Интервю със Sully Erna (Godsmack)

Godsmack направиха трети концерт в нашата мила родна страна. Веднъж бяха в Бургас и два пъти в София, без да броим соловите изяви на фронтмена им Sully Erna.

На последния концерт бандата събра над 10 хиляди фенове. А малко преди концерта вокалистът на Godsmack Sully Erna, благодарение на организаторите от BLM, даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто със Sully Erna (Godsmack) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.11.2022 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Sully, какво прави един концерт специален за теб?

Sully Erna – Това, което прави един концерт специален за мен, е енергията в залата. Неотдавна говорих за това. Технологиите напреднаха толкова много, че всеки, който посещава концерти, идва с телефона си и записва изпълнението. Или има и други, които искат да гледат даден концерт в социалните медии, в които се споделят клипове. И това само защото не им се ходи до залата, където свири групата. Всъщност, всичко е чудесно, щом за някои това е начинът да усетят концерт. Обаче, никога и с нищо, дори и с помощта на екрана на компютъра, не можеш да замениш енергията на живото изпълнение. За мен най-специалната част е да си там в съответния момент, да му се наслаждаваш, да го видиш, да отнесеш спомени с теб. От това изживяване няма как да намериш по-силно дори и с видеокамери, и с клипове в социалните платформи. Тук не става въпрос само за преживяването. С присъствието на един концерт, отнасяш със себе си спомени. А те могат да ти напомнят как си се чувствал, каква е била атмосферата. Всичко това е част от преживяването.

От другата страна – Има ли нещо, което те разочарова в публиката днес?

Sully Erna – Не точно. Научих се да приемам публиката такава, каквато е. И се надявам, че тя намира пътища, за да оцени преживяното. Примерно заради начина, по който е решила да гледа шоуто. Ние като деца правехме точно това, по определен начина сме се наслаждавали на концертите и по определен начин сме ги преживявали. Така че няма кой знае какво в поведението на публиката, което да ме нервира. Всъщност единственото, което ме напряга днес е, че все още носим маски. Не мисля, че бих направил концерт пред публика, носеща маски, не искам да запомня нашите фенове по този начин.

От другата страна – Има ли някакъв момент в миналото ти, който е оказал голямо влияние, за да си човека, който си днес?

Sully Erna – Има няколко такива момента. Едни от тях са условията, при който израснах. Средата тогава беше много трудна и изпълнена с насилие. Става въпрос за град Лорънс, Масачузетс. С баща ми не се разбирахме никак добре. Това от своя страна ме мотивираше да се доказвам и да търся възможности, з да му доказвам, че греши. Сега между нас всичко е наред, но в началото не беше така. Мисля, че всичко се дължи на разочарованията от живота, които постоянно ни съпътстват. Според мен съществуват силни и слаби хора. Понякога преминаваме през моменти от живота, в които се чувстваме слаби. Но трябва да имаме възприятията, с които да приемем, че животът през повечето време не е честен и въпреки всичко трябва да продължим, да се борим, когато получим удар, да се изправим и отново да продължим напред. Точно този тип хора постигат щастието и успеха, който искат и търсят. Не можеш просто да позволиш на живота да те мачка, да те събори и да си останеш долу в калта. Трябва да се научиш да можеш, да погледнеш вътре в себе си, да откриеш вътрешната си сила и отново да се изправиш.

От другата страна – А ако трябва да избираш определен важен момент от историята на Godsmack, кой би бил той?

Sully Erna – За мен има няколко. Един от тях е възможността да изпея „Heaven And Hell” с Black Sabbath. Огромен крайъгълен момент от историята на групата за мен. Беше през 1999. Както знаете Ozzy не изпълнява нищо от ерата на Ronnie James Dio. Един ден на съблекалнята ми се почука. Tony Iommi, Geezer Butler и Bill Ward стояха отвън. Попитаха ме дали бих се присъединил на сцената с тях, за да изпълня „Heaven And Hell”. Наистина момент-икона за мен. Другият е, когато James Hetfield ме покани да изпълним заедно „Sad But True” в родния ми град Бостън, Масачузетс. Бяхме на онази известна 360° сцена в средата на публиката. Наистина страхотен момент. Но най-великият за мен е, когато срещнах идола си от детството Neil Peart от RUSH. Той наистина беше моят учител за ударните. Той е човекът, от когото съм научил най-много. Станах толкова добър на барабаните, благодарение на неговата музика и учейки се от него.

