На 15 септември всенародните любимци Sodom трябваше да се завърнат в България. И то точно 30 години след онзи епохален концерт от 1991. Преди да стане ясно, че концертът е отложен точно с една година, решихме да се свържем с Чичко Tom Angelripper, за да го попитаме, какво си спомня от тогава, защо презаписаха точно вселенския хит „Bombenhagel” и още някои други неща от битието на музиканта.

Интервюто с Tom Angelripper (Sodom) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 30 август 2021 година.

От другата страна – Привет, Мистър Angelripper, съвсем скоро ще отбележите 30-годишнината от първия Ви концерт в България. Живи ли са още спомените оттогава?

Tom Angelripper – Това беше най-впечатляващият концерт, който някога сме правили. Sodom бяхме първата банда, която проби Желязната завеса. Тогава ми бяха споменали, че и други западни групи са свирили при Вас, но ние бяхме първата истинска метъл банда, която направи концерт в страна като България. Беше невероятно. Въобще не очаквахме, че ще излезем пред толкова много фенове. Не знам колко бяха, може би 20 хиляди, не знам, но въобще не го очаквах. За нас беше голяма чест да бъдем там. Изкарахме си страхотно. 30 години по-късно същият промоутър се свърза с мен, с предложението за още едно шоу на Sodom при Вас. Много съм доволен, че получихме подобна оферта. Това, което ще направим, е да изпълним абсолютно същия сетлист отпреди 30 години, за да обхванем всички аспекти на онова шоу. Защото за нас България е специално място, феновете са специални. Искаме да се върнем назад във времето, да си припомним момента и за това ще изпълним същите песни.

От другата страна – Също така съпорт групите ще бъдат същите.

Tom Angelripper – Наистина ли? Мислех, че ще има само една банда преди нас. Кои са групите?

От другата страна – Crash и Милена с Ера.

Tom Angelripper – Направо ще се качим на машина на времето. След шоуто ще останем и на следващия ден в София. Ще разгледаме забележителностите, ще направим сесии за автографи. Ще се опитаме да се срещнем с феновете. Нямам търпение да дойдем при Вас. Това ще бъде третото шоу на Sodom след пандемията. Ще е нещо специално. В същото време имаме нов барабанист Toni Merkel. Той няма търпение да направи колкото е възможно повече концерти. Шоуто в България наистина ще бъде нещо много специално.

От другата страна – Спомняш ли си нещо по-специално от концерта преди 30 години?

Tom Angelripper – Направили ме страшно много концерти, но този, за който говорим, наистина беше много специален. Спомням си един голям балон с логото на Sodom. След концерта се разходихме из града, хапнаха много вкусна храна, пийнахме. Виждал съм няколко снимки от този концерт, но търся видео от него. Тогава обаче липсваха камери. Спомням си толкова много неща.

От другата страна – Веднага след този концерт в България се появи негов запис на касетка.

Tom Angelripper – Знам за този бутлег. Качеството на звука е много лошо, защото не беше професионално направен, но това не го прави по-малко специален. Още повече, че така сме напълно наясно, кои песни сме изпълнили тогава, за да ги изсвирим и сега без промени. Ако обаче има някакъв шанс да намерим видео от онзи концерт, ще е страхотно.

От другата страна – Тогава последната песен от сета Ви е „Bombenhagel”, а сега издадохте и миниалбум с нейна презаписана версия.

Tom Angelripper – Искахме през миналата година да издадем сингъл или миниалбум, за да рекламираме тур датите. Ако си спомняш навремето бяхме изкарали сингъла „Ausgebombt” и на него имаше стикер с концертните дати. Обаче всичко беше отменено или отложено за следващата година. Тогава говорихме със звукозаписната компания просто да го издаде. В случая песента „Bombenhagel” е в нова версия и с нов барабанист. Изсвирена е много стегнато, с две китари и излезе буквално преди дни. Много съм щастлив от този факт.

От другата страна – И в него сте включили химните на САЩ и Русия.

Tom Angelripper – Това е основната разлика. Направихме го с надеждата, че един ден САЩ и Русия ще работят заедно, ще станат приятели, ще стигнат до някакво добро политическо решение. Ние сме германци и живеем между тях. Постоянно се интересувам от политика. Тази тема винаги присъства в текстовете ни. Дори и по този въпрос сме правили записи, но знам, че няма как да променим положението. Това, което можем да направим, е да се качим на сцената и да го изкрещим. За това и текстовете ми са обвързани с темата. В миниалбума „Bombenhagel” има песен „Coup de Grace”. В нея споделям мислите си за това, че в най-скоро време светът ще бъде извън контрол, а това не предвещава нищо добро. Това, което мога да правя, е да говоря за тези проблеми и да пиша песни по тези теми.

