Интервю с Peter "Peavy" Wagner (Rage, Refuge)

Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла Rage, навъртя четири десетилетия.

За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са Rage и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното. Бандата отбелязва 40 години на сцена със специално турне, като в началото на годината издаде и двойния „Afterlifelines“. На 6 октомври Rage бъдат в София в „OldSkulls Club” със съпорт гърците Emerald Sun и Maltworm от наша страна. Организатори са „Autumn Souls Of Sofia”. А Peter "Peavy" Wagner даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Peter "Peavy" Wagner (Rage, Refuge) и излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 30.09.2024 година.

• От другата страна - Здрасти, Peavy, отбелязвате 40-годишнината на Rage. Можеш ли да ги събереш в две минути?

Peavy - Не е толкова лесно. В началото искам да отбележа, че съм много благодарен, че все още правим точно това и имаме шанса то да продължава вече 40 години. Тези 40 години са основната част от живота ми. Не се среща толкова често животът ти да протече с това, което обичаш. Все пак ние сме в музикалния бизнес, който се променя много бързо. Благодаря и на феновете, че дадоха шанс за дълголетието на групата. Извън всичко, тези четири десетилетия бяха наистина много хубаво време. Направихме много добри неща и се надявам, че през тези години сме издали много хубава музика. Така че се радвам искрено на годишнината.

• От другата страна - Имало ли е момент, в който животът ти е бил на косъм да тръгне в друга посока?

Peavy - Нищо съществено. Напуснах училище на 15 години. В началото поддържах градини. Между 15 и 18 работех като градинар. Нещо извън музиката, но в същото време вече събирах първите си аматьорски групи. Когато се появи шансът да се заминавам само с музика, незабавно го сграбчих. И от онзи момент, от средата на 80-те се занимавам единствено с музика и нищо друго.

• От другата страна - Най-трудният момент от тези 40 години?

Peavy - Имаше много възходи и падения, което е нормално. Животът винаги протича на вълни – нагоре и надолу. В началото наистина беше трудно. Не изкарвахме никакви пари от музиката и няколко години ни се налагаше да живеем единствено, задоволявайки първичните си нужди. Спяхме в репетиционната, нямахме с какво да си купим храна. Но ми се струва нормално за една начинаеща група. Все пак парите не се появяват от първия ден. По-късно преживяхме няколко лоши момента, когато съставът се разделяше и особено през 1999, когато бях вече в студиото, записвайки албума „Ghost“. По средата на продукцията останалите от бандата си тръгнаха и ми се наложи да търся нови музиканти от днес за вчера. Беше много разочароващ период. И все пак това са моменти, които животът постоянно поднася. Нищо не е съвършено. А проблемите са всъщност шанс да направиш нещата по-добре. Така гледам на живота.

• От другата страна - Какво те мотивира да не се предадеш, защото много групи се отказват заради липсата на средства?

Peavy - Вярвах в онова, което правех. Винаги съм вярвал в музиката и тя ми даде необходимото. Понякога трябва време, за да си стъпиш на краката. Трябва да си издръжлив, както е с всяко нещо в живота. Готов съм да бъда търпелив и да отделя, колкото време е необходимо. Това се отнася за всеки един житейски момент.

• От другата страна - 40 години по-късно с Rage издадохте албума „Afterlifelines“. Как тези 40 години се отразяват в него?

Peavy - Планът беше да включим всички запазени елементи, които групата разви през годините. Познати сме като пауър метъл група. Но в същото време изработихме и други звукови детайли като работата ни със симфоничен оркестър, наличието понякога на по-епични и прогресив части в музиката. И си мисля, че го постигнахме в новия ни албум „Afterlifelines“. В него присъстват всички нюанси и ключови елементи от историята на Rage. Планът беше такъв.

• От другата страна - Остана ли нещо за следващия албум? Все пак постоянно събирате идеи.

Peavy - Какъв въпрос? Този едва се появи. Но наистина постоянно събираме идеи. Вече имам материал за бъдещи песни. В момента не работим по нищо, просто завършваме процеса по „Afterlifelines“. Концентрирали сме се върху турнетата от цикъла за него. Ще обикаляме както тази, така и следваща година. Не мога да си представя, че преди края на следващата ще сме готови за работа по нещо ново. Твърде е рано да мислим за това точно сега.

• От другата страна - Има ли период от историята на Rage, който трудно успяхте да възродите в „Afterlifelines“?