От другата страна – Срещите с идолите от детството не водят ли до разочарования?

Sully Erna – Научил съм, че колкото по-голяма е една звезда, толкова по-широко скроена и добра е. Колкото е по-малка, също е много добронамерена. Обаче, тези, които са по средата, могат да са наистина трудни. Не знам защо е така. Може би са ядосани, че все още не са толкова големи, колкото им се иска. Знаеш ли, когато се срещнах с James Hetfield, когато се срещнах с Neil Peart, Ozzy, когато се срещнах с Al Pacino, осъзнах, че хората на тяхното ниво са много дружелюбни, любезни и приветливи. Не мисля, че имат някакви притеснения, че някой ще ги погледне отгоре и ще ги накара да изглеждат по-малки, отколкото са в действителност. Дори и когато свирихме с Metallica. Направихме страхотни концерти, които накараха някои хора да възкликнат, че сме по-добри от тях. Не знам дали това отговаря на истината или не, но Metallica са Metallica. Не съществува някой, който да ги принизи до нещо по-малко и да ги накара да изглеждат незначителни. Те носят една доброжелателност и просто те приемат. Dave Grohl от Foo Fighters е друг страхотен характер. Един от най-симпатичните хора, които някога съм срещал и с когото станахме приятели. Обаче, групите, които са точно под тях, могат да са много неуважителни и негативни. Не всички, но някои от тях. Може би, защото искат за света те да са Metallica, но действителността е различна. Такива групи се опитват да провокират уважение, а не да го заслужат.

От другата страна – А на кое ниво са Godsmack?

Sully Erna – Ние не сме като тях, не сме на нивото на Foo Fighters или Metallica. Това е сигурно. Би ми се искало да бъдем, но не сме на тяхното ниво. Виж, аз съм горд с позицията на групата. Благодарен съм за кариерата ни, Обичам момчетата в бандата ми и за себе си се справяме добре. Ако някога израснем толкова големи, ще е супер, но ако не успеем и групата приключи още утре, няма да съжаляваме за нищо.

От другата страна – Едно предимство и един недостатък да се казвате Godsmack?

Sully Erna – Един недостатък мога да ти кажа веднага. Всичко, което съдържа думата „Бог”, последвано от думата „пляскам”, без хората да разбира значението зад тях, е основният недостатък за нас. Ние не сме хеви метъл банда, не сме олицетворение на злото, не ядем деца и не правим жертвоприношения с животни. В миналото около нас се носеха страшно много недоразумения. Едно от тях беше, че сме крайна религиозна група. А това ни носеше много негативи. Би ми се искало да бях по-умен в миналото и да бях предвидил тези неща. Предимство е, че сме група със съдържание. Имаме възможност да сме активни почти 30 години. Спечелихме си уважението на хората. Така мисля. Днес феновете гледат на нас повече като на запазена марка, отколкото в миналото. Днес името Godsmack се приема малко по-добре.

От другата страна – По какъв начин Godsmack оказват влияние на продуцентите, с които работи?

Sully Erna – Не искам да отнемам нищо от тях, защото всеки, когото съм избрал, за да ми помогне при продуцирането на наш албум, е много талантлив. Но аз винаги контролирам процеса. Много съм стриктен по отношение на всеки етап и следя работата им, когато записват, миксират, когато мастерират. Аз съм там и проверявам всичко. Проследявам всеки един етап, следя реда на песните. Аз съм там във всеки един момент, за да работя с тях, да контролирам всичко, защото това е моята музика и моята представа за нея. Ще е глупаво да не присъствам на място. Всеки продуцент, обаче, има различен стил и звук, и по различен начин чува рок музиката. Разликата е в това как продукцията ще звучи в записа. Това е тяхната работа. Те ни помагат за оформлението на песента. А самите песни никога не са били причина да използваме продуценти. Направихме първия ни албум сами. Andrew Murdock, когото отбелязахме като продуцент за „Godsmack”, всъщност го представихме така, защото той предложи много добър звук за албума. В същото време ни направи много добра оферта за наем на студиото му и всъщност направихме целия запис за нещо от рода на 2600 долара. Но, ние винаги имаме ясна представа, винаги знам как искам да звучат песните. После се появи и успехът. Така че който дойде след това, беше напълно ясно, че ние имаме много ясно усещане как да създаваме песни и как те трябва да звучат. Т.е. продуцентите идват да работят с нас, за да допринесат със своя талант, за да получим по-добър звук, по-чист звук, по-здрав звук, по-уникален звук. И в момента, в който започнат да ме подхранват с подобни идеи, мога да работя наравно с тях и заедно да смесим всичко, за да създадем нещо уникално. През годините си пускам някои от старите ни записи и виждам, че някои звучат добре, а други – не толкова. Допуснали сме някои грешки по време на кариерата ни, но това е част от опита.

