Moment” е първият албум на шведските мелодични дет метъл пионери Dark Tranquillity без Niklas Sundin, който се отдаде на електронни и индъстриъл експерименти. На неговото място като китаристи застъпиха Christopher Amott и Johan Reinholdz. „Moment” е 12-тия албум в дискографията на шведите. Гласът зад микрофона Mikael Stanne даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Mikael Stanne (Dark Tranquillity) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 25.01.2021 година.

От другата страна – Привет, Мистър Stanne, какво беше първото вдъхновение за започването на работа по новия албум на Dark Tranquillity „Moment”?

Mikael Stanne – Стигнахме до идеята, че турнетата, които бяхме направили, са достатъчни. Бяхме на пътя три години и това беше отправната точка, т.е. казахме си, че е време да поспрем. Anders имаше някои идеи, аз написах няколко песни. Прослушахме ги заедно, за да решим, кои си струва да разработим. Някои от тях се оказаха много добра основа за започване на работа по новия албум. Тази точка беше фактическото начало. Започнахме само аз и Anders, опитвайки се да разберем къде ще ни отведе творческия процес, в каква посока да поемем, какво да сторим с материала, който имахме. За щастие натрупахме достатъчно от него. Започнах най-накрая да пиша текстове, за да имам за какво да пея. След което се замислихме за посоката, в която ще ни отведе всичко това, как се чувстваме, дали ще е продължение на „Atoma” или нещо съвсем различно. В същото време трябваше да решим как да интегрираме Christopher и Johan в бандата. Как да ги направим част от новия албум, без да губим идентичността си като Dark Tranquillity. Защото китаристите са много важни и са много способни, но имат различен опит. Ние се занимаваме с музика от много време. Имаме специален начин на работа, изграждаме по определен начин песните. Трябваше да натрупаме достатъчно материал, за който да сме наясно, че е добър. Веднага след което да привлечем и двамата нови към неговото оформяне. Така и сторихме. Започна процесът на трансфер на песните към Johan например. Той от своя страна отговаряше, че нещата са супер, но винаги искаше да добави и нещо от себе си. Правеше го, ние го оценявахме, но се оказваше много далече от онова, което сме имали предвид. Така завръщахме процеса, после отново го повтаряхме и в крайна сметка оформихме структурата на композициите. По някакъв начин този процес беше вдъхновяващ. Започнах да пиша още повече текстове, които изследвах в посока как бих могъл да ги изпея. Движението напред и назад, между нашия фундамент и разликата в мисленето на Johan и солата на Christopher, ни доведе до крайния резултат. В един момент си казахме, че трябва да спрем, защото вече имаме всичко, което ни е необходимо и влязохме за записи. Искахме „Moment” да е усъвършенстван спрямо „Atoma”. Знаем, че сме се справили много добре с предишния, но чувствахме, че в новия албум можем да се справим още по-добре. Искахме да надградим постигнатото, то да е още по-завладяващо и още по-емоционално, да го натоварим с още по-голямо значение.

От другата страна – Това означава ли, че музиката е основният Ви учител?

Mikael Stanne – Определено. Тя може да ни диктува, накъде да поемем. С нея дефинираме къде сме били и къде искаме да стигнем. Това вдъхновява нови елементи като може би най-обикновените мелодии, които Anders пише. Което означава, че Martin трябва да разшири обхвата и да внесе усложненост и специалност. Появяват се китаристите, които допринасят с тежест, скорост и интензивност. После идвам аз и също внасям промени. Това е един постоянен процес на музикално изследване, който е много важен за нас. А когато се получи и то по правилния начин е много удовлетворяващо. Цялата свършена работа си струва, когато постигнем единодушие по песен след четиримесечна работа. Струва си към настоящия момент, защото се получи невероятен албум. Понякога обаче работа и усилията се превръщат в мъчение. Защото изпадаме в моменти, при които не можем да продължим напред, не можем да завършим идеята, по която работим, не можем да извлечем още повече от нея. Вариантите в случая са два – или си вземаме малка почивка или удвояваме усилията, докато не открием резултата, към който се стремим. Ако и тогава не успеем, захвърляме всичко и започваме от начало. През повечето време сме твърдо решени и фокусирани върху крайната цел. Наистина искаме да си свършим работата и не се предаваме, което е страхотно.