От другата страна – Важни ли са посланията в музиката на Sodom? И конкретно тези послания?

Tom Angelripper – Много от метъл бандите използват текстове, обвързани с фентъзи и фантастика. Това се отнася за групи като Manowar и подобните им. Харесвам тяхната музика. Но ако имаш шанса да напишеш песен, която ще бъде слушана, трябва да хванеш възможността и да създадеш добър текст за истинския живот. Знам, че не можем да променим нищо. Също така не съм наясно дали заради музиката всички фенове се интересуват от посланията в нея. От самото начало обаче текстовете, които пиша, ги пиша за себе си. Искам да изразя себе си, защото имам какво да кажа. Искам с тях да събудя съзнанието на околните. Повечето фенове сигурно не се интересуват от текстовете. Но Sodom е политическа група, която пее срещу войната с политически и антивоенни текстове. Моята цел е да създам добри текстове, в които да разказвам истории.

От другата страна – А смяташ ли, че посланията ти достигат до правилните хора?

Tom Angelripper – Надявам се, че го постигаме. Пиша за нещата, които стават около нас. Ако си пуснеш новините или отвориш някой новинарски сайт, ще видиш, че нещо не е, както трябва. Светът върви по грешен път. Вземи климатичните промени, всичко. Самият аз не се страхувам за себе си, притеснявам се за следващото поколение, което ще плаща цената на нашите действия. За това пиша, след което се качвам на сцената и го изкрещявам с музиката си.

От другата страна – Следващото поколение ще плати цената за нашето действие или бездействие, но ние плащаме цената за действията и бездействията на предишното поколение.

Tom Angelripper – Точно така. Все някой трябва да я плати. Промяната на климата с всяка година става все по-проблемна. Възстановяването става все по-скъпо. Според мен не можем да се върнем назад. Светът е свършен, умира. Не мога да стоя безучастен, трябва да предупредя хората, за това и правя изявления с музиката на Sodom – „Спрете войните и се опитайте да живеете в хармоничен и мирен свят!” Знам, че това е просто една моя мечта, която никога няма да се осъществи.

От другата страна – Всеки говори за това, а всъщност се разпалват все повече войни, а на войната, която човечеството води срещу природата, не й се вижда краят.

Tom Angelripper – Защото сме саморазрушителни. Защото все повече политически системи започват да дават бъгове. Никой не мисли какви ще са последствията от действията му през следващите десетилетия. Светът е разделен на богати и бедни, като богатите стават все по-богати. Шепа хора държат парите на света. И на тях не им пука за следващото поколение и за хората, които ще живеят след тях. Това е лудост. Но светът е такъв. Това е типичното човешко поведение. Проблемът е, че всеки иска да прави пари. Бедните стават все повече, проблемите им се увеличават. От друга страна не знам какво трябва да бъде направено, за да живеем в по-добър свят, защото не съм политик. Но мисля за тези проблеми, което от своя страна е първата стъпка към изграждането на един по-добър свят.

От другата страна – Връщам те на последния миниалбум на Sodom. Защо решихте да презапишете „Bombenhagel”, а не някоя друга песен от миналото?

Tom Angelripper – Това е най-класическата песен на Sodom. Дори не става дума за „Agent Orange” и „Ausgebombt”, защото е имало концерти, на които не сме ги изпълнявали. Една от причините, за да презапишем „Bombenhagel” е Toni Merkel. Към нас се присъедини най-добрият барабанист, който можахме да открием в Германия. Когато започнахме да подготвяме сетлистите за предстоящите концерти, една от песните, които репетирахме, беше„Bombenhagel”. Вярваш ли ми, че нейното изпълнение беше някакво свръхестествено преживяване. Toni Merkel свири песента едно към едно с оригинала. Толкова е прецизен. Знам, че той се харесва от всички. Знам какво си мислят хората. Презаписът на „Bombenhagel” е нашето заявление към всички, че за първи път в нашата кариера можем абсолютно точно да изпълним композицията. И всъщност тук не става дума само за „Bombenhagel”, а и за новите песни на бандата, които публиката иска да чуе.

От другата страна – Интересното е, че с албума „Genesis XIX” възродихте олдскуул духа на Sodom.

