Алтернативен груув метъл владее България! Посрещнете Hellion Stonе! Издигащи се от дебрите на ъндърграунда на софийската рок сцена, музикантите предлагат многозвучен микс от „Сиатъл“ звук от 90-те с типични за груув метъла барабани и китари.

През пролетта нa 2021 Hellion Stone издаде втория си албум Scapegoat, който подобно на първия едноименен Hellion Stone, представя изцяло авторска музика с деликатни препратки към звученето на любими банди като Audioslave, Black Label Society, Black Stone Cherry, Soundgarden, Alice In Chains and Clutch. Въпреки че са сравнително новосформирана банда, от 2017, Hellion Stone събират в себе си най-доброто от музиката на изминалия век и светкавично правят впечатление на метъл публиката у нас. От септември бандата става част от независимото музикантско общество на Projector Plus и вече планират заедно следващите стъпки за групата. За тях, разликите в двата албума и колко важно е да не бъдем винаги сериозни говорим с Иво Попов (вокал) и Стефан Стефанов (китара).

Минаха четири месеца от премиерата на втория ви албум Scapegoat. Каква е равносметката ви за този период?

Иво: Животът на хората може доста да се е попроменил в последно време, но начинът, по който слушат музика, като че ли не се е. И синглите, и албумът бяха посрещнати с ентусиазъм и напълно разбираемо нетърпение (предишният албум Hellion Stone излезе преди повече от три години) и заживяха свой собствен живот. Двете парчета, които пуснахме самостоятелно, удариха топ местата в класациите, а предпазливото турне, с което представихме новите неща из страната, привлече може би дори повече хора, отколкото очаквахме, в тези извънредни условия. Не можем да искаме повече, можем само да сме благодарни. И за нас, и за цял свят бяха… особени месеци.

Трудно ли ви беше да напишете и запишете албум в условия на пандемия?

Стефан: Изобщо не ни беше трудно, пандемията по никакъв начин не засегна творческия ни процес. Вече бяхме решили, че това е периодът, в който ще го създадем, а той по случайност съвпадна с началото на пандемията. Може би дори беше добре за самия албум, защото отпаднаха всички концерти и фестивали и имахме много повече време да работим върху новата музика, без да мислим за други неща.

Иво: Имаме си страхотен екип, който расте с времето. В него са музикалните продуценти Васил Райков (Odd Crew) и Петър Братанов (K.O.R.A.), които са виновниците за стабилния звук на бандата, Дияна Нанева (@functionalneighbour), която рисува обложките ни, и още много други хора, които са неизменна част от бандата преди и след издаването на албуми. Hellion Stone се състои от много повече от петима души.

Чувствахте ли се по-сработени за него, след като първият ви едноименен албум е създаден без преди това дори да сте свирили на живо заедно?

Иво: Не знам дали сме се чувствали, но със сигурност сме били – дано си личи. Първият албум, впрочем, беше написан и записан почти на един дъх. Смятахме тогава, че на песен се пада средно по репетиция и половина. След това всичко е полирано и доаранжирано, разбира се, но първоначалният импулс беше много силен и катализиращ. Оттогава изтече доста вода, направихме немалко турнета и концерти, излязохме в чужбина, записахме видеа и т.н. Вероятно е да сме се сработили. Scapegoat е по-мислен албум. По-зрял, надявам се.

Каква е основната разлика между двата албума?

Стефан: Мисля че е най-вече в настроението, което носят. Двата албума са запечатали различни периоди от живота ни и със сигурност сме се чувствали по различен начин, докато сме ги създавали. Колкото до самата продукция на албумите, подходът ни беше тотално различен в двата случая.

Иво: Тук малко влизаме в безкрайната полемика за стиловете, но на мен ми се струва, че в Scapegoat има по-малко метъл и повече рок, блус, дори джаз. В първия албум различният ни бекграунд минава в общи линии през една призма. Сега пак сме в наш “стил”, но е по-цветно ­­– откъм динамика и енергия, влиянията изпъкват повече, темите и вдъхновенията са по-разнообразни.