От другата страна – Има ли моменти от създаването на музиката, които днес намираш за по-удовлетворяващи, отколкото в началото на кариерата ти?

Mikael Stanne – Може би, може би експериментите и изследването на нови музикални области. Най-вероятно днес съм по-удовлетворен от факта, че съм с по-широк кръгозор. В началото на Dark Tranquillity музиката се пишеше от двама или трима от нас, финалът не се променяше. Смятахме, че сме постигнали невероятното и то със сигурност ще проработи. Създавах текстовете и вокалите, и останалите трябваше да приемат, че по тях промени не се правят. Бях убеден, че винаги съм постигал абсолютно най-доброто, което е било възможно и не вярвах, че можем да постигнем нещо още по-добро. Влизах, записвах го и ако някой не го хареса, смятах, че нещо се е объркал. Няма как онова, което съм направил да не е добро. Или съм работил толкова много по нещо, че накрая съм убеден, ме съм искал да постигна точно този резултат. А днес първо записваме демо на песните с всички техни елементи, вокали, текстове. Прослушваме го стотици пъти и постоянно си задаваме въпроси дали наистина е толкова добро, колкото смятаме, не можем ли да го подобрим. И си отговаряме, че най-вероятно можем. И го правим. По този начин не се вторачваме всички поотделно във всеки един детайл. Когато знаеш, че можеш да промениш, каквото си поискаш, че някой може да предложи някоя част да се преработи и тя ще се получи добре, това прави създаването на музика много по-лесен процес. Защото никога не предлагаш завършен продукт. Вече не предлагам краен вариант на текста или вокалната линия. По някакъв начин те ще претърпят промени. Това наистина прави създаването на музика по-леко. Не е като да предложиш краен вариант на всеки един елемент. Предлагаш решение на първата, петата или осемнадесетата част от песента и всичко е наред, защото не си сам в този процес. Този начин наистина помага много на моя креативен процес. Композирам нещо, изпявам нещо и го предлагам на останалите за коментар, интересувам се дали трябва да го променим или да го запазим във варианта, в който съм го представил. Ако остава така, както съм го направил, едва тогава го завършвам, докато не се почувствам удовлетворен. Да си широкоскроен по този начин е много по-хубаво от позицията на непреклонен творец. Достигането до този момент, обаче, отнема много време.

От другата страна – Какво не направихте по този албум, което обикновено правите, когато записвате диск на Dark Tranquillity?

Mikael Stanne – Ако се върна към предишния ми отговор – не припирах. Обикновено творческият процес е напрегнат и изпълнен със стрес. Това идва от мен. Аз притискам останалите, защото винаги имаме крайни срокове, дните за записи са предварително определени, всичко трябва да е завършено до тогава, до последната минута текат промени. Останалите са постоянно под напрежение, защото непрекъснато настоявам да чуя една или друга партия. Понякога Martin ми казва, че не е готов, което води до още повече стресови моменти. Истински кошмар, не спим със седмици. Когато започнахме работа по „Moment”, исках да избегна тези състояния. Този път си взех почивка и си казах, че ще се фокусирам само и единствено върху работата по албума, за да съм сигурен, че няма отново да съм в позицията, в която всичко трябва да бъде направено без значение дали ще е по вкуса ни. Подходът наистина свърши работа. Не бях под толкова голямо напрежение, притеснявах се, тревожех се, не можех да спя, но в случая това не е беше резултат от стрес и крайни срокове, защото просто нямахме такива, когато започвахме.

От другата страна – Има ли разделителна линия между музиката, която е занаят и музиката, която е резултат от вдъхновение?