От другата страна – Кое е по-важно за изграждането на кариера – вътрешните конфликти или проблемите отвън?

Sully Erna – Нека се опитам да отговоря така. За нас създаването на име не беше толкова бързо, но и не ни отне цяла вечност. Това, което продължи цяла вечност е друго. Занимавам се с музика от три годишен. Всички в групата свирим през целия живот. Цял живот ние сме прекарали в израстване и учене, превръщайки се в музиканти, докато не основах Godsmack. След което три години трябваше да поработим много здраво, преди да се окажем със звукозаписен договор. И тогава ни се усмихна късметът, защото в конкретния момент създадохме песни, които бяха припознати от хората. Всичко опира до правилния момент. Когато Metallica създават „Черния албум”, те издават страхотен диск. Но на него му помага и фактът, че излиза в точния момент, когато светът вече е готов да приеме албум като него. Ако ние бяхме издали „I Stand Alone” и „Faceless” по времето, когато излезе „Черния албум” през 1991, нашият диск можеше да се окаже на неговото ниво, което да ни позволи и ние да свирим по стадиони в онзи момент. Ние вложихме много работа във „Faceless”. По отношение обаче на вътрешните и външните проблеми, смятам, че вътрешните са много по-сложни и се решават много по-трудно от външните. Защото външните са просто бизнес. Те са рутината, те изискват определени дейности, които всички поемат – пускат се албуми, тръгва се на турне, срещи с хора, сесии за автографи, интервюта за радио и телевизия. Това е механизмът на външните задължения. Вътрешните проблеми са трудната част, защото трябва най-малкото да останете заедно. Защото сте четирима души, дори в първия момент непознати, идвате от всички краища на света и Ви се налага да живеете заедно, все едно сте женени, трябва да се опознаете и да се научите заедно да преодолявате трудностите. Трябва да свиквате с различни поведения, емоции, характери. Тези вътрешни състояния всъщност разрушават групите. И само ще добавя още нещо. Което е в основата на отговора ми. Най-много се гордея в Godsmack, че заедно преминахме едва ли не през война. Почти 30 години тази група води война, за да постигнем състояние, в което всички се уважаваме и обичаме толкова много, че в тази посока вече няма за какво да се борим. Няма за какво да се притесняваме, а просто можем да се наслаждаваме на останалата част от кариерата ни. В момента сме като братя. Обичаме се като братя. Няма как да познаваш някого от 30 години и да не го обичаш. Разбира се, че има препирни, но любовта е много по-силна от тях.

От другата страна – Последно – кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

Sully Erna – Веднага ще ти отговоря. Случаят е от турнето за албума „Faceless” през 2003. Знаеш, че правим двойно соло на барабаните. Това, с което експериментираме, е как да го направим по различен начин. И по-точно как да се появят моите барабани на сцената. Сетът на Shannon Larkin си е там. За това и експериментираме с моите – дали да се издигнат или да влязат от тази страна, или от другата. Тогава ни хрумна идеята да ги поставим в голям цилиндър, който приличаше на голяма купа за супа, по средата на публиката зад пулта. Представи си – Shannon с целия сет се придвижва към ръба на сцената, а аз се появявам в средата на публиката. И нещата се прецакаха. Това, което се виждаше от моя сет, бяха само чинелите. Наложи се да направя цялото соло от вътрешността на цилиндъра, защото платформата, която трябваше да ме изкара нагоре, заседна. Така от мен се виждаше само малко от косата. Това беше огромен „Spinal Tap” момент.