Шведските меланхолици Katatonia излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни.
В същото време шведската дет метъл банда Lik издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при Katatonia и китарист в Lik. Точно той даде специално интервю за „От другата страна“.
Интервюто с Niklas Sandin (Katatonia, Lik) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 26.05.2025 година.
- От другата страна - Здрасти, Niklas, виждам зад теб голяма колекция с плочи. Има ли сред нея музика, която никой не предполага, че слушаш?
Niklas Sandin - Това е добър въпрос. Имам плоча на Dua Lipa, както и на Lana Del Rey, но мисля, че за никого не е изненада. И разбира се Roxette, шведската класика.
- От другата страна – Предпочиташ плочата пред останалите носители?
Niklas Sandin - Плочата звучи по-топло и по-ярко. Но не знам дали това се дължи на винила като такъв или на системите, на които се пуска. Имам се за звуков маниак. Отделям много време, усилия и пари, за да подобрявам звуковата си система. Слушането на плочи днес може да бъде сравнявано с благородническите титли в миналото. Винилите звучат по-добре от стриймовете и дисковете. Според мен една от причините е, че слушането им е буквално ритуал. Има си определени стъпки, които трябва да направиш. Внимателно почистваш иглата, проверяваш по плочата да няма прах, след като я извадиш. Разглеждаш и оценяваш обложката. Не е същото, когато си пуснеш музиката от някоя платформа. Слушането на плочи е като хубавата храна. Нали, зависи как я консумираш, сам, в добра компания или приготвена по твой вкус. По този начин храната винаги ще е по-вкусна. Същото е и с винила. Поне така смятам. За да слушаш плочи, трябва да отделиш време, пространство, да се отдадеш напълно на музиката, защото в някакъв момент, най-малкото, трябва да станеш и да обърнеш плочата.
- От другата страна – А какво обръщане става, когато винилът е 180 грама…
Niklas Sandin - Знаеш ли, понякога си вземам от онези винили, които имат по две песни на страна. Не са много практични, ако си ги пуснеш и миеш чинии примерно. Когато свърши едната страна, трябва да си измиеш и подсушиш ръцете, за да обърнеш плочата от другата страна. След което измиваш няколко чинии и историята се повтаря. Сменяш плочата. Слушането на винили има и плюсове и минуси. Хубаво е да седнеш, да си почиваш и да си пуснеш цял албум. Това те държи заземен, защото трябва да си в зоната на музиката. Не е нещо, което да правиш, когато се занимаваш с друго. Ако имаш твърде много работа, едва ли можеш истински да се насладиш на музиката. Най-много слушам плочи, когато имам гости. За мен това е социализиране.
- От другата страна - Новият албум на Katatonia „Nightmares as Extensions of the Waking State“ излиза на диск и на плоча.
Niklas Sandin - Мастърът е винаги различен, когато става въпрос за плочи. Заради груува, начинът на възпроизвеждане. Това, което разбирам е, че трябва звукът да бъде компенсиран, когато се издълбават каналите. Защото иглата подскача и е възможно да пропусне някои тонове. За това компенсацията наложителна по някакъв начин. Знам, че за винилите, които звучат добре, мастърът е винаги различен от този на дисковете. Но не всеки го прави. За това и някои плочи не звучат на ниво. Усещаш изкривяване на звука, когато иглата влезе по-навътре... Същото е и с новия албум на Katatonia. Мастърите за дисковете и за плочите са различни.
- От другата страна - Сравнява ли си ги?
Niklas Sandin - Не мисля, че съм ги сравнявал в детайли. Обикновено в повечето случаи си пускам дигиталните версии на албумите. Давам шанс на винила, когато съм си вкъщи. И когато имам гости, които искат да чуят нещо. Не си пускам Katatonia сам у дома. Винаги обаче се радвам, когато получа лично копие, за да го прослушам. И винаги ми звучи различно. Понякога за добро, друг път не толкова. Зависи от пресата. За мен винилът е органичен. При него има неща, които не можеш да контролираш, както е в дигиталната среда. Въпреки че една преса може да не е добра и да звучи зле, то със сигурност ще е по-добре от стрийминг платформите.
