Интервю: Uli Jon Roth (екс- Scorpions, екс-Electric Sun)

Uli Jon Roth е легенда на Scorpions и един от най-влиятелните китаристи на нашето време. Той е един от създателите на неокласическия метъл. Както и основател на „Sky Academy”. Всъщност на първо място Uli Jon Roth е иноватор, повлиял на властелини на китарата като Yngwie Malmsteen, Kirk Hammett от Metallica, Billy Corgan от The Smashing Pumpkins, Marty Friedman от Megadeth и много, много други съвременни герои. На 20 март феновете ще се запознаят с майсторството на немския китарист, ако посетят шоуто му в Централния военен клуб в София.

Интервюто с Uli Jon Roth (екс- Scorpions, екс- Electric Sun) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.03.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Здравейте, Г-н Roth, идвате в България за първи път, но концертът ще е специален – само Вие и китарата…

Uli Jon Roth – Точно така. Това ще представлява концертът. Концепцията е различна. И преди съм постъпвал по този начин за отделни изяви, но никога не съм предприемал цяло турне по този начин. Ще изпълнявам песни, с които съм много добре запознат, като например ранния материал на Scorpions и композиции като “The Sails of Charon”. Презентацията обаче, ще е различна. Събитието ще бъде изпълнено с мултимедия. Ще разположим екрани, на които ще прожектираме филми, а на мен ще ми помага запис на оркестър за фон. Подготвил съм много различни неща. Повечето ще бъдат изпълнение с електрическа китара, но в същото време ще свиря и на деветструнна фламенко китара и на клавири. В основата си тези представления са концерти за слушане.

От другата страна – Предимствата и недостатъците да си сам на сцената?

Uli Jon Roth – И двете са на лице. Абсолютно е така. По някакъв начин когато съм сам, съм по-гъвкав и по-свободен в онова, което правя. От другата страна – има неща, които не мога да изпълня така, както ако съм с групата на сцената. Концертите са твърде различни. Харесвам този формат, в който съм сам на сцената. Приемам го като предизвикателство. Интересно ми е. Артистичната ми свобода по този начин е пълна.

От другата страна – Нещата звучат като уъркшоп, не като истински концерт…

Uli Jon Roth – Не, абсолютно не е уъркшоп. Истински концерт е. Трябва да го видиш и ще разбереш, че говоря истината. Използвам принципа на класическата музика, където много изпълнители свирят самостоятелно и правят солови концерти – само на пиано или цигулка, или на други инструменти. В рок музиката обаче няма подобни традиции. Така че можем да приемем, че правя нещо ново. Но съм предвидил не само рок композиции, а и класически произведения. Също така съм композирал специално за това турне много нов материал, който изпълнявам изцяло на живо. Концертите ще бъдат изненада за всички. В крайна сметка не трябва да идвате с някакви предварителни нагласи. Приемете го все едно отивате да гледате филм, без да знаете какво да очаквате от него. Всъщност и аз навлизам в киното, защото създадох специални филми за всички музикални произведения, които ще прозвучат от сцената. Във всеки един от тях е скрито значение и има послание. По някакъв начин съм интегрирал визуализациите и музиката. Обещавам Ви, че няма да е скучно, защото има много вариации и е наситено с цветове. Няма да наблегна само на един стил или звук. Ще представя до голяма степен онова, което лично аз обичам да правя, а то е да се чувствам свободен, да изследвам цветовете и музикалните стилове.

От другата страна – За това ли и концертите са кръстени „Между два свята – хипнотизиращо музикално преживяване”?

Uli Jon Roth – Между два свята – между рок музиката и класическата музика, между единия и другия, по средата, или, или… Преплитане на двата стила. Завъртане около тях. Това прави концертите лично за мен интересни, защото искам да направя нещо ново. И точно това ще видят феновете.

От другата страна – Много музиканти твърдят, че между рок музиката и класическата музика има връзка и всъщност класическата музика е рок музика без електричество…

Uli Jon Roth – Да, наистина има подобни мнения. Между двата стила има връзка, но с определени подстилове на рок музиката. Има групи, които си приличат в начина на мислене и онова, което се прави в бароковата музика. За мен обаче тези два свята са наистина твърде различни. Но от друга страна музиката е музика и има определени правила, които винаги са едни и същи. Това са ритъмът, мелодиите, хармониите. Те са напълно еднакви в различните стилове. В класическата музика обаче се използва леко по-различен ритъм, а хармониите имат предимството да са наситени с много повече нюанси. Докато в рок музиката измеренията не са чак толкова много.

