19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Ния Петрова за “Гласът на България”, Imelda May и Bob Dylan

    Ния е жестока! И не защото е Гласът на България – тя беше супер яка и преди това.

    Сега обаче, вече е и национално известна, защото е ясно, че хиляди са проследили победата й на екрана по bTV.

    Възможно е Ния Петрова да ви е сипвала нещо за пиене в живописния бар ‘Кораба’ в Синеморец, а може и да сте я виждали да пее на някое парти. При всички случаи, няма как да не сте останали впечатлени от неконвенционалното й очарование. Тя излъчва едновременно скромност и самоувереност.

    А победата й в популярното ТВ музикално състезание даде и надежда, че понякога (дори у нас) могат да спечелят тези, които заслужават. И че има 22-годишни българи, които мислят интересно, говорят правилно и пеят много хубаво.

    И не на последно място – Ния помага на тези, които определено имат нужда. Работи във фондация, чиято мисия е да подобри качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и на техните семейства.

    Ния (на плаката е изписана като Niya) ще открие концерта на пленителната ирландска супер звезда Imelda May в Античния театър в Пловдив на 21 септември. А сега е в студиото на радио Тангра Мега Рок, за да поговорим спокойно за всичко това. Носи със себе си убедителен слънчев тен, защото се е откъснала от морето за съвсем малко…

    Едно интервю на Васил Върбанов, Слушайте тук

    По-малко от месец след победата – какво е усещането?
    Все повече и повече, че – добре, сега трябва да направиш нещо, но трябва да внимаваш какво е то! Искам да е правилното нещо и го мисля много – какво е и как е. Много странен е моментът…

    Защото се оказа, че тази победа не е краят, а напротив – началото
    Да!

    Как изобщо попадна в такъв рeалити формат? Знаем, че за хора като нас, репутацията на подобни програми не е много добра?
    Стана доста неочаквано, общо взето, заради хората около мен. Аз се навих да го направя и въобще не знаех, нищо не очаквах – просто отидох да видя какво ще стане.

    Научи ли нещо там?
    Научих адски много неща, всъщност. Научих много за пеенето като цяло.

    Колко продължи всичко това във времето?
    Беше малко на части. Зимата се случиха част от нещата, а след това, живите концерти си се случваха в реално време. Но през цялото време, всъщност, научаваш много за работата с ДРУГИ музиканти, въобще за себе си, за гласа ти. Особено ако си човек без по-професионален опит. Едни такива висоти се откриват пред теб (усмихва се тънко).

    Трябва отново да подчертаем, че човешкият глас е най-сложният и съвършен музикален инструмент…
    Доста си е сложно!

    Иван Лечев (менторът на Ния в шоуто) едва ли те е учил да пееш?
    Той по-скоро даваше съвети какво и как. И кое звучи по еди-ка-кси. Такива неща.

    Нещо, което не знаем за теб? Мина през няколко интервюта, включително и заедно с Иван (Лечев)…има ли нещо, което хората не разбраха, а ти искаш да знаят за теб?

    Аз даже се опитвам да не разказвам твърде много, защото ми е много странно да станеш и да разказваш за себе си, което винаги ми се струва, че е някак си скучно за хората.

    Е, ако говориш не за себе си, а за своите мечти, желания, цели…а, не, примерно – на дълъг скок скачам 7,80…

    Никак не скачам 7,80!!!

    Засега! А, кога осъзна своята любов към музиката? Всеки я има – но ти кога разбра, че искаш не просто да слушаш, но и да възпроизвеждаш?
    Може би в момента, в който това ми стана забавно и приятно. Просто, когато бягаш от час, за да правиш музика и си дадеш сметка, че не искаш този час да свършва. Защото ти не си в него, но това ти е времето, в което свириш с едни готини хора – правите каквото си искате в музиката и някакси ти е едно такова леко. Тогава го осъзнаваш, според мен. Поне за мен беше така!

    Ти, вероятно, си най-младото момиче певица, с което съм говорил тук. При момчетата има онзи момент с трансформацитя на гласа с възрастта – мутирането… 

    Хи хи хи…

    Кога твоят се оформи такъв плътен и има ли възможност той да се промени, защото още си твърде млада?
    Според мени има такава възможност, но всъщност нямам никаква идея дали е така. Реално, винаги е звучал като на 40-годишна пушачка.