- От другата страна - Когато слушаш собствената си музика, способен ли си напълно да ѝ се отдадеш или винаги намираш по нещо в нея, което те притеснява?
Niklas Sandin - В собственото ми свирене може би… В по-голямата част от случаите съм винаги щастлив от оригиналните неща, с които съм допринесъл и които съм изсвирил. Това се отнася и за стария материал. В миналото свирех в една блек метъл банда, вампирска блек метъл група. Казваше се Siebenbürgen. Преди няколко години бях с тях за известно време и записах „Darker Designs & Images“. Ужасно звучащ албум, много плосък, без никаква плътност. Нищо органично няма в него. На някои турнета с Katatonia, обаче, при мен идваха фенове с диска, за да им го разпиша. В някакъв момент реших да го прослушам и да чуя как звучи. И бях много приятно изненадан от свиренето ми на бас и какво всъщност са ми позволили да запиша в албума. Защото е много различно от по-ранните им записи. Това е нещото, което ме изненада приятно след толкова години. Как всъщност добре звучат нещата в този албум.
- От другата страна - През тази година издаде албум, както с Katatonia, така и с Lik.
Niklas Sandin - Свиренето с двете банди е различно, защото в Lik съм китарист. В първите им два албума бях и басист, защото тогава нямахме постоянен. В последните ни два албума с Lik вече имаме постоянен басист и това е Joakim Antman. Свиренето в двете банди е наистина много различно. Когато съм бил по-продължително с Katatonia и хвана отново китарата, звуча отчайващо и некадърно. Трябва ми време, за да си върна формата, за да мога да възпроизведа точно партиите. Понякога се питам защо съм измислил подобно соло и въобще мога ли да го изсвиря днес. Преди няколко години имахме турне с Katatonia в Латинска Америка. След него се върнахме в Стокхолм. А аз имах само две седмици до следващото турне, което ми предстоеше. Европейско с Lik. Тогава всеки ден репетирах непрекъснато, защото все не успявах да подобря формата си. А турнето наближаваше. От друга страна положението е забавно, защото нищо не е твърде сигурно, както когато правиш едно и също нещо всеки ден. Трябва винаги да търсиш начини, за да запазиш искрата в себе си.
- От другата страна - Всъщност в Lik има ли влияния от Katatonia, както и в обратна посока?
Niklas Sandin - Добър въпрос. Според мен влиянията и то положителните са, че всичко в Lik се прави по коренно различен начин от Katatonia. В Lik композиторите, основните автори на музиката, които измислят почти всичко, са Tomas Åkvik и Chris Barkensjö. Но заедно формираме и оформяме песните в репетиционната. Говорим, реагираме, подхвърляме идеи. Т.е. композициите се раждат и развиват органично от цялата група, която е един екип, който свири заедно и силно. При Katatonia е различно. Jonas Renkse създава песните и ни ги праща. Получавам версиите с бас линии. Казвам си мнението дали трябва да бъдат запазени или променени. Не е същото. Не се срещаме, за да се поизпотим в репетиционната. Където с Lik имаме контурите на песента и на място решаваме какво ще правим с нея. Стоим и мислим накъде да я продължим, дали да не я изсвирим по един начин или да опитаме нещо друго, примерно да разменим рифовете и да разширим някоя част. В Lik работим като група. И сме донякъде DIY. Нямаме екип или техници, когато свирим на живо. Всичко до голяма степен подготвяме сами. Нещо което също ни харесва. При Katatonia нещата са други. Групата изисква друг подход от нас. Трябва да сме по-фокусирани, защото нещата са структурирани по друг начин. С Lik просто излизаме там отпред и гледаме да сме колкото е възможно по-екстремни. Опитваме се от началото до края да направим възможно най-енергичното шоу. При Katatonia трябва да сме с други главни настройки. Емоционалното състояние е различно. Шоуто на Katatonia трябва да е мрачно, безрадостно, емоционално. И може би няма да се получи толкова добре, ако правехме всичко сами. Представи си примерно да изляза с ефектите и да помахам на публиката. „Здравейте, всички. Радвам се че сте тук. След пет минути ще се видим отново.“ След което да се върна на сцената с онази мрачност, която музиката носи. Това няма как да проработи при Katatonia. При тях се изискват различни неща. Също така не казвам, че винаги е по-добре да правиш нещата сам. Но е забавно да се върнеш към този подход, защото някак си те държи здраво стъпил на земята. Особено след дълго и продължително турне, на което не ми се е налагало да върша много от нещата, които правя с Lik. При тях сам се включвам в системите, сам проверявам дари оборудването работи. След което излизам на сцената. С Lik, за разлика от Katatonia, всичко е на обратно. Когато нещо се обърка, до голяма степен ние от групата го оправяме. Ситуацията е интересна. Двете банди оказват положително влияния върху другата среда, в която съм поставен.
