в творчеството е много важна. Звучи клиширано, но е истина. Когато няма граници, може да бъде много освобождаващо. Тогава се появяват и изненадите.
- Кое е по-важно за теб, докато пишеш - да слушаш собственото си сърце и как ти искаш да експериментираш, или слушаш и феновете и какво те искат да чуят?
Martijn: По малко и от двете. Четем и слушаме какво харесват феновете и какво не, но в крайна сметка, ако не пиша от сърце, аз лично, се чувствам изгубен. Музиката е емоция. В крайна сметка просто следвайте собствения си творчески път. Много съм конкретен с това какво харесвам и какво не. Например чувал съм хора да казват, че една песен е смела или някой да казва, че същата тази песен изобщо не е смела и звучи като старите неща. Това е нещо, което не мога да контролирам, защото просто пиша това, което искам. И не ме интересува дали е смело или “безопасно”. Но винаги е интересно да се види как хората възприемат музиката, винаги ме е очаровало. Наистина смятам, че е важно хората да разпознаят твоя стил и звук, да могат да кажат „Хей, това са Delain, мога да ги разпозная веднага.“ Мисля, че е важно, това е идентичността на твоята музика. Стига да е разпознаваема, смятам, че съм на прав път.
- Въпросът е и към двама ви: С всичкият този шум покрай AI (изкуствен интелект) и генерираните от AI музика, произведения на изкуството и всичко останало, има ли нещо, което ви се ще да не съществуваше в музикалния бизнес?
Martijn: Има моменти, когато се връщам към 90-те, към музиката и стила. Това е времето, в което израснах и затова можете да го чуете в нашата музика. Не знам дали точната дума е „романтично“, но мисля, че тогава, в известен смисъл, около музиката имаше повече магия. Купуваш албума, прибираш се вкъщи и го слушаш - плоча или диск, няма особено значение. Разглеждаш книжката с текстове, докато слушаш за първи път. Някак си се оценяваше повече. Сега, консумацията на музика е толкова бърза, че вече почти няма магия... В същото време не искам да бъда някой стар заядливец, който се оплаква и казва „Всичко беше по-хубаво през 90-те“. Сега можеш да си много по-близо до феновете си, което е страхотно. Лично аз не съм най-големият любител на социалните мрежи, преди всичко защото отнема много време. Винаги съм се фокусирал върху правенето на музика, а не върху създаването на съдържание в социалните мрежи. Сега с AI, мисля, че има определени предимства. Трябва да си помислиш с какво би могло да ти помогне. Например, когато пиша вокалите, използвам програма с изкуствен интелект, която, докато свиря на пиано, мога да я програмирам, така че да добави и глас. Това много помага при писането. Мога да си го представя по-лесно, защото чувам как би звучало.
Видях видео, в което американски продуцент обясняваше, че в днешно време почти няма групи в големите класации. Ако има групи, те най-вероятно са започнали кариерата си преди 2000-та година. Той успя да преброи само 3 групи в Топ 400 и те бяха банди, създадени след 2000-2010 г. Останалите са само солови артисти или диджеи. Така че концепцията за група в топ класациите също вече не съществува, което е тъжно.
- Според теб защо стоят така нещата?
Martijn: Защото от гледна точка на голяма звукозаписна компания, много по-лесно би било да маркетираш един човек като артист, а не цяла група. По-евтино е, трябва да се съсредоточиш само върху един човек. Второ, понякога групите се карат и се разделят. Тук мога да говоря от опит. Много групи минават през това. Когато има много хора, с които работиш, може да се случи нещо подобно.
Друга причина - авторите на песни започват да пишат музика и за други изпълнители. Добрите автори на песни или продуценти започват да пишат за друг изпълнител и просто е по-лесно за индустрията.
- Спомена за раздялата на групите. Нещо, което се случи преди няколко години с Delain. Кой е най-големият урок, който научи през това време? Кое е нещото, което ти направи най-силно впечатление и можеш да го дадеш като съвет на друга група?
