Всеки вече познава вокалиста Ronnie Romero. Не само от работата му с проекта на доктор Милен Врабевски Intelligent Music Project. Rainbow, Adrian Vandenberg, Michael Schenker ще ги споменем само мимоходом. Една част от кариерата на Ronnie Romero обаче остава някак си в сянка. Става въпрос за групата Lords Of Black, която той основава заедно с китариста Tony Hernando през 2014. За седем години в дискографията на испанската банда вече стоят пет албума. Последният – втората част на „Alchemy of Souls”, излезе само преди дни, а китаристът Tony Hernando даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Tony Hernando (Lords Of Black, Restless Spirits) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.10.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, Tony, преди да започнем разговора за новия албум на Lords Of Black „Alchemy of Souls Part II”, ще те върна към средата на лятото, когато издаде инструменталния солов сингъл „Armour of God”. Смяташ да продължаваш и в двете направления ли?

Tony Hernando – Цял живот се занимавам с музика. Откакто се помня свиря инструментална музика, след което се появиха Lords Of Black. Също така към „Frontiers Records” движа проекта Restless Spirits, който е повече американски хард рок, стил AOR. Дали е лесно, е въпрос на професионализъм. И на работохолизъм, на постоянна работа и забавление от нея. За мен това всъщност е страст, не е работа. Музиката наистина е моята страст. Щастлив съм, че през цялото време съм й отдаден изцяло, 24/7. Lords Of Black са основният ми приоритет. Те са главната ми банда. Сега издаваме нов албум, така че в момента всичко гравитира около тях. Също така, както отбеляза, издадох един инструментален солов сингъл с барабаниста ми Mike Terrana. Това стана преди няколко месеца. Името на композицията е „Armour of God”. Избрах да пусна само него, защото времената са такива, че издаването на цял инструментален диск с 10-11 композиции не е оправдано. Реших, че ще пускам отделни сингли. Следващият предстои съвсем скоро. Към него ще има отново видеоклип. Опитвам се да съм ангажиран едновременно със соловите ми неща, с Lords Of Black и с втория албум на Restless Spirits, който записвам в момента. Зает съм, но съм щастлив.

От другата страна – Когато говорим за инструментали, каква е тайната да задържиш вниманието с музика без вокали?

Tony Hernando – По-трудно е от всякога, но всъщност е без значение дали музиката е инструментална или не. Защото вниманието, което хората отделят, за да чуят нещо ново, е сведено до минимум, заради Интернет и платформите за споделяне. Те са отвратителни, а слушателите не могат да останат фокусирани, да отделят внимание и да обърнат внимание на нещо за повече от пет секунди. Така че е много трудно. Още по-трудно е, когато става въпрос за инструментална музика независимо дали си музикант или китарист, който работи сам. Смятам, че съм един от малкото изпълнители, които независимо че изпълняват много ноти и препускат по грифа, съм изградил много мелодичен стил. Мисля, че успявам да привлека вниманието на хората, дори и да не се интересуват от китарни изпълнения, защото в случая за мен е важна музиката, важна е песента, а не китарната техника или само китарните теми. Израснах, слушайки китаристи като Gary Moore, Joe Satriani, Steve Vai – китаристи, които едновременно са много добри и много мелодични. Китаристи, които изпълняват милиони ноти за една секунда за едното нищо, не са ми интересни. Този маниер не ми харесва. Един изпълнител трябва да е виртуоз, да е техничен, но в същото време трябва и да е мелодичен във всичко, което композира. Така смятам. По скромното ми мнение това е една от моите опори, които изграждам като във всяка моя музика вкарвам много мелодичност.

От другата страна – Изпълнението ти се различава в Lords Of Black. Там си по-обран.

Tony Hernando – В музиката на бандата има баланс. Има една много хубава комбинация между мелодичността, моите китарни умения и стила на групата. Както отбелязах и по-рано музиката, всичко около нея, трябва да е подчинено на целта на песента. С годините, с израстването ми като музикант и превръщането ми с времето в по-добър китарист, все повече мисля, че най-важен е процесът на създаване на една композиция. В Lords Of Black има много виртуозност, китарни сола, ударни изпълнения и много технични моменти, има по много от всичко. Няма как да не отбележим и присъствието на Ronnie Romero, който е един от най-добрите вокалисти днес и който е много градивен в пеенето. Но всичко, което изброих, трябва да служи на песента – на силната, мелодичната, съдържателната песен, с добър текст и послание. В композициите на Lords Of Black не си позволявам едно соло да надхвърля минута. Така че в този малък фрагмент от минута в средата на песента, който имам, се опитвам да дам най-доброто от себе си. В същото време аз съм олдскуул, както казах и по-рано израснал съм великите китаристи на 70-те и 80-те. Принципът ми е, че ако ще свириш китарно соло в средата на песента, направи така, че то да е възможно най-доброто. Както Randy Rhoads и Gary Moore, както винаги прави Adrian Smith от Iron Maiden. Запиши за песента най-доброто, на което си способен, за да повдигнеш нивото й, за да я изпратиш в облаците, за да продължиш приключението, в което тя повежда. Най-лошият вариант е да имаш добра песен, а средата пълен провал заради голямото его на китариста, който изпълнява милиони ноти без причина без да се опита, да се впише в нея, като по този начин унищожава идеята й. Моите усилия са насочени в посока да съм мелодичен и в същото време да надграждам, да добавя повече динамика, повече съдържание и значение с китарните сола, които правя. Така че трябва да намеря баланса между всички тези елементи.