- От другата страна - Насочвам те към новия албум на Katatonia „Nightmares as Extensions of the Waking State“. Реалността ли се е превърнала в кошмар или кошмарите са вече реалност?
Niklas Sandin - В това се състои двусмислието в заглавието на албума. То няма директно послание. Зависи от слушателя как ще го интерпретира, както и как ще интерпретира заглавията на песните в албума. Същото се отнася и за текстовете. Те са отворени за лични интерпретации спрямо личните възгледи на слушателя. Аз го възприемам в първия контекст, който спомена. В момента по света реалността отдавна се е превърнала в кошмар за много хора. Без да давам конкретни примери, светът се е превърнал в място, което не е най-доброто за обикновения човек. Зад заглавието няма никакви политически послания. Това е сигурно. Но е нещо, с което много хора могат да се свържат в днешно време.
- От другата страна - Какво искахте да кажете с вашата музика в миналото и какво искате да кажете с нея днес?
Niklas Sandin - Аз не създавам музиката, но я свиря и я предавам на хората. За мен смисълът е те да могат да намерят уединение в нея, да намерят облекчение и да намерят нещо, което им помага в съществуването им. Да им облекча ежедневието. Да си човешко същество не винаги е лесно. Понякога хората имат нужда от нещо, което да използват като патерица, ако мога да използвам тази дума. Може би не е на място, но става въпрос за нещо, на което да се облегнат. Като опора. Лошо начало на деня, проблеми, към които мисълта се връща непрекъснато. След което вземат слушалките и си пускат новия албум на Katatonia, който може би ще им помогне в някаква степен. Ще им помогне да погледнат света под различен ъгъл, да се свържат с проблемите по друг начин. Е, друго би било да си пуснат албум на DragonForce, но той едва ли ще се впише в душевното им състояние в дадения момент. Харесва ми, когато намеря нещо, с което мога да се свържа. Защото може да ми помогне много повече, вместо да търся нещо различно. Ако се чувстваш зле, не мисля, че филм с Адам Сандлър ще те накара да се почувстваш по-добре. Може би, когато разбереш, че не си сам, че има и други хора като теб, които се чувстват по същия начин, ще намериш сили да се справиш. Тези неща обединяват и създават общности от инакомислещи.
- От другата страна - А ти към каква музика посягаш, когато не се чувстваш добре?
Niklas Sandin - Не е нещо като Katatonia. По-скоро посягам към дет метъла, когато не се чувствам добре. Не си пускам филм на Адам Сандлър, а предпочитам филмите на ужасите. Някоя лента изпълнена с насилие и кръв. Нещо, което да ме накара да избягам от състоянието, в което съм, от чувствата, които са ме завладели. Може би противоречи малко на онова, което казах за музиката на Katatonia, но предпочитам класически олдскуул дет метъл като Cannibal Corpse и Deicide. След тях се чувствам по-добре. Все едно съм прочистил кеш паметта на съзнанието ми. Това ми носи някакво моментно облекчение.
- От другата страна - Има ли някаква подсъзнателна връзка между старата поговорка, че дяволът е в детайлите и фактът, че новият албум на Katatonia не е нищо друго освен постоянен поток от детайли и нюанси?
