Интервю с Torre Florim (De Staat)

Алтернативната рок банда от Нидерландия De Staat се завръща с концерт в България на 6 ноември.

Това ще е третото появяване на групата пред българската публика. Съпорт ще бъдат ALI от българска страна. De Staat започват като едноличен проект на вокалиста Torre Florim. Той дори записва първото демо на групата в апартамента си. Годината е 2007. 15 години по-късно De Staat са пълнокръвна банда, която дели сцена с dEUS, Muse, Biffy Clyro. Последният албум на групата от Нидерландия е „Bubble Gum” (2019). От тогава до сега De Staat издават основно сингли, всеки един подкрепен и с визуализация.

Интервюто с Torre Florim (De Staat) е излъчено в „От другата страна” на 31.10.2022 година.

От другата страна – Привет, Torre, каква е най-голямата промяна с концертите след пандемията според теб?

Torre Florim – Специално за мен, най-голямата промяна, която донесе ковид кризата, е че много повече от преди харесвам да правя концерти. Преди пандемията имахме много участия. Но тя ме провокира да преоткрия и да преоценя концертите. Бяхме в пауза. Не правехме нищо и тези две години наистина ме накараха да преосмисля живите изпълнения и да ги заобичам още повече. По отношение на публиката още в началото, когато мерките започнаха да падат, почувствах, че тя е още по-дива. Още по-дива отколкото преди. Доста е забавно. Също така, обаче, в различните страни поведението на феновете и различно. Постоянно го забелязваме. В някои държави хората все още не се чувстват в безопасност поради някакви причини. Не всеки все още се престрашава да посещава концерти, независимо че му се иска. Това са основните разлики, които предизвика пандемията според мен.

От другата страна – Какво прави един концерт специален за De Staat?

Torre Florim – Харесва ми, когато концертите са завладяващи и интересни. И може би леко плашещи. Като например да не знаем какво да очакваме от публиката. Харесва ми подобно състояние. От друга страна ми харесва, когато се чувствам комфортно заради феновете, пред които свирим. Знам, че звучи коренно различно на онова, което казах малко преди това, но е хубаво да знаеш, че публиката е така да се каже удобна за групата, което означава, че и групата се чувства добре и е освободена от напрежението. Понякога обаче самата група ме кара да се чувствам не на място, но това е съзнателно решение. Това също харесвам. Нека да е малко неудобно. Обичам в някаква степен също да се страхувам от хората на сцената. Не знам дали звучи логично. Не искам всичко да е подредено. Предпочитам да има странни и донякъде плашещи моменти. Като например да има въпроси от рода на – „Какъв е този, какво си мисли, че прави? Има ли въобще някакъв смисъл?” И после – „Да, наистина има смисъл.” Също така предпочитам, когато концертите сами по себе си не си приличат. Когато свирим, винаги наблюдаваме случващото се в публиката. Когато се чувстваме добре, поглеждам към феновете отпред, за да видя какво става при тях и как бих могъл да се възползвам от тяхната реакция.

От другата страна – Има ли момент, когато си на сцената, в който се чувстваш все едно си в друга реалност?

Torre Florim – Когато съм на сцената мисля, че пристъпвам в друга реалност. Всъщност някои смятат, че когато съм на сцената, се преобразявам и влизам в образ. Обаче не е точно така. За мен е по-различно. Все едно показвам друга част от мен. Показвам много от себе си, което иначе стои скрито. Показвам по-откачената част от мен. Предполагам, че когато си на сцената със сигурност трябва да е по-различно. Различната реалност добре описва положението. Бяхме много специален гост на турнето на Biffy Clyro. Свирихме пред много хора, които въобще не знаеха, кои сме. Това положение ми харесва, защото, когато бяхме на сцената, трябваше да ги изненадаме. Така забелязахме, че успявахме да увлечем поне 10 на сто от публиката. Или обратното 15 процента въобще не се интересуваха от нас, задавайки си въпроса, какво всъщност става. Харесва ми да има хора, които ни гледат странно и до тях други, които откачат. Това се получава само в случаите, когато най-вероятно си влязъл в друга реалност по време на концерта.