Mikael Stanne – Абсолютно. Но аз обичам занаятчийството. Харесва ми онова, което всеки индивидуално може да произведе и то така че да работи. Вдъхновението е едната страна. Ражда се идея, появяват се мелодиите, рифовете, припевите, структурата, но трябва да имаш визия за онова, което искаш. И за да я постигнеш, трябва да се потрудиш, нали така? В миналото ни има песни, които и днес не мога да усетя. Дори тогава нямах идея как ще се представят. Създавал съм най-доброто, на което съм бил способен, давал съм всичко от себе си, знаел съм, че не мога да го надскоча и в същото време не усещам песента, тя не ми звучи, така и не успявам да разбера какво се опитвам да кажа или да постигна с нея. Обаче някой има визия и идея, и знае, че в един момент, всичко ще се подреди. Така че всеки един музикант трябва да е и по-малко занаятчия, за да може да изработи своята част. Това е забавната страна на Швеция, защото тук при нас във всеки един момент, се прави едно точно определено нещо. Без да се разпиляваме на хиляди страни. Отнася се за всяка сфера от живота. Всъщност това е и част от идеите, които са залегнали в заглавието на новия албум. Всеки обаче трябва да допринесе за изгражданите на различните блокове, които да се превърнат накрая в едно цяло. Когато всеки си свърши работата, вече имаме завършената картина и тя визуализира първоначалната идея на онзи, който е поставил началото. Едва тогава можеш да разбереш, че всички усилия, които са вложени, не са били напразни. И че целият процес на изграждането на отделните блокове и превръщането им в едно цяло, не е бил загуба на време. Някой може и да е имал гениална идея, но да не го е осъзнавал. За това са необходими и останалите. Смятам, че комбинацията от идеи, вдъхновение и занаят в едно е умението да създаваш нещо уникално и в нашия случай – онова, което ни прави специални. В „Moment” има песни, които като краен резултат се различават много от първоначалните идеи. Между началото и края имаме по 15 версии, които предлагат съвсем различни усещания. Първоначалната идея не винаги е толкова ясна. Тя се променя и на мен ми харесва това положение. Разбираме, че усилията, които сме вложили, получават висока оценка, защото в края на краищата в албума влизат песните, в които се събират визиите на всеки един от нас. Това са композиции, които всеки от групата иска да види в диска.

От другата страна – Двамата нови китаристи Christopher Amott и Johan Reinholdz имаха ли свободата за изява или заради музиката на Dark Tranquillity трябваше да бъдат обуздавани?

Mikael Stanne – Винаги я има онази тънка линия между фундаментите на Dark Tranquillity и звукът на бандата, които са изграждани с години и онова, което Christopher и Johan можеха да добавят към тях. Christopher Amott е китарист, който може да работи и да композира с други музиканти, той може да предлага рифове по идеи на останалите. Навремето работихме по този начин. Сега е съвсем различно. Johan Reinholdz е в другата посока. Той си стои вкъщи, пише рифове, свири на всички инструменти, програмира ударните. Така работи с другите си групи. Когато бяхме готови с първоначалните версии на песните и им ги изпратихме, при Chris се получаваше така – „Харесвам този риф, ще поработя по него, ще се фокусирам върху онова, ще се получи добре, този припев е супер…” Той заставаше зад основните идеи и зад онова, което отговаряше на самия него като на китарист, като предлагаше къде да изсвири соло и къде да бъде водещата китара. При Johan нещата стояха по съвсем различен начин. Той искаше всичко да излиза от него. Искаше да интерпретира материала през своя поглед и начин, като показва, че може да се справи. Когато му изпращахме някои от песните, той ни връщаше напълно различни версии. Те също бяха добри, но не бяха Dark Tranquillity. Така че трябваше да го завръщаме, обяснявахме му, че няма как да си позволим толкова драстични промени. Когато нещата опираха до сола, препускаше като луд по грифа. А това не е много по нашия стил. Беше без значение колко велико соло е изсвирил, все пак то не пасваше на стила ни. Нашата задача беше да намерим онази емоционална пресечна точка в тяхното свирене, която да носи мелодията и есенцията на Dark Tranquillity. Двамата са невероятно способни китаристи. Всичко беше въпрос на разговори и комуникация, за да успеем да намерим баланса. Смятам, че успяхме да се справим. Харесва ми да го видя, олицетворено в албума. Харесва ми как двамата интерпретират мелодиите, свирят рифовете, харесват ми солата на Christopher Amott. При него се получаваше така – ако някоя част му допадне, предлага соло за нея. Пробва да видим какво ще се получи. Два часа да импровизира, докато не изсвири солото, което да ни отнесе главите. Johan от своя страна предлагаше напълно завършени версии на песните. Някои от тях бяха перфектни. Иска ми се в следващия албум да има повече от тях. „Moment” е един вид опознавателен период за нас. Обаче беше страхотно, че имахме възможност да работим заедно. Получи се страхотно, защото чисто творчески успяхме да продължим от там, до където бяхме стигнали с „Atoma”. От друга страна музиката в новия ни албум наистина показва възможностите и индивидуалните качества на Christopher Amott и Johan Reinholdz. Тяхното влияние се усеща, но с настроението, което всички искахме.