Peavy - Надявам се, че не сме повтаряли нищо в него. Надявам се, че албумът звучи достатъчно свежо с новите идеи. Чисто стилистично не срещнахме никакви проблеми. Когато искаме да сме тежки, създаваме тежки песни, когато искаме нещо по-различно, сме готови с различни композиции. Не, това не е истински проблем. Знаем какво правим. През годините сме осъществили достатъчно експерименти. „Afterlifelines“ е 26-ят ни албум. Натрупали сме много опит през годините. И сме напълно наясно какво сме свършили в новото издание.

• От другата страна - Защо албумът е разделен на две части – „Afterlife” и „Lifelines”?

Peavy - Точно заради различните елементи от музиката на Rage. Първата част „Afterlife” показва пауър страната на групата, по-трашарския ни образ, по-агресивното лице на Rage. „Lifelines” е епичната част, която е напълно оркестрирана и леко прогресивна, сравнявайки я с „Afterlife”. Двете заедно се свързват и образуват вселената на Rage.

• От другата страна - Как се промени ти смият през всички тези години?

Peavy - Ако говорим за възраст, промяната е естествена. Тази година ставам на 60. Не мисля, че отношението ми към музиката наистина се е променило. Аз самият се чувствам същия, както преди десетилетия, когато става въпрос за нея. Като човешко същество израствам, на 60 няма как да се чувствам като на 20. Няма как да стане. С годините съм натрупал повече опит, започнах да мисля повече за здравето си, станах по-спокоен. Както и по-фокусиран върху работите, с които се занимавам. Обаче не съм толкова по-различен днес, отколкото бях в миналото.

• От другата страна - Някога мислил ли си как искаш да приключи кариерата на Rage?

Peavy - Всъщност се надявам да продължавам с музиката, докато съм жив. Не искам да поставям края преди самият аз да съм достигнал последния си житейски ден. Надявам се, че ще продължавам да създавам музика до последния възможен момент. Разбира се, това зависи от здравословното и физическото ми състояние, но си пожелавам да сложа край на Rage с края на живота ми или до края на живота ми да се занимавам с групата.

• От другата страна - Кои бяха най-важните музикални влияния в годините на твоето формиране?

Peavy – Като малък най-ранните ми влияния бяха The Beatles. В същото време първите хард рок групи като Deep Purple. След което се увлякох по някои пънк и ню уейв банди от края на 70-те. The Police имат голямо влияние върху мен. След което се появи метъл вълната. И групи като Motörhead се оказаха много важни за мен. Особено Lemmy като басист. Днес вече разполагам с мой начин да се изразявам музикално. И не се интересувам толкова много какво правят другите банди.

• От другата страна - Следиш ли метъл сцената?

Peavy - Отгоре, отгоре. Не слушам всичко, което излиза. Но смятам, че метъл сцената се развива много добре. Постоянно се появяват нови групи. Идва ново поколение, което наистина е много добро. Трудно е обаче да направя музикално обобщение. Има много млади банди, които се вдъхновяват от старите. Което е супер. В същото време се появяват групи, които стилистично имат различни влияния. Примерът е метълкорът, който звучи по-различно. Има млади банди, които стъпват точно на неговите основи. Мисля, че бъдещето на метъла е добро, защото постоянно се предлагат свежи идеи, а в сцената се влива свежа кръв. Така че като цяло развитието е добро.

• От другата страна - Според теб кое е следващото голямо нещо в метъла?

Peavy - Наистина не знам. Не мога да кажа нищо по въпроса. Не съм гадател. Не мога да предвиждам бъдещето. Виждам, че метълкорът се справя много добре и се разраства. Става все по-популярен особено сред младите фенове. Може би той е бъдещето. Но наистина не знам. Може би питаш грешния човек. Това може да е тема на полицейско разследване, нали разбираш.

• От другата страна - Кои качества на музиката цениш повече днес? Детайли, които винаги те карат да гадаеш, да се чудиш и да им обръщаш по-голямо внимание?

Peavy - Извън пауъра и песните, които те отнасят, харесвам музика, която трансферира силна енергия. Харесвам звук, който предлага добро хармонично разгръщане. Харесвам добрите преходи, както и интелигентните мелодии. Тези неща са много важни, за да привлекат вниманието ми. А и са важни за една добра песен.