От другата страна – До каква степен днес концертите все още зависят от музиката, защото все повече визията става водеща?

Torre Florim – Разбирам какво имаш предвид. Визуалното представяне на музиката става все по-важно. Но тя все още стои в основата. Ако не струва, колкото и видеостени и светлинни ефекти да използваш, тя няма да стане по-добра. За мен формулата е – имаш хубава музика, създаваш визуално шоу. Така получаваш атрактивен продукт. И ако той е добре направен, нивото е вече различно. Не съм гледал група, която да има добра визия, но да изпълнява не добра музика, повече от десет минути. Музиката е все още в основата. От друга страна всичко опира до възприятията. Изкуството и да си в група е все още страхотно преживяване. Един от аспектите, които ми харесват е, че ние не просто създаваме музика, а изграждаме шоу на живо. Мислим за светлините, за дрехите, които обличаме. Обръщаме внимание на кориците на албумите, на видеоклиповете, които снимаме. Със сигурност днес в тази сфера има много повече от музиката. Има артисти, които са много добри в позирането и външния имидж, който изграждат. Имат прекрасен стил. Което също може да ме направи техен фен, гледайки снимките им. Това също е изкуство. Докато нещо, което си видял или чул има стойност за теб, значи всичко е наред. За нас музиката е главното, но обичам да правя видеоклипове, отдаваме се на процеси, които също са изкуство и ни харесва да го правим. Всъщност можеш да правиш, каквото си поискаш. Ако към музиката има добавена добра визуализация, мога да я приема. Дори и музиката да не е моята, ако ме разбираш, също мога да приема нещата, но музиката продължава да е най-важната част от музикалния бизнес.

От другата страна – Важна ли е провокацията за De Staat?

Torre Florim – Не бих казал, че е толкова важно да провокираме хората, но обичам да правя неща, които носят стойност за мен самия. Понякога това е материал, който ме кара да се смея с глас, друг път – ме кара да се учудвам. Така че обикновено създаваме музика или клипове, които ме карат да си кажа, че точно това искам да гледам, които карат сърцето ми да ускори ритъм. Така постъпваме в De Staat. Просто предполагам, че има хора като мен, които предпочитат точно този начин. Това не означава, че нарочно допускаме определени неща. Не това е начинът ни, за да внушим определени емоции или каквото и да било. Ние правим онова, което провокира нас самите отвътре. Създаваме онова, което самите ние искаме да чуем, да видим или което ни кара да се чувстваме добре. След което го правим обществено достояние, предполагайки, че има и други хора, които застават на нашата страна. Знам, че отговорът е съвсем обикновен, но така стоят нещата при De Staat. Когато някой е провокиран, чудесно, но не това е основната ни цел. Понякога обаче си позволявам да създам материал, който малко ме плаши, както отбелязах. Например видеото за „Witch Doctor”. Ние го създадохме, за да подсилим песента, дори да я направим по-голяма. И всичко проработи. Видеото наистина провокира море от емоции за много хора и им даде шанса с него да вникнат по-добре в песента.

От другата страна – След толкова години в музиката, кое е най-голямото предизвикателство днес при нейното създаване?

Torre Florim – Най-голямото предизвикателство днес е да продължаваш, да се развиваш. Защото музикалният бизнес еволюира много бързо и постоянно се променя. Ако не обръщаш внимание на процесите, може да останеш фокусиран върху погрешните от тях или върху аспекти, които вече не са ефективни. Примерно положението с видеоклиповете. Ние обичаме да ги създаваме. Но установих, че хората, които ги гледат, не обръщат внимание на целите клипове, а на малки части от тях. Осъзнах, че това се дължи на факта, че те гледат кратки записи в социалните медии и не обръщат внимание на цялата картина. Превърнаха се в прекалено лениви, за да пуснат клипа и да го изгледат целия. Не казвам, че това е непременно нещо негативно, но когато го осъзнах, разбрах, че когато създадеш видео за цяла песен, не означава, че хората ще си пуснат целия клип, за да го изглед от началото до края. Възможно е да се използват просто кратки откъси от видеото, които също да постигнат задачата, която сме си поставили. И днес това също е вид изкуство. Оказва се, че един десет секунден откъс е по-ценен и по-важен, отколкото цялото видео. Ако осъзнаеш тези аспекти, можеш да ги използваш. Музикалният бизнес се променя постоянно. Понякога осъзнаваш, че май не си струва да инвестираш пари и време, за да създаваш големи визуални продукции. Особено, когато си наясно, че повечето зрители няма да гледат повече от десет секунди от тях. За това и много създатели на видео съдържание днес се спират на десетсекундните визуални форми. Може би е по-добре да постъпваш точно, както в TikTok.