От другата страна – Новият албум на бандата се казва „Moment”. Какъв е този момент? Преди скока или секунди преди приземяването?

Mikael Stanne – Бих казал, че това е моментът, точно преди да скочиш. Това е моментът, в който разбираш, кой искаш да бъдеш или къде искаш да стигнеш, по кой път искаш да тръгнеш и в каква посока искаш да поемеш. Тези отговори кореспондират с миналото ти, с опита ти, с възпитанието ти, с образованието ти. Това те води до тази конкретна точка. Достигаш до нея с целия си багаж и на базата на всичко трябва да си убеден, че си взел правилното решение, за да продължиш напред. Това е моментът, в който миналото се превръща в бъдеще. Това е моето мнение. В момента виждам как като хора допускаме толкова много глупави грешки. Следваме грешните лидери и погрешните идеологии. Слушаме грешните хора. Уж го правим в името на свободата, имайки еднакъв достъп до източниците на информация. Като хлапе бях голям идеалист. Смятах, че интернет ще промени всичко и всеки един ще има достъп до цялото познание на света. Всеки ще разполага с него и ще го познава. Ще се освободим от всякакви архаични правила, които някой е наложил преди две хиляди години и които вече нямат смисъл. Смятах, че ще станем по-цивилизовани, ще се концентрираме върху науката и знанията, ще бъде по-изобретателни и прогресивни. А всъщност сме на съвсем противоположния полюс, което ме разочарова страшно много. Така че се опитвам да намеря отговор на въпроса „Какво става, как стигнахме до там?” Защо трябва да търся комфорт не в знанието, а във вярата? Което по-скоро означава да се надявам на нещо, вместо да се опитам да го постигна. И това само защото е по-лесно да не правиш нищо. Не знам как можеш да бъдеш щастлив, ако не се налага да мислиш, не се налага да учиш, да търсиш знания, не трябва да си любопитен. Защо хората предпочитат силно да вярват в нещо, да се отдават на нещо, без да се замислят или да си зададат въпроса, защо го правят? Защо това е хубаво? Как може да бъде хубаво без да вкараш мисъл? Не го разбирам. Това е моментът в новия албум на Dark Tranquillity „Moment”. Моментът, преди да решиш да направиш следващата стъпка.

От другата страна – Преди Интернет еволюцията вървеше към цивилизованост. С Интернет се завърнахме към варварството…

Mikael Stanne – Така е, защото всеки е равнопоставен на останалите и всички стоят на едно и също игрално поле. Всеки може да се изрази, всеки може да се изкаже, всеки има мнение, което може да сподели. Все едно си в Колизеума и се опитваш да надвикаш тълпата. Всеки иска да бъде чут, за това крещи все по-силно. Част си от тълпата. И това е толкова лесно. Можеш да си говориш каквото си поискаш. Обаче го има и моментът да няма кой, да го чуе или прочете. Което изважда най-лошото от хората. Разбира се и най-хубавото. Аз обаче се фокусирам върху най-лошото, защото музиката ни е агресивна, гневна, става въпрос за разочарованието, на което съм склонен да гледам като на вдъхновение. Разочароващо е, че нещата вървят в тази посока. Никога не съм предполагал, че ще стане така. Разочароващо е, че сякаш съществуват две реалности по едно и също време в главите на двама различни души, които имат съвсем различна представа за действителността независимо от истината и доказателствата. Просто единият не вярва в истината на другия, а вярва единствено и само в неговата. Което е нелепо, но точно в този момент се намираме.

