Интервю с Matthew Tuck (Bullet For My Valentine)

Bullet For My Valentine са банда от Уелс, която се събира през 1998 година. Групата става част от метъл сцената на Кардиф, дебютът й „The Poison” е позлатен.

Bullet For My Valentine имат няколко награди на „Kerrang!” и „Metal Hammer”, а през 2021 издадоха и седмия си албум, едноименен, който само преди дни беше преиздаден в луксозен вариант с бонуси. Лидерът на Bullet For My Valentine Matthew Tuck даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Matthew Tuck (Bullet For My Valentine) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 8.08.2022 година.

От другата страна - Привет, Matthew, когато създавате нов албум какво предпочитате – да останете верни на корените на групата или да се развивате. Къде е предизвикателството днес при създаването на нова музика?

Matthew Tuck - Предизвикателството, когато създаваме нов албум, е да си сложим спирачки в нещо, което всички обичаме. Една песен можем да я развиваме до безкрайност, но това не е необходимо. Също така трудната част идва и от факта, че трябва да намерим време, за да запишем демо, което след това да дообработим до крайния резултат, и да останем доволни от него. Защото краят на създаването на една композиция, означава, че тя остава завинаги във вида, в който сме я направили. Никога не си представяме как трябва да звучим. Просто сядаме и действаме. Музиката идва сама. Появяват се неща, които харесваме и които не харесваме. След което заповаме да работим по тях. Влизаме в процеса без обаче да сме предварително наясно с крайния резултат.

От другата страна - Стремите ли се да останете врени на корените си?

Matthew Tuck - Стремим се, както да останем близо до корените ни, така и да се развиваме. Задължително е да запазим идентичеността на групата, защото така сме станали това, което сме днес. Защото точно заради тези неща са ни харесали и феновете. Обаче не искаме да издаваме два пъти един и същ албум. Още повече че се развиваме като композитори и музиканти. Експериментираме с границите си. Така стъпките напред се получават естествено. Процесът е такъв, че винаги се опитваме да ставаме по-добри и звукът ни да търпи еволюция, но всеки път запазваме основата, която ни прави Bullet For My Valentine.

От другата страна - Защо успяхте там, където много се провалиха?

Matthew Tuck - Идея си нямам, защо успяхме да оцелеем. Обяснявам си го с факта, че хората харесват музиката, която правим, а също и песните. Не определям това, което създаваме като уникално, но явно пасва на вкуса на публиката. И предлагаме нещо различно от останалите банди от нашата черга – мелодичност, по-технични китари, с които започнахме през 2004. Още в началото успяхме да привлечем огромна фенска вълна, още с първия ни албум, която продължава да ни следва и днес. Феновете останаха с нас през цялото време. И останаха верни на онова, което познават и обичат.

От другата страна - Сравнявате ли се с модерните трендове днес?

Matthew Tuck - Не следваме модните тенденции и посоките, в които метълът се развива. Все пак нашето поколение е едно, а днес има изградено съвсем друго. Да, днешните групи може да звучат като нас и да изповядват близък до нашия стил, защото сме им повлияли, но последните години, свирейки по турнета и фестивали, се сблъсках с много банди, които носят нещо различно. Нещо, което няма нищо общо с Killswitch Engage, Avenged Sevenfold, нас. Те развиват нов звук, изпълнен с бреейкдауни и агресия, без голяма техничност и сола. Някак си се завръщат към звука на ню метъла. Няма нищо лошо в тази нова метъл ера, просто тя не е онова, което ние правим. Така че няма защо да се сравняваме с тях.

От другата страна - За вас техничността или мелодичността е по-важна?

Matthew Tuck - Според мен, колкото е по-запомняща се песента, толкова е по-добре. Никой не помни китарното соло и колко технично са изсвирени барабаните. В края винаги става дума за композицията. Ние винаги се фокусираме върху песента. Техничната част за нас обаче е много важна и винаги се опитваме да я изполваме в нашите работи. Сола, въведения – те трябва да са технини, в основанат им да стои риф, когато стане въпрос за вокалите, те трябва да са хващащи, почти поп ориентирани – защото са най-мелодичната част от музиката ни. След това идва тежестта на песните ни – която ни позволява дори радио ротции. Всъщност винаги сме правили технична музика с мелодични вокали.

От другата страна - Балансът лесно или трудно се постига?

