Кирил Маричков ще бъде удостоен с Наградата на София на Столичната община на 23-ти София Филм Фест.

В чест на легендарния български музикант ще бъде показан филмът „Щурците – 20 години по-късно” (1988). В него режисьорът и продуцентът Панчо Цанков и операторът Андрей Чертов правят документално-игрален портрет на рок-групата, характеризираща цяла епоха за българската музика. На фона на концерти в зала „Универсиада” през 1987 година са представени интервюта с членовете на състава, които разказват за историята на групата, перипетиите през годините, начинът на създаване на песните, влиянието на славата.

В съдбата на „Щурците се оглеждат много от абсурдите в България от средата на 60-те до 80-те години на ХХ век. Борбата им да свирят рок, отказът да се подчиняват на нелепи изисквания и идеологически ограничения им създават проблеми, но развиват и гражданското им мислене и им спечелват хиляди възторжени фенове”, пише по повод 20-годишнината на групата киноведът Александър Янакиев.

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 година. Свири на пиано от малък, но следва инженерство. През 1967 година заедно с Петър Цанков, с когото дотогава са част от група „Бъндараците“, създават „Щурците“. Името на новата рок формация е избрано след конкурс в радио-предаване. Първоначално музикантите свирят песни на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, мелодични балади, хард рок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор, а „Щурците“ имат записани 12 студийни албума и много малки плочи. През 1967 година групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на „Щурците“ непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години когато излизат албумите „20-ти век”, „Вкусът на времето”, „Конникът” и „Мускетарски марш”. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 3000 концерта при препълнени зали.

През 1997 година „Щурците“ се събират, за да отбележат 30-годишния си юбилей с голямо турне, отново с препълнени зали и летни театри. Излиза 11-тия им албум „30 години Щурците”.

В началото на месец юли 2007 година „Щурците“ осъществяват национално турне по повод 40-годишнината от създаването на групата в нейния основен състав – Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Валди Тотев и Георги Марков. Всички концерти са безплатни за публиката. Издаден е и последният, 12-ти албум на групата „На прага на сърцето”.

Наред с музиката на „Щурците“, Кирил Маричков записва и два солови албума – „Зодия Щурец” и „Искам да кажа”.

„За мен винаги е било много важно за какво пея в песните си. Мисля, че нямам песен с текст, от който да се срамувам. Колкото до „любимия” ми стих – ще ми се да кажа, че аз много рядко използвам думата „любим”. Изпял съм, обаче, много стихове, които наистина ми харесват, например:

“Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде –
Средновековно невъзможен!…“

Кирил Маричков е автор и на музиката за осем български филма, сред които култовият „Вчера” на Иван Андонов, откъдето е и песента „Клетва” (една от най-популярните песни в българското кино), „Адио, Рио”, „Индиански игри”, „Вампири Таласъми”, „Дунав мост” (с песента „Моят свят”), „Най-важните неща” (с песента „Обичам те завинаги”) и др.

„Много исках да пиша филмова музика. Беше ми интересно и имах усещането, че се справям. Тогава Иван Андонов, с когото бяхме близки, правеше своите филми. Гледах отстрани и много ми се искаше и аз да напиша музика за някой негов филм. Никога обаче не се осмелих да му намекна това. Но съдбата очевидно си е знаела работата и един ден той ми каза: „Абе знаеш ли, ще правя филм за 60-те години, за битълсовото време. Ще се казва „Вчера”. Ще ми се ти да напишеш музиката.” Вътрешно направо се взривих от радост и така започнаха нещата“, спомня си за времето на първата си филмова песен „Клетва“ Кирил Маричков, а тя се превръща в емблема на едно време, което помнят поколения и влиза в историята на златните български хитове.

През 1992 година Кирил Маричков заедно с Константин Марков (басист на група „Тангра”) основават рок радио „Тангра”. Незабравими ще останат концертите в Летния театър, с които се сложи началото на двата Рок Филм Фест-а от 1993 и 1994 година, организирани от радиото.

През 90-те години на XX век наред с десетки представители на българската култура рок звездата се включва в движението на демократичната опозиция. Избран е за народен представител в 7-ото Велико Народно събрание. Тогава написва и песента „Аз съм просто човек”.

От 2013 година Маричков е член на супергрупата „Фондацията”.

През 2017 година „Щурците“ празнуват своята 50-годишнина с концерт в Арена Армеец. Гост-музиканти са Иван Лечев и Славчо Николов, а подгряващи групи са БТР, Д2, Тангра и Фондацията. И тогава това не е просто концерт, а незабравим спектакъл – магическа комбинация от уникалната музика на „Щурците“ с вечно актуалните послания на песните им, динамика и емоционален заряд. „Две следи”, „Среща“, „Рок в минало време”, „Вкусът на времето”, „ХХ век“, „Конникът”, „Клетва”, „Вълшебен цвят”, „Мускетарски марш” са само част от златните хитове на групата, които знаят и помнят вече няколко поколения меломани!