• От другата страна - В настоящия момент от кариерата ти, смяташ ли, че характерният ти стил на създаване на музика и текстове е напълно развит и личността ти блести във всичко, което правиш?

Peavy - Смятам, че е точно така. Всичко, което правя, е строго индивидуално и мисля, че много добре мога да се изразя с музиката, която създавам. И се надявам, че все още се развивам по малко. Постоянно търся нови идеи, които да вградя в Rage. Винаги се опитваме да звучим свежо и да не копираме себе си.

• От другата страна - Има ли групи в музикалната ти колекция, за които никой не предполага че слушаш?

Peavy - Не съм сигурен дали твърде много хора знаят, че харесвам старите банди от 60-те. Групи като The Kinks. Но не мисля, че тази част е толкова специална.

• От другата страна - Връщаме се на новия двоен албум. Спомена, че в него сте включили всичко с марката Rage...

Peavy - Той показва всички стилистични елементи на групата.

• От другата страна - Т.е. той е обобщение на музикалната кариера на Rage?

Peavy - Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Има добри албуми, които сме създали в миналото и се надявам, че бих могъл да кажа същото и за бъдещето. Не знам всъщност къде точно да поставя новия. Към момента той ми е твърде пресен. Хубаво е първо да се дистанцирам от него и едва след това мога преценя какво точно сме направили, и каква е неговата позиция в цялата картина.

• От другата страна - Много групи твърдят, че новият им албум е най-добрият.

Peavy - Виж, той е най-добрият, на който сме способни към настоящия момент, в настоящата позиция, в която се намира групата. По-ми е лесно да дам мнение за определен албум и неговото място след няколко години. Когато е минало известно време, успял съм да се дистанцирам и тогава и оценката ми е по-обективна.

• От другата страна - Има ли клише в метъла, което те дразни?

Peavy - Ако говорим за имидж, не харесвам този войнствения, който Manowar и Sabaton използват. Отвън изглежда, че те възхваляват насилието и войната. Някак си не мога да се свържа с този образ.

• От другата страна - Има ли нещо от миналото, което те е дразнело, а днес си се помирил с него?

Peavy - Трудни въпроси… Вече споменах за разделянето на състава през 1999 година по време на работата по албума „Ghost“. Много труден за мен период и горчив опит. С него умряха приятелства. Чувствах се предаден по-специално от единия от китаристите тогава. Преживях лично разочарование. Но оттогава минаха 25 години. Междувременно се помирих с всичко и всички, които бяха замесени. Днес положението е наред.

• От другата страна - След толкова много години в музиката, коя е твоята лична музикална революция?

Peavy - Не знам. Нямам впечатление да съм преминавал през някакви революции през последните години. Не правя нещо по-различно от онова, което съм правил преди. Не съм се опитал да вляза в рап музиката или нещо подобно. Така че не бих могъл да говоря за някаква революция. Просто се опитвам да се самоусъвършенствам и да подобрявам създававенето на песни. Песни, които харесвам и ме докосват истински. Също така аз самият не съм перфекционист. Не знам какво е. Не знам как бих се почувствал и дали има някакви предимства и недостатъци. Това всъщност не е опция за мен, защото не разсъждавам по този начин.

• От другата страна - Тогава кое е по-важното за теб – технически издържаното изпълнение или разпространяването на емоции?

Peavy - Емоциите са много по-важни за мен. Технически мога да изпълня онова, което съм създал. Но не се стремя да съм перфектен. Никой не е. Все едно да преследвам някакви нереалистични цели. Не мисля, че перфекционизмът въобще е даден на човечеството.

• От другата страна - Сменяме темата. Биографията на RAGE?

Peavy - Работим по нея. Почти е завършена. Редактираме текста. В процес на работа. Плановете са да я издадем през октомври.

• От другата страна - Би ли споделил някоя история, която не е толкова известна?

Peavy - Тази история можете да я прочетете в книгата. Имахме много сериозен инцидент с автобус в Русия при първото ни турне там през 2000 година. Загинаха и хора. Техникът ни за ударните пострада много сериозно. Беше ни много трудно да се измъкнем от мястото на инцидента. Бяхме някъде между Волгоград, откъдето тръгнахме и Самара, докъдето трябваше да стигнем. Бяхме някъде по средата между двата града близо до границата с Чечения, където бушуваше чеченската война. Заради това по този маршрут буквално никой не пътуваше. Отне ни цял ден, докато се измъкнем. Както казах, техникът, който отговаряше за барабаните, пострада много сериозно. Двама души загинаха в катастрофата. Телата им лежаха на пътя. И никой не идваше. Бяхме напълно безпомощни. Ситуацията беше много особена. В края на краищата бяхме спасени. Техникът ни беше опериран в болница, след което го върнаха със самолет вкъщи. Оцеля с голяма дупка в главата.

