За първи път се сбълсках с Jinjer преди няколко години. Бяха част от първия „Wild Child Festival”, който се проведе в два дни под Аспаруховия мост във Варна. Тогава групата беше напълно непозната. И беше от петима. Постепенно за Jinjer взе да се говори все повече и повече. Групата започна все по-често да се появява на афишите. Да прави все по-големи турнета. Още няколко пъти дойде в България. И в един момент подписа с „Napalm Records”. 

Интервюто с Татьяна Шмайлюк и Евгений Абдюханов (Jinjer) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.01.2019 година.

От другата страна – Здравейте, бихте ли споделили детайли за миниалбума „Micro”, който издавате сега?

Евгений Абдюханов – В новия миниалбум на Jinjer „Micro” има както много различни, така и много нови елементи, които не са характерни за групата. Въпросът с детайлите е необхватен. Това е нова стъпка за нас. „Micro” е ново ниво за Jinjer. С него достигаме нови хоризонти. Песните са създадени с нагласата, че към съответния момент, те трябва да звучат точно по този начин. И ето – имаме пет нови композиции, с които много се гордеем. Всички са много различни. Музиката е създадена от различни хора. Всички от бандата бяхме въвлечени в композирането на песните. 

Jinjer @ Live & Loud, 2017

Татьяна Шмайлюк – Дори барабанистът ни Влад, който композира „Ape”. 

Евгений Абдюханов – Влад композира „Ape”. Това със сигурност е ново начало за тази група, защото не става въпрос само за един или двама, които да пишат музиката и текстовете. А става дума за цялата банда. Всички бяха въвлечени в процеса.

От другата страна – А последната инструментална композиция „Micro” – показва пътя, по който тръгвате?

Евгений Абдюханов – Никой не знае какъв ще бъде следващият албум на Jinjer. Дори и ние самите още не знаем до момента, в който не седнем и не започнем да композираме. Може да бъде абсолютно различен. Може да е напълно различен от всичко, което сме издали до момента. За това не можем да отговорим еднозначно на този върос. Инструменталът „Micro” в този миниалбум придава завършеност на изданието, но не е подсказка за следващия ни албум. 

Татьяна Шмайлюк – Точно така. Последното нещо, което ние искаме в нашия музикален живот, е да се повтаряме. 

От другата страна – Обаче за първи път имате трайбъл акустичен инструментал, ако не се лъжа…

Jinjer @ Hills Of Rock, 2018

Евгений Абдюханов – Така е. В „Micro” това може да се чуе. В останалите песни не бих определил свиренето на Влад като трайбъл. Просто той така свири на барабани. Вкарва малко подобни елементи, но инструментала е сто процента трайбъл. Може би резултатът идва от там, че Влад не свири на барабани в „Micro”, а на кахон.

От другата страна – Това ми напомня на Sepultura и тяхната „Kaiowas”…

Евгений Абдюханов – Определено го има този момент. Наистина точно Sepultura ни вдъхновиха по някакъв начин да го направим. Защото всъщност ние сме големи фенове на Sepultura. 

От другата страна – Какво Ви вдъхнови за темите?

Татьяна Шмайлюк – Трябва да отбележа, че гледах много документални филми за дивия свят, за еволюцията, начинът, по който се е развила, за процесите, а също така и за зараждането на живота на земята. Тези неща ме вдъхновиха за песните за новото издание. За „Perennial” например най-накрая изразих негативното си отношение към есента като сезон. Толкова много я ненавиждам. Казах го. От мен ако зависеше, този сезон нямаше да съществува. Ако можех, щях да го премахна. Есента е смърт. Смъртта на всичко. За това не я харесвам. Емоционално ме скапва.

Jinjer

От другата страна – Защо се спряхте на миниалбум след като „King of Everything” беше издаден преди повече от две години?

Евгений Абдюханов – Планирахме да направим дългосвирещ албум. Обаче от гледна точка на турнетата, беше много важно да се върнем в САЩ. Тази обиколка е много важна за нас. Така стигнахме до решението да заемем златната среда. Решихме да запишем пет песни, които да издадем под формата на миниалбум и да продължим с турнетата. Нямаше как да стъпим на американска земя и да изпълняваме стари песни. Така виждаме нещата. Няма как повече да изпълнаваме само стари композиции. Заради това се спряхме на по-кратко издание и продължихме с турнетата.

От другата страна – Съвсем скоро се връщате в България този път със Soilwork и Amorphis. Важно ли е за една група да е на турне без значение с кого или е по-важно да свири на специални обиколки и концерти? 

Евгений Абдюханов – Труден въпрос. Истината е някъде по средата. Важно е да се свири с големи групи, за да представиш собствената си група и по този начин да израстваш. В същото време не по-малко важно е да свириш с групи, които харесваш и групи, които по някакъв начин са те вдъхновили, и са ти повлияли. В България на 23 януари ще дойдем с Amorphis и Soilwork. Не мога да кажа, че сме големи фенове на първите. Но със сигурност Soilwork са ни били голямо влияние в определен период от историята на групата. Слушали сме много техните албуми. Или друг пример са Arch Enemy. Те определено не са ни повлияли директно. За да съм честен, наистина много харесвам първите им албуми и съм слушал музиката им дълго време, независимо че не са оказали влияние върху Jinjer. Истината е някъде по средата. Хубаво е да свирим с големи групи, защото са големи, както е хубаво да свирим и с банди, които са били важни за нас.

Jinjer

От другата страна – Имате ли все още неосъществени мечти в тази посока?

Евгений Абдюханов – Разбира се. Имаме си списък. За мен това са Opeth. А за Татьяна…

Татьяна Шмайлюк – Gojira и Lamb Of God.

Евгений Абдюханов – Opeth, Gojira, Lamb Of God…

Татьяна Шмайлюк – Ако това стане, ще си отида щастлива от този свят. Най-накрая ще мога да го направя.