От другата страна – Как Ви се отрази напускането на Niklas Sundin, защото той беше един от основните композитори?

Mikael Stanne – Неговото оттегляне беше продължителен процес. Преди шест години Niklas стана баща и осъзна, че това е неговото призвание. Семейството се превърна във всичко за него. Турнетата и записите в студио вече не го привличаха. Той обича да композира, много е креативен, но не обича да е далече от дома, а и когато не може да създава, се чувства разочарован. Турнетата и записите го откъсваха от онова, с което наистина иска да се занимава. За него стана по-добре, когато реши да напусне групата. Което ни се отрази на нас. Той беше голяма част от творческия процес. Той беше с нас от началото на Dark Tranquillity. Обаче всеки по някакъв начин израства в една банда и отговорностите му нарастват с времето. Започваш като басист, прехвърляш се на китарата и се превръщаш за период от време в основен композитор. Niklas беше китаристи и композираше всичко. Той правеше обложките. В един момент му дойде много и започна да търси помощ и от останалите. Тогава трябваше да се включи и някой друг. Привлякохме Martin Brändström. Той започна само като клавирист и в един момент се превърна в основен композитор. Anders като барабанист започна да създава леки мелодии и акорди, върху които останалите работехме и превръщахме в тежки звуци. Днес и Martin, и Anders пишат все повече. Niklas от своя страна насочи интересите си в съвсем друга посока. Неговото напускане внесе в групата повече свобода за останалите, както и ни позволи да се фокусираме върху нещо друго, както и да развием някои други аспекти от творческия процес. Не коментирам дали това е за добро или лошо. Просто правим онова, което трябва. Адаптираме се към новата ситуация, търсим начини да я накараме да проработи, опитваме се да се справим и да извлечем повече от нея. Щастлив съм, че Anders пое част от задълженията и излезе напред. Ситуацията с Niklas повтаря напускането на Martin Henriksson. Тогава на мен ми се наложи да поема много повече задължения, които преди не ми влизаха в работата, трябваше да придобия нови умения, да се развия в други посоки. Едно такова положение те стимулира да останеш изправен, да намериш начин да продължиш напред.

От другата страна – Последно – какво си спомняш от първите години на Hammerfall?

Mikael Stanne – Бях с тях през 1993, 94, 95 и 96. В Гьотеборг се провежда един рок конкурс. Това беше причината да създадем Hammerfall. Искахме да участваме. С мен групата има само три концерта. И те бяха по време на този конкурс. Три поредни години. Всичко беше за забавление. Срещахме се веднъж в годината, за да напишем нещо, да порепетираме, да се позабавляваме и да участваме в конкурса. През 1996 се представихме много добре. Мисля, че бяхме задобряли. Стигнахме до осминафиналите. В същото време аз трябваше да тръгна на турне. Мисля, че ни предстоеше втората или третата обиколка на Dark Tranquillity. Обясних на останалите, че не мога да продължа с тях и те взеха нов певец. Наистина беше забавно. За тези три години направихме едва петнадесетина репетиции. За мен това беше просто за забавление. Аз не съм традицинен хеви метъл пич. Не идвам от тази сцена. Oscar Dronjak обаче е точно такъв. За него беше истинско удоволствие да има подобен проект. За мен беше просто забавление. Niklas Sundin беше в групата, Jesper Strömblad също. Hammerfall бяха от онези спонтанни идеи, които хрумват на съмишленици на пияна глава на някой купон. Когато под въздействието на алкохола решават, че ще направят страхотна хеви метъл група. Само за забавление. После се оказва, че един от нас е по-сериозен от останалите и това Oscar. Останалото е история.