От другата страна – И може би добро начало, защото спомена, че първите пет секунди са изключително важни…

Tony Hernando – Бих отбелязал, че с Lords Of Black сме много мелодични и в същото време енергични, което ни нарежда в прог пауър стила, защото смесваме олдскуул метъл с щипка прогресив и пауър. Музиката на Lords Of Black е комбинация от това, което ни прави понякога по-сложни и се радвам, че феновете, които харесват албумите ни, имат същия вкус като нашия. Това са хора, които наистина разбират сложността на музиката и искат и търсят още нещо, нещо повече. Със сигурност, слушайки Lords Of Black те очакват дълбочина и съдържателни пасажи, които да ги поведат на пътешествие. Дисковете ни са наистина продължителни, песните не са кратки и винаги предлагаме най-малко 60 минути музика. Това води до усещането, че един албум е едно цяло епично произведение. Също така ние не сме група на синглите. Работейки по този старомоден начин, наистина е трудно да приковем вниманието на някои от младите слушатели, за които са важни първите пет секунди, запълнени с нещо конкретно или специално. Или пък очакват още в първите пет секунди от видеото да се появи някоя мадама. Иначе нямаш шанс да привлечеш вниманието им. Какво да направя срещу това? Тези хора не съставят фен базата, към която аз се стремя. В същото време все още съм фен на музиката. Когато си пусна новия сингъл или новото видео на Queensrÿche, а аз съм им огромен фен, както и на Dream Theater, Fates Warning, знам, че трябва да съм въоръжен с търпение и знам, че трябва да почакам, за да видя накъде ще ме отведе песента. Харесвам точно този начин, наистина го харесвам. Така и нашата публика е точно от този вид. Това е всичко, което можем да направим.

От другата страна – Ако бяхте събрали бандата през 80-те, друга ли щеше да Ви е съдбата? Групата по-разбираема ли щеше да е за младите фенове?

Tony Hernando – Убеден съм, че ако точно сега се качим на Машина на времето и Lords Of Black са основани в началото на 80-те, ще видим пред тях много повече шансове. Абсолютно! Това е правилното време и точното място за рок музиката и по-специално за хард рока и хеви метъла. 80-те са точното място за тези стилове, средата на онова десетилетие в държави като САЩ, Великобритания и Германия. Не знам какво би било положението за Lords Of Black в страни като България, Югославия, Румъния и всички, които са били под комунистически режим. Но дори и в тези страни бавно и полека бихме станали известни, защото те започнаха да се отварят за западните хеви метъл групи. Сигурен съм, че ако се върнем в 80-те Lords Of Black биха били много по-известни и разпознаваеми.

От другата страна – Lords Of Black са от Испания, както и Mago De Oz. Силна ли е там метъл сцената и какъв е факторът за това?