От другата страна – Napalm Death са го открили още в миналото…

Torre Florim – Също така не смятам, че като артист трябва да се подвеждаш по вкуса на новото поколение. Просто трябва да правиш онова, което изпитваш нужда да правиш. В противен случай въобще няма да се чувстваш щастлив и ще гледаш на творчеството си, изисквано от новото поколение като на бизнес начинание. Все едно да правиш музика за реклами. Компаниите имат определени изисквания към музиката, които ти се налага да следваш при нейното създаване. Не е това начинът, по който един артист трябва да постъпва. Ние сме артисти и създаваме музиката, която искаме да създаваме. Ако сме късметлии, ще се намери и публика, която ще я хареса, ще ни подкрепя и ще остане с нас. Ако нямаме късмет, феновете ще изчезнат или никога няма да се насочат към нас. Предполагам, че нещата стоят по този начин. Това, което наблюдавам днес е, че ако си активен по-продължително време, рано или късно музиката, която правиш, ще си намери публика. В някакъв момент всичко се връща. Дълго време рокът управляваше. След което беше заменена от хип-хопа, И днес рок музиката прави голямото си завръщане. Не ми харесва да се фокусирам върху новото поколение все едно сме тук заради него. Понякога виждаме на концертите ни млади хора. Друг път публиката ни се състои основно от 40-50 и дори 60-годишни фенове. Което също изглежда страхотно. Признавам си, че възрастта на публиката не ни интересува чак толкова много, щом имаме шанса да продължаваме, да правим онова, което правим, колкото се може по-дълго. И това всъщност е най-трудната част от това да си в група. Да имаш възможността, да продължиш напред, защото е много трудно в този бизнес да се правят пари.

От другата страна – През годините De Staat печелят музикални награди. По какъв начин те променят средата около групата?

Torre Florim – Спечелили сме няколко музикални награди в Нидерландия като за най-добър албум например. За да съм честен, е страхотно да имаме подобни отличия. Когато вземем награда, обаче, никога не си мислим – „Ето, това е, вече сме на позиция”. Никога не смятаме така. Точно обратното, насочваме се към следващото предизвикателство. Искаме да израснем още повече, да свирим по-добре и все повече. Например искаме да свирим повече в България. Хоризонтът винаги ни поднася нещо, което да ни вдъхнови и да ни провокира. Точно това казах на приятелката на един наш приятел, която ни беше споменала, че има съмнения за кариерата си. Тя ни попита дали сме били близо до момент, в който просто да си кажем, че вече ще го караме по-леко и ще разпускаме, а този момент никога не е настъпил. Тогава й отговорих, че амбициите ни никога не спират, никога не ни е достатъчно, постоянно искаме да постигнем следващото ниво. Това я накара да се осъзнае и чух, че е променила живота си. Но каквото, такова, човече. Наградите са хубаво нещо, моментът на тяхното получаване, е супер, но след като ги получим, на следващия ден, вече сме се насочили към следващата цел. Те не са толкова важни, но изглеждат супер. Това е.

От другата страна – Как се промени ролята на артиста през годините?

