Няколко са причините да потърсим Свилен – благотворителното бягане Race for the Cure, което предстои на 27 септември; традиционния концерт на Остава (30 август в Маймунарника), самостоятелния му албум и книгата за групата, която се появи преди броени дни.
– Свилене, подкрепяш Race for the Cure – най-голямото благотворително спортно събитие за жени с рак на гърдата. Какво те мотивира да застанеш зад каузата?
– Това, че съм човек и искам да помагам на хората по всякакъв начин. Говорим за 5 км бягане и 2 км ходене в Южен парк на 29 септември, като има и символична такса за регистрация – който се интересува, може да разцъка тук и да види каква е идеята и къде отиват събраните пари от Race for the Cure. Организатор е CancerCare.bg и когато ме поканиха да се включа разбрах, че над 4000 жени годишно са диагностицирани с това заболяване у нас. Това е доста шокираща цифра! Този вид рак не подминава и мъжете, като при тях даже се развива по-агресивно. Идеята е да привлечем вниманието на хората върху проблема и върху рефлекса им да слушат тялото си навреме, да ходят на профилактични прегледи. Мъжете сме малко дебелокожи и ако ни юркат да идем на лекар сме по-склонни да се обърнем на другата страна и да заспим, само и само да приключим разговора. Хваната навреме, болестта е лечима.
– В какво ще се изрази твоето участие? Трябва ли човек да е в топ форма, за да се включи в бягането?
– Единият вариант е да изпея няколко песни, другият е да побягам и да накарам хората да се посмеят на топ формата ми. Не трябва да си някакъв мега атлет, за да дойдеш на 29-ти септември. Можеш да се поразходиш 2 км, или просто да изпиеш едно кафе пред сцената, където ще награждават участниците и ще се случват някои здравословни и доста екстремни за мен неща като йога (смее се). Важното е да покажеш, че те е грижа.
– Предстои традиционния ви концерт в Маймунарника – Остава на 27. Какво сте подготвили като сет и изненади за феновете?
– Книга за Остава и още 20 и няколко меланхолични песни за живота ни на Земята.
– Каква музика харесваше, когато беше дете? Продължават ли да те вдъхновяват тези банди?
– Като ученик слушах адски много музика, от Марая Кери до Sepultura. Попивах всичко, това е най-важното за един млад човек, който иска да стане музикант, защото разширява хоризонта му, изостря сетивата на много нива.
– Какво е музиката за теб?
– Музиката е моя живот. С годините нещата стават все по-професионални и гледам на музиката като много сериозно нещо. В същото време се опитвам да не се взимам на сериозно като творец, а да следвам целите си без много да мисля.
⁃ Ако попаднеш в творческа криза, от кого би откраднал идеи за песни?
– Бих сменил обстановката и професията за известно време. В близост до морето винаги рестартирам мозъка си успешно. Не искам да крада идеи от никого.
– Какво щеше да бъдеш днес, ако не беше музикант?
– Компютърен специалист, посредствен, но много забавен.
– Какво се случва в главата на един музикант, докато е на сцената?
– Ако всички върви добре, не мисля много. Ако е труден концерт, мисля как да сменя песните, за да подаря на публиката едно по-добро преживяване. Понякога се самоизключвам и все едно не съм на това място. Но най-добре е да бъдеш там и да попиеш малко от добрата енергия на момента.
– Ако можеш да поканиш всеки музикант като гост в следващото си парче, кого бихте поканили?
– Боно, Майкъл Стайп , Джони Мар, Деймън Олбърн, братята Галахър, Ед Шийрън, Бийонсе, Марк Ронсън и още 1000000 страхотни музиканти.
⁃ Има ли нещо в съвременната музика и звукозаписна индустрия, което според теб не е трябвало да се случва?
– Може би интернет прецака зверски музикалния бизнес, но пък дава много други неща на света.
– Колко лични са разказаните в песните ти истории?
– Всички песни включват лични наблюдения на живота и истории, дали са мои или на други хора е отделен въпрос.
– Какви са предимствата и недостатъците на това да имаш рок група в България?
– В живота ти се усмихват повече хора, а те плюят много във социалните мрежи.
– Кой е най-необичайният ви концерт?
– Хм, на сватбата на китариста ни Жоро с Мишо Шишков изсвирихме „Океан“ с един акордеон, взет от уличен музикант.
– Коя своя грешка не би си позволил да повториш?
– Да обиждам хора в медиите. Много аматьорско изпълнение, което си позволявах преди години. Тогава бях много заядлив по време на интервюта.
– Кой е най-неловкия въпрос, който са ти задавали по време на интервю?
– Защо текстовете ви са толкова странни, направо ужасни?
– Ако имаш правото да чуеш само една песен, и това бъде последната песен която ще чуеш до края на живота ти, коя би била тя?
– “Losing My Religion” на R.E.M.
Свилен издаде своя самостоятелен албум “Different” в края на 2018-та.
Книгата “аз | ОСТАВА” може да намерите в книжарница “Хралупата”, както и на концерта на 30-ти август в Маймунарника.