От другата страна – С турнето „Между два свята – хипнотизиращо музикално преживяване” празнуваш 50 години на сцена, нали?

Uli Jon Roth – Всъщност отбелязах годишнината с предишното турне. Вече съм на сцената 51 години. Кръщенето ми беше през 1968. Тогава бях на 13. През миналата година направих много голямо турне, за да отбележа 50-годишнината ми на сцена. На него изпълнявах песни от всички периоди от живота ми включително от дискографията на Scorpions, Electric Sun и някои и други неща.

От другата страна – Как се чувстваш 51 години по-късно?

Uli Jon Roth – По някакъв начин се чувствам, както същия, така и напълно различен. Все още съм много завладян от музиката. Тя продължава да ми въздейства по същия начин, както когато започвах. От друга страна с опита, който съм натрупал за тези 51 години на сцената, съм научил много неща и определено някои от тях ги правя по различен начин. Смятам, че сега съм много по-добър, що се отнася до концертите, отколкото когато бях по-млад. И това е заради натрупания опит. През годините винаги съм се опитвал да се развивам. В това намирам смисъла да продължавам. Амбициите да ставам все по-добър не са намалели. Приемам много сериозно турнето, което ще мине и през България. Подготвям се много сериозно. Дори съм на мнение, че в момента свиря по най-добрия начин в живота ми въобще. В което няма нищо лошо, нали? Не е толкова лесно, защото чисто физически не съм на 20. Вече не виждам толкова добре. Някои неща трябва да ги правя по друг начин. Като се замисля, извървях дълъг път. Обаче за мен пътешествието още не е приключило. Винаги има нещо ново, като идването ми в България за първи път. Много е вълнуващо. Свирил съм в почти всички страни в Европа. Без малко и да го направя и на един рок фестивал при Вас, но участието ми беше анулирано заради друго турне. Така че ето нещо ново – за първи път ще свиря в България, което е страхотно. Нямам търпение да стане.

От другата страна – Къде намираш все още сфери, за да се доказваш?

Uli Jon Roth – О, има толкова много. На първо място, когато създавам нова музика, а аз съм написал към момента страшно много, винаги съм изправен пред нови предизвикателства. Защото никога не се повтарям и не правя едно и също нещо два пъти. Винаги се стремя да навляза в нови и неизследвани територии. Както и с това турне. На него ще правя много неща, които преди не съм правил на живо. Това е голяма предизвикателство за мен. Защото трябва да ги интегрирам в себе си. На чисто техническо ниво, няма толкова много за усвояване. Приключих с овладяването на китарата преди много години. Все пак подобрявам способностите си, но това не е чак толкова важно. За мен е по-важно да навляза по-дълбоко в музиката, да се свържа така с нея, че когато свиря, да разкривам нейната магия. Установих, че с възрастта, ставам все по-силен и все по-добре се свързвам с музиката, за да я превърна във вълшебство. Или поне така ми се струва.

От другата страна – Как се чувстваш в ролята на вдъхновител на много китаристи като Billy Corgan, Kirk Hammett, Marty Friedman, Yngwie Malmsteen, Gus G и много други?

Uli Jon Roth – Не се замислям над този въпрос, защото е нещо, което просто е станало. Когато започвах да свиря на електрическа китара в края на 60-те и началото на 70-те години, бях един от малцината, които комбинираха класическа музика с китарния рок звук. И смятам, че защото бях един от първите, имах предимството и възможността да открия много нови неща при използването на китарата. След това поколението, което дойде след мен, ме е слушало и се е вдъхновило. Нещо напълно нормално, защото аз съм вдъхновен от музикантите преди мен и съм се учил от тях. Така че това е просто част от живота. Съвсем естествено развитие. Просто на някого му се пада ролята на иноватор, след което останалите могат да стъпят на откритията му, да генерират идеи и да ги приложат в своята област. Така стоят нещата.

От другата страна – Има ли съвет, който винаги даваш на младите музиканти?