• От другата страна - Беше споменал в едно предишно интервю, което правихме, че се интересуваш от спелеология?

Peavy - Да, още се интересувам от нея, както и също от палеонтологията. Това са двете ми най-големи хобита. Особено древните кости от ерата на Плейстоцена.

• От другата страна - И имаш древни кости вкъщи?

Peavy - Точно така. Много. Всъщост буквално имам частен музей. Някои екземпляри купувам, други изкопавам сам. Набавям ги от различни източници. Развивам това хоби през целия ми живот и колекцията ми е наистина голяма. Всичко започна, когато бях на четири годинки. Баща ми, който беше учител в гимназия, ме запали. По време на следването си беше подготвил няколко скелета на по-малки животни. Като много малък бях запленен от тях. След което започнах да се опитвам сам да правя това, което баща ми беше направил. Бях на четири, когато започна всичко. И днес имам толкова много образци. Каквото си помислиш. Както ти казах, имам частен музей, който е с наистина много богата колекция. Притежавам всичко от черепи на слон, до съвсем малки парчета. Всичко е тук. От тинейджърските ми години до днес. Имам кости от Ледената епоха, пещерни мечки, мамути, вълнест носорог, каквото можеш да си представиш. Точно до мен има цял скелет. Скелет на лос. В Америка им казват така. Много голям елен така мога да го обясня по-ясно. Просто стои до мен. На пода до входната врата има скелет на кон. Всичко правя сам. Учих и таксидермия. Т.е. мога да препарирам.

• От другата страна - И в момента ли се занимаваш с това, защото чувам някакви инструменти?

Peavy - Съжалявам, почиствах някои инструменти. Седнал съм на работното ми място, където правя отливки на черепи, защото е тихо. И почиствам инструментите.

• От другата страна - Към края на интервюто сменяме темата – по-добре ли е метълът да е ъндърграунд?

Peavy - Някои групи със сигурност са мейнстрийм. Такива са AC/DC и Metallica. Те със сигурност са мейнстрийм. Защото са много популярни. Но основно метъл сцената е в паралелна реалност, сравнена с поп музиката. И винаги е било така. Хората, които по-специално слушат метъл, се отличават от останалите, а и предполагам, че „нормалните” хора едва ли биха си пуснали метъл музика. Така ме метълът винаги е бил и винаги ще бъде в своя паралелна вселена, сравнявайки го с „нормалната” поп сцена.

• От другата страна - Най-голямата лична саможертва, която си направил в името на музиката?

Peavy - Лиших се от деца! Но всичко е наред. По-добре така, отколкото да бъда отвратителен баща, който никога не е до децата си. Никога не се случи. Никога не съм имал достатъчно силна връзка, която да продължи дълго, за да се осмеля да имам деца от жена, която познавам добре. Вече съм твърде стар. А и не искам да ставам баща на 60 години. Знам, че има примери като Keith Richard и знам, че може да стане. Но не стои на дневен ред. Жената до мен също не иска деца. Така че едва ли ще се случи на този етап от живота ни.

• От другата страна - Парите носят ли творческа свобода?

Peavy - Парите са необходими. Необходимо е да имате достатъчно, за да живеете без напрежение. Парите дават някаква сигурност и малко спокойствие. Но не е необходимо да си милионер или извънредно богат, за да е щастлив животът ти. Всеки се нуждае от пари и те трябва да са достатъчно, за да не се чувстваш зле, защото например не можеш да си платиш сметките. Достатъчно е да можеш да задоволяваш потребностите си. Това е напълно достатъчно. Моето положение е такова. Имам толкова пари, колкото ми трябват, за да не се чудя как да си плащам смеките. Всичко е наред. Справям се добре. Имам достатъчно, за да купувам древни кости и да свиря по света. Хората си дават парите за скъпи коли, аз си купувам древни скелети на животни.

• От другата страна - Най-важният урок, който си научил за тези 40 години?

Peavy - Да не се вземам твърде сериозно.