Кое е най-голямото вдъхновение, което оказва влияние за написването на Scapegoat?

Иво: Макар в текстовете да се намира всичко – от любов, през вяра, та до политика – няма конкретни събития или теми, които да са родили албума. Просто, музата ни е навестила в правилния момент. Не знам колко престижно звучи за рок музиканти, но ние сме доста улегнали хора, никак не сме реактивни и музиката ни – също не е. Следваме естествения ход на нещата, а следващата логична стъпка беше втори албум точно в този вид, в който го създадохме.

Посочете любимото парче на всеки член от бандата от албума?

Стефан: На мен всичките са ми любими, това е като да имаш няколко деца и да трябва да избереш кое ти е най любимо. Не мисля, че е възможно.

Иво: “Скъпа, не трябва да показваш на децата, че обичаш едното повече!” “Глупости! Кое твърдиш, че обичам повече – Иванчо или онова, грозното?” Освен че Стефан е напълно прав, истината е, че някои песни остават пренебрегнати по чисто технически причини. Някои са сложни за пренастройка на сцена, други изискват смяна на техниката. Такава е ситуацията например с акустичната балада Epilogue от първия албум. Там компенсирахме несвиренето ѝ на живо с прекрасен клип с участието на още по-прекрасната Силвия Петкова.

Като говорим за клипове, For God’s Sake има супер впечатляващо видео! Кой стои зад концепцията му?

Стефан: Никола Копаров и неговата компания Brain Stock Footage House, чийто екип е изпълнен с талантливи и приятни хора, с които е огромен кеф да се работи.

Иво: Те са автори и на клипа към Epilogue, между другото – нивото им на професионализъм е много, много високо и са великолепни човешки същества. Тук е мястото да споменем и Стефани Разсолкова (@tattstoner), която е лицето на For God’s Sake. Без нейното присъствие гъзарията нямаше как да е толкова зловеща 🙂

Кой ще бъде следващият сингъл и има ли вече планове за видео?

Стефан: Имаме планове за видео, но не бих могъл да издам кой ще бъде следващият сингъл на този етап. Ако на Иво му стиска, той да каже…

Иво: Да бе, да! Нищо няма да кажа 🙂

Кое е най-смешното нещо, което сте чували за групата?

Стефан: Че сме сатанисти, ха-ха! Може би идва от художественото оформление на обложките ни, които са по-скоро провокативни за ума, но не и сатанински.

Иво: Един човечец наистина съвсем добронамерено ни писа, че много харесва музиката ни, но попита дали случайно не сме сатанисти. Успокоих го, че не сме. Каза: “А, добре.”

А най-точното определение за Hellion Stone?

Стефан: Мисля че сме много добри приятели с огромно чувство за хумор, които се опитват да правят възможно най-добрата музика, на която са способни, докато се забавляват нечовешки. Перфекционисти сме и това понякога ни пречи, но пък дава добри резултати в съвместната ни работа.

Иво: Ще перифразирам Леми: “Ние сме Hellion Stone и свирим рокендрол.” Половината от времето ни действително минава в смях и вицове. Няма да разберете колко сериозно се отнасяме към музиката, докато не засвирим. Стефан е прав, че сме перфекционисти, не съм се замислял. Но музиката може би е единственото нещо, в което няма място за компромиси.

Да пропуснем въпроса за „бъдещи творчески планове“ – кажете директно – какво искате да се случи за бандата в следващите пет години?

Стефан: Би било добре, ако в следващите пет години успеем да издадем още два албума, да направим повечко турнета, за да ги промотираме, и да участваме на все по-големи фестивали. Идеята за договор с голям лейбъл също ни блазни, но най-вече – се надявам светът да се завърне към нормалното и тогава нещата ще се случат. Въпреки настоящата ситуация ние сме оптимисти.

Иво: Две неща – да има нова музика и да е качествена.

Снимки: Петър Димов – Българевеца