Това е добър въпрос. Бих казал - бъдете отворени към това, което другите хора харесват и искат, но в същото време, продължавайте да следвате сърцето си. Защото, ако в един момент се отклоните от този път, има голяма вероятност това да ви направи нещастни. Когато работите с хора, очакванията и перспективите може да се променят. Хората се променят, желанията също. В един момент може да се окаже, че просто вече нещата не работят и трябва да поговорите открито. В моя случай с цялата си сила исках всичко да работи. Но понякога просто трябва да кажете „Винаги съм правил това,, което искам да направя. Ако искате да се присъедините към мен – страхотно, фантастично, толкова съм благодарен, че можем да го направим заедно“. Но ако не работи, просто трябва да си стиснете ръцете и да се разделите. Все едно пътувате с някого във влака. Те слизат на една спирка, аз на друга. От друга страна, ако наистина искате да проработи, трябва да говорите за творческите си желания и да намерите обща точка. Преди раздялата работих с Charlotte 17 години! Това е адски дълго време! Това само по себе си показва, че е възможно да работите дълго време с хора, но нещата могат да се променят, просто бъдете отворени и се уважавайте един друг. Но не спирайте да следвате собственото си сърце. Добре е да правите компромис, но не стигайте до момент, в който вече не сте в зоната си на комфорт. Свободата в творчеството е толкова важна.
- Спомняте ли си първия концерт, на който бяхте? Беше ли момент, в който си помислихте, че бихте искали да се занимавате с музика, да сте на сцената и да свирите пред хора, или си казахте „Не, това не е за мен.“?
Martijn: Първият ми концерт беше концерт, на който трябваше да свиря, така че не мога да отговоря на този въпрос. Това се случи благодарение на брат ми. Първо бях в училищна група, същата група, в която брат ми (Robert Westerholt, основател на Within Temptation) срещна Sharon (Within Temptation). Те основаха Within Temptation и брат ми ми предложи да се присъединя. Така че първият ми концерт беше такъв, на който вече трябваше да свиря. Бях на 16, нямах представа какво се случва. Петият ми концерт беше на фестивал, наречен Dynamo Open Air, мисля, че това беше най-големият метъл фестивал през 90-те години. Бях наистина нервен за този концерт.
Спомням си, че бях зад сцената, там бяха всички звукозаписните компании, работеха, сключваха се договори. Тогава ядох бургер с Peter Steele (Type O Negative) . Знаех бандата, но тогава всичко беше толкова ново за мен. Но сега мога да кажа, че когато започнах да се занимавам с музика, ядох бургер с Peter Steele. Същия ден играхме футбол на паркинга с Moonspell. Така проходих в музикалната индустрия.
- А ти, Ludovico?
Спомням си първия концерт, на който бях, но тогава бях много малък и не исках да се занимавам с това. Имах чувството, че музикалната реалност е много далеч от мен. Но преди години бях на турне с моята банда Nightland, свирихме като съпорт група на Fleshgod Apocalypse на европейското им турне през 2017 г. Първото шоу от турнето беше в Мюнхен, беше страхотно шоу. След това трябваше да си съберем оборудването и да го приберем в буса.. Беше януари и валеше сняг, тур бусът беше паркиран много далеч от залата и цареше пълен хаос. Всички бяха ядосани, защото закъсняхме и всички си крещяха един на друг. Точно в този хаос аз си казах „Уау, искам да направя това с живота си.“ Усещането, което имах на сцената, по някаква причина вдъхна смисъл на целия хаос, усилия и работа, която се случи след шоуто. В този момент почувствах, че това е работата, която искам да върша до края на живота си.
- Знам, че Martijn е голям фен на фентъзито и на “Властелинът на пръстените”, но ако Delain можеха да напишат саундтрака на сериал или филм, кой бихте избрали?
Мartijn: Със сигурност ще е фентъзи. Мисля, че би било много подходящо. В моя случай това би било „The Rings Of Power“ или филмът „Stardust“. Наистина бих се радвал да направя подобно нещо.
- Ludovico, ти какво ще избереш?
Не знам за Delain, но ако имах шанса да напиша музика за филм или сериал, щеше да е фентъзи. Това е главно защото обичам оркестрации. Не знам, ще трябва да е нещо епично.