Tom Angelripper – Когато започнахме да работим по този албум, бяхме наясно, че няма как да повторим историята. По време на създаването на песните, не спряхме да говорим, че трябва да запазим духа на 80-те. Беше важно за нас да го постигнем. В края на краищата композираме музика, на първо място, за себе си. Защото я харесваме и сме метъл фенове. Не я създаваме за звукозаписните компании или за платформите за споделяне. Никой не ни нарежда. Създаваме онези песни, които обичаме да слушаме. Така запазихме духа. Искахме да се върнем назад във времето. Ние сме олдскуул банда. През 2022 ще отбележим 40-годишнинтата на Sodom. Това е наистина много време. И онова, което е важно да се знае е, че Sodom е единствената група на света, която никога не се промени. При нас няма комерс, няма външни намеси. Правим онова, което искаме и винаги се опитваме да пишем все по-добри песни. Според мен в това се крие тайната на успеха ни. „Genesis XIX” е страхотен албум със страхотни песни. С него запазихме духа жив, което е от изключителна важност.

От другата страна – Важно ли е след толкова много години да си все още фен на музиката?

Tom Angelripper – За мен това е много важно. Ако погледнеш Sodom и се спреш на новия ни китарист Yorck, той е най-големият метъл фен, когото някога съм срещал. Има най-голямата колекция от метъл записи, която някога съм виждал. Той е истински фен на метъла. В личния си живот не си сваля елека с нашивките. Това са и причините да пише страхотни песни. Yorck се интересува от метъл сцената в дълбочина. Барабанистът ни Toni е голям фен на Sodom и на първите албуми на бандата. Казвал ми е, че е голям почитател и на свиренето на Chris Witchhunter. Опитва се да изпълнява песните като него, но още по-прецизно. Тези неща са много важни за мен. Ние не правим музика, за да печелим пари или за да гоним успеха. Тя извира от сърцата ни, защото я обичаме. Когато някой си вземе новия ни албум или дойде на наш концерт, ще осъзнае, че ние сме на първо място фенове. Ще си отбележи, че Sodom създават истински метъл, истински фенове са на музиката и правят всичко от душа и сърце. Ние сме единствената група в света, съставена от фенове, които композират песни. Обаче, ние не сме рок звезди. Просто група метъл фенове, които правят музика за някакъв период от време, изпълнявайки я на живо. Това е и единствената разлика между нас и феновете в публиката.

От другата страна – Може би и това е причината публиката да Ви обича толкова много.

Tom Angelripper – Точно така. Ние не сме по-добри от тях, ние не сме рок звезди, просто за разлика от тях създаваме музика. Останалите са големите звезди. Направят сет от 45 минути и нямат търпение да се приберат в хотела. А ние винаги се опитваме да останем след концерта и да се срещнем с феновете. Заради коронавируса днес не е много възможно, но в нормалните дни задължително оставаме за някой автограф, за по бира или просто да разменим няколко думи. Смятам, че Sodom е единствената истинска хеви метъл банда, която е останала днес. Другите се промениха много.

От другата страна – Връщам те на последния концерт, който направихте, запазихте ли българския флаг, който няколко мои приятели Ви дадоха в Чехия?

Tom Angelripper – Със сигурност. Получихме няколко знамена. Китаристът ни Yorck ги прибра.

От другата страна – Колко подарени флага имате в репетиционната си?

Tom Angelripper – Не знам. Не мога да си позволя да прибера всяко знаме, което получаваме. А и когато летим, не можем да вземем всеки един подарък. Ако имах възможността да прибера всеки един флаг, който съм получил от публиката, сега щях да имам стотици. В Чехия си спомням, че ни подариха хърватско и българско знаме. Тези ги запазихме. По-скоро барабанистът ни Toni ги прибра, защото това всъщност беше първия му концерт със Sodom. Може би ще върнем това знаме в София сега.

От другата страна – Обратно към концертите. Според теб има ли група, която е пример за живи изпълнения?

Tom Angelripper – Гледал съм страшно много групи, които са добри на живо. Виж, голям фен съм на Slayer. Всеки техен концерт е възможно най-добрият. Самите Slayer винаги правят най-доброто изпълнение на живо. Заради тяхната последователност и принципност. Slayer свирят с голяма прецизност. Това, което бандите правят днес, е основно шоу. Всеки гледа да покаже, колкото е възможно повече неща и в един момент сцената става претрупана. При нас не е така. Ние просто си включваме „Маршалите”. Единственото, за което настояваме, е осветлението и звукът да са на ниво. За мен най-важни по време на един концерт са бандата и личностите в нея, а не допълнителните елементи, което буквално отвличат вниманието на публиката от музиката. Ние например вече не използваме пиротехника. Не искаме да харчим пари за каквото и да било. На първо място е музиката. Аз съм олдксуул фен. Фен на Motorhead, Venom, Slayer. Обаче не бих могъл да определя най-доброто шоу на живо. Със сигурност знаеш Rammstein. Тяхното шоу е голямо. Един техен концерт струва хиляди.

От другата страна – Представял ли си си някога Sodom да излизат с такова шоу?