Uli Jon Roth – Винаги е трудно да дадеш произволен съвет, защото всяка личност е различна. Когато някой млад музикант се интересува от съвет, на първо място трябва да се запозная с неговата работа. Всеки има нужда от различна подкрепа. Но като нещо универсално бих казал на по-младото поколение и което смятам за много важно, е да открие свой собствен глас и звук в музиката. След като младите се научат да свирят на някакъв инструмент, идва моментът, в който трябва да започнат да се изразяват и трябва да го правят, като открият нещо ново. На мен например не ми е много интересно да се вслушвам в някого, който е точно копие или почти не се различава от останалите и има сходни интереси, потребности, творчески търсения като моите. Не виждам нищо вълнуващо и вдъхновяващо там. Та, съветът ми е да открият собствения си звук, да намерят онази частица от таланта си, която ги прави различни и след това да проявят търпение, за да видят накъде ще ги отведе. Музиката е приключение.

От другата страна – А ти самият кой съвет винаги си следвал в кариерата си?

Uli Jon Roth – Не мисля, че съм следвал някакви съвети. Защото никога не съм мислил за кариерата си. Просто се опитвам да правя правилните неща в точния момент. През повечето време решенията, които съм вземал, са артистични. Това означава, че те не са задължително най-добрите за кариерата ми. Има хора, които са много добри в това да градят кариера и те съзнателно вземат решения, които са добри за нея. Аз обаче наистина не съм този тип човек. Понякога съм постъпвал по този начин. Правил съм правилният избор в точния момент. Обикновено не е умишлено, просто така ми се е струвало, че трябва да стане. Когато бях млад, нямах никаква идея по този въпрос и никога не съм мислил в тази посока. Никога не съм мислил да градя кариера. Цялото ми същество беше насочено да създам нещо вълнуващо в музикално отношение. Днес знам повече, разбирам по-добре бизнеса, как работи системата. А тогава, в началото, тези неща въобще не ме интересуваха.

От другата страна – Тогава кой е най-болезненият урок, който си научил през всички тези години?

Uli Jon Roth – Много добър въпрос. Точно в момента нямам отговор, защото не съм мисли по темата. Но въпросът наистина е много добър и би трябвало да помисля по него. Убеден съм, че болезненият урок не е един, а са няколко. Всъщност ето един – никога не приемай нещата като даденост. Говорейки за кариера и бизнес, те се променят постоянно и понякога това става за много кратък период. Като млад винаги съм игнорирал тези неща. Тогава при Scorpions и дори при Electric Sun рок музиката се развиваше по определен начин, който беше много вдъхновяващ и атрактивен. Публиката беше повече. Оказва се, че сме свирили пред много повече фенове, когато не сме били толкова комерсиални артисти. Тогава да забием в голяма зала в Лондон, беше нещо нормално. Така го чувствах. После се оттеглих от концертите за 13 години. Стоях си вкъщи и се занимавах с други неща. Когато се върнах, на живите ми участия не идваха чак толкова много хора. Може би ме бяха забравили? Тогава осъзнах, че нищо не е гарантирано и че не трябва да приемам нищо за даденост. Днес оценявам много повече присъствието на публиката, защото знам, че щом тя е отпред, положението е специално.

От другата страна – Кой период в рок музиката смяташ за най-специален?

Uli Jon Roth – Лично за мен, намирам това, което правя днес, за много вълнуващо, защото е ново. Става дума за това турне. Нямам търпение то да започне, защото го чувствам като ново начало и като предизвикателство. Харесва ми. Иначе през годините много групи са се опитвали да повтарят едно и също. Особено когато имат успешен албум. Тогава стремежът им е да направят следващия си диск абсолютно същия. Всичко става води до тотална монотонност. За това смятам, че най-интересните неща в рок музиката са станали в нейното начало. С Cream, с Jimi Hendrix, с Led Zeppelin и разбира се с The Beatles преди тях. Всички тези интересни неща се появяват в много кратък период от време. И това продължава може би до края на 70-те. Тогава имаш Deep Purple, които правят нещо ново. Имаш Yes, които измислят невероятни неща на напълно друго ниво и стил. Промяната настъпва през 80-те, когато всичко започва само да изглежда по-важно, а музикалните стилове стават малко по-повърхностни. Тогава и рок музиката се превръща в продукт, който е предвидим, защото групите не искат да рискуват, а се стремят само към успеха. И започват да повтарят успешни формули. Така че за мен най-вълнуващите години на рока, са началните. Първото поколение от рок музиканти. Ще видим накъде ще ни отведе това музикално приключение. Развитието е циклично, но в някакъв определен момент се появява нещо ново. Смятам, че пътешествието все още не е приключило. Мисля, че все още могат да се появят нови неща. Но това няма да стане по същия начин, както в миналото. Това, което трябва да направим, е да си отворим съзнанията и да прегърнем бъдещето.