    Има нешо кабаретно наистина, да…но, какво значи винаги? От 3-годишна?
    Между другото, когато бях на 3, пак си беше някакъв по-странен…

    Това е велико – значи от 3-годишна можеш да си купуваш бира и цигари без притеснение…

    Ха ха ха, никога не са ми искали лична карта…Дори когато не се виждах от тезгяха…

    А, при поръчка по телефона е съвършено…

    Да, ха ха ха!

    И винаги е бил такъв?
    Е, не точно такъв. Реално в последните години стана, може би, малко по-плътен или аз просто се научих как да говоря. Винаги е бил горе-долу такъв.

    Говориш чудесно и артикулираш звуковете много добре – винаги ли е било така или това се е развивало във времето по една или друга причина? 

    Мисля, че в началото, особено когато пеех, въобще не изговарях нещата така. Даже имам записи, които са такива, че изобщо не искам да ги слушам. Но с времето, започваш повече да се слушаш и да внимаваш как искаш да изкарваш нещата от себе си.

    Знам, че Боб Дилън има огромно въздействие върху теб?
    Има, да! Интересното е, че когато бях малка, той беше в България (2010) и баща ми идва и ми носи “Билети за Боб Дилън”. И аз прослушвам, но съм (примерно) 7 клас и казвам – ‘Този старчок, какво да го слушам??? Ходи си сам на концерт…’ Но една година по-късно, чувам негова песен по радиото и текстът ми се забива в главата и не може да излезе от там. Проверявам по текста и разбирам, че е на Боб Дилън.

    Коя песен?

    ‘Make You Feel My Love’! И се изядох, направо се изядох… И оттогава, целта ми беше просто да отида на негов концерт и отидох в Италия. Беше страхотен!

    Тоест, ти не си от тези, които внезапно стават горещи почитатели на някого, само защото е умрял…или неочаквано е спечелил нобелова награда за литература?

    Ха ха ха, да, не съм!

    Каза, че те е грабнал първо текстът…сега си на прага да започнеш да работиш, вече съвсем сериозно, по собствената си музика. И предвид тази генна натовареност – Александър Петров ти е чичо – мислиш ли, че ще започваш една песен от текста?
    Аз все още се опитвам да разбера кое е първо – текстът или музиката. Това е малко като кокошката, яйцето и прочие.

    При различните хора е различно, според мен…

    Точно така. А аз дори не съм сигурна, че мога да пиша. За мен това е нещо супер интимно и трябва да си готов да се разкриеш толкова много. Да си изживял едни неща, за да имаш какво да кажеш.

    Ти си само на 22, а освен с музика, се занимаваш и с други неща…ето, работиш във фондация ‘Maria’s World’. Какво правиш там?
    Аз съм трудов наставник, трудов терапевт. Работя с хора с интелектуални затруднения и се опитвам да им помогна да навлязат в по-работна среда, в която – първо да се научат да се справят със задачите си. Ако могат да се справят със задачите си, естествено, получават подкрепа. Някои имат нужда от един месец подкрепа и след това се справят съвсем сами и успяват да се развиват повече и повече.

    Има тенденция да се самоподценяваме и да твърдим, че тук е най-гадно. Каква е ситуацията в тази сфера, от твоята гледна точка?
    От моето място, гледната точка е, че има супер прецакани неща, казано на най-прост език. И е така във всички възможни системи, където и да погледнем. Но ако се фокусираме малко повече в позитивните неща, за да изпъкнат повече – може и да стане.

    Каква е ролята на музиката в общуването с тези хора?
    Наскоро бях свидетел на това, как две много талантливи момчета, правят музикални уъркшопове с хора в по-различно положение. Те работиха с хората от нашия дневен център и видях нещо, което изобщо не очаквах. Когато кажеш ‘Музикален уъркшоп с хора с интелектуални затруднения’ – реших, че просто ще се съберат в кръг и ще си пеят. Обаче – в момента, в който се отпуснаха и от тях започнаха да излизат едни идеи, за които аз изобщо не бих се сетила.

