Mark Lanegan, великолепният вокал на Screaming Trees, известен и с работата си с Queens of the Stone Age, Mad Season и The Gutter Twins, почина на 57-годишна възраст.

Нашият любим приятел Mark Lanegan почина тази сутрин в дома си в Киларни, Ирландия“, каза негов представител в изявление. „Любим певец, композитор, автор и музикант, той беше на 57. Към момента няма друга информация. Семейството моли всички да зачитат личното им пространство в този момент.”

Гръндж иконата бе фронтмен на The Screaming Trees от основаването им през 1984-та до 2000 г., известен е с работата му с Queens of the Stone Age, Mad Season, The Gutter Twins, самостоятелните си проекти и многобройни колаборации.

Една от последните му колаборации беше с Manic Street Preachers в последния им албум „The Ultra Vivid Lament“. Lanegan поддържаше връзка с Manics след съвместното им турне като съпорт на Oasis през 1996 г.

Говорейки пред NME миналата година, James Dean Bradfield от MSP си спомни с умиление The Screaming Trees за тяхната „горчивост“, добавяйки, че „имаше толкова напрежение в тяхната група. Харесва ми, когато видиш група и сякаш почти се разпадат на сцената. Ние също сме били такава група понякога.”

Говорейки за работата си с Lanegan в последния им албум, Bradfield и барабанистът Sean Moore казаха, че са включили Lanegan като „единственото име, което изкача в ума“ за работата по тяхната песен „Blank Diary Entry“.

„Срещал съм го доста пъти и имаме добра връзка“, каза Bradfield миналата година. „Аз съм пет фута и шест, а той е висок почти девет фута. Приличаме малко на R2D2 и Чубака, когато вървим един до друг.

В скорошно интервю за Consequence, Lanegan разказа подробно за ужасяващата си битка с Covid – която го остави в триседмична кома и временно глух. През декември той пусна мемоарите си “Devil In A Coma”.

Издателят Lee Brackstone каза за книгата: „Дяволът в кома е най-новата работа на майстор в много жанрове, който отново е направил изкуство от страданието. Нещадяща – както за самия него, така и за света, в който се намираме сега – и гротескно завладяваща, тази книга не би могла да бъде по-интензивна, дори ако беше написана с кръв”.

Поклон!