Албумът “Seductive Parallels” (Седуктивни / Прелъстителни Паралели) продължава разказа от първия албум на Nameless Day Ritual – “Birth”, където се обследва пътя на лиричния герой до вече търсещия себе си млад човек, който минава през емоционалния водовъртеж на системата и колектива и стига до дълбоко екзистенциалните въпроси, които занимават всеки от нас: „Кой съм аз в лицето на съществуването? Защо съм тук?“. Разказът на “Seductive Parallels”, илюстрира пълнотата и плътността на живота на всеки един от нас и има за цел да ни покаже, че не сме сами в усещанията и стремежите си, където помъдрелият лирически герой се пита: Какво ме прави щастлив? Какво искам да направя с времето си тук?
“Ако следваме пътя на любовта и сърцето, няма начин да сгрешим!”
Това е посланието на “Seductive Parallels”, теза която води със себе си и осъзнаването за изборите пред които човек е изправен, и значението на тези избори за неговия житейски опит. „Човек трябва да се поддържа в чисто душевно състояние, такова което ще му позволи да прозре кой точно е неговия/нейния момент – този около който се изгражда собственото „аз“ – мечтите, посоките, и целта в живота.“ Това е и житейската философия на композитора на музиката в този албум, Лъчезар Георгиев.
Лиричния герой ни показва, че не трябва да се разсейваме, защото докато не разберем точно защо сме тук, няма да можем да намерим пътя към щастието. Песните описват как не трябва да позволяваме да ставаме жертви на резултатите от нашите действия, и ако определена ситуация не е изгодна за нас, трябва да имаме смелостта да се откажем от нея. Да намерим правилния за нас път, далеч от седуктивните паралели, амбициите, които имат за цел да ни отклонят от него. Ние всички имаме силата да отворим очи и да поемем в друга посока, така нещата които те дърпат настрани ще останат в огледалото за задно виждане и пътят пред теб ще е отново чист.
Слушайте първия сингъл “Alone” тук:
Nameless Day Ritual: “Seductive Parallels”
- Prologue
- Alone
- Dominion
- Seductive Parallels
- Reflections
- TMPM
- The Carrot
- The Stick
- Fotones & Bones
Композициите на “Seductive Parallels” ни превеждат по пътя на осъзнаването и човешкото възприятие.
Започваме със силната реализацията, че никой освен нас не може да води нашите лични битки, и ако никой няма да ни се притича на помощ, тогава не трябва да стои между нас и нашата съдба. Продължава към превъзходството на човешкия дух, необременен от материалните блага, свободен в изборите си, повярвал силно в себе си, всяка дума давайки му самоувереност и възвишеност на духа.
Нещата се заплитат когато в нашия житейски път започват да се намества странични влияния, които ни отдръпват от правилната за нас пътека. Със своят пленителен вид, те ни „прелъстяват“, хранейки нашите страхове, съмнения, и липсата от удовлетвореност. Много случки или запознанства в живота са добре замаскирани фалшиви обещания за материални блага и духовна реализация, но всъщност те само ни разсейват от нашата цел.
Изборът е семпъл, да се върнеш към себе си. Но, хората имат нужда да го чуят от друг източник, такъв който да има каже че това не е грешка да обърнеш гръб на лесните решения, и че трябва да останеш непоклатим пред примамливи влияния.
“The mind production machine” ни дава пример за това как ума на човека, пленен от един такъв паралел, започва да калкулира, да се обсебва от резултатите на всеки свой ход, последствията от всяко решение, парализирайки го от възможността да направи един избор. Тези машини, тези системи, са силно интегрирани в обществото и са една мрежа, от която човек трудно може да се освободи, и веднъж станал жертва на нея, усещането му за плен допринася за неговото
негативното състояние и нагласа.
Следващите две композиции, “The Carrot and The Stick Suite” говорят за двойния психологически подход към модифицирането на едно поведение: дали чрез получаването на награда или страха от наказание би ни накарало да променим своето поведение, съобразявайки се с околната и удобна социална среда.
Този който не откаже да следва своя съблазнителен паралел, го чака сблъсъка с неговото „аз,“ което го очаква някъде в бъдещето, гневно и разочаровано че не е получило щастието което му принадлежи. И от другата страна, наградата идва от реализацията за правилния път, този на истината и любовта, който настройва умствения компас, насочвайки го към правилния за него път.
На финалът, „Photones and Bones” стигаме до извисяването и комуникацията между духа и тялото. Човек е едно същество от материя и енергия, чиято душа го успокоява и му помага да се отпусне и да се отдаде на любовта, осъзнавайки че това е единствения за него шанс. „Намерих истината, и реших да стана глух към всичко което ми пречи да продължавам да я
чувам.“
„Намерих истината, и реших да стана глух към всичко което ми пречи да продължава да я чувам.“ Животът е едно присъствие, образувано от спомените на едно истерично съществуване, чиято есенция и информация ни помага да оцелеем в реалността. Паметта ни е дълга за да ни помага да анализираме нещата, еволюирала за да ни остави свободни да се отпуснем в обятията на нашата душа. Ние сме тук за да бъдем, а не за да притежаваме.