Matthew Tuck - Не е толкова трудно. Това правим от самото начало на групата. А стилът не е резултат от наше задължаващо решение. Просто така се получи естествено. Всичко е част от нас и ни е довело до момент, в който сме днес. Ние не сме точно фенове на нашия стил, но всяко нещо се получава в съответното време. С всеки албум ние се развиваме, но и пренасяме по нещо, което по някакъв начин е свързано с метъл поколението от 2004 година.

От другата страна - Най-нелепият слух, който е свързан с Bullet For My Valentine?

Matthew Tuck - Не знам. Може би трябва да се върна към първите ни няколко албума. Тогава за нас смятаха, че сме метъл банда. А ние никога не сме били истинска метъл група. При нас има много по-различни музикални аспекти. Много метъл банди едва ли биха създали песните, които ние имаме. Олдскуул метъл поколението никога не ни прие. Първите ни два албума никога не бяха приети в сферата на метъла заради мелодичните вокали и баладичния материал в албумите ни. Днес положението ни е различно. Толкова години по-късно сме все още стабилни и силни. И сме във вихъра на нашата игра, така че хората нямат шанс да разпространяват слухове.

От другата страна - Най-смелата Ви постъпка?

Matthew Tuck - Това е свързано с предишния въпрос. Просто се движим в нашия поток. Най-смелата ни постъпка, e, че си позволяваме да оставяме в албумите ни парчета като "Hearts Burst into Fire". Специално то е от албума "Scream Aim Fire". Подобни песни нямат място в метъл албум. Обаче това е част от нас, част от нашето ДНК. Това е нашата идентичност. Направили сме го. Всъщост не е проява на смелост, защото не ни пука за мнението на останалите. Искахме и го направихме. Композицията е много добра. И продължава да е любима на много хора. Гаранирам ти, че на всяко шоу на Bullet For My Valentine феновете искат да я чуят. Ако си фен на групата, определено "Hearts Burst into Fire" е една от любимите ти. Нещо като „Fade to Black” на Metallica. Сложили са я в албум, без да им пука за мнението на другите. Обаче за тях нещата са проработили много добре.

От другата страна - Има ли нещо, което не много хора знаят за групата, но би искал повече да научат?

Matthew Tuck - Не, едва ли, достигнали сме до положение, което е резултат от доста години работа. Чувстваме се добре и винаги сме п,авили онова, което сме искали. Никога не сме канили хора извън бндата да създават или да свирят за нас. Каквото чуеш и видиш, това получаваш. Днес не можем да говорим за неразбории и неща, които не се знаят за Bullet For My Valentine. Просто тези дни са отдавна в миналото.

От другата страна - Има ли хора от музикалния бизнес, които следвате като пример?

Matthew Tuck - Моите ментори винаги са били James Hetfield и Kirk Hammett, и като цяло Metallica. Те са причината да хвана китарата и да искам да съм в група. Да съм рок звезда. Днес, все пак, вече не се осланям толкова много на тях, защото открих собствения си стил и идентичност. Но поведението ми на сцената е много близко до това на James. Но това е проблем на James…

От другата страна - Как се предпазваш да не го копираш?

Matthew Tuck - Това, което си позволявам да взема от него, е вдъхновение и поведение. Той не е някаква поп икона. Не се забърква с разни модели и не взема наркотици – не робува на клишето „секс, наркотици и рокендол”. James е здраво стъпил на земята, човечен и много талантлив. За мен е икона. Той отдавна не е онова парти животно от миналото. Днес е страхотен и спокоен, и се старае да е във форма на сцената. По същия начин и аз гледам да си върша работата.

От другата страна - Твоят най-рокендрол момент?

Matthew Tuck - Имал съм няколко, а Bullet в началото имаха репутацията на група, която знае как да купонясва. Това не продължи дълго. Но си спомням дните, след подписването на първия ни договор. Излязохме с хората от лейбъла и мениджмънта. Посетихме един стриптийз клуб. И буквално го разрушихме. След което се върнахме в хотела и изтърбушихме първата си хотелска стая. Направихме го, както пише в дебелите книги. Натрошихме едно канапе в стената, опитахме се да изхвърлим телевизора през прозореца, но не стана, защото прозорецът не се отваряше достатъчно и не успяхме да го проврем. За това го захвърлихме на пода и го препикахме.