Tony Hernando – Mago De Oz са много различна група, защото пеят на испански. През 80-те сцената ни беше много популярна, но повечето банди пееха на родния ни език. Което ограничаваше популярността им до границите на Испания. Може би някои бяха известни в Централна и Южна Америка заради езика и само толкова. Lords Of Black е една от малкото групи, които са разпознаваеми, правят турнета и са известни извън Испания. Гордеем се, че сме едни от първите, които го постигнаха, защото нашият път отваря вратите за останалите, да тръгнат след нас и да постигнат онова, което ние успяхме. Няма значение дали си много добър музикант или свириш в добра група, ако се намираш на грешното място в неправилното време. Тогава каквото и да опитваш, резултат няма да има дори и да си китарист от класата на Yngwie Malmsteen. Просто няма значение колко си добър, ако обществото, политиката и обкръжаващата среда не са перфектни, за да може талантът да изплува. Тук ще спомена една много добра група, с невероятен китарист. Става въпрос за Szekeres Tamás от Унгария. Невероятен е. Обаче не успя да постигне нищо, защото просто живееше на грешното място, в комунистическа Унгария. След Втората световна война Англия е една от свободните страни, която развива капитализма и свободния западен свят. Където свободата на словото и на изразяването са норма. Подобно на САЩ. И в тези условия се раждат рокът и метълът като културен отговор на обществения ред и политиката. Т.е. няма как да свириш тези стилове без основа. Което показва едно – че няма как да измислиш рок музиката или хеви метъла в страни като Русия през 50-те, 70-те, 80-те. Няма как да стане. Невъзможно е, защото там управляваше комунизмът. Хеви метълът и рок музиката биха били контра на тази система, защото те са свобода сами по себе си и са еманацията на свободата на словото, и олицетворяват всичко, което означава свободата. А там свободата на словото беше невъзможна. Западна Германия, не Източна, се сдобива с една от първите големи европейски банди Scorpions. Заради Scorpions се появиха Accept, Helloween, благодарение на тях се формира стабилната немска метъл сцена. И то само защото там имат Scorpions. Норвегия, Швеция и Финландия също имат банда тип „ Scorpions”. В Швеция са Europe, във Финландия – Stratovarius и Nightwish. Всяка страна трябва да има първата успешна група, която да отвори вратите за останалите. Надявам се, че Lords Of Black е такава група за Испания. Група, която ще отъпче пътя за другите испански банди, за да могат да излязат извън страната и да започнат да издавят своя хеви метъл на английски, а не на испански.

От другата страна – В този случай обаче как се промениха Lords Of Black? Какви бяха преди RAINBOW и след тях заради Ronnie Romero?

Tony Hernando – Когато с Ronnie създадохме групата през 2014, което беше преди 7 години, започнахме от нулата при издаването на първия ни албум. Нямахме нищо. Изведнъж вниманието се насочи към нас, започнахме да отваряме за групи като Gotthard, Unisonic, Helloween и бавно феновете и пресата разбраха за нас. Започнаха да говорят са страхотната банда, която има страхотна музика и невероятен вокалист. След което се появиха Rainbow. В началото положението беше от полза не само за Ronnie, но и за Lords Of Black, защото бяхме под прожекторите и всеки говореше за вокалиста и групата. След, което се появиха и трудностите, защото цялото това внимание постави Ronnie на съвсем друга позиция от Lords Of Black. Появиха се много музиканти и групи, които и сега търсят Ronnie Romero за записи и турнета. Така се озовах в доста трудна ситуация. Но каквото – такова. Най-накрая обаче нещата си дойдоха на мястото. Ronnie Romero блести най-ярко в Lords Of Black. Не можеш да го сравняваш с никого преди него, защото той е единственият вокалист на бандата. Lords Of Black не са Rainbow или групата на Michael Schenker, където той е сравняван с Ronnie James Dio, Joe Lynn Turner, Graham Bonnet или с всички предишни певци на Michael Schenker. В Lords Of Black той е Единственият. С него основахме бандата преди седем години и тази група е мястото, където той може да бъде 100 процента себе си без да бъде сравняван с никого, което е страхотно.

От другата страна – Нека все пак да поговорим и за новия албум на Lords Of Black „Alchemy of Souls Part II”, който е и поводът за това интервю. Той концептуално продължение ли е на първата част?

Tony Hernando – Албумът не е концептуален в смисъла, който се влага в тази дума. Идеята е да развием темата, която започнахме в пердишния диск за войната между доброто и злото. В първата част идеята е представена от по-лична гледна точка, от лични преживявания и борби, текстове за революция, възкресение, възмездие и разрушението, което тази война носи във всеки един от нас. В новия албум „Alchemy of Souls Part II” темата е същата – отново за доброто срещу злото, светлината срещу мрака. Този път перспективата в песните е по-условна и предубедена заради настоящето, изпълнено с войни, пандемия и кризи. Говорим на глобално ниво и се опитваме да опишем картината в един много труден момент за човечеството и по-специално за ценностите на Западния свят, които в момента са подложени на преоценка. Обявена им е война. Без оръжия и войници, но това е война. Имам лично мнение за положението, в което се намираме в момента. Не проповядвам и не обвинявам. Говоря за борбата на доброто срещу злото. Темите са много близки до различни литературни произведения като „1984” или „Съвършения нов свят” и „Приказка без край” на Михаел Енде. Всичко по някакъв начин кореспондира с тях. С цялото си същество усещам и вярвам, че това е последната битка между доброто и злото. Надявам се, че след пандемията и кризата светът ще бъде по-добър. Защото, ако не стане така, сме тотално прецакани.

От другата страна – Интересна съпоставка се получава между името на бандата Lords Of Black и темите за светлината.