Niklas Sandin - Да, може би. Може би дяволът е представен в много ниши на албума. Но си прав. Това е един от най-трудните албум, които трябваше да науча, въпреки че работих с Jonas. Преди това записвах албум с Lik и не разполагах с неограниченото време за репетиции и за да отработя партиите перфектно. За това го помолих да ми изпрати албума. Може и да звучи по-зубърски, но поисках бас партиите на MIDI стандарт, т.е. да ми изпрати музикалните данни, а не аудиото. Добавих информацията в моята дигитална работна аудио станция. Така имах базата на линиите на баса. Можех да видя всички ноти и да ги чуя една по една. И ако не бях сигурен за дадена част, можех да видя изпълнението й пред мен, което много ми помогна. Отне ми много време, за да науча партиите, но след като ги научих по този начин, процесът стана по-лесен. Записите също бяха много бързи. Направих ги за един ден. По-точно за една сутрин. Наистина беше добро преживяване. След което се самопоканихме да хапнем хубава пица, в заведение, което Jonas ми беше препоръчал от много години, но все не успявах да стигна до него. Най-накрая и това стана. Посетих тази пицария в Стокхолм. Беше страхотно, че имах време и за това. Но в началото се притеснявах, че нещата нямаше да се получат. Бас линиите са много разнообразни, много променливи. Единият куплет е по-различен от другия, кой след кой следва…Процесът у дома беше напрегнат и понякога разочароващ, но всичко се отплати. Завършекът беше добър. В „Nightmares as Extensions of the Waking State“ има много детайли. Предполагам, че в началото на много хора ще им се стори праволинеен и лесно смилаем. Но след година със сигурност ще открият много нови детайли, защото в него има купища от малки елементи, които се откриват и чуват с всяко ново слушане.
- От другата страна - Меланхолията и тъгата имат ли същата тежест в музиката на Katatonia, както в миналото?
Niklas Sandin - Да, така мисля. Определено е точно така. Мисля, че в новия ни албум те присъстват всестранно. Дори и да изглеждаме като веселяци, в музиката ни има много мрак и меланхолия. Все пак сме от Швеция, където лятото е точно един ден. Въпреки, че се шегуваме, меланхолията и тъгата са представени много добре в „Nightmares as Extensions of the Waking State“. Ако те отсъстваха от музиката ни, нямаше да бъдем истински. Това нямаше как да бъде Katatonia. Тези две състояния са червената нишка, която преминава през цялата дискография на групата. През годините звука ни еволюира, днес е много по-стабилен. Не тръгва изведнъж и рязко в някаква посока. Ще го олицетворя по следни начин. Не се връщам към първия инструмент, на който съм свирил. А това е саксофонът. Не изпълнявам соло на саксофон във всяка песен и не използваме клавесин във всяка песен. Не сме се превърнали в електронна група като Krawtverk на сцената. Не сме праволинейни, защото сме банда, която е изследвала различни типове звуци през годините. Това се отнася и за новия ни албум и по-специално за начина, по който звучи. Този път миксирахме с друг човек. Казва се Adam Noble. С негова помощ звукът стана по-органичен, по-ярък. Сякаш изкаран от миналото, все е едно е аналогов.
- От другата страна - Как се оправяте с Anders Nyström, който изненадващо вече не е в групата? Не се разделихте като приятели.
Niklas Sandin - Така е. Не можеш да бъдеш на едно ниво и да се разбираш с всички. Това, което се случи между него и Jonas, както и между нас, е нещо, което трябва да се коментира единствено между нас. Би трябвало това да са лични неща. Anders имаше огромно влияние, все пак е един от основателите на групата. Няма как да избягаме от този факт. Това, което е важно за мен, достигайки до този участък от пътя, е да не позволяваме на нищо да ни забави. И може би се получи точно обратното. Засилихме се повече от всякога. Нямаме чувството, че нещата се забавят. Защото работихме здраво през последните няколко години. Обичаме да сме част от Katatonia и да правим нещата, които правим. Да се срещаме с феновете и да виждаме какво означава групата за тях.