    Да видиш човек, който по принцип го е срам да излезе пред хора, за да каже, дали предпочита вафла, а не пастичка, сега да излезе пред група и да ги дирижира и да им казва кой звук, къде и как, беше наистина уникално. Браво на тези момчета.

    Явно, клишето, че музиката има много голяма сила на въздействие, е вярно!
    Те клишетата стават такива, защото са истина.

    Колко време ще работиш там?
    Сега малко се отдръпвам, защото, както казах, си събирам главата. Искам да продължа да помагам и да върша някакви неща за фондацията, но няма да е на толкова пълен работен ден. Не бих искала да спирам да работя там.

    Как си представяш собствената си музика?
    Започва да ми се върти една идея. Което ме успокоява, донякъде, защото, когато се успокоя, вече мога да го видя малко по-чисто. Представям си, че може и да стане по-хубаво.

    Поговорихме за Боб Дилън, но кажи ни – кои са женските гласове, които са ти повлияли през годините?
    Не мога да кажа ‘влияели’. Да, впечатлявала съм се от различни женски гласове, на различни песни, различни моменти от моя живот. Много зависи кога чуваш една песен, както казах и за БОБ ДИЛЪН – момента, в който я чуеш веднъж – след това можеш да я чуеш по съвсем различен начин година или две по-късно. Но, ха ха ха, ШЕР дълбоко ми е повлияла още от детството.

    Да се върнем на морето – четох, че нещо пак се случва и дори пред бар ‘кораба’ в синеморец вече ще може да се строи?
    То не е само за пространството пред бара, а за целия парк ‘Странджа’. Случват се някакви безумни неща, които за жалост ние, може би, можем само да отлагаме съвсем малко. Но, то и това си струва. Не знам защо и как, но се решава, че в един момент нещо е парк – след това вече не е точно парк, защото не ни е толкова удобно и така си продължава…

    Ти какво правиш в Бар ‘Кораба‘?
    Аз сипвам…

    Много легенди са изговорени за социалната роля и за опита, който един човек трупа като барман… Това вярно ли е?
    Мисля, че да! До голяма степен изгражда. Аз може би въобще нямаше да съм такъв човек, ако не бях барман за известно време. Може би това ми е изградило дори музиката и усещането ми за хората…

    Ти ли избираш музиката, когато си там?
    Специално за ‘Кораба’, всички, които сме зад бара я избираме някак си групово. Тъй като се разбираме и сме един тип хора. А това просто е една вълна от музика и всеки си добавя по нещо.

    Лятото, май, ти е любимият сезон – честито, започна миналата седмица…
    За мен, започна от април. От април до октомври е лято и нищо друго не приемам.

    Имаш ли бели чорапи под сандалите?
    Хех, аз ходя боса!

    А каква програма ще предложиш на нашата публика на концерта преди Имелда Мей в античния театър на 21 септември? Става дума за 35-40 минути…

    В момента точно това мисля. Ще бъдат много различни неща. Няма да има едно с друго еднакво.

    Не е невъзможно в тези три месеца да успееш да направиш и своя песен, нали?
    Много се надявам да е така.

    Всъщност, ще имаш ли други концерти или това е шоуто?
    Това ще е първото. Аз реално започвам да събирам хората, с които да свирим и правим нещата, специално за това. Тъй че, мисля, тогава ще бъде първото по-така нещо, което да се види и чуе.

    С теб сме от много различни поколения. Моите първи 20 години минаха в нрб, а ти няма как да си спомняш времето, в което в химна ни имаше ред “…с нас москва е в мир и в бой…” това време завърши (уж) няколко години преди ти да се родиш….

    Така е…

    Чувал съм млади хора да казват – “аре, стига с тоя комунизъм, омръзна ми да говорите за него…” на теб досадна ли ти е темата за този исторически период в българия?
    Не ми е досадна. Интересна ми е, в много случаи. Но, реално, не мога да присъствам много в нея, нито да изложа адекватно мнение, защото наистина нямам идея какво е било. И затова се сдържам, но общо взето, когато се заговори за нещо такова – просто слушам.

    Но нали не се заблуждаваш, че е било адски готино?
    Ха ха, не, не се заблуждавам по никакъв начин!

    Текстът на интервюто е публикуван с известни съкращения – слушайте цялото ТУК.