Tony Hernando – Мога да олицетворя концепцията в двата албума „Alchemy of Souls” с герои като Батман и Деърдевил. Може би орицетворяват злото, но вършат добро от сенките като влизат в ролята на раздаващи правосъдие. Ние сме Lords Of Black. Ние сме миротворците, които се борят срещу злото и корупцията, срещу всичко грешно в днешния свят. Борба, която не може да се води по нормалния начин, не можеш да разчиташ на полицията и съда, защото копурцията е навсякъде. Нито полицията, нито съдебната система работят правилно. Наистина се нуждаем от супер герои като Батман, Супермен и всички останали, за да се борят срещу злодеите, които живеят в мрака. Друг начин няма.

От другата страна – Ако притежаваше супер сила, за какво ще я използваш?

Tony Hernando – Ако притежавам супер сила ще изтрия всички лъжи, с които ни заливат ежедневно за ситуацията в момента. Вирусът съществува. Но начинът, по който се политизира проблемът, е неприемлив. Онези по върховете въобще не ги интересува здравето на хората. Всичко е за пари и власт. Насажда се страх. По този начин хората сами се поставят в подчинение, разменяйки го срещу свободата и правата си. Същото наблюдаваме преди 100 или 200 година. Само времето и начинът са различни. Изглежда, че тоталитаризмът никога не си е тръгвал. Просто чака, за да се развихри. Всичко, което днес ни се предлага, е много опасна материя. Ако продължаваме без да задаваме въпроси, без да протестираме, без да правим нищо, ще загубим правата си, ще загубим свободата си, положението ни ще се влоши много повече, отколкото е било преди десет или двадесет години, че и по-рано. Това е само и единствено мое мнение. Не ангажирам никого с него. Lords Of Black не е политическа банда. Текстовете носят човечност, те са психологически, философски, натоварени са с ценностите, в които вярвам. Те са за борбата между доброто и злото без да политизираме.

От другата страна – Музиката притежава ли още силата да води до промени?

Tony Hernando – Добър въпрос. През 60-те, 70-те и 80-те имаше банди като Pink Floyd, имаше Jimi Hendrix, Deep Purple продължават да работят, имаше Black Sabbath. Техният протест срещу неправдата, войната, Виетнам и всичко подобно, беше силен. Беше мощен. Само си пусни концерти от 70-те и 80-те. Ще видиш огромни тълпи от фенове, които сигурно надхвърлят 100 000 души. Вземи добрата инициатива „Live Aid”, при която се събираха средства за борба с глада и войните. Това, което се опитвам да кажа, е че музиката притежава страхотна сила, която е канализирана по прерасен начин, по много хуманен начин. Дори смятам, че музиката е една от причините комунизмът да падне. Когато първите западни банди като Scorpions, Bon Jovi, Yngwie Malmsteen, Deep Purple и други като тях започнаха да правят концерти в Русия по времето на Горбачов, сигурно си спомняш „Moscow Music Peace Festival” през 1989 година, не след дълго падна Берлинската стена. Музиката е голям посланик на свободата и мира. Всички музиканти, които познавам, се стремят към мир, свобода и добруване. Ако посетиш тоталитарни страни като Северна Корея, Куба или Камбоджа, няма да чуеш нито рок, нито хеви метъл. Тези стилове там са забранени. Ако отидеш до ислямски страни като Иран или други радикални ислямски държави, ще се убедиш, че рокът и метълът не са позволени, защото за управниците музиката е опасна. Тя е силно оръжие в ръцете на хората. Проблемът например днес е, че властите не искат на едно място да се събират много хора, което автоматично води до забрана на концертите. За да не се вдъхновяваме от силата на музиката. Властимащите искат да ни я отнемат, за да ни разединят. Искат да сме карантинирани, да си стоим вкъщи, да се страхуваме, да не сме свързани. Защото само, когато сме обединени, сме силни. Тоталитарните водачи не искат да го допуснат. Те са наясно, че рокът е опасен за тях. През последните години музиката, която се излъчва по радиата и телевизиите, е ужасна. А от тази ужасна музика, която се излъчва отвсякъде, хората оглупяват. Младежите спират да мислят и не се интересуват от нищо. Те не протеситрат срещу нищо, защото им е напълно достатъчно да имат Интернет и смартфони. На тях социалните мрежи са им напълно достатъчни. Не се борят срещу нищо, нямат ценности. Всичко в този живот е навързано по много странен и особен начин, а музиката е клюът за борбата със злото.

От другата страна – Последно – кой е твоят най-рокендрол момент?

Tony Hernando – Няколко са. Спомням се, когато не толкова отдавна, свирихме с Lords Of Black в Япония на един от най-големите фестивали „Loud Park”. Това е един от най-великите моменти в живота ми. Друг такъв е концертът ни в Осака, Япония в един много малък клуб, където феновете бяха страхотни и много благоразположени към бандата. Два момента, които никога няма да забравя.