Torre Florim – Зависи от артиста. Не мисля, че през 60-те и 70-те всяка банда е протестирала с музиката си срещу нормите на обществото. Смятам, че за всеки артист е много различно. Имало е времена, когато те не са били много ангажирани със социални послания. Днес, мисля, че много повече артисти насочват вниманието си към тях, защото светът е по-различен. Лично аз много обичам да пиша за обществото и процесите в него, но без да създавам песни, в които да казвам на хората как да живеят или какво би трябвало да променят. Обичам да пиша от определена гледна точка за нещата, които съм забелязал. „Kitty Kitty” е за изборите и ситуацията с Доналд Тръмп. Създадох песента, вземайки думи, които той е използвал по време на кампанията си. Музиката под тези думи е много заплашителна и много мрачна. Така създадохме една особена отличителност на песента. Това и харесвам в нея. И не означава, че казвам на хората как да живеят. Обичам да използвам за песните на De Staat процесите, които протичат в обществото. Но не бих дал генерално мнение на въпроса ти как са се променили бандите. Просто не се чувствам сигурен.

От другата страна – Сарказмът играе много голяма роля в музиката на De Staat, нали? Все пак под основната линя има дълбочина, която всъщност придава друго значение на посланията.

Torre Florim – Добро наблюдение. Саркастичен съм в някои песни, просто, защото този начин на изразяване ми харесва. Харесва ми, когато музиката звучи добре, когато я чуеш и когато в нея има допълнителни нива, които да те накарат отново да си пуснеш песента, да се опиташ да откриеш дълбокото послание, да разбереш перспективата, от която то е споделено. Вярваш ли ми, но обичам да представям гледна точка от позицията на персонаж, който не харесвам толкова много. По някакви причини така поднесена, песента работи по-добре. Ако нещата са твърде очевидни, някак си вниманието преминава през тях твърде бързо. Има песни и артисти, които са толкова буквални, че когато си ги пуснеш само веднъж, вече си наясно точно какво имат предвид и то без да се замисляш. Аз обичам да си играя с думите и да изказвам нещата от позицията на злия. Това не означава, че за мен всички са лоши, не в това е смисълът, а за да подчертая посланията. Предпочитам да направя дадена композиция от друга перспектива, защото по-добре се комбинира с музиката.

От другата страна – Кой е твоят най-„Sinal Tap” момент?

Torre Florim – Имаше някои концерти особено, когато подгрявахме Muse, които бяха в много големи зали. Тогава ни беше трудно да открием сцената. Винаги се оказвахме в погрешната посока. Това наистина е „Spinal Tap”. Случвало ни се е няколко пъти. Иначе филмът съм го гледал преди много години. Но това е първото, което ми идва на ум – невъзможността да открием сцената. Барабанистът ни все още не е изчезвал. Дори веднъж.

От другата страна – Напоследък издавате сингли. Те в нов албум ли ще бъдат събрани?

Torre Florim – Издаваме, колкото се може повече сингли. Пуснали сме девет нови парчета. Разделили сме De Staat на три цвята – червен, жълт и син. Червеният показва по-агресивната ни част, жълтият – по танцувалната и забавната част, а синият – по мелодичната, по-личната, интроспективната, мечтателната част от De Staat. От декември до момента първо издадохме три песни, оцветени в съответните цветове – червен, жълт и син. След което още три и след това още три. Така че имаме пуснати девет нови композиции. Всички са в платформите за споделяне на музика. Ще продължим по същия начин. Страхотна възможност да погледнем на себе си. Обикновено досега издавахме албуми, в които събирахме примерно 12 песни. А сега издаваме парчета, които съответстват на отделния свят. В някакъв момент ще спрем и ще имаме червен, жълт и син албум, всеки с определен брой песни. Не знам колко ще бъдат. Червеният например ще е много агресивен. Доста се забавляваме, работейки така. Създаваме например много по-агресивни парчета, отколкото преди сме правили. Със синия албум е същото, защото никога преди не сме били толкова мелодични. Може и да сме работили по такива композиции, но не сме ги включвали в албум. Може би ще завършим този проект по някое време следващата година. Желанието ми е такова. Ще видим.

Концертът на De Staat и Ali в Terminal 1 е тази неделя, 6 ноември