От другата страна – Коя е най-смелата стъпка, която си предприел през годините?

Uli Jon Roth – Изненадваш ме. Обикновено ми задават едни и същи въпроси, като например защо съм напуснал Scorpions. А ти ми задаваш въпроси, които ме карат да се замислям. Това също е много добър въпрос и аз отново нямам отговор, защото не съм мислил в тази посока. Също така не искам да ти давам грешен отговор. Но наистина съм впечатлен от въпросите ти, защото за мен са нещо ново… Секунда, ще ти кажа, на кое казвам смелост. Точно онова, което правя сега. Да излизам на сцената сам и да се отдам на нещо коренно различно и ново. Както отбелязах и преди съм го правил, но не и по начина, по който сега ще го направя. Амбициран съм страшно много. Ще видим какво ще стане. Също така, който и да е албум, който съм издал, да вземеш, е един вид смело решение от моя страна. Защото винаги съм се опитвал да предложа нещо ново. Изборът ми не винаги е бил комерсиален. Понякога на пръв прочит хората не разбират онова, което съм направил. Както стана с първия албум на Electric Sun „Earthquake”. Когато излезе, много хора бяха разочаровани. Той се появи в края на 70-те и всички очакваха от мен да издам нещо като „Virgin Killer”. След време слушателите започнаха да го приемат много по-добре, защото разбраха какво съм се опитал да направя. Всъщност понякога е много трудно да излезеш с нещо ново. Причината е, хората имат определен създаден образ в главите си и очакват, че той ще се покри с реалността. Но като артист смятам, че е мое задължение да създавам нещо ново през по-голямата част от времето. В такива моменти трябва да рискувам. Дали ще се приеме или не е тема на друг разговор.

От другата страна – И последно – каква е ролята на артиста в обществото?

Uli Jon Roth – Още един добър въпрос. Отново нямам готов отговор. Смятам, че изкуството продължава да е много важно и трябва да де прилага във всяка сфера на живота. Още повече днес. За съжаление обаче е позагубило значението си. Имало е времена, в които изкуството е било много, много важно. Вземи Ренесанса с всички онези велики артисти, изкуството на които е изпълнено със съдържание и сила. Вземи класическата музика и времето, в което е живял Beethoven. Неговото изкуство също се отличава с дълбоко съдържание. Дори и през 60-те е значело много с групи и изпълнители като The Beatles и Jimi Hendrix със „The Star Spangled Banner” или Bob Dylan. Те са имали шанса да променят света и мисленето на много хора. Днес това е много по-трудно да стане, защото публиката и младите са по-скоро консуматори на забавление. Доброто изкуство може да бъде забавно, но важната роля на изкуството не е забавлението. За него е важно да казва нещо смислено и уместно на публиката. То трябва емоционално да докосва хората. А това може да стане, ако е натоварено с мисъл и дълбочина. Смятам, че артистите имат задължението да казват определени неща, които други хора не могат да изговарят заради позицията си. Артистите имат определена свобода да говорят. Нещо което политиците или учителите няма да направят свободно, защото са ограничени в определени рамки, от които не могат да излязат. Артистите имат почти ролята на клоуните или на шутовете – хора, който се смятат за глупаци от другите, но чието безумно поведение всъщност е индикация за мъдрост. Те могат да говорят за наболели теми по съвсем различен начин. Понякога това е много важно и необходимо, за да може да се прокара определено послание по определена тема. За това и понякога трябва да се използват много по-различни пътища от традиционните. Някои го правят с хумор. Други обичат начина на John Cleese от „Fawlty Towers”. За мен той е много голям артист. Посланията могат да се разпространяват по много начини – чрез музиката, рисуването, писането, филмите. Различни видове изкуство, които говорят на различни езици, но чрез тях може да се каже нещо много важно и значимо. За мен е много важно като общество да съхраним изкуството и връзката си с него. В противен случай ще се превърнем в духовни и душевни бедняци. Изкуството е много важно.