Tom Angelripper – Никога! Дори и не го искам. Има групи, които използват всевъзможни екрани. И това не искам. За мен един концерт е най-добър, когато си поставим техниката в средата на сцената, осветлението е добро и си включим „Маршалите”. Това е нашето шоу. Шоуто идва от бандата и музикантите в нея, а не от онова, което е добавено около тях.

От другата страна – Днес обаче музиката се възприема повече с очите, а не с ушите.

Tom Angelripper – Така е, но ние не искаме това. За мен музиката е най-важна. Ние не сме Rammstein или нещо друго. Познавам групи като Amon Amarth или Kreator, които подготвят голяма сцена за всеки техен концерт, което струва доста пари. И тук изниква въпросът – кой плаща цената за това? Аз не искам. Вземи концертите на Judas Priest от 80-те. Това е истинското метъл шоу. Никого не ангажирам с мнението си.

От другата страна – Интересно е, че споменаваш само стари банди. А новите?

Tom Angelripper – Не ги познавам. Не съм им фен. Слушам ги, интересувам се какво правят, когато със Sodom участваме на някой фестивал, отделям време да погледам някои нови групи, които свирят метъл. Слушам компилациите, които пускат списанията. Но никога не съм бил фен на съвременните банди, защото когато слушам метъл, искам той да предизвика някакво вълнение в мен. А това става, когато си пусна нещо от 80-те. Тогава емоциите в мен буквално избухват. Това харесвам.

От другата страна – Когато излезе „Genesis XIX”, разговарях с Frank Blackfire. Тогава той ми каза, че преди да влезете за записи, репетирате песните, докато не научите всеки детайл. А сега с целия този софтуер музиката някак си позагуби душата си…

Tom Angelripper – Напълно съм съгласен. През 80-те, когато записвахме ударните с Witchhunter и той объркаше нещо или допуснеше грешка, трябваше да изпълним цялата песен отначало. Днес обаче има програми, с които са възможни всякакви корекции, можеш да промениш тона, да напудриш записа, което наистина помага. Но така се губи много от енергията на музиката, губиш душата й. Това беше причината да миксираме последния албум на Sodom аналогово. Така постигнахме специалния звук, който искахме. От друга страна дигиталното записване е много по-достъпно днес от финансова гледна точка. Това е добре за младите банди, защото, ако не разполагат с много пари, все пак имат възможност да запишат албум. Но наистина музиката загуби нещо с дигиталните възможности.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Tom Angelripper – Това е добър въпрос. Най-добрият ми рокендрол момент е, когато получих възможността да напусна мината за добив на въглища, в която работех. Трябва да се върнем в 1989 година. Напуснах мината и се концентрирах изцяло върху музиката. Сбъднах мечтата си, когато дойде моментът, в който можех да се издържам единствено от музика. Това никога няма да го забравя и ще го помня винаги. Тогава да напуснеш работата, не се приемаше добре. Много млади банди ме питат какво да направят, за да станат рок звезди или професионално да се занимават с музика. Отговарям им никога да не напускат училище, да запазят работата си, защото през 80-те бяхме шепа групи, които свиреха такава музика, а днес всеки месец в тези стилове се появяват стотици изпълнители. Напускането на въглищната мина е най-доброто решение в рокендрол кариерата ми.

От другата страна – И накрая, какво си спомняш от първите години на Sodom, когато вокалист е бил и Aggressor?

Tom Angelripper – Когато създадохме Sodom в началото на 1982 година, въобще не сме обсъждали кой на какво ще свири. Просто събрахме групата, без да се разпределяме кой ще е барабанист, китарист или вокалист. В един момент това дойде на дневен ред, а на мен мечтата ми беше да свиря на бас и да съм зад микрофона, защото съм голям фен на Lemmy от Motorhead, Algy Ward от Tank, John Gallagher от Raven, Cronos от Venom, басистите, които са и вокалисти. За такава работа мечтаех. Когато дойде време да си разпределяме инструментите Frank Aggressor реши, че той ще свири на китара, а за мен остана баса. Тогава се наложи да намерим добър барабанист и това беше Chris Witchhunter. Той беше първия барабанист на Sodom. И ето ме сега, работя онова, което винаги съм искал. Обичам да пея и в същото време да свиря на бас. Обичам да вдигам шум. Аз не свиря, както другите басисти. Моят стил е по-скоро на втора ритъм китара като Lemmy и Cronos. В началото на групата си поделяхме вокалите с Aggressor, защото гласовете ни звучаха еднакво. Когато той се махна, мечтата ми да свиря на бас и да пея се сбъдна. Така осъществих най-желаната работа, която исках – да свиря в група.